РЕШЕНИЕ
№260022 19.01.2021 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и осми септември през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1246 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за делба и е във фазата по допускането.
Производството е образувано по повод исковата молба на К.И.К.,
ЕГН **********,***, против Б.Н.Б., ЕГН **********, живущ на същия адрес. Твърди
се, че страните са съсобственици при равни идеални части на поземлен имот с
идентификатор 51500.501.225, находят се в гр.Несебър, ул.Г., № 8,
съсобствеността върху който е възникнала в резултат на правни сделки, както
следва:
С нотариален акт за покупко-продажба № 91, том I, дело №
189/1966 г. на Поморийски народен съдия, К.И.К. и неговият баща Иван К. Т.били
придобили гореописания поземлен имот, представляващ дворно място, цялото от 270
кв.м., находящо се в гр.Несебър, съставляващо парцел ІІІ от квартал 30, при
граници: улица, Атанас К., К.П., Г.Д., заедно с построените в имота жилищна
сграда от 50 кв.м. и лятна кухня от 20 кв.м.
С нотариален акт № 59, том I, дело № 119/1978г. на
Поморийски районен съдия, И.К.Т., със съгласието на съпругата си- Т.А.Т., бил
прехвърлил на внука си Б.Н.Б. 1/2 ид.част от посоченото по- горе дворно място,
без съответната идеална част от сградите, срещу задължението от страна на
приемателя Б.Н.Б. да предостави на прехвърлителите пожизнено право на
обитаване- ползване на две стаи по техен избор, включително на сервизните
помещения от жилище- етажа, който приемателят ще построи в гореописаното дворно
място.
Сочи се, че със заявление по реда на чл.56 ал.2, т.З от
ЗТСУ/отм./ с нотариална заверка на подписите, подадено до отдел „Архитектура и
благоустройство" при Окръжен народен съвет- Бургас, К.И.К. бил изразил
съгласието си да учреди на съсобственика Б.Н.Б. право на строеж, като построи
безвъзмездно в съсобствения им поземлен имот целият първи етаж по утвърден
архитектурен проект двуетажна жилищна сграда, който етаж ще бъде застроен на
около 110 кв.м. и състоящ се от две стаи, хол и сервизи заедно с две избени
помещения. Съответно със заявление по реда на чл.56, ал.2, т.3 от ЗТСУ/отм./ с
нотариална заверка на подписите, подадено до отдел „Архитектура и благоустройство"
при Окръжен народен съвет- Бургас, Б.Н.Б. бил изразил съгласието си да учреди
право на строеж на съсобственика К.И.К., който да построи в съсобствения им
поземлен имот безвъзмездно целият втори етаж от двуетажна жилищна сграда по
утвърден архитектурен план, който етаж се състои от две стаи, хол и сервизи
заедно с две избени помещения. Сочи се, че сградата била построена в периода
1978-1979г. въз основа на одобрени строителни книжа, като ограниченото вещно
право се било трансформирало в право на собственост, при което ответникът Б.Б.
бил станал изключителен собственик на целия първи жилищен етаж от сградата с
идентификатор № 51500.501.225.1.1, а К.К. и съпругата му Ц.К. били станали
собственици в режим на СИО на целия втори етаж с идентификатор
51500.501.225.1.2. В конкретният случай обаче така построената в съсобственото
на страните дворно място от 258 кв.м. по скица и 270 кв.м. по нотариален акт
сграда се твърди, че надхвърляла обема на учреденото право на строеж, тъй като
бил изграден и сутеренен етаж с два гаража, два зимника, противоатомно убежище
и домашно помещение. На основание разрешение за строеж № 52/05.05.1994г. на
Община Несебър сутеренът бил преустроен в заведение за обществено хранене, като
с акт № 19/08.06.1998 г. било узаконено преустройството на сутеренния етаж и
съществуващите помощни помещения в ресторант. Сочи се, че този етаж неправилно
бил заснет от АГКК като част от сграда с идентификатор 51500.501.225.2,
находяща се на същия адрес: гр.Несебър, ул.Г., № 8, със застроена площ от 38
кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 51500.501.225 по плана на гр.Несебър.
Заявява се, че така изграденият и преустроен сутеренен етаж
с предназначение- за обществено хранене, също имал статут на самостоятелен
обект с идентификатор 51500.501.225.2.1 с площ от 242,77 кв.м. и съответно бил
собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС,
т.е. на страните при равни квоти.
С оглед невъзможността от доброволно уреждане, се моли да
бъде допусната и извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.501.225.2.1, с административен адрес: гр.Несебър, п.к.8230,
ул.Г., № 8, ет.1, по кадастрална карта и кадастралните регистри, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 51500.501.225.2, със
застроена площ 38 кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с площ по
скица 258 кв.м., с идентификатор 51500.501.225, с предназначение на
самостоятелния обект: "за обществено хранене", брой нива на обекта:
1, с площ от 242,77 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, над обекта: няма, под обекта: няма, заедно с прилежащия към
обекта подземен етаж, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.
С определение от 17.01.2020 г. като ищец бе конституирана
съпругата на К.- Ц.М.К., ЕГН **********, а като ответник.- съпругата на Б.- В.В.Б.,
ЕГН **********.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответниците, с който предявената претенция се оспорва. Твърди се, че правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
51500.501.225.2.1 съставлява изключителна собственост на ответника Б.Б., тъй
като изграждането на този сутеренен етаж не надхвърлял обема на учреденото
право на строеж. Това било така, тъй като на първо място при учредяването на
суперфицията от всеки от съсобствениците, ясно било посочено и изграждането на
2 избени помещения от всеки от съсобствениците, а на второ място- сутеренният
етаж бил построен в основата на сградата и същата не би могла да бъде построена
само с първи жилищен етаж и втори жилищен етаж. На следващо място се сочи, че
ответника Б. бил придобил по давност с непрекъснато владение в продължение на
повече от 10 години всички обекти, разположени в сутеренния етаж. Сочи се, че
през 1994 г., по силата на Разрешение на строеж № 52/05.05.1994 г. на Община
Несебър, Отдел „ТСУ", било извършено преустройство на сутеренния етаж на
сградата в самостоятелен обект „заведение за обществено хранене".
Осъщественото преустройство било узаконено на 08.06.1998 г., на основание чл.
162, чл. 180 и чл. 173 от ЗТСУ, във връзка с чл. 302 от ЗТСУ, като с издаденият
Акт за узаконяване № 19/08.06.1998 г. на Община Несебър, компетентният
административен орган бил констатирал и узаконил извършеното от Б.Н.Б.
преустройство на сутеренен етаж и съществуващи помощни помещения в
„Ресторант" в кв. 30, парцел VII-123 по плана на град Несебър, Община
Несебър. Ответникът Б.Н.Б. упражнявал самостоятелно (еднолично) фактическата
власт върху целия сутеренен етаж на сградата от 1996 г. и до настоящия момент,
като същият стопанисвал всички помещения, находящи се в сутеренния етаж на
сградата, както по време на функционирането на обект за обществено хранене-
„ресторант", така и след преустановяването на тази своя търговска дейност.
През този период, ответникът Б. явно и недвусмислено бил демонстрирал спрямо
ищците намерението си да държи вещта като своя, като не допускал останалите
съсобственици да влизат във владение върху целия сутеренен етаж. Тези действия
се извършвали със знанието на ищеца, което било отразено и в нотариална покана
от 23.10.2018 г., изпратена от ищеца до ответника. В същата било отразено изявление
на ищеца за ползването на ресторанта от ответника самостоятелно повече от 12
години.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения
по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, като това се установява и от
приложените и описани по- горе
нотариални актове, че страните са съсобственици при равни квоти, на поземлен
имот с идентификатор 51500.501.225. Безспорно е по делото и че в имота има
построена жилищна сграда, като първия жилищен етаж с идентификатор
51500.501.225.1.1 е собственост на ищците, а вторият жилищен етаж с
идентификатор 51500.501.225.1.2 е собственост на ответниците. Правата върху
посочените етажи са били придобити по силата на взаимно учредени суперфиции
между К. и Б., чрез подадени пред Окръжен народен съвет- Бургас заявление по реда на чл.56 ал.2, т.З от ЗТСУ/отм./ с нотариална заверка
на подписите. Обемите на дадените съгласия
са както следва: Б. се съгласява К. да построи
безвъзмездно в съсобствения им поземлен имот и стане собственик на целият първи етаж по утвърден архитектурен проект двуетажна жилищна
сграда, който етаж ще бъде застроен на около 110 кв.м. и състоящ се от две
стаи, хол и сервизи заедно с две избени помещения. Съответно Б. бил изразил
съгласието си да учреди право на строеж на съсобственика К., който да построи в съсобствения им
поземлен имот безвъзмездно целият втори етаж от двуетажна жилищна сграда по утвърден
архитектурен план, който етаж се състои от две стаи, хол и сервизи заедно с две
избени помещения.
Безспорно е между страните и
обстоятелството, че освен жилищните етажи, е бил изграден и сутеренен етаж.
Представено е разрешение за
строеж № 52/05.05.1994 г., видно от което на Б.Б. и К.К. е разрешено
преустройство на приземния етаж в заведение за обществено хранене. С акт №
19/08.06.1998 г. е узаконено извършено преустройство на сутеренен етаж и
съществуващи помощни помещения в ресторант.
Твърди се от ищците, че
сутерена е изграден извън обема на учредената суперфиция, поради което същия се
явявал съсобствен между тях.
По така наведеното твърдение,
съдът намира следното:
Правото на собственост е
основно вещно право, обхващащо правомощието да се владее вещта, да се извличат
полезните й свойства, да се разпорежда с правото на собственост. Правото на
собственост върху поземлен имот включва и правото да се построи сграда в имота,
като нормата на чл.92 от ЗС е въвела оборимата презумпция, че собственикът на
земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено
друго. Под „друго“ би могло да бъде учредяване от собственика на трето лице или
на свой съсобственик правота да осъществи строителство, като в този случай
построеното става собственост на строителя. Нормата на чл.56, ал.3 от ЗТСУ
/отм./ е предвиждала по- облекчен ред за учредяване право на строеж между
съсобственици, чрез заявление до Общината, носещо нотариална заверка на подписа
на учредителя. Така строителят става собственик на построеното, което изключва
презумпцията на чл.92 от ЗС. Строителството обаче, следва да бъде извършено в
обем, посочен в заявлението. Построеното извън учредената суперфиция се
подчинява на правилата на приращението по чл.92 от ЗС, поради което се явява и
съсобствено.
В настоящият случай се спори
между страните дали сутеренният етаж попада в обема на учредените взаимни права
на строеж. При анализ на заявлението настоящата инстанция намира, че обемът на
суперфициите не се простира и върху този етаж. Това е така, тъй като ясно и
точно е посочено всеки от строителите какво следва да построи, респективно на
какво ще стане собственик. Действително в обема влизат и по две избени
помещения, но не е посочено в коя част на сградата същите следва да бъдат
изградени, ще бъдат ли част от жилищните етажи, както не става ясно и дали
същите действително са били изградени. Посочено е в заявленията, че строителството
ще бъде по утвърден архитектурен проект, но такъв не приложен по делото, нито
пък е бил приложение към заявленията, видно от посочените в тях като
представени документи. Използвайки думата „утвърден“, а не „утвърдения“ план,
дава основание на съда да счете, че такъв е възможно все още да не е имало към
датата на учредяване на суперфициите. В този смисъл не може да се приеме, че
волята на страните е била общо четирите избени помещения да съставляват
сутеренния етаж, дори и да звучи логично да е така. Ето защо настоящата инстанция
приема, че сутеренният етаж е изграден извън обема на правата на строеж, поради
което по аргумент на чл.92 от ЗС, е станал съсобствен между страните при равни
квоти.
От страна на ответниците се
наведе твърдение, че процесния ресторант е придобит по давност за периода от
1996 г. до настоящия момент. В тази връзка бяха ангажирани гласни
доказателства.
Св. К., син на ищците, заяви,
че сградата била построена през 1978-1979 г., като се състои от два жилищни
етажа и един „приземен“. Последният се състоял от два гаража и „противобомбено“
убежище. Всяка от страните ползвала по един гараж. През 1991 г. Б. отишъл при
ищеца и му предложил да развиват съвместен бизнес, като преустроят приземния
етаж в ресторант. Тъй като ищецът нямал средства, било уговорено ответникът да
си удържи половината от инвестициите от печалбата на края на сезона.
Ресторантът отворил през месец май 1991 г. След приключване на сезона Б. дал на
К. сумата от 15 000 лв., като заявил, че си е удържал вложените средства. Ресторантът
работел до 2006 г., след което помещенията се превърнали в склад, ползван от
двете страни. През 2011 г. Б. бил заключил помещението и не осигурявал достъп
на ищците до него. Сочи се, че в докато е функционирал ресторанта майката на
свидетеля работела в него като получавала заплата за това. Впоследствие Б.
работел заведението като пицария, като според свидетеля следвало да заплаща
наем за тяхната част, но ответника не го правел. За някакъв, непосочен от
свидетеля, период, помещенията функционирали като шивашко ателие на дъщерята на
ответника. Заяви се, че последните години ответникът бил обявил за продан
своята част от жилищната сграда, ведно с ½ ид.ч. от сутеренната част.
Св. Йорданова заяви, че през
летните сезони на 1994 г. и 1995 г. работела в заведението, което същата е
счела, че се управлява и администрира от Б., предвид на това, че той извършвал
всички тези дейности. Ищцата К. също работела в заведението, което
функционирало до 2010 г. След това 3 години в същото се помещавало шивашко
ателие на дъщерята на Б.. Посочи се, че семейство Кипрови ползвали част от
помещението като склад за зимнина. Свидетелката заяви, че тези обстоятелства ги
била „чула“, като впоследствие уточни, че ги е разбрала от семейство Кипрови.
Същата заяви, че е виждала обява за продажба на етаж от къщата, ведно с
½ ид.ч. от сутерена и таванския етажи.
Св. Боева заяви, че през
летните сезони на 2003 г. и 2004 г. е посещавала заведението, тъй като в него
работела дъщеря й. Ресторантът се стопанисвал от Б., който наемал и работниците
в него. През 2008 г. сочи, че няколко месеца е работела в шивашкото ателие на
дъщерята на ответника, което се намирало във вече затворения ресторант, а Б.
обитавал съседното помещение като ателие, тъй като бил художник. Свидетелката
заяви, че никога не била оставала с впечатлението, че друг освен Б. е използвал
имота. Нямало никакви индикации от никой, включително и от ищцата и децата й,
че имат претенции.
Св. Тръпкова даде показания, че
от 1995 г. до 2006 г. имала магазин за хранителни стоки и Б. бил редовен клиент
за зареждане на ресторанта.
С оглед на така изложеното
съдът намира, че са налице основания да се счита, че процесния ресторант е бил
придобит по давност от страна на ответника Б.. На първо място по делото е
представен отговор на нотариална покана, изхождащ от ищеца К.К., от 23.10.2018
г., в която ищецът е заявил, че повече от 12 години Б. ползвал ресторанта и не
му предоставял достъп до него, гаража и „задната стая“, които били собственост
на К. преди преустройството. Това доказателства не е оспорено от страна на
ищецът, поради което съдът няма основание да не се съобрази с изложеното в
него. В този смисъл е налице извънсъдебно признание, че за периода от поне 12
години назад, считано от 2018 г., т.е. от 2006 г., Б. е владеел еднолично сутеренния
етаж, който впоследствие е бил преустроен в ресторант. От показанията на св.
Тръпкова се установява, че владението е започнало и на по- ранен етап, а именно
още от 1995 г., продължило е според св. Боева през 2003 г.- 2004 г., до 2008
г., когато Б. имал ателие в част от ресторанта. Показанията на св. Андрея К. следва
да се ценят през призмата на чл. 172 от ГПК предвид близката родствена връзка
на ищците със свидетеля- същия е техен син. Не без значение е и
обстоятелството, че отношенията между свидетеля и ответника са развалени с
оглед претенциите на Андрея К. и посегателствата на същия върху помещенията,
предмет на настоящото дело. Показанията му обаче не противоречат на тези на св.
Боева и Тръпкова, тъй като твърденията на св. К. за развиване на съвместен
бизнес между баща му и Б.Б. касая началните години на откриване на ресторанта,
а именно от 1991 г., за която не се твърди от ответника, че обхваща периода на
придобиване на имота по давност. От показанията на св. К. и св. Йорданова се
установи, че ищцата К. е работела в ресторанта, но същата е получавала заплата
за това, поради което нейното присъствие в заведението не може да опровергае
извода за своене. Показанията на св. Йорданова не налагат различен извод,
предвид на това, че голяма част от обстоятелствата, които заяви, стана ясно, че
ги знае от ищцата К.. Същата заяви, че е работела в заведението през 1994 г.-
1995 г., за които години няма спор.
С оглед на така изложеното
съдът намира, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.501.225.2.1, заедно с прилежащия към обекта подземен етаж, идентифицираш
се като ресторант, понастоящем е собственост на ответниците на основание
придобивна давност. Събраните по делото доказателства налагат извода, че от
страна на ответника Б. е налице своене на процесния имот, за период по- голям
от 10 години, както изисква нормата на чл. 79 от ЗС. Установи се, че от страна
на Б. е упражнявана фактическа власт върху целия ресторант, който е бил
държан като свой както лично, така и чрез дъщеря си, за времето, през което
същата е имала шивашко ателие. Презумпцията, че владелеца държи вещта като своя,
въведена в чл.69 от ЗС, не бе оборена от страна на ищеца. По явен и недвусмислен начин, спирайки да заплаща дял на ищеца от ресторанта или наем за неговата
идеална част например, ответникът е показал отричане владението на останалите съсобственици и е започнал да свои имота.
Изложеното по- горе не налага
извод за наличие на съсобственост, което изключва уважаване на претенцията. Ето
защо предявената претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да възстановят на ответниците сторените от същите съдебно- деловодни
разноски, съобразно представения списък, възлизащи на сумата от 1000 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени и
да заплатят по сметка на РС- Несебър държавна такса в размер на 100 лв. на
основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.К., ЕГН **********,
и Ц.М.К.,
ЕГН **********,***, против Б.Н.Б., ЕГН **********, и В.В.Б.,
ЕГН **********, живущи
на същия адрес, за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.501.225.2.1, с административен адрес: гр.Несебър, п.к.8230,
ул.Г., № 8, ет.1, по кадастрална карта и кадастралните регистри, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 51500.501.225.2, със
застроена площ 38 кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с
площ по скица 258 кв.м., с идентификатор 51500.501.225, с предназначение на
самостоятелния обект: "за обществено хранене", брой нива на обекта:
1, с площ от 242,77 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, над обекта: няма, под обекта: няма, заедно с
прилежащия към обекта подземен етаж, при квоти по ½ ид.ч. за всяка от
страните.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, и Ц.М.К.,
ЕГН **********,***, да заплатят поравно
на
Б.Н.Б.,
ЕГН **********, и В.В.Б.,
ЕГН **********, живущи
на същия адрес, сумата от 1000
лв. /хиляда лева/, представляващи разноски.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, Ц.М.К., ЕГН **********,***, да заплатят поравно по сметка на РС- Несебър сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Окръжен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: