Определение по дело №2035/2018 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1360

гр. Пловдив, 09.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в закрито заседание на девети юли,  2018 г.  в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа ч. адм. дело № 2035 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по жалба на “Н.- П. О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя П.А.Ч. , против действия на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 162300905076_19/ 07.06.2018 г., потвърдени с Решение № 241 от 21.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. Жалбоподателят излага подробни възражения срещу незаконосъобразността на атакуваните действия и моли за тяхната отмяна.  Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено. Изложени са възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Процесните действия са обжалвани в предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение № 241/ 21.06.2018 г. е отхвърлил жалбата. Така постановеният от горестоящия в йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от приложената административна преписка е, че на 07.06.2018 г.  органи по приходите при Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 162300905076_19/ 07.06.2018 г.

В хода на проверката е установено,че дружеството е получател на 9919 л. Газьол 2710 20 11, с тегловно съдържание на сяра непревишаващо 0,001%. Направен е извод,че събирането на дължимите данъци,които ще възникнат при реализация на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено. В протокола, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е определено обезпечение в размер на 3 154, 24 лв., въз основа на  вида на стоката и пазарните цени. Изрично е посочено, че сумата за обезпечение следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума следва да бъдат представени на Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП София в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката. Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързо разваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата. В протокола е посочено още,че във връзка с описаните факти и обстоятелства органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите се изземват. Дружеството е представило преводно нареждане за извършено плащане по банковата сметка на ТД на НАП, което покрива размера на обезпечението, след което е снета забраната за разпореждане със стоката. За последното няма спор между страните. За да потвърди описаните действия, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е приел, че има вероятност при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци да бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

При така гореизложеното на първо място съдът намира необходимо да  отбележи, че напълно погрешно и в решението на директора на ТД на НАП, и в становището на процесуалния му представител, като обжалваем акт се разглежда самото решение, тъй като на съдебен контрол подлежат самите действия на органите по приходите, а не потвърждаващото ги решение /чл.41,ал.3 от ДОПК/.  От друга страна действително, съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,които биха възникнали в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези. Нарушения в тези хипотези в случая обаче не са установени.  Действията на органите по приходите са основани на възможността по чл.121а, ал. 3 от ДОПК, според която разпоредба мерките по ал.1 могат да се наложат, когато се установи, че при  последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Касае се за предполагаема невъзможност или затруднение при събиране на публичните задължения, което обаче трябва да е достатъчно добре обосновано и мотивирано така, че да е вероятно основателно предположението. В случая органите по приходите не са мотивирали обосновано действията си, а и твърденията им не се подкрепят с нито едно доказателство. Посочените от приходната администрация обстоятелства не водят до обоснован извод за вероятна невъзможност или затруднение при събирането на данъците по конкретните доставки, защото тук не става въпрос за генерална обезпечителна мярка изобщо, а за конкретно обезпечение на конкретни задължения, каквито в случая изобщо не са посочени. Нормата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК може да се приложи само при такива обстоятелства, които да правят вероятно затруднението при събирането на дължими данъци, а в случая даже не е уточнено за какви данъчни задължения става въпрос – свързани като задължение с разпореждането с конкретната стока или вече възникнали такива. Нито в протокола за предприемане на действието, нито впоследствие в рамките на проведеното административно обжалване са посочени конкретни декларирани, установени или предполагаеми задължения на дружеството. С оглед на това, съдът намира, че обжалваните действия за обезпечаване на доказателства не са обосновани с установена по един категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а, ал. 2 от ДОПК, поради което същите са необосновани, поради това и незаконосъобразни, и като такива следва да бъдат отменени.

При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 550 лв.

Водим от горното, Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 162300905076_19/ 07.06.2018 г., потвърдени с Решение № 241 от 21.06.2018 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

ОСЪЖДА ТД на НАП –Пловдив да заплати на “Н.- П. О.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Петко Атанасов Чобанов, разноски  в размер на 550 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: