Решение по дело №417/2017 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 204
Дата: 24 ноември 2017 г. (в сила от 12 март 2018 г.)
Съдия: Веселин Ангелов Петричев
Дело: 20175210200417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер                                        .11.2017  год.гр.Велинград

 

В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

  На 06.11.2017г.година

  В публично заседание в следния състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

 

  Секретар: Мария Димитрова

  Прокурор:

  като разгледа докладваното от председателя

  АНХД №-417/2017г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                               Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

 

                               В.И.Б. ЕГН ********** *** е обжалвал  НП № 186/21.07.2017г. на Директор на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с молба същото да бъде отменено като  незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага съображения в тази насока – допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липса на идентитет на залегналите като посочени правни норми и фактически положения в съставения АУАН и НП, не е посочена конкретната нарушена законова разпоредба, липсва пълно описание на извършеното деяние – не е посочена точната дата на извършването му, а е посочен предполагаем период, липсва описание на нарушението, не е посочено мястото на нарушението, не е извършено вмененото административно деяние, липсват констатации за извършени в посочените отдели незаконни сечи, не  е изцяло негова отговорността за охранявания участък,  не е отговорен за охраната на горска територия частна собственост. Алтернативно в жалбата се излагат доводи  наказанието да бъде намалено до предвидения в закона минимум. Ангажира доказателства.  В съдебно заседание, чрез пълномощника си- адв.Ч.иска отмяна на НП поради недоказаност от страна на административно наказващия орган нарушението- няма данни за извършена незаконна сеч, възможно е нарушението да е извършено по време  различно от работното му, не става ясно защо АНО приема, че извършената сеч е осъществена от допусната в резултат на неговото бездействие сеч в поверената му територия, деянието не е установено както от обективна, така  и от субективна страна.  

                               Ответникът по жалбата в писмено становище излага доводи за законосъобразност на издаденото НП. Счита, че административното нарушение  е доказано, че е спазен процесуалният е материалният закон при издаването на НП. Излага съображения, че на жалбоподателя, като заемащ длъжността „Горски стражар”, са му вменени задължения по опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, уредени в чл.190, ал.1,т.1 от ЗГ, изразяващи се непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия- не е опазил и не е предотвратил сечта на 59 броя дървета от бял бор, немаркирани с КГМ и 120 бр.дървета от  бял бор в основата на които има отпечатък със синя боя в поверения му отдел.    Излага съображения, че дори и да са допуснати процесуални нарушения, то те не са съществени и са преодолими и не водят до допуснати пороци, които да имат за последица невъзможност на нарушителя да организира защитата си по фактите или пор правото. Сочи, че деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е маловажен случай и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, като предмет на посегателство са обществени отношения, свързани с опазване на горския фонд. 

                               От събраните по делото доказателства, съдът  приема за  установена следната фактическа обстановка :            

                                На жалбоподателя  В.И.Б. е съставен акт от 23.03.2017г./ № 001652/ за това, че  не е опазил поверената му територия, като горски стражар,  от незаконни ползвания – незаконна сеч в отдел 73 в-   в землището на Дорково, община Ракитово-  отсечени 59 броя немаркирани  бял борови дървета и 120 бр. бял борови дървета,  с отпечатък  със синя боя в основата, който не се чете. В отдела няма издадено позволително за сеч. Нарушението е извършено в периода от 03.01.2017г. до 23.03.2017г. и е установено на 23.03.2017г.  - нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ.   АУАН е подписан от жалбоподателя  без възражение.    На 21.07.2017г. директорът  на Регионална дирекция по горите- Пазарджик е издал НП № 186 от 21.07.2017г./ НП е издадено от оправомощено лице, видно от приложената заповед към преписката/,  в което   административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на длъжностно лице – горски стражар при ТП ДГС „Алабак”, отговарящо за опазването на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, не е изпълнил вменените му задължения с нормата на чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите, изразяващи се в неупражняване  на контролни функции- не е предприел мерки за предотвратяване  на нарушения в поверената му горска територия със Заповед №1/03.01.2017г. на Директор на ТП  ДГС Ракитово, а именно – не е опазил и не е предотвратил сеч в горска територия, на територията на ТП ДГС „Ракитово”- отдел 73 подотдел”в” в землището на село Дорково-  на 59 броя дървета от бял бор,  немаркирани с КГМ и 120 бр.дървета от бял бор в основата на пъновете, на които има отпечатък със синя боя, която не се чете, без писмено позволително за сечта им, издадено по съответния ред, което нарушение е констатирано с Констативен протокол. Свидетели на нарушението са служителите- А.С. и И.П.. Нарушение на чл. 257, ал.1,т.1 предл.3, във вр. с чл.190, ал.2, т.1  вр. с чл. 104, ал.1,т.5 от ЗГ вр. с чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ.  Нарушението е извършено в периода от 03.01.2017г. до 23.03.2017г. и е установено на 23.03.2017г.    Посочено е че липсват обстоятелства  по чл. 28 от ЗАНН и на осн. чл. 257, ал.1 от ЗГ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000 лева.

                         От показанията на актосъставителя А. се установява, че по повод постъпил сигнал от 112 е извършена проверка в поверения участък на горски стражар В.Б.- отдели 73 „Д” и „В” по време на която проверка е установена сеч на немаркирани дървета, като са намерени и пънове, на които е  имало отпечатък синя боя.  Извършена е проверка дали има издадено позволително  за сеч и тъй като такова нямало, е съставен констативен протокол и в последствие актове, които Б. е подписал без възражения. Актът е съставен за това, че не е изпълнил контролни функции в качеството му на горски стражар. Установено е, че той има това качество от месец януари. С протокол, подписан от него, е удостоверено, че възложения му участък е проверен и няма констатирани нарушения към момента на неговото приемане. Уточнява, че в тези отдели не знае кога за последно преди това е правена проверка. От показанията на свидетеля акта П. се установява, че при направената проверка в отдели 73 Д и В е констатирана сеч на немаркирани дървета и на такива, които са нацапани, но без да се разчита марка, без позволително за сеч в резултат на което е написан констативен протокол и акт. Уточнява, че горският стражар отговаря денонощно за поверения му участък. От показанията на свидетеля С. се установя, че в участъка, за който отговаря Б., са намерени отрязани бял борови дървета, на някои от които е имало нечетлив син печат, който не може да се разбере дали е КГМ. При проверката е присъствал и Б., който е подписал актовете без възражение.  

                      В съдебно заседание  процесуалният представител на жалбоподателя  навежда доводи за   отмяна на НП поради недоказаност от страна на административно наказващия орган нарушението- няма данни за извършена незаконна сеч, възможно е нарушението да е извършено по време  различно от работното му, не става ясно защо АНО приема, че извършената сеч е осъществена от допусната в резултат на осъществена от него бездействие сеч в поверената му територия, деянието не е установено както от обективна, така  и от субективна страна.

                        Към административно-наказателната преписка са приложени, както и допълнително изискани и приети- НП № 186/21.07.2017г. ,  известие за доставяне от 28.07.2017 г.,   АУАН серия Н00 № 001652/23.03.2017г. , констативен протокол серия Н-8 № 002384 от 23.03.2017 г. , констативен протокол серия 15011276, Заповед № 38/17.02.2017 г. на ТП-ДГС-Ракитово, Заповед № 1/03.01.2017 г. на ТП-ДГС-Ракитово, сортиментни ведомости – 2 бр., лист на част от карнет описа, Сигнал от РДГ – Пазарджик изх. № 186/11.00.89/06.04.2017 г., постановление на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик от 30.06.2017 г., допълнително споразумение към трудов договор № 83/18.11.2016 г., позволително за сеч № 0307618, протокол за освидетелстване на сечище № 0290685/08.09.2016 г., Заповед № РД 49-199/16.09.2011 г.,  Длъжностна характеристика на длъжността „горски стражар“.

 

                      С оглед на горното съдът счита, че жалбата е  ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, като  обжалваното наказателно постановление № 186 от 21.07.2017  година на Директор  на Регионална дирекция по горите Пазарджик, с което на жалбоподателя В.И.Б.  с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 257, ал.1   ЗГ  следва да бъде  ОТМЕНЕНО, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуални правила:

         Съдът констатира, че в хода на установяване на административното нарушение, е допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото на участие и на защита на жалбоподателя в това производство и което е самостоятелно основание за отмяната на НП, без съдът да се произнася по съществото на спора  и изразяващо  в санкциониране на жалбоподателя Б. за извършено от него нарушение за което липсва словесно единство на залегналия фактически състав, така както е описан текстово и съответстващата му и посочена правна квалификация, и приложената санкционна норма, уреждаща ангажиране на неговата административна отговорност за извършеното нарушение, съдържащо се в посочената за нарушена материално правна норма.  Видно от  описателната част на НП е, че отговорността на В.Б. е ангажирана за извършено от него нарушение, изразяващо се в това, че в качеството си на длъжностно лице”горски стражар”, отговарящо за опазване на поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания,  не е изпълнил вменените му функции по опазване на горските територии с нормата на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ и изразяващи се в неупражняване на контролни функции във възложения му в това качество отдел, които контролни  функции се изразяват в непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия-  не е опазил и не е предотвратил сеч на 59 броя дървета от бял бор, немаркирани с КГМ и 120 бр. дървета от бял бор в основата на които е имало отпечатък със синя боя. Административно наказващият орган е направил недопустимо смесване на две изпълнителни деяния- неупражняване на контролни функции, за което деяние се предвижда санкция по чл.257, ал.1,т.1 от ЗГ и пояснявайки, че това се изразява в непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му горска територия- не е опазил и не е предотвратил сечта на  конкретен брой дървета е ангажирал отговорността му за деяние, за което се предвижда санкция по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, но такава не е приложена. Нормата на чл.257, ал.1,т.1 от ЗГ предвижда санкция за длъжностно лице, упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни несвоевременен задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон и подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. За да бъде санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи  конкретната правна норма, която съдържа съответното задължение и контролно правомощие.  Сочената като такава -нарушена материална норма – чл.190, ал.2,т.1 от ЗГ вменява  задължение на  лица с лесовъдско образование да опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания. Видно  от   словесното описание на извършеното нарушение е, че  В.Б. не е изпълнил това  си задължение тъй като в поверената му територия в качеството му на такова лице е извършена сеч, за която не е издадено позволително, като с това си деяние АНО  е счел, че отговорността му следва да бъде ангажирана и същият да е санкционира по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за това,  за това че не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му територия- не е опазил и не е предотвратил сеч на дървета в нея, за което деяние обаче се предвижда санкция по чл.257, ал.1,т.3 от ЗГ.  Обвинението по чл.257, ал.1,т.3 от ЗГ касае бездействие  на дееца по отношение на необходимите мерки, които е задължено да вземе за предотвратяване на незаконни действия във възложените му за опазване горски територии, за каквото осъществено от Б. деяние са изложени обстоятелства и са ангажирани доказателства от страна на АНО.  Така формулираното обвинение съдържа предвидените в санкционната норма елементи от обективна страна. Неправилно приложената санкционна норма съставлява нарушение, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП само на това основание, тъй като сочената като законово основание за наложеното наказание норма не урежда и  съответства на описаното нарушение, за което се ангажиран отговорността на В.Б., а именно, за това че като длъжностно лице не е предприел мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му територия- не е опазил и не е предотвратил сеч на дървета в нея. По този начин липсва единство на описателната част на нарушението с приложимата материална норма и нейната цифрова идентификация със съответстващият й административно наказателен състав, сочен в НП като основание за ангажиране отговорността на нарушителя. Това несъответствие се явява пречка за привлеченото към административно наказателна отговорност лице да разбере правните рамки на обвинението и да упражни правото си на защита, което от своя страна води до опорочаване на принципа на законност и участие в административно наказателното производство.  

  Така  даденото описание на нарушението следва да съответства  на относимия за него санкционен състав достатъчно пълно и  ясно, за да не възпрепятства лицето, чиято отговорност е ангажирана, за разбере за какво нарушение е санкциониран, и въз основа на тези си без противоречиви възприятия, да организира защитата си. Като  е приложил санкционен състав, несъотвестващ на така описаното и вменено за извършено нарушение от В.Б., АНО  е допуснал нарушение,  което е достатъчно основание за отмяна на НП.    В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че АНО  незаконосъобразно е ангажирал отговорността на В.Б. за извършеното от него едно изпълнително деяние чрез образувани две административно наказателни производства/ предмет на настоящето и  предмет на АНД № 418/2017г., разпределено на същия съдия –докладчик/, предвид изложеното в тях, че констатираното нарушение /идентично и в двете производства, в различен отдел, поверен на длъжностното лице/ е извършено в един и същи период от време и се изразява в непредприемане на мерки за предотвратяване на нарушения в поверената му територия. Липсата на конкретно посочена дата за всяко едно от нарушенията е пречка да бъдат разграничени като две отделни  деяния, като така формулирани, същите се явяват едно единствено продължавано нарушение и в този смисъл неправилно АНО е образувал и определил санкции за едно единствено нарушение в две отделни производства.

            По изложените съображения съдът счита, че  допуснатото  съществено процесуално нарушения налага отмяната на постановеното от страна на наказващия орган НП, без спорът  да се разглежда по същество респ. да се изследват и анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и виновността на нарушителя.

 

Водим от изложеното до тук съдът

Р   Е   Ш   И    :

                   ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 186 от 21.07.2017  година на ДИРЕКТОРА на РЕГИОНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ ПАЗАРДЖИК, с  което на  В.И.Б.  ЕГН ********** ***,   е наложено   административно наказание  на основание чл.257,  ал.1  от Закона за горите   -  ГЛОБА в размер на 3000 /    три хиляди / лева, за нарушение на чл.257,ал.1,т.1,пр.3, вр. с чл.190, ал.2,т.1, вр. с чл.104, ал.1,т.5  от ЗГ, вр. с чл.108, ал.4 от ЗГ,  като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административно-процесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :