Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260085
гр. Ботевград, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд-
Ботевград, V граждански състав в публично заседание на четиринадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието
на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No 1599 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 76 от Закона
за собствеността /ЗС/.
Ищецът- Н.Д.Л. *** твърди, че е владелец на
празно дворно място, съставляващо Поземлен имот No 54170.217.15 по плана на
новообразуваните имоти на землището на с. Осиковица, общ. Правец, Софийска
област, м. “****”, с площ от 344 кв. м., при съседи: имот No 4.44, имот No
217.4, имот No 217.5 и имот No 217.6. Ищцата установила владението си върху
имот на 10.06.2016 г., когато придобила правото на собственост върху два от
съседните имоти. Преди това процесният имот се владеел от родителите на ищцата,
а преди тях го владеела ****, нейните родители и дядото на последната. Повече
от 30 години имотът представлявал част от голямо дворно място, обединяващо
съседни имоти. Това обширно дворно място било оградено с мрежа и бетонови
колове. През 2016 г. ищцата по силата на дарение от родителите си придобила
собствеността върху процесния имот и установила самостоятелното си владение, в
същите параметри, в които го упражнявали преди това и нейните родители. Ищцата
ползвала имота като част от големия двор, в който се намирала къщата й. В него
отглеждала зеленчукови култури, имало барака, в която съхранявала инструментите
си, външна тоалетна, септична яма и резервоар за вода. Владението на ищцата
било обезпокоено на 17.07.2019 г., когато ответниците й го отнели по скрит
начин. По-конкретно в периода от 17 до 19 юли 2019 г. в отсъствие на ищцата ответниците разрушили съществуващата ограда
и поставили нова такава, на такова място и разстояние, че на практика отнели
владението на ищцата върху целия процесен имот. Моли да бъде постановено
решение, с което осъди ответниците да й предадат владението на имота и да им се
наложи глоба по реда на чл. 360 от ГПК. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответниците- В.В.Р. и В.И.Р.,***,
в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорват иска като
неоснователен. Ответникът В.Р. твърди, че е собственик на процесния имот,
считано от 23.04.2018 г. Имотът придобил чрез покупко-продажба. Твърди, че
ищцата самоволно се настанила в имота на праводателя
им, въпреки неговата воля и въпреки че същият многократно се противопоставял на
тези й действия. Праводателят на ответниците бил
въведен във владение на процесния имот още през 2004 г., за което бил съставен
протокол за въвод във владение от Община Правец. Оспорват се твърденията на
ищцата, че владението й е било спокойно и имотът е бил отнет по скрит начин. Претендират
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No 20/2014 г. на нотариус с район на действие
РС- Ботевград се установява, че на 21.01.2014 г. **** е продала на ****собствените
си недвижими имоти, а именно ПИ – новообразуван имот No 54170.217.6 и ПИ –
новообразуван имот No 54170.217.5 по плана на новообразуваните имоти в с.
Осиковица, общ. Правец, местността ****, като посочените имоти са съседни на
процесния недвижим имот - Поземлен имот No 54170.217.15 по плана на
новообразуваните имоти на землището на с. Осиковица, общ. Правец, Софийска
област, м. “****”.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот No 192/2016
г. на нотариус с район на действие РС- Ботевград, ****и **** Л. са дарили
горепосочените имоти - ПИ – новообразуван имот No 54170.217.6 и ПИ –
новообразуван имот No 54170.217.5, на дъщеря си Н.Д.Л..
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба
на недвижим имот No 8/2018 г. на нотариус с район на действие РС- Ботевград, на
23.04.2018 г. ответникът В.В.Р. е закупил от В. ****недвижим
имот, представляващ Поземлен имот – новообразуван имот No 54170.217.15 по плана на
новообразуваните имоти на местност “****”, в землището на с. Осиковица, общ. Правец,
Софийска област, с площ от 344 кв.м, на който имот продавачът В. ****е признат за собственик с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот No 12/2016 г. на нотариус с
район на действие РС- Ботевград, видно от заверено копие на последния.
От заверено копие на Протокол за въвод във владение No
131/27.07.2004 г. на Община Правец се установява, че на посочената дата
наследници на ****– собственик на имот No 54170.217.15 по плана на новообразуваните имоти в
с. Осиковица, са въведени във владение на имота, като въводът
е извършен в присъствието на В. Ц. **** – син.
Съгласно писмо с вх. No 8320/02.12.2019 година от РП-Ботевград,
на 19.11.2019 г. е образувано досъдебно производство по реда на чл.212, ал.1 от НК по пр.пр.No1041/2019 г. по описа на РП- Ботевград
, за това, че в периода от 17.07.2019 г. до 19.07.2019 г. в с.Осиковица, обл.Софийска, махала “****” самоволно не по установения от
закона ред е осъществено едно оспорвано от Н.Д.Л. предполагаемо право като
случаят не е маловажен – престъпление по чл.323, ал.1 от НК,
По делото са събрани и други писмени
доказателства, които съдът не обсъжда като неотносими към предмета на
иска.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ****, В. ****и ****, се установява, че процесното място е било
оградено със стара ограда от циментови колци и мрежа като едно цяло заедно с
мястото, закупено от ищцата Н.Л., като когато същата закупила мястото, старата
ограда е съществувала. Тази ограда била поставена от най-стария собственик – ****.
Процесното място с площ от около 300-350 кв.м. е
разположено в дъното на имота, закупен от ищцата, зад къщата, като в него имало
овощна и зеленчукова градина, барака за инструменти и цистерна за вода.
Свидетелят ****В. излага, че по искане на
собственичката Н. той съборил бараката в това място. През лятото на 2019 г.,
когато отишъл на мястото, старата ограда от циментови колци и мрежа откъм
мястото на **** (ответникът В.Р.) вече я
нямало. Същата била подменена с нова ограда, като била изместена от източната
към северната страна. Новата ограда също била с мрежа, но с железни колци. При
това зеленчуковата градина останала към мястото на ****, заедно с цистерната за
вода. Съседът **** направил това изместване на оградата, през месец юни-юли
2019 г.
От показанията
на свид. ****– живущ на съпружески начала с ищцата, се
установява, че през месец юли 2019 г. старата ограда в мястото на ищцата в с.
Осиковица, от долната страна на имота, била премахната и била поставена нова
ограда на около 7-8 метра в техния имот. До тогава те обработвали и поддържали
това място. Новата ограда била с мрежа и метални колове. Тази нова ограда била поставена от ответника В.Р..
Предходната година В.Р. също правил опит да направи това, но тогава майката на
ищцата била в имота и извикали полиция.
От показанията на свид. В. ****
се установява, че същият е собственик на имота, който е продал на ответника В.Р.,
от 27.07.2004 г., а го е продал на последния на 23.04.2018 г. Сочи, че на
27.07.2004 г. бил въведен във владение на имота. Когато през 2014 г. съседният
имот бил купен от бащата на ищцата Н., свидетелят видял, че в собствения му
имот е насадена една леха с лук. Данчо – бащата на ищцата, му казал, че
заграденото е техен имот. От показанията
на свид. **** се установява, че процесната част от
имота всъщност била заградена от предишния собственик на имота на ищцата, който
бил заградил повече, и затова свидетелят
не можел да си ползва мястото. След като извикал геодезисти да го трасират
мястото, заграденото в повече от 344 кв.м. го придали към имота на свидетеля. Излага,
че няколкоратно е разговарял с ищцата Н.. Заявява, че
му е известно, че е имало спорове и когато е продал имота на В., включително,
че е подавал жалба в общината на 12.04.2017 г., че не може да си влезе във
владение, защото ищцата садила лук, после ягоди, имало оранжерия, бараки.
Когато продал имота на В., оградата все още си била там и свидетелят не можел
да го ползва. Твърди, че във владение на процесното място е бил от 2004 г. до
2014 г., тъй като предишният собственик, заградил повече от полагаемото му се,
му бил дал ключа от портата, за да може да влиза.
От показанията на свид. Иван
Краев също се установява, че мястото (имотът, закупен от ищцата), било оградено
от бай ****, предният му собственик. Сочи, че е бил свидетел, когато **** (свид. ********) искал да го разградят и да си вземе
заграденото в повече място, но във времето си останало така до продажбата на
имота на ищцата. Преди година или две там отишъл геодезист, премерил, след
което старите циментови колци и мрежата били махнати и били сложени нова мрежа и метални колци. Свидетелят Краев
заедно с няколко момчета от ромски произход били общите работници. Тогава там
били В. и В. (ответниците по делото). Н. (ищцата) и майка й не били там.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
непосредствени, достоверни и на практика непротиворечиви. Съдът кредитира и
показанията на свидетелят ****, макар същият да се явява заинтересован от
изхода на спора, тъй като по делото не се събраха доказателства, които да им
противоречат и по този начин да поставят под съмнения тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 76 от
Закона за собствеността - за защита на отнето владение. С цитираната норма е
регламентирано правото на владелеца или държателя, на когото е отнета чрез
насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, да иска връщането й от
лицето, което я е отнело, като това право може да се упражни в предвиден в
същата разпоредба преклузивен шестмесечен срок от
отнемането. В случая съдът намира, че е сезиран именно с иск с посочената
правна квалификация по чл. 76 от ЗС, а не с такъв по чл. 75 от ЗС, предвид
заявените от ищцата основание и петитум на иска - изложените в исковата молба
твърдения, че владението й е отнето по скрит начин, в нейно отсъствие. Поради
това, и независимо от съпътстващите твърдения на ищеца за продължило от нейна
страна дългогодишно владение на имота, то съдът приема, че при възможен избор
между двата иска, то с оглед формулирания петитум ищцата е предявила именно иск
по чл. 76 от ЗС. При съблюдаване на принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен да даде защита само в
рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума
на иска, очертаващи спорния предмет.
Съгласно чл. 357, ал. 1 от ГПК по делата по искове за
защита и за възстановяване на нарушено владение и държане по чл. 75 и чл. 76 от
Закона за собствеността съдът проверява само факта на владението и на
нарушението, като документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат
предвид само доколкото установяват факта на владението – ал. 2. По предявения
иск по чл. 76 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че има качество на владелец,
респ. държател на имотите към момента на отнемането, както и факта на
отнемането им по скрит начин, респ. чрез насилие от ответника не по-късно от 6
месеца преди предявяване на иска. Извън предмета на посесорната
защита е спорът за права върху имотите. При това владението, респ. държането
като фактическо състояние може да бъде защитаване срещу всеки, който твърди
права върху имота, включително и неговия собственик.
В процесния случай категорично се установява от
събраните по делото доказателства и най-вече – гласни такива, че ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесното място, заградено като част от придобития
от нея с договор за дарение недвижим имот през 2016 г., включително преди това
имотът е владян от праводателя й и неин баща, считано
от 2014 г., когато последният закупил имота. От събраните по делото гласни
доказателства, включително и най-вече от показанията на свидетелите на ответниците – В. ****и ****, безспорно се установява, че
спорната част от имота, която съгласно показанията на посочените свидетели е
част от съседния на имота на ищцата имота, т.е. от имота на ответниците, е бил
заграден като част от имота на ищцата още от стария му собственик, от когото
впоследствие е закупен от бащата на ищцата. Пак от показанията на тези
свидетели, а също и на свидетелите на ищцата – ****В.В.
и ****се установява, че от закупуване на имота от бащата на ищцата през 2014 г.
процесната част е била заградена към този имот и се е ползвал от него и от
ищцата, а свид. В. ****, който е бил собственик на
съседния имот, продаден впоследствие на отв. В.Р., (и
който твърди, че тази част принадлежи към неговия имот), всъщност не е имал
достъп до тази част от имота. Пак от показанията на свид.
**** се установява, че когато продал имот на В., старата ограда си е била все
още там и той не е можел да си ползва тази част от имота.
Предвид изложеното съдът намира за категорично
установено по делото, че именно ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния
имот, заграден като част от придобития от нея недвижим имот, държало го е като
свой – обработвала го е, държала е в него своя цистерна с вода, дървена барака,
като както собственикът на съседния имот, от когото отв****
Р. го е закупил – свид. В. ****, така впоследствие и
ответниците, не са имали достъп до този имот. Следва да се посочи, че правото
на собственост върху имота не е предмет на иска по чл. 76 от ЗС, като същото не
е част от относимите към спора въпроси и не се
изследва от съда. Нещо повече, тази защита може да бъде успешно проведена и
срещу собственик на имота.
Установява се на следващо място, че в отсъствие на
ищцата, през лятото – месец юли 2019 г., ответниците завели на спорното място
геодезист, като след трасиране на имота старата ограда била премахната и на
нейно място била поставена нова ограда. С така осъществените от ответниците
действия – разрушаване
на съществуващата на място ограда и поставяне на нова такава на друго място, навътре в имота на ищцата,
същите са отнели владението й на процесния имот по скрит начин, като искът е
предявен в предвидения шестмесечен срок от отнемането. Така съгласно Решение No 4 от 06.02.2012 г. по
гр. д. No 388/2011 г., на І г. о. на ВКС отнемане
на вещта по скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по
начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца или
държателя. Приема се, че отнемането не трябва да е скрито изобщо, т.е. от
всички, а само по отношение на владелеца или държателя. За да е налице
отнемане по скрит начин е необходимо и достатъчно същото да е извършено така, че да не може веднага да
стане достояние на досегашния владелец или държател, съобразно обичайния начин,
по който е осъществявал фактическа власт, т.е. да не е осъществено в негово
присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните
отношения, той би бил уведомен.
Предвид всичко изложено съдът намира предявения иск по
чл. 76 от ЗС за основателен, поради което ответниците следва да бъдат осъдени
да предадат на ищцата владението на процесния имот.
На основание чл. 361 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода
на спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да й заплатя направените разноски по делото в размер на 1080.00
лв., от които 80.00 лв. за държавна такса и 1000.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.В.Р., с ЕГН **********,
и В.И.Р., с ЕГН **********,***, на основание чл. 76 от Закона за собствеността
да предадат на Н.Д.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, владението на следния
недвижим имот: Поземлен имот No 54170.217.15 по плана на новообразуваните имоти на
землището на с. Осиковица, общ. Правец, Софийска област, м. “****”, с площ от
344 кв. м., при съседи: имот No 4.44, имот No 217.4, имот No 217.5 и имот No
217.6,
отнето й по скрит начин чрез разрушаване на съществуващата на място ограда и поставяне
на нова такава на друго място, непозволяваща достъп на ищцата до имота.
ОСЪЖДА В.В.Р., с ЕГН **********,
и В.И.Р., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Н.Д.Л., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1080.00 лв. /хиляда и осемдесет лева/ за направените по
делото разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно предаване на владението.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :