№ 1129
гр. Варна, 28.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100500161 по описа за 2025 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Л. чрез адвокат С.
С. срещу решение № 3974 от 10.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 14847 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Варна, двадесети състав, в следните части:
1/ с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Л. Л. ЛНЧ ********** на майката М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г.
в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ ***;
2/ с която е определено местоживеенето на детето Л. Л. ЛНЧ ********** при майката
М. А. Б., полска гражданка, родена на 13.01.1991 г. в град Слупск, Република Полша, ЛНЧ
***, на адрес в град Варна - к.к. Чайка, ул. „***;
3/ с която е определен режим на личен контакт на бащата М. Л. с детето Л., както
следва: през първата нечетна седмица до 14.05.2026 г., считано от влизане на решението в
сила, контактът да се осъществява от 17 часа в четвъртък до 12 часа в неделя, с преспиване, а
през следващата нечетна седмица - от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, и
при последващо редуване на така посочения режим за нечетните седмици, а през всяка четна
седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа на съответния ден, а след 14.05.2026 г. /когато
Л. ще е навършил седем години/ всяка нечетна седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в
понеделник, с преспиване, а през всяка четна седмица вторник и сряда от 17 часа до 20 часа
на съответния ден; петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; през четните години: на коледните празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на
26.12.; през нечетните години: на новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа
на 01.01. и на великденските празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на
Разпети петък с пренощуване при бащата; рожденият ден на Л. на 14 май родителите ще
отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от двамата родители, детето да
бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на бащата и 13.01. на майката,
като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с определения му РЛО, той ще
има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на 08.03. с преспиване и да го върне
в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на последната дата няма режим на РЛО, а в
случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с определения РЛО на бащата, детето
ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01. до 10 часа на 14.01.; бащата ще взима и връща
1
детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при всяко
осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на майката
възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с видеовръзка при
техническа възможност за това;
4/ с която е осъден М. Л. да заплаща в полза на детето Л. Л. чрез неговата майка и
законен представител М. А. Б. месечна издръжка в размер на по 1 000 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба /15.11.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, с падеж първо до десето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че майката не работи, има регистрирана
фиктивна фирма във Великобритания, която не извършва дейност, като не е декларирала
доходите си съобразно законовите изисквания. Излага се, че майката не живее на законно
основание в България, представила е договор за наем без фигурираща наемна цена. Набляга
се, че майката има манипулативно поведение, докато бащата притежава по-добър
родителски капацитет от нея, разполага с по-добри битови условия,има подкрепящо
семейство, работи и получава добри доходи, което води до извод, че може да осигури
стабилна семейна среда за детето. Твърди се, че по отношение на майката има издадена
заповед за незабавна защита по отношение на детето. Също така се сочи, че определената от
първоинстанционния съд месечна издръжка е твърде завишена, още повече, че не са
изследвани пълно доходите на страните.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Л. на бащата и се определи
местоживеенето му при него, да бъде определен подходящ режим на лични отношения на
майката с детето, както и подходящ размер на издръжката. В условията на евентуалност, ако
родителските права бъдат предоставени на майката, се иска следният режим на лични
отношения: всяка седмица от 17 часа в четвъртък до 8,30 часа в понеделник; 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; през четни години: на коледните
празници – от 18 часа на 24.12. до 18 часа на 26.12. с пренощуване при бащата, когато не
съвпада с определения му режим на лични отношения; през нечетните години: на
новогодишните празници – от 12 часа на 31.12. до 12 часа на 01.01. и на великденските
празници – от 18 часа на Велики понеделник до 18 часа на Разпети петък с пренощуване при
бащата, когато не съвпада с определения му режим на лични отношения; рожденият ден на
Л. на 14 май родителите ще отбелязват съвместно с детето; на рождените дни на всеки от
двамата родители, детето да бъде с този родител, който празнува рождения си ден - 08.03. на
бащата и 13.01. на майката, като в случай, че датата на рождения на бащата не съвпада с
определения му РЛО, той ще има право да вземе детето от дома на майката в 10 часа на
08.03. с преспиване и да го върне в нейния дом до 10 часа на 09.03. в случай, че на
последната дата няма режим на РЛО, а в случай, че датата на рождения ден на майката
съвпада с определения РЛО на бащата, детето ще бъде със своята майка от 10 часа на 13.01.
до 10 часа на 14.01.; при невъзможност за осъществяване на определения режим на лични
отношения от бащата лично, майката следва да предостави възможност за личен контакт на
бащата с детето по телефон, включително с видеовръзка при техническа възможност за това,
2
като бащата следва да уведоми предварително майката за тази невъзможност за
осъществяване на режима на лични отношения поне един ден предварително; бащата ще
взима и връща детето от и в дома на майката или от и в учебното заведение на детето, при
всяко осъществяване на режима на лични отношения и по всяко време ще осигурява на
майката възможност да провери състоянието на детето по телефон, включително с
видеовръзка при техническа възможност за това; както и за заплаща месечна издръжка в
размер на 500 лева.
Въззиваемата страна Малгожата А. Б. чрез адвокат Т. Р. в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира
се, че представените от нея доказателства за наличието на регистрирана фирма във
Великобритания не са оспорени своевременно от ищеца, както и, че е абсурдно твърдението
му, че тя не живее на законно основание в България. Сочи, че молбата по ЗЗДН, депозирана
от ответника, е отхвърлена. Също така оспорва аргументите досежно размера на
постановената издръжка.
Към отговора са приложени писмени доказателства, чието приемане се иска: договор за
наем от 05.03.2024 г. и анекс към него от 07.05.2024 г.; декларация от наемодателя по член
20 а от ЗВПНРБГЕСЧТС и решение № 4568 от 17.12.2024 г., постановено по гр.д.№
7600/2024 г. по описа ва ВРС – десети състав, по ЗЗДН.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
3
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Следва да бъдат приети като доказателства приложените писмени такива от
въззиваемата страна с отговора, доколкото същите са относими към предмета на спора и
допустими съобразно нормите на ГПК.
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства договор за наем от 05.03.2024 г. и анекс към него от
07.05.2024 г.; декларация от наемодателя по член 20 а от ЗВПНРБГЕСЧТС и решение №
4568 от 17.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 7600/2024 г. по описа ва ВРС – десети състав,
по ЗЗДН.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4