Р Е Ш Е Н И Е №113
гр. Габрово, 30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на осемнадесети ноември .............. през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря …..МАРИЕЛА КАРАДЖОВА............. и в присъствието на
прокурора .....МИЛЧО ГЕНЖОВ.......... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД №109 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
С Решение
№260006/17.09.2020г. по НАХД№288/2020г. Севлиевски районен съд е отменил
Електронен фиш серия К №3604105/16.05.2020г., издаден от ОД на МВР Габрово, с
което на Д.Й. *** е наложено наказание глоба в размер на 400 лева на осн. чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от ОД на
МВР Габрово, представлявано от Директор. В жалбата си същият излага, че са
налице касационни основания за неговата отмяна.
Според жалбоподателя изводите на първоинстанционния съд
не били правилни, тъй като при издаване на ЕФ не били допуснати процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Административнонаказващия орган
правилно бил квалифицирал извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в първата алинея на чл. 21 били установени
максимално установените стойности на скоростта на движение на даден автомобил
за определен пътен участик, а във вктората алинея били уредени случаите, при
които тези стойности на скоростта били допълнително ограничени с пътен знак.
Такъв бил именно и конкретния случай.
Игнорирайки посочените обстоятелства и факти състава на
СРС бил постановил необоснвано и неправилно решение, като бил допуснал
нарушение на процесуалните правила.
Претендира се отмяна на Решение №260006/17.09.2020г. по
НАХД№288/2020г. на СРС, както и потвърждаване на Електронен фиш серия К
№3604105/16.05.2020г., издаден от ОД на МВР Габрово по изложените в жалбата
съображения.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, като за
него не се явява надлежно упълномощен процесуален представител по делото.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за основателност
на жалбата тъй като в случая административно наказващия орган бил констатирал
правилно осъщественото нарушение. Решението на СРС като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като бъде потвърден обжалвания Електронен
фиш серия К №3604105/16.05.2020г., издаден от ОД на МВР Габрово.
Санкционирания Д.Й.Д., редовно призован не се явява. В
представено по делото Писмено становище, пр. представител на Д.Д. счита
обжалваното съдебно Решение за правилно, поради което подадената жалба следва
да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК за
двете съдебни инстанции.
Подадената жалба е процесуално допустима, от лице имащо
качеството на жалбоподател и в преклузивния срок, указан в АПК.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата за основателна.
Д.Й. *** е санкциониран за това, че на 03.02.2020г. в 16,
01 часа на ГП I 4 км. 85+665 общ.
Севлиево в посока на движение гр. В. Търново при ограничение от 40км./ч. за
извън населено място, въведено с пътен знак В26 е управлявал лек автомобил
Хюндай Туксон с рег. №ВТ****КН с установена с АТСС /ARH CAM S1/ скорост на движение 81км./ч. /превишение на
допустимата скорост от 41км./ч., при приспаднат толеранс -3км./ч./, като по
този начин е нарушен чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ е
отразено, че посоченото МПС е собственост на ЮЛ- Дружество, а Д.Д. е негов
законон представител.
При преценка на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен
състав на ГАС намира, че фактическата обстановка по случая не е напълно
изяснена от районния съд, като неправилно са преценени и възприети събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
На основата на установената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е направил неправилни изводи от правна страна, а именно
че в случая било установено допуснато съществено процесуално нарушение свързано
с неясно изписване на нарушената правна норма. Изложени са доводи, че
посочената като нарушена правна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗдВП нямало как да е свързана в конструкция по такъв начин, че да описва
осъществен административно наказателен състав.
Настоящият съдебен състав на ГАС не споделя така
изложените мотиви за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
проведеното административнонаказателно производство, ограничаващо правото на
защина на санкционираноо лице. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП указва каква е
максимално допустимата скорост на движение за МПС в населено място, извън
населено място и на магистрала, а разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП урежда
хипотезата при условие, че е налице ограничаващ посочената в ал. 1 скорост
знак. В случая такъв знак- В26 се твърди че е бил налице и в този смисъл
правилно в ЕФ е посочена конструкция на правната норма, посочена като нарушена
чл. 21, ал. 2 във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав на АС Габрово намира, че в
случая е налице непълнота на събраните по делото доказателства, което
представлява касационно основание за отмяна на оспореното Решение на РС
Севлиево. В Жалбата си Д.Д. е изложил
мотиви, че липсват доказателства за това, че нямало данни за поставен
ограничителен знак В26, каквото обстоятелство се твърдяло от
административнонаказващия орган. В съдебния акт, предмет на настоящия
касационен контрол това възражение на жалбоподателя е отхвърлено, като мотив за
това е че от Справката от РУ МВР Севлиево и от представен по преписката
Протокол за използване на АТСС се установявало, че в участъка от ГП- I-4 при км. 85+665 в землището на община Севлиево е
въведено ограничение с пътен знак В26 забраняващ движение със скорост, по-
висока от ограничената, в случая 40км./ч., разположен на 900 метра от АТСС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП максимално разрешената
скорост на движение за МПС извън населено място е 90км./ч. При положение, че е
налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а именно ограничаване на тази
допустима скорост, то следва да са налице безспорни доказателства за това
ограничаване на скоростта, а именно че е поставе знак за ограничение, колко е
ограничена скоростта с него и каква е зоната на действие на знака, като след
преустановяване на неговото действие важи общо установената максимално
допустима скорост от 90км./ч. за извън населено място.
В случая липсват доказателства, освен представените
Справка и Протокол от ОД на МВР Габрово, които да установяват по безспорен и
несъмнен начин посочените обстоятелства, а именно данни че към датата на
установяване на нарушението, посочено в ЕФ на конкретното място е бил налице
знак В26 указващ ограничение на скоростта до 40км./ч., зоната на действие на
този пътен знак и данни за това, че извършеното нарушение е в зоната на
действие на ограничителния знак. Посочените доказателства евентуално биха
установили спорното обстоятелство, а именно дали посоченото МПС е било заснето
и отчетената му скорост е в зоната на действие на посочения пътен знак,
ограничаващ общо установената скорост за движение на МПС извън населено място.
Тази непълнота на доказателствата няма как да бъде
поправена на фазата на касационното обжалване, но представлява касационно
основание водещо до отмяна на обжалваното НП. Възражения в тази насока са
изложени в Жалбата до първоинстанционния съд, който ги е отхвърлил като
неоснователни. При така формираната непълнота на доказателствения материал по
делото първоинстанционния съд е постановил неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който като такъв следва да бъде отменен, вместо което делото да
бъде върнато за ново разглеждане съобразно дадените указания от касационната
съдебна инстанция. Липсата на посочените доказателства, относно наличието на
ограничителен скоростта на движение на МПС пътен знак, неговия обхват на
действие и факта дали заснетия с АТСС автомобил е бил с посочената скорост в
зоната на действие на този пътен знак е довело до непълна и неизяснена
фактическа обстановка, която е формирала едностранчив и неправилен извод на
решаващия състав.
При
проверка на обжалваното Решение на СРС, настоящият съдебен състав намира същото
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и като такова същото следва да бъде отменено, като делото следва да
бъде върнато на РС Севлиево за ново разглеждане от друг състав, при
съобразяване на дадените в отменителното Решение на касационната инстанция
указания.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260006/17.09.2020г. по НАХД№288/2020г. по описа на
Севлиевски районен съд, вместо което
ПОСТАНОВИ :
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на РС Севлиево.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :