Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И. А. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ****, чрез адвокат Л. В. от АК – [област], пълномощник, срещу Решение № 81 от 11.12.2023 г., постановено по АНД № 156 по описа за 2023 година на Районен съд – [община].

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 81 от 29.03.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – [област], с което на И. А. П., за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че е налице разминаване между описаната в АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП фактическа обстановка и приложената разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, който текст „касае добива на дървесина, а не извозване“, което обуславя неправилно квалифициране на фактическата обстановка, съответно неправилно приложен материален закон. Твърди се в тази връзка, че наказващият орган е „следвало да добави и т. 3“ към приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1 от ЗГ. Иска се от касационния съд да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба – директор на РДГ - [област], редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. Е., пълномощник. Същата оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 27.03.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна. Доводите за това са следните:

С наказателно постановление № 81 от 29.03.2023 г., директорът на РДГ – [област] налага на И. А. П. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за това, че в периода от 13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., до асфалтов път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата Д. и П., [община], [област], с GPS координати LAT ****; LON ****, в качеството му на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч (ПС) № **** от **** г., не е осъществил контрол, като не е спазил местоположението на временните складове. Временните складове са отбелязани в одобрения технологичен план (ТП) към ПС, тъй като отсечената дървесина по ПС е извозена от сечището и складирана на място, различно от указания временен склад, посочен в ТП, което се намира на отстояние около 1 800 м. от определените в ТП временни складове. Отсечената дървесина е експедирана от асфалтов път от републиканската пътна мрежа с МПС с рег. № [рег. номер], за което за издадени превозни билети № ****г.; № **** г..; № **** г.; № **** г. за придружаване на транспортираната дървесина, видно от GPS разпечатки на превозното средство и задължителните снимки към превозното средство. С извършеното е осъществен състав на административно нарушение по чл. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – [община], който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, съставляващи административно-наказателната преписка по издаване на НП и преди да разгледа спора по същество, приема производството за водено от компетентни органи, без допуснати съществени нарушения, при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, касателно съдържанието на АУАН и НП, включително при посочване на всички факти, относими към съставомерните елементи на процесната деятелност.

Разгледал спора по същество, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства районният съд приема за безспорно установено от фактическа страна описаното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, а именно, че в периода от 13.01.2023 г. до 31.01.2023 г., на територията на РДГ – [област], землище на [населено място], до асфалтов път от републиканската пътна мрежа, свързващ селата Д. и П., [община], с GPS координати LAT ****; LON ****, жалбоподателят, в качеството му на лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № 0699809 от 03.01.2023 г., не е осъществил контрол, като не е спазил/изпълнил местоположението на временните складове, които са отбелязани в одобрения технологичен план към позволителното за сеч, с което е осъществен приложеният от наказващия орган административнонаказателен състав.

Във връзка с така установеното и в резултат на извършената служебно проверка за приложимост на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН в решението се приема, че не са налице предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно с мотиви, както че изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за законосъобразността на тази дейност, така и е че конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.

Видът и размерът на наложеното административно наказание „глоба“ районният съд приема за съответни на правилото, установено в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респективно за съобразени с предвиждането на приложената санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите в жалбата и приложимия материален закон:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. В резултат на това и въз основа на събраните относими, допустими и достоверни доказателства решаващият състав е извел и правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

Не се основават в приложимия материален закон доводите на защитата на касатора за несъответствие между обстоятелствените части на АУАН и НП и приложената материалноправна разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, с изложени съображения, че нормата се отнася до добива на дървесина, не до извозването ѝ.

Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ, лицето по ал. 2, на което е издадено ПС, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с Наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Понятието „добив на дървесина“ е определено в разпоредбата на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗГ – сеч и извоз на дървесина до временен склад. В процесния случай именно по отношение на този етап от добива на дървесина – извоз до временен склад, по делото е безспорно установено, че касаторът не е упражнил контролни правомощия, като е допуснал извозване на отсечената дървесина до място, различно от указаните в одобрения ТП, условие за издаване на ПС (чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 за сечите в горите) временни складове.

Без основание са и доводите в жалбата за приложимост в процесния случай на санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ. Цитираната норма предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. В АУАН, респективно в НП е посочено изпълнително деяние – „не е осъществил контрол“. Това фактическо описание на нарушението съответства на приложената от наказващия орган, приета за нарушена материалноправна разпоредба на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вменяваща бланкетно в предложение първо, в задължение на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ (какъвто е нарушителят), на които е издадено ПС, да упражняват контрол по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. Действително, част от посочените в АУАН и НП за нарушени законови разпоредби не са норми на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, приета на основание вкл. чл. 148, ал. 11 от ЗГ, в частност чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредбата, съгласно която лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ следят за спазването на одобрения технологичен план при добива на дървесина. Предвид обаче, че посочени в АУАН и НП са разпоредбите на чл. 61 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите, които без съмнение са свързани с нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, що се отнася до действията на лицата, извършващи добив в горските територии, чиито действия именно са обект на контрол от страна на лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на които е издадено позволително за сеч, порокът не е съществен, в степен да обоснове самостоятелно отмяна на НП. Фактите, срещу които лицето е организирало защитата си не са променени, както и не е налице извеждането на неправилна правна [жк], независимо непълна.

Във връзка с горното следва да се посочи, че санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ е приложима във вр. с чл. 108, ал. 3, предл. второ от ЗГ в случаите на невзети от лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на които е издадено ПС, своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горските територии. Предвид бланкетния характер както на разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, така и на свързаната с нея разпоредба на чл. 108, ал. 3, предл. второ от ЗГ, ангажирането на административнонаказателна отговорност в такава хипотеза изисква, както установяването на действия в нарушение на конкретни нормативни разпоредби, регулиращи дейностите в горските територии, така и предявяването с АУАН на точно и ясно посочване на изпълнително деяние, изразяващо се в невземане на своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горските територии, каквото в случая не е предявено.

Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на районния съд, тъй като не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 63в от ЗАНН за неговата отмяна, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът И. А. П. следва да бъде осъден да заплати на РДГ – [област] – юридическото лице, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 81 от 11.12.2023 г., постановено по АНД № 156 по описа за 2023 година на Районен съд – [община].

ОСЪЖДА И. А. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ****, да заплати на Регионална дирекция по горите – [област], с код по БУЛСТАТ: ****, седалище и адрес на управление: [населено място], бул. ****, съдебни разноски в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.