Р Е Ш Е Н И Е
Номер 84, 02.02.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
23.01.2023г., в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2069 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.1 от КСО. Образувано е по жалба на А.Н.Н. ***,
срещу Решение № 1012-02-358#1/10.11.2022г.
на Директора на ТП на НОИ Бургас, постановено по пенсионна преписка № **********,
с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1836#3/04.10.2022г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ Бургас, с което жалбоподателя е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят твърди, че през 1974 – 1976г.
отслужвал наборна си военна служба в частите на Българската армия. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон - §9
от ПЗР на КСО, според който
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999г., съгласно действащите тогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по КСО. Моли за отмяна на атакуваното решение. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се по пълномощие от адвокат Галина Н. от АК Бургас, която поддържа
жалбата и наведените в нея отменителни основания. Разноските се претендират
съобразно представен списък.
Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас,
не се явява и не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено
становище, подадено от главен юрисконсулт К. В.. Оспорва се периодът на
задължителна военна служба да се приравнява на трудово или служебно
правоотношение и съответно да се зачита на осигурителен стаж. Прави се правен
разбор на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, вкл. и предстоящата
ù промяна, която към момента на постановяване на настоящото решение вече
е факт, съобразно измененията на КСО, ДВ, бр.8 от 25.01.2023г. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 03.08.2022г. жалбоподателят подал до Директора на ТП
на НОИ Бургас заявление по образец
вх.№
2113-02-1836 за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68, ал.33 от КСО. Към заявлението приложил трудовата и военнна книжки.
Въз основа на заявлението била образувана пенсионна
преписка № **********, по която бил изготвен опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя, според който бил полагал труд ІІІ категория, както следва : за
времето от 24.04.1974г. до 28.08.1974г. – 00 години 04 месеца 04 дни работил
като ел. монтьор в Кабелен завод Васил Коларов Бургас; за периода
от 28.09.1974г. до 01.11.1976г. – 02 години 01 месеца 04
дни, бил срочнослужещ на наборната военна служба в Българската армия - времето на наборната служба е
приравнено на ІІІ кат труд и на осигурителен стаж; за периода от 10.03.1977г.
до 23.02.1978г. – 00 год 11 месеца 13 дни, работил като ел. монтьор в Кабелен
завод Васил Коларов Бургас; за периода от 01.05.1980г. до 01.06.1980г. – 00 год
00 месеца 06 дни, работил като снабдител в завод Георги Димитров; за периода от
01.06.1980г. до 01.06.1986г. – 06 год 00 месеца 00 дни, работил като снабдител
в завод Георги Димитров; за периода от 10.06.1986г. до 08.03.1992г. – 06 год 08
месеца 28 дни, работил като снабдител в Стопански металургичен комбинат
Бургас. Общият осигурителен стаж,
вкл. стажът по времето на отбитата военна служба, превърнат към ІІІ категория труд, е с продължителност на 16
години 01 месец
25 дни.
Към датата на подаване на заявлението за
отпускане жалбоподателят е бил с
навършена възраст 66 г. 10 мес. 11 дни – роден е на
***г.
Според представения в съдебно заседание препис от военна
книжка фабр. № 000110, жалбоподателят бил на наборна военна служба в
Българската армия за периода, посочен по – горе.
От
справката от персоналния регистър на НОИ се
установява, че за осигурителния периода
след 01.01.1997 г.
жалбоподателят не е осигуряван за старост.
С Разпореждане изх.№ 2113-02-1836#3/04.10.2022 г. на Ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ Бургас – Силвия Башаева, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при следните мотиви : Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, през 2022г. право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 66 години
и 10 месеца и при наличие на не по – малко от 15 години действителен
осигурителен стаж – чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,
„действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Посочено е, че жалбоподателят е на
възраст 66 години 10 месеца и 11 дни и осигурителният му стаж ІІІ категория
труд е 16 години 01 месец и 25 дни, а действителният – 14 години 00 месеца и 21
ден, т. е. не е зачетен като действителен стажът, придобит по времето, докато
жалбоподателят е отбивал наборната военна служба.
Недоволен от разпореждането, жалбоподателят
го обжалвал пред Директора на ТД на НОИ Бургас, изразявяйки несъгласие с
приетото разбиране на понятието „действителен стаж“. В жалбата са изложени
правни съображения защо времето, през което жалбоподателят отбивал наборната си
военна служба, следва да се зачете за действителен стаж.
С Решение изх. № 1012-02-358#1/10.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас обжалваното разпореждане било потвърдено, като по
същество са възприети същите мотиви. Анализирана е разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО и е възприето схващането, че действителен е този стаж, през който лицето е
упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – трудово, служебно
или за извършване на работа, за която лицето подлежи на осигуряване, и
кумулативно – да са внесени осигурителните вноски за инвалидност, старост и
смърт.
Решението било съобщено на жалбоподателя на 14.11.2022г.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на
28.11.2022г., при спазване на 14-дневния срок по чл.118, ал.1 от КСО.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от
лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, на когото е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от
външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Изпълнена е
задължителната процедура за оспорване на разпореждане пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ и на съдебен контрол подлежи не
разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас,
което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват
очертаните в чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично
очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО правомощия да се произнася по жалби
срещу отказ или за неправилно определяне на или изменение или за прекратяване
на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Потвърденото разпореждане на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Бургас също е издадено от
орган, разполагащ с компетентност, установима от заповед №
1015-02-29/30.01.2019г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с която длъжностното
лице Силвия Башаева – Началник на отдел „Пенсии“, е определена по реда на
чл.98, ал.1, т.1 от КСО да издава
разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии.
Решението е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с
което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.118, ал.3 от КСО.
Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти
и е посочил правното основание за отказа
да бъде отпусната пенсия на жалбоподателя.
Налице е обаче отменителното основание на
чл.146, т.4 от АПК, тъй като решението е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и затова подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
Съгласно
чл.68, ал.3 от КСО, в
случай че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, което в
настоящия случай е безспорно, до 31 декември 2016 г. тези лица придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
Спорният сложен за решаване по настоящото дело въпрос е дали
времето, през което жалбоподателят е отбивал наборна военна служба, следва да
се зачете за действителен стаж и съответно дали следва да му се отпусне пенсия
при условията
на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно който при липса на условията по ал.1-2, през 2022 г. мъжете придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 66 год. и 10 мес. и
при наличие на не по-малко 15 год. действителен осигурителен стаж.
Няма спор, че жалбоподателят е навършил необходимата възраст – към 13.07.2022 г. е имал
навършени 66 год. 10 мес. 11 дни.
Относно действителния стаж : Съгласно
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 ДР от КСО в редакцията ù към ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.,
„действителен стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло за своя сметка дължимите осигурителни вноски.
С ДВ, бр.8 от 25.01.2023г., разпоредбата е изменена, като
изрично е включен периода на наборната военна служба, който се счита за
действителен стаж.
В решение № 25 от 04.01.2023 г., постановено по административно дело № 6990/2022 г. на ВАС, VI о., се поддържа, че действащата към момента (т.е. преди
изменението ù от 2023г.) разпоредба на §1, ал.1, т.12 от ДР от КСО е неотносима към спорния период, тъй като преценката
дали времето на наборната военна служба се зачита на стаж по §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, следва да направи, съобразно действалите до 31.12.1999 г.
разпоредби.
Относимите за процесния период разпоредби са следните :
Според чл.81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен с ДВ, бр. 21 от 17.03.2000г., се
зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на
наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство. Срокът на наборната военна служба за периода 24 юли 1959 г. до
24 август 1990 г., във всички родове и видове войски, е бил 24 месеца.
Времето на редовната военна служба е
приравнено на действителна военна служба – чл.9 от Закона за всеобщата военна
служба (Обн. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г.).
Съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон, военната служба е била задължителна за
всички мъже, граждани на НРБ, които са били длъжни да отбият военната си служба
в състава на въоръжените сили. Задължението за отбиване на военната служба е
било несъвместимо със съществуване на трудово правоотношение.
Следователно времето на наборната военна
служба се е зачитало за действителен трудов стаж до 31.12.1999 г. Времето
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж по § 9, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО,
според който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В същия смисъл е ориентирана и практиката
на административните съдилища, вкл. и на ВАС – например решение № 6611 от
02.06.2021 г.,
постановено по административно № 4442/2021 г., VI о.; решение № 14517 от
24.11.2020 г., постановено по административно дело № 6444/2020 г., VI о.; решение № 12404 от
7.10.2020 г., постановено по административно дело № 6255/2020 г., VI о.; решение № 8978 от
13.06.2019 г., постановено по административно дело № 11473/2018 г., VI о.; решение № 266 от
08.01.2019 г., постановено по административно дело № 2856/2018 г., VI о.; решение № 15446 от
11.12.2018 г., постановено по административно дело № 6749/2018 г., VI о., и
др.
Като краен резултат оспореното по
настоящото дело решение следва да се отмени като незаконосъобразно и тъй като
съдът не може да се произнесе по съществото на спора, като замести
административния орган, то преписката следва да се върне на компетентния орган
за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия, подадено
жалбоподателя Н., при спазване на указанията, съобразно мотивите на решението.
При новото произнасяне по заявлението, пенсионният орган към ТП на НАП Бургас
следва да зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който жалбоподателят
е отбивал редовната наборна военна служба, след което да направи нова
обоснована преценка дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО.
По разноските :
Жалбоподателят претендира присъждане на
разноски в размер на 500.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Претенцията е основателна и органът, част от чиято структура е ответникът по оспорването,
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя целия размер на
претендираните от него разноски. От текста на договора за правна помощ се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева е
платено в брой, поради което договорът има характер на разписка, удостоверяваща
плащането на сумата. Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК,
направено от ответника по оспорването, е неоснователно, тъй като уговореното,
съответно платено, възнаграждение е в размер на минималния предвиден в чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в актуалната му редакция към ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., която е
приложима към спора, тъй като договорът за правна помощ е сключен на
19.01.2023г.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н.Н., ЕГН **********,*** К. Яворов 7, Решение № 1012-02-358#1/10.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ Бургас,
постановено по пенсионна преписка № **********, с което е оставено в сила
Разпореждане № 2113-02-1836#3/04.10.2022г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Бургас, с което на
основание чл.68, ал.3 от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА
на основание чл.173, ал.2 от АПК пенсионна преписка № ********** на Директора на ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне
по заявление с вх.№ 2113-02-1836/13.07.2022г.
на А.Н.Н., с посочени данни, при съобразяване със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, съобразно
мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.1 от АПК вр.
чл.78, ал.1 от ГПК ТП на НОИ Бургас, бул.
Стефан Стамболов 126, да заплати на А.Н.Н., с посочени данни, сумата 500.00 (петстотин) лева, представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :