Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански състав,
в
публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 3004 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че във връзка
с разпореждане по ч.гр.дело № 592/2019 г. по описа на РС-Русе, предявява
установителен иск за вземането си спрямо ответника Н.Р.М. в размер на 373,15
лв. Твърди още, че между последния и „Теленор
България“ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за
мобилни услуги № *********/08.06.2016 г., съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен № **********; 2. Договор за мобилни услуги № *********/19.08.2016 г., съгласно
който на клиента бил
предоставен мобилен телефонен № **********; 3. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* и Договор за лизинг от 30.08.2016 г. Съгласно допълнителното
споразумение, за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план, а на клиента бил
предоставен мобилен телефонен апарат Нuawеi
YЗ II Вlаск. Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
107.37 лв. с ДДС. За ползването й, на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши
една първоначална вноска в размер на 22,50 лв. с вкл. ДДС, както и 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3,69 лв. с ДДС всяка, като било предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Н.М. мобилни номера и
мобилно устройство на лизинг се прилагали следните условия: За мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 08.06.2016 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.08.2016 г.; За мобилен номер ********** – условията по договор
№ *********/19.08.2016 г.; За мобилно устройство Нuawеi YЗ II Вlаск – условията по
Договор за лизинг от 30.08.2016 г. Ответникът
не заплатил сумите, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. февруари 2017 г. - м. юни 2017 г. Във всяка от тях били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между него и клиента, подробно описани в исковата молба. След предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, при условията на които били
ползвани процесиите номера ********** и
**********, поради изпадането на ответника в забава, на потребителя била
издадена фактура №
**********/01.06.2017 г., която включвала задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер 588,31 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за
лизинг устройство в общ размер 55,35 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т. 11 от договора за
мобилни услуги № ********* от 19.08.2016 г. Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в р. 4, т. 4 от допълнителното
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 30.08.2016
г. Съгласно посочените клаузи с идентично съдържание, в
случай на предсрочно (за номер
********** - преди 19.08.2018 г., за номер ********** – преди 30.08.2018 г.) прекратяване
на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на уговореното
между страните, неустойката за номер ********** била 161,48 лв., което
вземане в настоящото производство се претендира частично за сумата 29,97 лв., а неустойката за номер ********** била 426,83 лв., което вземане в настоящото
производство се претендира частично до сумата 77,49 лв. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг. Като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги. За мобилно устройство
Нuawеi YЗ II Вlаск предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ
размер 55,35 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 15 неначислени лизингови
вноски. Претендираната сума по фактурата била 162,81 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД
по всяка от фактурите настъпвала 15 дни след издаването й. Поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от
страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 592/2019 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което заявителят бил уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на вземането си, в законоустановения срок е депозирал настоящата
искова молба на основание чл. 422 ГПК. Претендира да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено наличието на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по приложеното заповедно производство против длъжника Н.Р.М.,
а именно: 373,15 лв., представляващи сбор на дължими суми съгласно фактури №№
**********/01.02.2017 г., **********/01.03.2017 г., **********/01.04.2017 г. и
**********/01.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските в двете производства.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, оспорва основателността на предявения
иск.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 592/2019 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът
Н.Р.М. да заплати на „Теленор България“ЕАД сумата 373,15 лв. – главница, представляваща неизпълнени задължения за получени
услуги, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, дължима съгласно фактури с №№ **********/01.02.2017 г., **********/01.03.2017 г.,
**********/01.04.2017 г. и **********/01.06.2017 г., както и разноски
по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 360 лв. адв.възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
На 08.06.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД и Н.Р.М. е сключен договор за мобилни
услуги № *********, титуляр по предпочетен мобилен номер
359 894443823, с избрана абонаментна програма НонСтоп 29.99 лева и уговорен срок на действие до 08.06.2018 г. Към договора е подписано допълнително споразумение от 30.08.2016 г., с
които абонаментният план се променя на „Нонстоп 30.99 лв. и потребителят
получава мобилно устройство, марка „Нuawеi“, модел „YЗ II Вlаск“.
Срокът на договора се продължава до 30.08.2018 г. За същото мобилно устройство
страните сключват и договор за лизинг от 30.08.2016 г., с който ответникът –
лизингополучател се е задълил да заплати на ищеца-лизингодател стойността на
мобилното устройство от 107.37 лв. с ДДС на 23 месечни вноски, всяка в размер
на 3.69 лв., като първата вноска от 22,50 лв. е платена към датата на сключване
на договора.
На 19.08.2016 г. между страните е
подписан втори договор за мобилни услуги № *********, за предпочетен номер
+359*********, с абонаментен план Старт 11.99 лв. на месец и двугодишен срок на
действие – до 19.08.2018 г.
Ищцовото дружество издало следните фактури, предмет на
настоящото производство:
- фактура № 7252118939/01.02.2017г. за предоставени
услуги в периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. с
начислена сума за разговори, месечни абонаментни такси и вноска лизинг на
обща стойност 120.45 лева
с ДДС, от която се
претендират 109.81 лв;
- фактура № 7253293729/01.03.2017 г. за предоставени услуги в периода 01.02.2017 г. – 28.02.201 7г. с начислена сума за разговори, данни,
съобщения, услуги,
вноска лизинг и задължения за
предходен период на обща стойност 174.22 лева с ДДС, от които се претендират 53.77 лв., т.е. без начислените
задължения за предходен период.
- фактура № 7254617501/01.04.2017 г. за предоставени услуги в периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г. с начислена сума за разговори данни,
съобщения, услуги,
лизингова вноска и задължения
за предходен период на обща стойност 174.22 лева
с ДДС, от които се
претендират 46.76 лв., т.е. без начислените задължения за предходен период и
- фактура № 7257436051/01.06.2017 г. за отчетен период 01-31.05.2017 г.
за общата сума 854 лева, включваща: 588.31 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 55.35
лв. лизингови вноски, 210.34 лв. задължения от предходен период. От така
посочените суми предмет на установителната претенция са общо 162.81 лв., от
които 55.35 лв. лизингови вноски, 77.49 лв. неустойка за № ********** и 29.97
лв. неустойка за № **********.
По искане на ищеца е възложена и приета,
неоспорена от страните, съдебно–икономическа
експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно, пълно и
всестранно. След извършена справка в счетоводството на „Теленор България“ ЕАД
вещото лице е установило, че непогасеното задължение на ответника към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по сключените и цитирани по-горе три договора – за
мобилни услуги и за лизинг,
включващо месечните абонаменти, стойността на потребените
мобилни услуги и
лизингови вноски е в общ
размер 373.15 лева, от които: 109.81 лв. по първата
фактура, 53.77 лв. по втората фактура, 46.76 лв. по третата фактура и 55.35 лв.
по четвъртата фактура. Предвид датата на двустранно спиране – 21.04.2017 г. на
ответника са начислени неустойки, равняващи се на три стандартни месечни
абонаментни такси за всяко едно от двете прекратени правоотношения – 3 вноски
по 25.82 лв. и 3 вноски по 9.99 лв. или общо 107.43 лв. в съответствие с
условията на доп.споразумение.
Установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай, дружеството предявява
иск за сумата 373.15
лв. – предмет и на издадената заповед за изпълнение по приложеното заповедно
производство, като наведеното
в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това,
визирано в заповедта за изпълнение. Доколкото, обаче се претендира установяване дължимостта
и на законната лихва за забава върху главницата от депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК, каквато лихва не е присъдена в заповедното производство, настоящото
дело в тази част подлежи на прекратяване като недопустимо.
Ангажираните в хода на производството
доказателства обуславят извод, че страните по делото са обвързани от
облигационни правоотношения, основани на
договори за мобилни услуги, сключени съответно на 08.06.2016 г. и 19.08.2016 г., допълнително
споразумение към първия договор и договор за лизинг от 30.08.2016 г., по силата
на които ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените мобилни
услуги като титуляр по мобилен номер 359 894443823, на мобилен номер +359********* и устройство - марка „Нuawеi“,
модел „YЗ II Вlаск“,
което клиентът се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови
вноски, всяка в размер на 3.69 лева. Не се оспорва истинността на представените с
исковата молба писмени доказателства. Предвид приложените фактури (в които се
съдържа подробна информация за ползваните услуги) и заключението на приетата по
делото съдебно–икономическа експертиза, доколкото не се твърди неправомерна
намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените мобилни услуги,
следва да се приеме, че абонатът дължи заплащането им в уговорения между страните
срок.
Не се спори, че по договора за лизинг
ответникът е получил мобилно устройство „Нuawеi YЗ II Вlаск“, което се е задължил
да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 3.69 лева. Незаплатените от
тях 15 вноски са на стойност 55.35 лева - обстоятелство, което се установява от заключението на
приетата икономическа експертиза. Предвид факта, че мобилното устройство не е върнато на оператора, исковата претенция и по отношение непогасените лизингови вноски, предмет на последната фактура, следва да бъде уважена.
Ответникът не е ангажирал доказателства за престиране
на падежа, с оглед което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на
договорните задължения.
Претенцията като основателна и доказана до сумата 265.69 лева следва да бъде уважена изцяло.
Неустоечните клаузи за предсрочно
прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок са несъразмерно
високи и не следва да обвързват валидно потребителя (чл.146, ал.1 ЗЗП).
Начинът, по който е уговорено задължението за заплащане на неустойка, създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Така уговорената неустойка би довела до несправедливия правен
резултат доставчикаътда получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да
предоставя ползването на услуга. Подобен резултат е несъвместим с добрите
нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на доставчика на
услугата, като нарушава принципа за справедливост и сочи на извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции. На практика тази клауза
обезмисля възможността абонатът да се откаже от
договора, тъй като дължи всички такси под формата на неустойка. По изложените
съображения установителната
претенция за дължимост на сумата 107.46 лв. - начислена неустойка по фактура № 7257436051/01.06.2017 г. следва
да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Процесуалният
представител на ответника прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адв.възнаграждение по двете производства, което съдът намира неоснователно.
Същото се претендира в минимален размер от 300 лв. с включен ДДС или общо 360
лв. Ето защо от разноските на „Теленор
България“ЕАД по заповедното
производство, възлизащи на 385 лв. /25 лв. държавна такса и 360 лв.
адв.възнааграждение/, съразмерно с уважената част от иска следва да му бъдат
присъдени 274.13 лв. От направените от ищеца в разноски в настоящото
производство, възлизащи на сумата 735 лв. / от които 25 лв. държавна такса, 360
лв. адв.възнаграждение, 150 лв. възнаграждение за особен представител на
ответника и 200 лв. депозит за вещо лице/, съразмерно с уважената част от претенциите на ищцовото
дружество следва да се присъди сумата от 523.33 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 ГПК, че Н.Р.М., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 265.69 лева, представляваща неизпълнени
задължения за получени услуги и лизингови вноски, дължими съгласно фактури №№
**********/01.02.2017 г., **********/01.03.2017 г., **********/01.04.2017 г. и
**********/01.06.2017 г.,
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 592/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ
установителния иск за дължимост на сумата над 265.69 лв. до 373.15 лв., претендирани
като неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
вина потребителя, присъдени във фактура № **********/01.06.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по установителната претенция за дължимост на законната лихва върху
присъдената главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Р.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 274.13 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 592/2019 г. по описа на РС-Русе и сумата 523.33 лева - разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: