Решение по дело №555/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

гр. Харманли  11.ІV.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Харманли в открито заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за обявяване на недействителност на договор за покупко-продажба – Павлов иск, намиращ правно основание в чл.135 от Закона за задълженията и договорите.

 

В исковата молба се твърди, че ищцата З.К. *** предоставила на ответника М.М. ***, сумите  от 500лв. и 400евро, представляващи транспортни разходи и 15 000 евро - за закупуване и транспортиране на избрани от нея мебели от Р. Турция. По този повод между двамата била сключена Спогодба от 13.Х.2018г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5034/ 22.ІV.2019г. по описа на Д. Г., Нотариус с район на действие РС гр. Кърджали.

Твърди се , че с Анекс към горепосочената Спогодба от 13.Х.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 5035/22.ІV.2019г. по описа на Д. Г., Нотариус с район на действие РС гр. Кърджали, ответника М. се задължил да върне на ищцата К., получените от него суми:  500лв. и 400евро - представляващи транспортни разходи, и 15 000евро, поради неизпълнение на задължението му за закупуване и транспортиране на избрани от нея мебели от Р. Турция, в срок до 31.V.2019г.

В исковата молба се твърди, че при извършена на 31.V.2019г. справка по лице в Службата по вписванията гр. Харманли, се установило, че длъжникът М.М. е прехвърлил на 30.V.2019г. /ден преди падежа на задължението си/ единствения си недвижим имот, находящ се в гр. Харманли, обл. Хасково, блок 304-4, вход „Д”, ет.7 ап.152, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.16. 414.4.152, на ответницата Н.М., с която живеел на семейни начала и двамата имали общо дете.

Проц. представител на ищцата твърди, че извършената покупко-продажба е изцяло симулативна сделка и е извършена от двамата ответници: М.М. и Н.М., с единствената цел да увреди кредитора З.К..

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо З.Х.К. ЕГН **********, сключения между М.М.М. и Н.С.М. договор за покупко-продажба на недвижим имот, продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Харманли, област Хасково, бл.304-4, вход "Д", етаж 7, ап. 152, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.16.414.4.15.

Претендира присъждане на разноски .

 

В законоустановения едномесечен срок, ответника М.М.М., не е депозирал отговор на исковата молба. Не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

 

Ответницата по делото Н.С.М. не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл.131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 260077/ 07.Х.2020г. за особен представител на ответника е назначен адв. В. Д. К. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба , в който е застъпено становището че предявения иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Назначения особен представител е изложил съображения, че ответницата М. не е знаела, че закупувайки процесния имот уврежда интересите на кредитора на продавачът и. Тя се явявала трето добросъвестно лице. Ответницата била с двадесет и три години по млада от продавачът - М.М.М., и не е знаела за неговите занимания и дейности с които се е ангажирал, не е знаела, че продавачът и има дългове, и не се намират в родствени отношения.

Изложени са съображения относно процесуалната легитимация и неоснователността на иска.

Моли съда да постанови съдебно решение с което отхвърли предявения от ищцата иск.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Между ищцата К. и ответника М. е постигната договорка, по силата на която, ищцата му е предоставила суми както следва: 500лв. и 400евро- транспорти разходи и 15 000евро, за закупуване на избрани от нея мебели.  Ответника от своя страна се задължил да закупи уговорените мебели от Р. Турция и да ги транспортира до адреса на ищцата. За постигнатата между двамата договореност била подписана Спогодба от 13.Х.2018г. С нотариална заверка рег. № 5034/22.ІV.2019г. по описа на Даниела Георгиева, Нотариус с район на действие РС гр. Кърджали, се удостоверило, че подписите върху Спогодбата са положени от З.К. и М.М..

На 22.ІV.20219г. между ищцата и ответника е подписан Анекс към Спогодба от 13.Х.2018г. - с нотариална заверка на подписите рег. № 5035/22.ІV.2019г. по описа на Д.Г., Нотариус с район на действие РС гр. Кърджали. По силата на подписания Анекс страните се споразумели за начина и срока за връщане на дължимите от ответника суми, поради неизпълнение от негова страна на сключената между тях Спогодба от 13.Х.2018г. Договорено е, че цялата дължима сума в размер на 15 400евро и 500лв. ще бъде предадена от длъжника М. на кредитора К. в срок до 31.V.2019г. срещу писмен документ – разписка.

От приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 164 том 1 рег. № 3093 дело № 140 от 2019г. на Нотариус А. П. с район на действие РС Харманли вписан под № 463/ в регистъра на Нотариалната камара (заверено като препис ксерокопие), се установява че на 30.V.2019г. ответника М.М. е продал на ответницата Н.М. следния свой недвижим имот а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.16.414.4.152, находящ се в гр. Харманли  общ. Харманли, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/ 23.ІІІ.2006г. на Изпълнителния директор на АК , с адрес на имота : гр. Харманли обл. Хасково ж.к.“ И…“ бл. ….  вх. „..“ ет. … ап…., находящ се в сграда № …, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181. 16.414, с предназначение Жилище, апартамент с площ 39.52кв.м.

От представеното Удостоверение за семейно положение и роднински връзки рег. № 17/ 07.VІ.2019г.(заверено като препис ксерокопие), издадено от Кметство на с. Добринци общ. Джебел се установява, че семейното положение на ответника М.М. е „Разведен“  и има четири деца –две дъщери и двама сина.  

От Удостоверение за раждане Дубликат издадено на 07.VІ.2019г. от гр.Джебел се установява, че детето А.М.М. е родено на ….г. в гр. К. от родители: Н. С. М. ЕГН ********** и М.М.М. ЕГН ********** – ответници в настоящото производство. Това дете е записано и в посоченото по-горе Удостоверение за семейно положение и роднински връзки.

В хода на производството, по искане на ищцовата страна е допуснато събиране на гласни доказателства – разпит на св. Т. В. – без родство със страните. В показанията си свидетеля твърди, че познава страните по делото. Знаел че ищцата е давала пари на ответника М., за да и закупи мебели от Р. Турция. Самия свидетел присъствал на три срещи, при които ищцата давали различни суми на ответника. Св. В. твърди, че през м.май 2019г. когато бил с ищцата, случайно се засекли с ответниците М. и М.,***.  При тази среща ищцата запитала ответника, кога ще и върне парите, а той отговорил, че нищо няма да връща . 

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящия съдебен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от Закон за задълженията и договорите е процесуално допустим. Разгледан по същество, според настоящия съдебен състав иска се явява неоснователен поради следните съображения:

В практиката се приема, че искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом правният субект има качеството кредитор, цялото имущество на длъжника му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко негово действие, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.

Отменителният т.нар. Павлов иск е правен способ за защита срещу увреждащите правни действия на длъжника, който дава възможност на кредитора да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането.

За да се уважи иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, следва да са налице в условията кумулативност следните предпоставки: ищцата да има качеството на кредитор с парично или непарично вземане, със атакуваната сделка да се намаля имуществото на ответника, поради което сделката да е увреждаща кредитора и да е налице знание за увреждането както у длъжника така и в третото лице, договаряло с него, ако договора е възмезден. Изключение от това правило е предвидената в закона презумпция за знание в чл.135 ал.2 от ЗЗД.

По делото по категоричен начин се установява, че ищцата е кредитор на ответника М. по силата на Анекс към Спогодба от 13.Х.2018г. - с нотариална заверка на подписите рег. № 5035/22.ІV.2019г. по описа на Д. Г., Нотариус с район на действие РС гр. Кърджали – обстоятелство което не се оспорва по делото.

Втората предпоставка, е наличие на увреждането на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.  

В конкретния случай ответника М. е намалил своето имущество, с което е намалил и възможността на кредитора си да бъде удовлетворен от имуществото му  т.е. налице е увреждане. Прехвърлянето на собствеността на процесния имот на отв. М., лишава кредитора в случая ищцата, да удовлетвори своето вземане. В този смисъл сделката е увреждаща.

Третата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, е знание за увреждане както на длъжника така и на третото лице с което той е договарял. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства . В този смисъл е Решение № 13/19.ІІ.2015г. на ВКС по гр.д.№ 4606/ 2014г. ІV г.о. ГК.

В настоящият случай, основният довод на ищцата, че отв. Н. М. - приобретател по сделката е знаела за увреждането е, че е живеела на съпружески начала с длъжника – отв. М. М., през времето в което е възникнало задължението му. Според състава на съда в хода на производството убедителни доказателства в тази насока не се ангажираха. Единственото доказателство в тази връзка се явява представеното Удостоверения за раждане, от което се установява, че ответниците по делото имат общо дете.  Ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства според съда, по-скоро свидетелстват за съществуването на вземането на ищцата към ответника М., от колкото за това, че той и отв. М. съжителстват заедно, а още по-малко, че последната е знаела за отношенията между ищцата и ответника. 

Предвид изложено по-горе съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Х.К. ***, чрез адвокат Р.М.М. от САК, против М.М.М., ЕГН ********** *** и Н.С.М. ЕГН **********, иск намиращ правно основание в чл. 135 от Закон за задълженията и договорите, за обявяване за недействителен спрямо З.Х.К., сключения между М.М.М. и Н.С.М., договор за покупко-продажба на недвижим имот, продажба на недвижим имот:  Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77181.16.414.4.152; с адрес на имота: гр. Харманли, общ. Хасково, ж. к. "И…", блок …, вход "….", ап. …; находящ се в сграда 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 77181.16.414; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; с площ от 39.52 кв. м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 77181.16. 414.4.151 и 77181.16.414.4.153, под обекта- 77181.16.414.4.134, над обекта-77181.16. 414.4.164; прилежащи части: избено помещение № 152 с площ от 3.85 кв. м., подробно описан в договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 164, том I, рег. № 3093, дело № 140 от 2019 г. по описа на Нотариус А. П., район на действие РС- Харманли.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                           

 

                                                                         Районен съдия: ........................