Решение по дело №55/2020 на Софийски окръжен съд

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

   гр. София, 16.11.2020 г.

 

               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:   ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                   РОСИНА ДОНЧЕВА

 при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 55 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 Производството е по чл. 294, вр. чл. 258 ГПК.

С решение № 9/27.01.2020 г. по гр. д. № 1 629/2019 г. по описа на ВКС е отменено решение от 02.11.2018 г. по в. гр. д. № 538/2017 г. по описа на СОС, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 62 от 22.06.2017 г., постановено по гр. д. № 514/2015 г. по описа та Районен съд – гр. Своге, е признато за установено по отношение на В.П.Ш., А.Л.К., Ц.А.Д., С.Т.Ц., Р.Т.Д., починала в хода на настоящото въззивно производство, продължило в лицето на наследника й по закон Ц.Р.Т.,  и Р.М.И., по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че към момента на влизане в сила на плана на с. С. от 1983 г. Ц.П. Д. е бил собственик на имот с площ 56 кв. м., заключена между общата граница на парцел ХІV-311 от кв. 13 по предходния план от 1958 г., идентичен с ХІV - 262 от кв. 13, и парцел ХІІІ - 264 от кв. 13, като част от дворищен парцел ХІV-311, кв. 13, а понастоящем като част  от УПИ ХІІІ-264, както и че налице грешка в действащия регулационен и кадастрален план на с. С., изразяваща се в неправилно отразяване на общата регулационна граница между УПИ ХІV-262 в кв. 13 и УПИ ХІІІ-264 в кв. 13 по плана на селото.

         Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство А.Л.К. и В.П.Ш. като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявеният иск. Сочат, че по делото е установено, че собственият на ищците имот пл. № 262 е с площ 425 кв. м., а собственият на ответниците имот пл. № 264 е с площ 550 кв. м., което не кореспондирало с твърдението на ищците, че тези два парцела, обособени с делба на общ парцел от 1969 г., са с равни площи – по 495 кв. метра. Ето защо считат, че ищците не могат да бъдат собственици на 495 кв. м., тъй като през 1997 г. първият ищец е дарил на втория и третия ищец имот с площ 425 кв.м., т.е. към тази дата първият ищец се е разпоредил със собствеността си, която е била установена като площ, и която той реално е владеел към този момент. Жалбоподателите твърдят, че с приемането и прилагането на плана от 1983 г. е настъпила трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./. За довода си, че с приемането на плана от 1983 г. регулационните линии са съвпаднали с имотните граници след заемането на придадените части от ответниците и владението им, продължило повече от десет години, жалбоподателите се позовават на представеното по делото влязло в сила решение на Свогенски районен съд по гр. д. № 392/2007 г., водено между същите страни със същия предмет.  Излага се довод за приложимост на ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВКС. Навежда се възражение за неправилно и незаконосъобразно преразглеждане на имотния спор за процесните 56 кв.м., след като има първично придобивно основание в полза на ответниците най-малкото от 1993 г., когато са изтекли десет години от прилагането на плана от 1983 година. Сочи се, че от гласните доказателства се установява, че ответниците и досега владеят процесните 56 кв.м.

         С писмено становище ответниците по жалба Т.Ц.Д., П.Ц.Д. и Т.И.Д., чрез пълномощика си адв. М., оспорват жалбата с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

         За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

         Ищците Ц.П. Д., починал в производството, продължило с участието на наследниците му по закон Т.И.Д., Т.Ц.Д. и П.Ц.Д., последните двама участващи и в делото на собствено основание,  са предявили срещу В. П.Ш., А.Л.К., Ц.А.Д., С.Т.Ц., Р.Т.Д., починала в хода на настоящото въззивно производство, продължило в лицето на наследника й по закон Ц.Р.Т., и Р.М.И., искове за установяване, че при изготвяне на действащия регулационен и кадастрален план на с. С., обл. Софийска от 1983 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на общата регулационна граница между УПИ ХІV-262 в кв. 13 по плана на селото, собственост на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д., и УПИ ХІІІ-264 в кв. 13, собственост на ответниците, която следва да е по приложената обща регулационна граница по плана от 1959 г., която грешка е довела до отнемане на част от имота на ищците и придадена към имота на ответниците.

         В исковата молба се твърди, че по силата на съдебна делба от 1969 г.  Ц.П. Д. е придобил правото на собственост върху незастроено дворно място с пространство 495 кв. м., съставляващо парцел ХІV-311  в кв. 13 по плана на с. С., а праводателят на ответниците А.П.Д. е придобил правото на собственост върху ½ ид. част от съседния имот, съставляващ ХVІІІ-311, с площ 495 кв.м., като собственици на другата ½ ид. част от този парцел са наследниците на Т.П. Д.. Твърди се, че с нотариален акт № 149, т. 5, дело № 1700/1997 г. на нотариус при РС – гр. Своге, Ц. П.Д. е дарил на децата си Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. собствения си имот, представляващ дворно място в с. С., с площ 425 кв. м., съставляващо парцел ХІV-311 от кв. 13 по плана на селото. С договор за продажба от 1997 г. А.П. Д. продал ½ ид. ч. от дворното място на сина си Ц.А.Д., която част впоследствие последният продал на първите ответниците В.Ш. и А.К.. Твърди се, че парцелите на страните имат обща граница и за първи път те са обособени като отделни имоти с регулацията с плана от 1959 г., съгласно който площта на парцел ХІV-311 е 495 кв.м., а на парцел ХVІІІ-311 също е 495 кв.м., като регулационната граница между двата парцела е била вярно нанесена. Твърди се, че при одобряване на действащия дворищно-регулационен план от 1983 г.  границата между парцели ХІV-311 от кв.13 по предходния план от 1958 г., идентичен с ХІV-262 от кв. 13, собственост към настоящия момент на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д., и парцел ХVІІІ-311 от кв. 13 – идентичен със собствения на ответниците парцел  ХІІІ-264 от кв. 13, не е отразена вярно, като спорните 56 кв.м. са част от парцел ХІV-311 в кв. 13 по предходния план, неправилно заснети като част от имот пл. № 264 по действащия план от 1983 г., собственост на ответниците. Твърди се, че дворищната регулация по плана от 1983 г. не е съобразена с приложената регулация по отменения план от 1953 г. и документите за собственост на страните и техните праводатели, и е налице несъответствие на регулационната линия между имотите по плана от 1959 г. и този от 1983 г., като имотът на ищците е намален с 56 кв.м. за сметка на имота на ответниците. Твърди се, че със създадената с плана от 1983 г. нова граница между имотите на страните, различна от съществуващата и материализирана на място граница по предходния план, частта от имота с площ от 56 кв.м., заключена между общата граница на двата имота по действащия план, неправилно е отнета и приобщена към имота на ответниците.

         С определение от 05.04.1969 г. по гр.д. № 140/1969 г. на Свогенски районен съд е одобрена спогодба, по силата на която  Ц.П. Д. е получил в дял дворно място с пространство 495 кв.м., съставляващо дворищен парцел ХІV-311 в кв. 13 по плана на с. С.; Ц.П.Д., С.Т. П.и Р.Т. П. получили в общ дял ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 495 кв.м., съставляващо дворищен парцел ХVІІІ-311 в кв. 13 по плана на с. С.; А.П.Д. е получил в дял ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 495 кв.м., съставляващо дворищен парцел ХVІІІ-311 в кв. 13 по плана на с. С..

         Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц. П.Д. /И./ е починала през 2005 г. и е оставила за свои наследници по закон Р.М.И., С. Т. Ц. и Р.Т.Д..

         С нотариален акт № 85, т. ІV, дело № 1253/1997 г. на нотариус при Свогенски районен съд, А.П.Д. продал на Ц.А.Д. самостоятелно жилище с площ 32 кв.м., съставляващо северозападната част от масивна жилищна сграда, построена през 1962 г. върху 64 кв.м., заедно с ½ ид. част от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ 550 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-264 в кв. 13 по плана на с. С..

         С нотариален акт № 149, т. V, дело № 1700/1997 г. на нотариус при Свогенски районен съд, Ц.П.Д. и Т.И.Д. дарили на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. дворно място с площ 425 кв. м., съставляващо парцел ХІV-262 в кв. 13 по плана на с. С., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда.

         С нотариален акт № 23, т. І, рег. № 263, дело № 22/2012 г. на нотариус А. Ч. при РС – гр. Своге, Ц.А.Д. и Н.И. Д. продали на В.П.Ш. и А.Л.К. ½ ид. част от УПИ ХІІІ-264 в кв. 13 по плана на с. С., целият с графично измерена площ на имот пл. № 264 от 595 кв.м., от които са предвидени за улица с ОК 148-150 – 45 кв.м. и площта на целия УПИ ХІІІ-264 е 550 кв. метра.

         Представено е решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 597/2009 г. на СОС, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от П.Ц.Д. срещу А. П. Д., Р. Т.Д., С. Т.Ц., Ц.А.Д., Р.М.И. и Н.И. Д. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на част от УПИ ХІІІ-264 в кв. 13 по регулационния план на с. С., заключена между страничната регулационна линия между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264 в кв. 13, нанесена на скицата към акта за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 1998 г. и уличната регулация като част от имот пл. № 262 в кв. 13 по плана на с. С..

         Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице П. Д., изслушано в производството пред районния съд, процесните имоти са включени за пръв път в предходния регулационен план от 1959 година. Процесните имоти по предходния план от 1959 г. и по сега действащия план от 1983 г., описани в приложените по делото нотариални актове, са идентични. Действащата кадастрална граница между имоти пл. № 262 и 264, която е регулационна граница между УПИ ХІІІ-264 и УПИ ХІV-262 не съвпада с регулационната граница между парцели ХІV-311 и ХVІІІ-311 по предходния план на с. С.. Към заключението е приложена комбинирана скица, на която са отразени границите на двата имота съгласно плана от 1959 г. и действащия план от 1983 година. Вещото лице е дало заключение, че границата между парцел ХІV-311 и ХVІІІ-311 по предходния план не е отразена вярно в действащия план, като мястото, заключено между точките 3,4,5,6,7,10, с графически изчислена площ от 56 кв.м., съставлява част от парцел ХІV-311 по предходния план и по действащия план това място неправилно е заснето в имот пл. № 264 по действащия план.

         При първоначалното разглеждане на делото пред окръжния съд е изслушана съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице П., от заключението на която се установява също, че за територията, в която се намират процесните имоти, са налице два плана (кадастрален и регулационен) - първият от 1956 г. и действащият от 1983 година.  Съгласно плана от 1956 г. (видно от приложената към заключението скица на л. 79), парцел ХІV-311 е с урегулирана площ от 990 кв. метра. Този парцел впоследствие е разделен на две части с одобрено на 10.02.1969 г. изменение на плана, като от него са образувани два парцела – ХІV-311 и ХVІІІ-311 (видно от скица на л. 80). По действащия кадастрален и регулационен план от 1983 г. процесните имоти представляват УПИ ХІV-262 и УПИ ХІІІ- 263 от кв. 13.  По този план УПИ ХІV-262 е с графична площ 427 кв.м., като част с площ от 21 кв.м. от имот пл. № 262 попада в улица. УПИ ХІІІ-264 е с графична площ 542 кв.м., като част с площ 30 кв.м. от имот пл. № 264 попада в улица. По изменението от 1969 г. на предходния план УПИ ХVІІІ-311 е с графична площ 510 кв.м., а УПИ ХІV-311 е с графична площ 494. Към заключението са приложени комбинирани скици на имотите – приложение № 1 /по действащия план от 1983 г./ и приложение № 2 /по частичното изменение от 1969 г./. Според заключението линията 9-6 на скица-приложение № 2 съответства на границата между имоти 262 и 264 по действащия план. Контурът, затворен между цифрите 9,1,5,6, 9, с площ 49 кв.м., е бил част от парцел ХІV-311, но към настоящия момент попада  имот пл. № 264. Съгласно плана от 1983 г. имотните граници и дворищно регулационните линии съвпадат, но те се различават от тези по изменението на плана от 1969 г.,  а по плана от 1956 г. двата имота са били един общ и между тях не е имало граница. Имот пл. № 262 по действащия план заедно с частта по цифрите 9,1,5,6,9 на скица – приложение № 2, образуват новообразувания по делбата от 1969 г. парцел ХІV-311. При разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че линията 1-5 на приложение № 2 към заключението съвпада с лилавата линия на скицата на л. 80 от въззивното дело. Регулационната линия по изменението от 1969 г. не съвпада с регулационната линия по плана от 1983 година.

         В хода на настоящото въззивно производство е изслушана основна и допълнителна тройна съдебно-техническа експертиза, заключенията и скиците към които са изготвени от вещите лица В. К., Л.М. и Р. П.. В заключението към основната тройна експертиза и в комбинираните скици към него (приложение 1 и 2) вещите лица са отразили, че на скицата, находяща се на л. 80 от в. гр. д. № 538/2017 г. по описа на СОС, графично е изобразена делбената линия между процесните парцели, която без яснота за отклонението се разделя южно при точки 4 и 5 при разстояние между точките от около 1 метър, като при това отклонение се оформя триъгълник между точки 1,4,5,1 с площ от около 17 кв. метра. В комбинираната скица към заключението по основната тройна експертиза от 18 май 2020 г. вещите лица са изобразили приетата за вярна граница от вещото лице Д. (тази по зелената линия и по точки 4(1), 15, 16, 17, 5, 6), приетата за вярна граница от вещото лице П. (тази, отразена на скицата, находяща се на л. 80 от в. гр. д. № 538/2017 г. по описа на СОС, която без яснота за причината се разделя южно при точки 4 и 5 при разстояние между точките от около 1 метър), като са изчертали с червен пунктир и по т. 1 до т. 10 мястото, където според тях е вярната граница между парцелите (по средата между точки 4 и 5).

 По искане на адв. Ч. съдът е допуснал допълнителна задача към вещите лица, свързана с отговор на вече поставените задачи, при съобразяване с данните за графичната площ и границите на имот, съседен на този на ищците. При отговор на този въпрос вещите лица частично коригират заключението си от 18.05.2020 г. за вярната имотна граница между спорните имоти, като сочат (комбинирана скица, приложение 1 и 2, към допълнителното заключение от 06.10.2020 г.), че тя минава по червения пунктир 1, 15, 17, 4 (приложение 1). Отклонението е в южната част на границата и с посока към имота на ответниците и след крайната точка, приета за вярна от вещото лице П. Д.. Настоящият съдебен състав кредитира именно това  допълнително заключение на тройната СТЕ, тъй като единствено то е  изготвено след геодезическо заснемане на съществуващата понастоящем ограда между имотите и при възприемане на конкретна контролна точка, осигуряваща прецизност на графичното изображение.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства съдът не обсъжда, тъй като те са неотносими към предмета на спора.

При тези факти съдът прие от правна страна следното.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При въведени фактически твърдения, че ищците са собственици на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответниците, и при оспорване от ответниците на претендираното от ищците право върху тази част от имота, което прави невъзможно провеждането на процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред, искът е допустим.

Тъй като предмет на установяване е наличието на грешка в плана към настоящия момент с цел нейното отстраняване по предвидения за това ред и определяне на пространствения обхват на правото на собственост на настоящия собственик на имота, засегнат от грешката, то въпросът за това кой е бил собственик на засегнатия от грешката имот към момента на изготвяне на плана няма самостоятелно обуславящо значение за основателността на иска. Ето защо по отношение на починалия ищец Ц. П. Д., заместен по правилата на чл. 227 ГПК от своите наследници по закон, производството е недопустимо поради липса на правен интерес. В тази част, както и в частта по отношение на ответника Ц.А.Д., за който се твърди, че валидно се е разпоредил в полза на част от ответниците с правото си на собственост върху процесната земя, решението е недопустимо като постановено по иск, предявен при отсъствие на правен интерес.

Установено е, че имотите, придобити от страните, са урегулирани поземлени имоти. Пространствените предели на правото на собственост върху урегулираните поземлени имоти е в рамките на регулационните граници, определени с регулационния план.

Установено е от изготвената от вещите лица  К., М. и П. комбинирана скица, приложение № 1 към допълнителното заключение на тройната СТЕ от 06.10.2020 г., че е налице изместване на източната граница на имота на ищците в посока към имота на ответниците, като графично определената площ е заключена по точките 1,15,17,4,5,6,9,1 на скицата (на л. 87 от настоящото дело), отразяваща това разминаване. Не се установяват основания за придобиване на тази площ от праводателите на ответниците към момента на влизане в сила на плана от 1983 г., с който същата площ е заснета като част от УПИ ХIII - 264. Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се посочи, че е налице забрана за придобиване на реална част от парцел, установена в чл. 200 от ЗУТ. Поради това се налага извод за липса на основание спорната площ, заключена  по точките 1,15,17,4,5,6,9,1, да бъде заснета с действащия регулационен план от 1983 г. като част от имота на ответниците, представляващ УПИ ХIII - 264.

С оглед на горното се налага извод, че при изготвянето на действащия регулационен план, одобрен със заповед № АБ - 332/01.09.1983 г., е била допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на площта, заключена по точките 1,15,17,4,5,6,9,1, изобразена графично в изготвената вещите лица В.К., Л.М. и Р.П. комбинирана скица, приложение № 1 към допълнителното заключение на тройната СТЕ от 06.10.2020, като част от УПИ XIII – 264, собственост на ответниците В.П.Ш., А.Л.К., С.Т.Ц., Р.Т.Д., починала в хода на настоящото въззивно производство, продължило в лицето на наследника й по закон Ц.Р.Т.,  и Р.М.И., вместо към собствения на ищците Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. имот, съставляващ УПИ XIII-264.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по съществото на спора съобразно изложеното по-горе.

При този изход на спора жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалба направените от последните разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева в производството по в гр. д. № 538/2017 г. по описа на СОС, разноските в настоящото производство в размер на 950.00 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както и разноските в първоинстанционното производство в размер на 1101. 41 лева.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

 Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 62 от 22.06.2017 г., постановено по гр. д. № 514/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Своге по отношение на Т.И.Д., конституирана в качеството си на наследник по закон на Ц.П. Д., и по отношение на Ц.А.Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 62 от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 514/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Своге, в останалата обжалвана част И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. против В. П. Ш., А.Л.К., С.Т.Ц., Р.Т.Д., починала в хода на настоящото въззивно производство, продължило в лицето на наследника й по закон Ц.Р.Т., и Р.М.И., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищците Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. са собственици на основание договор за дарение на част от имот, онагледена на комбинирана скица, приложение № 1, към заключението на допълнителната тройната съдебно-техническа експертиза от 06.10.2020 г., изготвена от вещите лица В.К., Л.М. и Р.П., заключена по точките 1,15,17,4,5,6,9,1, която скица, приподписана от настоящия състав, е неразделна част от решението, като при попълване на кадастралния план на с. С. с УПИ XIV - 262, кв. 13, по плана от 1983 г., е допусната грешка при заснемане на източната му граница и описаната площ неправилно е заснета като част от УПИ XIII - 264, вместо към УПИ XIV - 262.

ОСЪЖДА А.Л.К. и В.П.Ш. да заплатят на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. сумата от общо 1 450 лева - направени във въззивното производство разноски, както и сумата от 1 101.41 лв. – разноски в производството пред районния съд.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                   

  ЧЛЕНОВЕ: