Решение по дело №72/2017 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2018 г.
Съдия: Людмила Владимирова Пейчева
Дело: 20171700500072
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 345

гр.Перник, 26.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател: Людмила Пейчева

                                                                            Членове: Капка Павлова

                                                                                              Димитър Ковачев

 

при секретаря Емилия Павлова, разгледа въз.гр.дело № 72 по описа за 2017 год. докладвано от Председателя, за да се произнесе и взе предвид следното:

 

С решение № 993/19.10.2015г., постановено по гр.д.№ 3490/2013г. по описа на Пернишкия районен съд, са отхвърлени претенциите по чл. 349, ал.2 ГПК, както следва:  на И.С.В. по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на втори етаж от масивна жилищна сграда, предмет на делбата; на К.А.В. за възлагане на първи етаж от масивна жилищна сграда, предмет на делбата и на А.С.В. за възлагане на първи етаж от масивна жилищна сграда, предмет на делбата.

 Със същото решение е извършено разпределение по реда на чл. 353  ГПК и е поставен в дял на И.С.В.,  вторият жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна, кухненски бокс, сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2 идеални части от сутерена и таванския етаж, от масивна жилищна сграда в с. ***, общ. Перник, ***, построена в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана на с. ***.

 В дял на А.С.В. е поставен първият жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна с кухненски бокс, сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2 идеални части от сутерена и таванския етаж, от описаната жилищна сграда.

 В дял на К.А.В. са поставени  гараж със застроена площ от 27 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 76 кв. м., находящи се в описания имот.

Със същото решение И.С.В. е осъдена  да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В. - 15 418,50 лв. и на А.С.В. -  7 709,25лв.

 А.С.В. е осъден да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В. -  13 818,50 лв. и на И.С.В.- 6 909,25 лв.

 К.А.В. е осъдена  да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на А.С.В. – 1 325лв. и на И.С.В. – 1 325лв.

С решението К.А.В. е осъдена да заплати на И.С.В. на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 14 202,50 лв. (1 440 лв. – необходими разноски и 12 762,50 лв. – подобрения), като са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер от 48 398,00 лв. К.А.В. е осъдена да заплати на А.С.В. сумата от 10 967,50 лв. (1 440 лв.–необходими разноски и 9 527,50 лв.–подобрения), като са отхвърлени исковете за разликата до пълния размер от 30 830,00 лв.

С описаното решение е отхвърлено възражението по чл. 72, ал. 3 ЗС от А.С.В. и И.С.В. срещу К.А.В. за признаване право на задържане на гараж и стопанска сграда, предмет на делбата до заплащане на подобренията и необходимите разноски.

В установения от закона срок К.А.В. е обжалвала решението в частта му, с която районният съд е разпределил имотите по реда на чл. 353 ГПК , както и в частите му, с които е осъдена на основание чл. 30, ал.3 ЗС да заплати на А.С.В. и И.С.В. суми, съставляващи подобрения и необходими разноски в делбения имот.

Въззиваемите А.С.В. и И.С.В. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба.

С решение № 88/16.03.2016г., постановено по възз. гр. дело № 897/2015г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменено решението на Пернишкия районен съд в частта му по извършване на делбата и имотът, предмет на делбата е изнесен на публична продан, като е потвърдено решението на районния съд в частта му по исканията по сметки по чл.346 ГПК, както и в частта му, с която са отхвърлени претенциите по чл.349 ал.2 ГПК за възлагане на етажи от жилищната сграда.

С решение № 3/03.02.2017г., постановено по гр.д. № 2476/2016г. по описа на ВКС е отменено решението на Пернишкия окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 109/12.02.2014 г., постановено по настоящото дело между съделителите е допусната делба на масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от три етажа и таван; масивен гараж със застроена площ от 27 кв.м. и  стопанска сграда със застроена площ от 76 кв.м., построени в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, без терена, при квоти: 2/4 идеални части за К.А.В. и по  1/4 идеални части за И.С.В. и А.С.В..

С отменителното решение на ВКС са дадени указания при новото разглеждане на делото, имайки предвид, че съделителите са две колена, то делбата да бъде извършена чрез разпределение по чл.353 ГПК между двете колена наследници: по един жилищен и по един нежилищен имот за всяко от колената наследници.

В изпълнение указанията, дадени с решението на ВКС, които на основание чл.294 ГПК са задължителни за настоящия състав, по делото е приета съдебно техническа експертиза относно възможността за обособяване на два дяла, включващи по един нежилищен и един жилищен имот от жилищната сграда, заедно с конкретни помещения от сутеренния етаж към всеки един от жилищните имоти; определяне по реда на чл.40 ЗС на процента идеални части от общите части на сградата, който се пада към всеки един от дяловете и оценка на тези дялове. Видно от заключението на вещото лице /основно и доработка към същото/, то е възможно обособяване на два дяла, като са предложени два варианта, а именно дял първи, включващ първия етаж от жилищната сграда и стопанската постройка и дял втори, включващ втория етаж от жилищната сграда и гаража. Изготвен е и вариант, при който гаражът е приобщен към дял първи, а стопанската постройка към дял втори.

Безпротиворечиво е изразеното от страните становище, че в дял на ищцата К.В. следва да се постави първият етаж от жилищната сграда, а на ответниците – вторият етаж от сградата, предвид на което и с оглед дадените указания в решението на ВКС, делбата следва да се извърши чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК.

Доколкото са представени различни варианти относно групирането на имотите с оглед на това коя от второстепенните сгради в кой дял следва да се постави, то съдът намира, че в дял на ищцата К.А.В. следва да се постави първия етаж от жилищната сграда с площ 72 кв.м., част от сутерена представляващ две стаи с обща площ 17,74 кв.м. - син цвят на скицата и общ коридор в сутерена и стълбищно пространство 10,87 кв.м. - зелен цвят на скицата, гараж с площ 27 кв.м., заедно с ½  ид.ч от дворното място / 292,5 кв.м./, ½ ид.ч от таванско помещение и 51,16% идеални части от общите части на сградата, а в общ дял на ответниците вторият етаж от жилищната сграда с площ 72 кв.м., част от сутерена представляващ стая и тоалетна с площ 13,67 кв.м. - розов цвят на скицата и общ.коридор в сутерена и стълбищно пространство 10,87 кв.м. - зелен цвят на скицата, стопанска сграда в дъното на имота с площ 76 кв.м., заедно с ½  ид.ч от дворното място / 292,5 кв.м./, ½  ид.ч от таванско помещение и 48,83% идеални части от общите части на сградата.

Съдът възприема този начин на разпределение на имотите, изхождайки от обстоятелството, че първоначално в дял първи е бил включен първият етаж и стопанската постройка, а в дял втори съответно вторият етаж от жилищната сграда и гаражът. По искане на въззиваемите е изготвен вариант, при който гаражът е включен в дял първи, а стопанската постройка в дял втори, като това искане е мотивирано с оглед евентуално постигане на спогодба между страните. Именно този вариант съвпада в най - голяма степен със заявените от страните становища относно разпределението на имотите и следва да бъде възприет от съда. Доколкото се касае за дялове, които нямат съществена разлика в стойността, а наред с това е установено, че ответниците са ползвали и двата етажа от сградата, то и не са налице допълнителни основания които съдът да следва да съобрази и при разпределението на имотите, извън волята на страните.

Съгласно т. 5 от доработката към съдебно техническата експертиза, стойността на дял първи е 62 002 лв., а на дял втори 60 133 лв., поради което съделителката К.А.В. следва да бъде осъдена да заплати на останалите съделители по 467, 25 лв. за уравнение на дяловете.

Във връзка с горното, съдът намира, че решението на Пернишкия районен съд в частта му, с която е извършено разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК и са присъдени суми за уравнение на дяловете, както и е присъдена държавна такса върху стойността на дяловете, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което делбата да се извърши по колена, като имотите се разпределят по описания по - горе начин и се присъдят суми за уравнение на дяловете така, както е посочено.

Предвид стойността на дяловете, то съделителката К.А.В. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 2 442,70 лв., а останалите двама съделители по 1 221,35 лв.

По претенциите по чл. 346 ГПК :

Съделителите И.В. и А.В. са направили искане за заплащане от ищеца на извършени от тях необходими разноски и подобрения в съсобственото дворно място и в общите части на сградата в размер на 16 060 лева. А.В. е направил искане за заплащане от ищеца на стойността на извършени от него необходими разноски и подобрения на първия етаж от жилищната сграда в размер на 22 800 лева. И.В. е направила искане за заплащане от ищеца на стойността на извършени от нея необходими разноски и подобрения на втория етаж от жилищната сграда в размер на 40 368 лева.

С обжалваното решение претенциите по чл. 346 ГПК са уважени частично. Решението в частта му, с която претенциите са отхвърлени не е обжалвано, а е постъпила въззивна жалба само в осъдителната му част и това е предметът на спора, по който въззивният съд дължи произнасяне.

Претенциите на двамата съделители включват извършени от тях СМР в имота, съставляващи необходими разноски и подобрения. От събраните по делото гласни доказателства и от заключенията на приетите съдебно- технически експертизи се установява фактът на извършване на работите за които са предявени претенции по чл. 346 ГПК. Този въпрос не е и спорен при новото разглеждане на делото, а спорът се свежда до това дали претендираните от И.В. и А.В. работи по естеството си съставляват необходими разноски и подобрения и съответно дали съделителката К.В. дължи заплащането им.

От заключението на вещото лице Ц., се установява, че общата стойност на извършените необходими разноски /СМР/ в терена, общите части на сградата и на първия и втория й етаж възлиза на сумата от 5 654 лв. Касае се за СМР, описани подробно в т.2 от доработката на съдебно – техническата експертиза и включват подмяна на цялата ел. инсталация на 1 и 2  етаж, цялостен ремонт на покрив с подмяна на мертеци, дъски и керемиди, направа на подпорна пета в преден десен ъгъл на къщата, за да се спре потъването и напукването, поставяне дренаж и хидроизолация, цялостна подмяна на ел.инсталацията от външен електромер до вътрешно ел.табло и изграждане на ВиК инсталация /която е липсвала/ от външна шахта до всеки етаж. Описаните  работи по естеството си са такива, че извършването им е било необходимо за запазване на сградата. Имайки предвид определените с решението по допускане на делбата дялове, следва, че съделителят К.В. дължи на останалите двама съделители по 1 413,50 лв.

Установено по делото е, че подобрения са извършени, както в  общите части на масивната жилищна сграда, първия и втория етаж на сградата, така и в дворното място, което има обслужващо предназначение.

Видно от заключението на вещото лице общата стойност на подобренията, извършени в общите части на сградата е 1 050 лв., като в тази сума са включени цялостен ремонт на покрив с подмяна на мертеци, дъски и керемиди на стойност 640 лв. и подмяна на прозорци, таван и на стълбище с PVC /октомври 2011г./ -410лв. Изхождайки от обстоятелството, че в общата сума от 1 050 лв. са включени 640 лв. за направа на цялостен ремонт на покрива на сградата, за които СМР съдът приема по- горе, че съставляват необходими разноски, то от общата стойност на подобренията в общите части на сградата следва да се приспаднат тези 640 лв. и съответно се налага извод, че извършените подобрения са на стойност 410 лв. или съделителят К.В. дължи на останалите двама съделители по  102,50 лв.

Видно от заключението на вещото лице в дворното място са извършени подобрения на обща стойност  6 742 лв.  В тази обща сума са включени и направа на подпорна пета в преден десен ъгъл на къщата на стойност 742лв. и поставяне на дренаж и хидроизолация на стойност 1694лв., разходите за извършването на които СМР съдът приема, че съставляват необходими разноски, предвид на което и тяхната стойност следва да се извади от общата такава на подобренията, след което стойността на последните се равнява на 4 306 лв.

В сумата от 4 306 лв. са включени и разходите за незаконно извършени СМР, представляващи изграждане площадка и нов вход на стойност 1 340лв. Съгласно приетото в т. II. 7. на ППВС № 6/27.12.74 г. подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. С оглед на така даденото разрешение, съдът намира, че описаните СМР следва да се приемат за подобрения и да се присъди стойността им. Същите са извършени без необходимите строителни книжа, но няма данни, че е разпоредено премахването им, както и липсват доказателства, че е налице искане от страна на някой от съсобствениците за премахването им.

В общата стойност на подобренията не следва да се включва сумата от 85 лв., съставляващи стойност на изградена разделителна стена между сутерена и двата етажа, защото видно от посоченото в т.4 от доработката на съдебно - техническата експертиза, то предвид начина на обособяване на двата дяла тази стена подлежи на премахване. От изложеното се налага извод, че общата стойност на извършените в дворното място подобрения е 4 221лв. и съответно съделителят К.В. дължи на останалите  съделители по 1 055,25 лв.

От установените на място от вещото лице работи извършени на първия етаж на сградата на обща стойност 20 500 лв. следва да се извадят 640 лв., съставляващи направа на ел. инсталацията, доколкото тази сума е включена в стойността на дължимите се необходими разноски, както и поставяне на тапети на две от стените на стойност 120 лв., поставяне и монтиране на радиатори в банята и в хола на стойност 968 лв. и поставяне на мебели по поръчка на стойност 4 260 лв. и осветителни тела на целия етаж на стойност 711 лв.,

Монтирането на радиатори, мебели по поръчка и осветителни тела не съставляват подобрения, тъй като се касае за движими вещи, които могат да бъдат отделени от основната вещ, без да бъдат повредени и след премахването им да не могат да функционират самостоятелно. Поставянето на тапети също не съставлява подобрение, тъй като липсват данни, че към настоящия момент същите увеличават стойността на имота, доколкото са направени още през 2012г.

Предвид изложеното, съдът намира, че стойността на извършените на първия етаж от жилищната сграда подобрения е 13 801 лв. и следователно К.В. дължи на съделителя А.  В. сумата от 6 900,50 лв.

По горните съображения от установените на място от вещото лице работи, извършени на втория етаж от жилищната сграда на обща стойност 21 458 лв. следва да се извади стойността на подмяна на цялата ел.инсталация на 2 етаж за 786 лв., поставяне на тапети в хола на стойност 96 лв., поставяне на вградени мебели по поръчка на целия етаж на стойност 4 225 лв. и монтиране на 2 бр. климатици на стойност 2 260 лв. Следователно общата стойност на подобренията на втория етаж е 14 091 лв. и съделителката К.В. дължи на съделителя И.В. сумата от 7 045,50 лв.

По изложените съображения съдът намира, че решението на районния съд в частта му, с която К.А.В. е осъдена да заплати на А.С.В. сумата над  9 471,75 лв., представляваща извършени през периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което претенцията на А.С.В. да бъде отхвърлена.

Следва да се отмени и решението на районния съд в частта му, с която К.А.В. е осъдена да заплати на И.С.В. сумата над 9 616,75 лв., представляваща извършени през периода 2011г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и втория етаж на сградата и вместо него да се постанови друго такова, с което претенцията на И.С.В. да бъде отхвърлена.

В останалата му част решението, относно претенциите по чл. 346 ГПК следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в тази му част следва да се отмени и решението на районния съд в частта му, с която К.А.В. е осъдена да заплати държавна такса върху съединените искове над дължимата се такава от 765,54 лв.

И.С.В. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на ПОС върху присъединените искове в размер на още 183,43 лв., а съделителят А.В. още 59,83 лв.

По разноските пред въззивната и касационната инстанции :

Доколкото жалбата К.А.В. относно извършването на делбата е основателна, то се дължат направените разноски в тази връзка в пълен размер, а относно жалбата по присъединените искове, то разноските следва да се определят съобразно основателната част от същата. Следователно на същата следва да се присъдят общо 2 357,08 лв. разноски за въззивната и касационната инстанция или по 1 178,54 от всеки един от останалите съделители.

В полза на всеки един от въззиваемите следва да се присъдят по 312,84 лв., представляващи разноски за въззивната и касационната инстанция, изчислени с оглед неоснователната част на въззивната жалба по претенциите по чл. 346 ГПК.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ решение №993/19.10.2015г., постановено по гр.д.№3490/2013г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е поставен в дял на И.С.В., ЕГН ********** ***: втория жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна, кухненски бокс, сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2 идеални части от сутерена и таванския етаж, от масивна жилищна сграда в с. ***, общ. Перник, ***, построена в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289. Пазарната стойност на дела е 30 837 лева. и е осъдена И.С.В., да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В. сумата от 15 418,50 лв., представляваща паричната равностойност на дела й от имота - 1/2 ид.ч., а на  А.С.В. сумата от 7709,25лв., представляваща паричната равностойност на дела му от имота - 1/4 ид.ч., КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е поставен в дял на А.С.В., ЕГН ********** ***: първия жилищен етаж, състоящ се от коридор, спалня, стая, дневна с кухненски бокс, сервизно помещение и тераса, ведно с 1/2 идеални части от сутерена и таванския етаж, от масивна жилищна сграда в с. ***, общ. Перник, ***, построена в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289. Пазарната стойност на дела е 27 637 лева и е осъден А.С.В., да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на К.А.В. - сумата от 13 818,50 лв. и на И.С.В. – 6 909,25лв., КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е поставен в дял на К.А.В., ЕГН ********** ***: гараж със застроена площ от 27 кв. м. и стопанска сграда със застроена площ от 76 кв. м., находящи се в с. ***, общ. Перник, ***, построени в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289и е осъдена  К.А.В. да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на А.С.В. - 1325лв. и на И.С.В. сумата от 1325лв., представляваща паричната равностойност на дела й от имотите - 1/4 ид.ч., КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена К.А.В. да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от 1275,50 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността, а А.С.В. и И.С.В. са осъдени да заплатят на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на РС-Перник сумата от по 637,75 лв. всеки един от тях, представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 от ГПК и поставя в дял на К.А.В., ЕГН ********** ***: първия  етаж с площ от 72 кв.м. от жилищната сграда, построена в урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289., както и част от сутерена на същата жилищна сграда, представляващ две стаи с обща площ 17,74м2, означени със син цвят на скицата н вещото лице и общ.коридор в сутерена и стълбищно пространство 10,87м2 – означени със зелен цвят на скицата на вещото лице, гараж с площ 27 м2, заедно с ½  ид.ч от дворното място /292,5м2/, ½ ид.ч от таванско помещение и 51,16% идеални части от общите части на сградата,, като скицата на вещото лице, намираща се на страница трета от съдебно – техническата експертиза с вх. № 268/17.01.2018г., придописана от състава на съда, съставлява неразделна част от решението.

РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 от ГПК и поставя в общ дял на И.С.В., ЕГН ********** *** и А.С.В., ЕГН ********** *** втория етаж с площ от 72 кв.м от жилищната сграда, построена в урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. ***, общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., при съседи на дворното място: от югозапад-улица, от северозапад – УПИ ХVІІ-1291, от североизток – поземлен имот, от югоизток – УПИ ХV-1289., както и част от сутерена представляващ стая и тоалетна с площ 13,67 м2, означени с  розов цвят на скицата на вещото лице и общ.коридор в сутерена и стълбищно пространство 10,87м2 , означени със зелен  цвят на скицата на вещото лице, стопанска сграда в дъното на имота с площ 76м2, заедно с ½  ид.ч от дворното място/ 292,5м2/, ½  ид.ч от таванско помещение и 48,83% идеални части от общите части на сградата,  като скицата на вещото лице, намираща се на страница трета от съдебно – техническата експертиза с вх. № 268/17.01.2018г., придописана от състава на съда, съставлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на А.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 467, 25 лв., представляваща паричната равностойност на дела му от имотите - 1/4 ид.ч.; на И.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 467, 25 лв., представляваща паричната равностойност на дела й от имотите - 1/4 ид.ч.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 2 442,70 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността.

ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1 221,35 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността.

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 355, изр.1 ГПК по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1 221,35 лв., представляваща държавна такса в размер на 4% от пазарната стойност на делбените имоти съобразно дела си в съсобствеността.

ОТМЕНЯ решение №993/19.10.2015г., постановено по гр.д.№3490/2013г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдена К.А.В. да заплати на А.С.В. на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 1 495,75 лв., представляваща извършени през периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.В. против К.А.В. иск за присъждане на основание чл. 30, ал.3 ЗС на сумата от 1 495, 75лв., представляваща извършени през периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата,  като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение №993/19.10.2015г., постановено по гр.д.№3490/2013г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е осъдена К.А.В., да заплати на И.С.В. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 4 585,75лв., представляваща извършени през периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.В. против К.А.В. иск за присъждане на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата от 4 585, 75лв., представляваща извършени през периода 2011 г. - 2014г. подобрения и необходими разноски в дворното място, общите части на масивната жилищна сграда и първия етаж на сградата, като неоснователен.

ОТМЕНЯ решение №993/19.10.2015г., постановено по гр.д.№3490/2013г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която К.А.В. е осъдена да заплати държавна такса върху съединените искове в размер на 1 248,06 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 183, 43 лв. - държавна такса за присъединените искове.

ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати  по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 58,83 лв. - държавна такса за присъединените искове.

ОСЪЖДА А.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.В., ЕГН ********** ***, сумата 1 178,54 лв. - разноски за въззивната и касационната инстанция.

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.В., ЕГН ********** ***, сумата 1 178,54 лв. - разноски за въззивната и касационната инстанция.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А.С.В., ЕГН ********** ***, сумата 312,84 лв. – разноски за въззивната и касационната инстанция.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН ********** ***, да заплати на И.С.В., ЕГН ********** ***, сумата 312,84 лв. – разноски за въззивната и касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.