№ 22895
гр. ..., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110157332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” АД срещу СО, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 177,40 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за
възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. .., с рег.№ ..., причинени вследствие преминаване на
застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно
на 22.07.2020г. в гр. ..., в района на ул. ..., с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.07.2020г. в гр. ..., в района на ул. ...,
посока на движение от ул. „...“ към ул. „....“, л.а. .., с рег.№ ..., собственост на МВР,
управляван от водача П. К. Л., е попаднал в неравност на пътното платно, образувана
от коловози от стърчащи павета, като в резултат от реализираното ПТП са били
причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за
застраховка „Автокаско“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ..,
валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС
уведомление е била образувана щета № ... по повод настъпилото застрахователно
събитие. За извършения ремонт на автомобила ищецът заплатил на автосервиз сумата
от 152,40 лв. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като
ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината.
1
Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за
възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер от 25 лв. Въпреки
отправената му покана ответникът не погасил задължението си по регреса. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробно
обосновани съображения за недоказаност механизма на ПТП и настъпване на щетите
по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Оспорва и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по сочената от ищеца имуществена
застраховка. С тези доводи моли за отхвърляне на исковата претенция, както и прави
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при
наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ
фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-
ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно
застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност
на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството
на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно
противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при
или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в
претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по
възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване.
От приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на
сключен по реда на ЗОП между Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ към МВР и „...” АД договор за застраховка „Каско“, с обект на застраховане
множество МПС по опис, сред които и процесния л.а. .., с рег.№ .... Видно от условията
2
по договора, в кръга на покрити рискове по застраховката е ПТП, настъпило при
сблъскване или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни
предмети, по време на движение или в паркирано състояние. Доколкото не са
изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно
указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и
самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му
през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване
целостта на пътното покритие, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на
пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от
застрахователното покритие рискове. Застрахователният договор е сключен за срок от
една година, с период на действие от 1.07.2020г. до 30.06.2021г.
Установява се също, че на 22.07.2020г. до ищеца е подадено уведомление за
щета от П. Л. с твърдения за причинени по процесния автомобил щети в резултат от
ПТП, състояло се в гр. ..., в района на ул. ..., на 22.07.2020г. – в срока на осигурено по
процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. В документа подателят Л. е указал, че ПТП е настъпило
при преминаване на управлявания от него автомобил през неравност на пътното
платно – паве от настилката. По повод декларираното застрахователно събитие при
ищеца е образувана преписка по щета № ..., като видно от изготвените по същата
доклад, опис и калкулация експерти на застрахователното дружество са констатирали
увреди по автомобила, налагащи ремонт на скоростна кутия, шумозаглушител и
пробка картер, като са оценили щетите на стойност 152,40 лв. По възлагане от ищеца е
извършен ремонт в сервиз на „..“ ЕООД, като не се спори и от представено преводно
нареждане от 3.09.2020г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на посоченото
дружество сумата от 152,40 лв. за извършените ремонтни дейности.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е
твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните
по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този
начин.
За установяване на спорните обстоятелства по делото е представен констативен
протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза
и са събрани гласни доказателства.
Представеният Протокол за ПТП № ../22.07.2020г. е съставен от полицейски
служител при сектор „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от нанесената
информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП.
Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му
правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно
предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по
3
смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото
страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления
на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените
дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените от
съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на
документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената
схема на произшествието, че ПТП е настъпило на 22.07.2020г. в гр. ..., в района на ул.
..., с участието на заварения на местопроизшествието л.а. .., с рег.№ ..., управляван от
проверения на място водач П. Л., като в посочения участък от пътя е установено
стърчащо изкопано паве на платното за движение. Съобразно отразеното в протокола
по автомобила са констатирани видими щети – повреди по долна ходова част,
скоростна трансмисия и др. Данните в протокола сочат също на липсата на поставени
знаци или друга сигнализация в района на местопроизшествието, указващи за
наличието на неравности по пътната настилка.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Разпитаният по делото свидетел П. Л. дава показания, че е участвал в ПТП, за
което е съставен предявения му от съда констативен протокол. Излага, че ПТП е
настъпило на павирана улица, с неравности. Движел се с ниска скорост, като при
преминаване през една от неравностите се чул шум, поради което отбил встрани и
установил повреда в скоростната кутия. На мястото имало извадено паве, с размери
около 15-20 см./15-20 см. Уведомил органите на КАТ, както и служители на
застрахователя. Тъй като автомобилът не можел да се движи на собствен ход, се
наложило да бъде транспортиран с пътна помощ. Изяснява, че в участъка с
липсващото паве нямало табели, пътни знаци или друг вид обозначения, сочещи на
препятствия по пътя.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода
на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП,
показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно
и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на
тях, че процесният автомобил е самокатастрофирал вследствие преминаване през
неравност на платното за движение. Съдът приема въз основа на свидетелските
показания и кореспондиращите им данни в обсъдения констативен протокол за ПТП да
се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е
4
състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от
реализираното ПТП по процесния автомобил са причинени щети, довели до увреда на
скоростната кутия. Показанията в тази част изцяло се подкрепят от удостовереното в
съставения констативен протокол, както и от приетото по делото заключение на
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано
изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по
експертизата и дадените от него допълнителни разяснения при разпита му в съдебно
заседание повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца опис,
които съответстват на сочените от свидетеля щети, по своето естество отговарят да са
настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на
реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен
риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му
през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с
което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на
застрахователно обезщетение в размер от 152,40 лв.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на необезопасено и
необозначено препятствие – неравност на пътното платно, и мястото на инцидента –
път на територията на СО, който е местен общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП,
съдът намира да е осъществен и фактическият състав на деликтната отговорност на
ответника по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на
пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Посочените дейности ответната община като
юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложила
извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод
изпълнението на възложената им работа.
Изпълнението на вменените на ответника задължения за поддържане на
пътищата несъмнено предполага и премахване на всякакви препятствия на пътя,
създаващи опасност от повреждане на движещите се по него превозни средства, като
част от общото задължение за поддържане на пътната настилка в необходимото за
гарантиране на безопасен трафик състояние. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
5
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед на това следва да се приеме,
че поддържането на процесния пътен участък от страна на ответника включва и
недопускането на препятствия от всякакво естество, вкл. неравности от нарушаване
целостта на пътната настилка, да създават опасност за движението чрез предприемане
на адекватни и навременни мерки за тяхното отстраняване, в т.ч. и сигнализиране и
обезопасяване на препятствията по подходящ начин докато не бъдат премахнати с цел
предупреждаване на водачите съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Затова и в процесния
случай неизпълнението на тези изисквания от страна на длъжностните лица, на които
ответната община е възложила фактическото извършване на дейностите по поддръжка
на пътя, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за
движение по него. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане пътния участък на местопроизшествието в годно за
нормалното му ползване състояние посредством обозначаване наличието на опасност
на пътя, каквато обективно представлява неравност на пътната настилка, до
отстраняването й. Визираното противоправно бездействие се явява и виновно по
силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, която не е оборена в процеса, а
доколкото се установи, че в причинна връзка със същото за собственика на процесния
автомобил са настъпили вреди, то съставлява основание за ангажиране отговорността
на ответника на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на
възложител.
Въз основа на изложеното съдът приема, че правопораждащият регресното
вземане на ищеца фактически състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ обемът на отговорността по регреса е обусловен от
размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението
трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита
на отговорност по имуществената застраховка), която не може да надвишава
действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на
която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество,
респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.
6
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно кредитираното експертно заключение на вещото лице автотехник
стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил възлиза на
сумата от 189,12 лв., определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд
към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент съобразно
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото обезщетение за
обезвреда. Тъй като посочената сума надвишава размера на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение, който определя обема на регресното му право,
отговорността на ответника е до размера на извършеното от ищеца плащане от 152,40
лв.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски
за определяне на застрахователното обезщетение, които съгласно експертното
заключение са в порядъка на претендираната от ищеца сума от 25 лв. Следователно
вземането на ищеца по регреса е в общ размер от 177,40 лв.
Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от ответника плащане в погашение на задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 177,40 лв. Като
последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва разноски за
държавна такса – 50 лв., за депозит за вещо лице – 280 лв., за депозит за свидетел – 30
лв. и за адвокатско възнаграждение – 480 лв. с вкл. ДДС, или общо 840 лв., които
следва да му се присъдят.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ..., ул. ..., да заплати на „...“ АД, ЕИК ...., със
7
седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. ...., по иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 177,40 лв., представляваща
регресно вземане за платено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети по л.а. .., с рег.№ ..., причинени вследствие преминаване на
застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно
на 22.07.2020г. в гр. ..., в района на ул. ..., с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. ..., ул. ..., да заплати на „...“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 840 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8