№ 20790
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110119005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от К.
Алексиева А. срещу Я. Л. Ф..
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
съдържа описание на извършените актове на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителката.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е
лице, с което пострадалият е бил във фактическо съпружеско съжителство,
каквото е твърдението на молителката.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
1
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. В приложената декларация молителката подробно и
последователно е изложила, че на 14.03.2022 г. ответникът я е причакал пред
дома й, заплашил я е и е попречил да се прибере; на 16.03.2022 г. е
установила, че в интернет е качена еротична обява с нейни снимки и
телефонен номер; на 23.03.2022 г. Е намерила на чистачките на лекия си
автомобил заплашителна бележка от ответника; на 27.03.2022 г. ответникът я
е пресрещнал и заплашвал. В случая не може да бъде игнорирано изложеното
от молителката в декларацията, тъй като от една страна декларацията е годно
доказателствено средство по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а от друга
страна молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за
предубедена, е пряк очевидец на случилото се. Поради изложеното
доказателствената стойност не е компрометирана. Това следва и от факта,
че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдени от
молителката актове на домашно насилие, конкретна дата и конкретния
извършител. Не е без значение и обстоятелството, че декларацията е
попълнена под наказателна отговорност за вписване на неверни данни. Част
от посоченото в декларацията се потвърждава и от показанията на разпитания
по делото свидетел Борислав Бойков Пекин - съпруг на молителката, според
когото на 14.03.2021 г. ответникът е причакал молителката пред дома им и я е
заплашвал. Освен това не я е пускал да се прибере и я е обиждал. Свидетелят
споделя, че ответникът е звънял на молителката и я е заплашвал, изпращал е
различни имейли и кратки съобщения. Свидетелят споделя и за случай от
28.03.2022 г., когато ответникът отново е заплашвал молителката. Свидетелят
е пряк очевидец на тези обстоятелства и показанията му са последователни и
логични. Затова съдът ги кредитира. От показанията на свидетеля Иван
Запрянов Вълчинов (дядо на молителката) се установява, че молителката и
ответникът са живели заедно за известен период от време, но през есента на
2021 г. са се разделили. Свидетелят споделя, че молителката често е нощувала
при ответника и е била пренесла свои вещи при него. Съдът съобрази
изказаното от свидетеля, че повечето дрехи и пособия, използвани от
ежедневно от молителката са били в квартирата на ответника, че съвместно са
отглеждали домашен любимец. Нормално е молителката да прекарва време и
при роднините си, включително да преспива при тях, което не променя
обстоятелството, че основно е живяла съвместно с ответника в неговата
квартира в кв. „Дружба“. Съдът съобрази и продължителността на връзката
им и намира, че житейски оправдано е една двойка с продължителни
взаимоотношения да направи крачката за съвместно живеене.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Вунка Цветкова
2
(майка на ответника) относно обстоятелството, че молителката не е живяла
съвместно с ответника. В тази им част показанията на свидетелката се
опровергават от останалите доказателства по делото. Отделно от това,
обстоятелството, че при посещенията си в квартирите на ответника
свидетелката не е виждала молителката, не означава, че тя не е живяла с
ответника.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършените от ответника действия представляват психическо насилие
спрямо пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно
насилие, установен по време, място и конкретен извършител. Действията на
ответника, изразяващи се в закани и заплахи са били насочени към
психическата неприкосновеност на пострадалата. Ето защо следва да бъде
определена и някоя от мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – психическо,
с типичен интензитет, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане
на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да
нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и
Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и
психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя
такъв. По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 съдът счита, че същата
следва да бъде определена за срок от шест месеца. Съдът счита, че
посочените мерки са достатъчни с оглед установените по делото
обстоятелства и имат възпиращо и предупредително действие по отношение
на ответника да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие по
отношение на молителката и да не я доближава, доколкото неизпълнението на
постановената мярка за защита съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от
НК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Предвидената в тази норма глоба представлява административно
наказание /по арг. от чл. 13, б. „б“ от ЗАНН/, което съдът е длъжен да наложи
при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай
съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той
е съзнавал и контролирал своите действия, а умисълът му е обективиран в
поведението му. Съдът, при преценката си относно размера на глобата,
съобрази от една страна характера и тежестта на извършеното - типична за
подобни деяния, а от друга липсата на доказателства за доходите и
имущественото състояние на извършителя, поради което намира, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно
глоба в размер на 200,00 лева, която ще осигури постигане целите на
3
административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като въздейства
поправително на ответника.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавна такса по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по
сметка на Софийски районен съд, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя
не се внася предварително от молителя. Ищцата е била представлявана от
адвокат и е представила доказателства за сторени разноски в размер на 600
лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
се дължат от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в
полза на К. А. А., ЕГН: **********, срещу Я. Л. Ф., ЕГН: **********, като
налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Я. Л. Ф., ЕГН:
**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие
(физическо, психическо или друго) по отношение на К. А. А., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Я. Л. Ф., ЕГН:
********** да приближава К. А. А., ЕГН: **********, нейното жилище с
адрес гр. София, ж.к. Дружба, бл. 184, ет. 12, ап. 58, нейната местоработата
при ЦПЗ София ЕООД и местата за социални контакти и отдих на лицето на
по-малко от 200 метра за срок от шест месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Я. Л. Ф., ЕГН:
**********, глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавата по
сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Я. Л. Ф., ЕГН: **********, да заплати в полза на държавата
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 25,00 лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА Я. Л. Ф., ЕГН: **********, да заплати на К. А. А., ЕГН:
********** сумата от 600 лева - разноски по делото.
В заповедта за защита да се посочат последиците от неизпълнението
по смисъла на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните
и да се изпратят служебно на съответното РУ на МВР.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на МВР.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5