Решение по дело №68/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 45
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 15 февруари 2023 г.)
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20234400600068
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря Е. М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234400600068 по описа за 2023
година


Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.



Въззивното производство е образувано жалба на подсъдимия Н. Х. Н.
срещу Присъда № 25 гр. От 06.12.2022 г. по Наказателно дело от общ
характер № 20224410200330 по описа за 2022 година на Районен съд Червен
бряг.
С обжалваната присъда Червенобрежкият районен съд е признал
подсъдимия Н. Х. Н., роден на ***г. в гр.Левски, с постоянен и настоящ
адрес: с.***, област Плевен, ул.***, българин, с българско гражданство, с
основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН:********** за
виновен в това, че на 30.10.2022г. в с.***, обл.Плевен, на ул.”Х. Ботев” с
посока на движение улица „Георги Бенковски” управлявал моторно превозно
1
средство – лек автомобил „***” с рег.№ ЕН ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,57 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Дрегер алкотест 7510” с фабр.№ARPM 0772, поради
което и на основание чл.343б, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го осъдил на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА. Наложил на
основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343б, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от
НК на подсъдимия Н. Х. Н. наказание ЛИШАВАНЕ от право за управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА. Пристаднал от
наказанието лишаване от права по реда на чл.59, ал.4 от НК времето, през
което за същото деяние подсъдимия е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право, считано от 30.10.2022г.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
постановеният първоинстанционен акт. Твърди се, че деянието не е
съставомерно, тъй като в акта за установяване на административно
нарушение, както и в показанияята на свидетелите се сочи, че техническото
средство е отчело концентрация на алкохол от „2,57 промила на хиляда“,
което следва да се тълкува , че концентрацията на алкохол е била 0.00257
промила. Навеждат се доводи, че районният съд не е бил безпристрастен и
изводите му са в полза на обвинителната теза.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
2
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 30.10.2022г. подсъдимият Н. Х. Н. употребил алкохол, след което
решил да управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ЕН***. Около
18.20 часа реализирал това свое намерение, като управлявайки моторното
превозно средство в с.*** се предвиждал по улица Х. Ботев с посока на
движение ул. Георги Бенковски. По същото време свидетелите К. Л. Л. и В. С.
В. - полицейски служители при РУ Левски изпълнявали патрулно постова
дейност на територията на Община Левски, в с.***. Същите възприели
управлявания от подсъдимия автомобил и подали светлинен сигнал, за да
поканят водача да преустанови движението на автомобила с цел извършване
на проверка. Първоначално била установена самоличността на водача -
подсъдимият Н. Х. Н., след което водача бил тестван за употреба на алкохол -
с техническо средсво Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0772,
което отчело положителен резултат за употреба на алкохол 2,57 на хиляда. На
подсъдимия бил съставен АУАН сер. GA №***/30.10.2022г., както и му бил
издаден талон за медицинско изследване. Свидетелите К. Л. Л. и В. С. В.
съпроводили Н. до ФСМП - гр.Левски, където същият отказал да даде кръвна
проба за изследване.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите К. Л. Л.
и В. С. В. - дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.373, ал.1 от
НПК, вр. чл.283 от НПК правилно са кредитирани от районният съд като
обективни. Последните се излагат логически свързано и последователно,
кореспондират си със останалият събран по делото доказателствен материал в
частта относно съставеният АУАН сер. GA №***/30.10.2022г. и Талон за
медицинско изследване №097196/30.10.2022г. Събраният по делото
доказателствен материал не съдържа противоречия относно включените в
предмета на доказване обстоятелства. Безпротиворечиви помежду си са и
показанията на свидетелите относно установеното по време на извършената
проверка и направеното изследване за употреба на алкохол посредством
доказателствен анализатор. По тези съображения въззивният съд приема, че
изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни,
обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа
3
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство е осъществило престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК .
Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни. Относно
възраженията на защитата свързани с начина на изпистване на
концентрацията на алкохол в кръвта аргументиран отговор е дал районният
съд в мотивите към обжалваната присъда. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че използваното от органите на реда техническо
средство е Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARPM-0772. Районният
съд правилно се е позовал на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, където е регламентирано, че
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, тъй като в конкретният случай е налице отказ на водача за даване на
кръвна проба за изследване. Спазени са изискванията на чл.6 и чл.7, ал.1 от
Наредба №1 от 19 юли 2017г. относно процедурата по установяване
концентрацията на алкохол с техническо средство и съпровождане на лицето
от полицейските служители до лечебното заведение в случай на установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. На подсъдимия е бил издаден
талон за изследване по образец, както и е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Основното възражение е във връзка с
отразяването в акта за нарушение, че отчетената концентрация с
техническото средство е „2,57 промила на хиляда“, което защитата приема, че
следва да се тълкува като установените промили се разделят на хиляда, при
което се получава стойност от 0,00257 промила, което е под установения в
чл.343б, ал.1 от НК минимум. Както правилно е посочил районният съд
съгласно чл.6, ал.2 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. в акта за установяване на
административно нарушение контролният орган вписва часа и начина на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство и номера на талона за изследване. Показанията на
4
техническото средство се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително. При измерване концентрацията на алкохол
в кръвта с техническо средство (както и при извършване на химическо
изследване), резултатът се измерва посредством мерната единица „г/л“ (грам
на литър), което съотношение е еднозначно с мерната единица „промил (‰)“
или „на хиляда“. С второто понятие борави НК в разпоредбата на чл.343б,
ал.1 НК. Изрично в §1, т.5 от Допълнителнителните разпоредби на Наредба
№1 от 19 юли 2017г. е предвидено, че „Концентрация на алкохол в кръвта,
изразена в „на хиляда" означава „грам на литър" или промил, т.е. от тук се
извежда идентичност на понятията. Свидетелските показания са категорични,
че техническото средство е отчело положителен резултат за употреба на
алкохол и резултата от 2,57 е вписан както в акта за административно
нарушение, така и в талона за кръвно изследване. Допуснатата тавтология
при изписване на мерната единица /двете еднозначни мерни единици след
цифровата стойност на отчетения резултат/в акта за установяване на
административно нарушение не може да се тълкува в полза на извършителя
по желания от защитата начин. В този смисъл по това възражение на защитата
въззивната инстанция напълно споделя изводите на решаващият съд.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание лишаване
от свобода за срок от една година, като при наличието на кумулативно
предвидените предпоставки на чл.66 от НК е отложил изтърпяването на
наказанието с тригодишен изпитателен срок. Правилно е уразмерено и
наказането лишаване от права, което превишава срока на основното по-тежко
наказание с три месеца.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимия Н. Н.. Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати
каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
5
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона и
възраженията на защитата. Посочил е въз основа на какви доказателства е
направил своите изводи относно фактическата и правната страна на деянието
(които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно
закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото
поведение на Н. - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,
Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25 гр. От 06.12.2022 г. по
Наказателно дело от общ характер № 20224410200330 по описа за 2022
година на Районен съд Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7