Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 262/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Хосп 22“ ООД, представлявано от управителя К.Г.М.
против писмо с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на изпълнителния
директор на Агенция по заетостта за прекратяване на договори за осигуряване на
заетост с №№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ и
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. по проект „Обучение и заетост на младите хора“ – компонент ІІ.
В жалбата се правят оплаквания, че
Агенцията по заетостта не е дала възможност на дружеството-работодател да даде
обяснения по всички протоколи от проверки на 15.11.2019г., като не ги е
предоставила за запознаване с тяхното съдържание, въпреки че останалите
протоколи от предходни проверки до 14.11.2019г. са били изпращани по пощата на „Хосп 22“ ООД или жалбоподателя е
получавал резултатите от тях на място. Сочи, че лицата, които са били наети на
работа по проекта са с увреждания и дълго време не са имали трудови навици и
социална среда, поради което нямат активни умения за общуване и не са могли да
се справят сами с предоставянето на доказателства при проверките. За това е
следвало, Агенцията по заетостта да предостави констатациите си от проверките
на бенефициента по договора за
финансиране. Иска отмяна на писмо с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на Агенция по
заетостта, с което на основание чл.10.3 б.“а“ от Общите условия, неразделна
част от Договора за осигуряване на заетост са прекратени едностранно,
сключените договори: № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7 от 08.04.2019г. по проект „Обучения
и заетост“ – компонент ІІ и № ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ.
В хода на устните състезания,
жалбоподателят чрез адв. К. поддържа искането си за отмяна на прекратяването на
трита административни договора и в условията на евентуалност, иска от съда да
задължи ответната страна да заплати реално сторените разноски за заплащане на
действително платените от работодателя заплати за месеците септември, октомври,
ноември, декември и януари. В писмените бележки с вх.№ 13561/02.11.2020г. жалбоподателят
чрез адв.Д.К. оспорва обективността на извършените проверки, поради
краткосрочността им и противоречие в свидетелските показания на длъжностните
лица, извършили проверките. Подчертава, че в предишните проверки не е
установено наетите лица да не са полагали труд и да не са знаели какви са
задълженията им по трудовите договори и лицето И. В. е подало заявление за
напускане още на 04.10.2019г., т.е. преди последните проверки. Смята, че
действията на служителите на Агенцията по заетостта са били преднамерени,
умишлено са забавили оповестяването на протоколите от проверките на
15.11.2019г. и не са били изяснени спорните обстоятелства, което е довело до необосновано и незаконосъобразно
прекратяване на договорите, сключени между Агенцията по заетостта и „Хосп 22“
ООД. Отново е посочено искане ответникът да бъде задължен за изплати сумите по
заявените за месец октомври извършени плащания, както и да бъде задължен да
приеме и обработи документите доказващи извършени плащания от страна на „Хосп
22“ ООД за месеците ноември и декември и да възстанови на работодателя тези плащания. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Не претендира разноски. В писмена защита с вх.№13515/02.11.2020г.
чрез главен юрисконсулт В. Р. оспорва жалбата като недопустима, тъй като смята,
че писмо с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на Агенция по
заетостта има уведомителен характер и не прекратява административните договори
и не следва да се разглежда по реда на чл.19ж от АПК. Съображенията му за
недопустимост се заключават в това, че административни договори са тези,
сключени между Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната
политика, по силата на които Агенцията по заетостта е получила безвъзмездна
директна финансова помощ за реализация на конкретни проектни предложения по
проекти „Обучение и заетост“ и „Обучение и заетост на младите хора“ на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Изтъква се, че
договорите за осигуряване на заетост с
№№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ и
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. по проект „Обучение и заетост на младите хора“ – компонент ІІ,
сключени между Агенцията по заетостта и „Хосп 22“ ООД не са административни
договори по определението в чл.24 ал.1 и в §1 т.1 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/,
същите са за трудово посредничество по смисъла на чл.26 от Закона за
насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и чл.22 от Правилника за прилагане на Закона за
насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/. Заявява се становище, че обжалваното писмо за
прекратяване на договорите по проектите „Обучение и заетост“ и „Обучение и
заетост на младите хора“ не предполага
административна принуда и съгласно чл.10.3 от Общите условия е 10-дневно
предизвестие за постигане на съгласие по спорни въпроси и не представлява властнически метод за
уреждане на отношенията между две равнопоставени страни.
Изложени са доводи и за неоснователността
на жалбата, тъй като при проверките на 15 ноември 2019г. е установено, че част
от наетите лица отсъстват по причини, за които работодателят не е уведомил
предварително и е налице общо неизпълнение на договорите от страна на
жалбоподателя, за което той не е възразил в 10-дневния срок от връчване на писмо
с рег. № 30-00-402#1
от 03.01.2020г. на Агенция по заетостта. Поради установеното лошо в
количествено и качествено отношение изпълнение на нт.6.1 от договорите –
осигуряване на заетост и чл.1 т.1.1. и т.1.2. от Общите условия за ефективно
постигане на целите на проектите – да се приобщят пълноценно в трудовия процес
и социалния живот хората от уязвимите групи, Управляващият орган по програмата
е прекратил договорите с „Хосп 22“ ООД. Заявено е, че искането за заплащане на
цялата сума по договора от октомври 2019г. до януари 2020г. е недопустимо и
неоснователно, както и неуточнено по размер.
Въз основа на представената
административна преписка и събраните в хода на съдебното производство
доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
„Хосп 22“ ООД в качеството на работодател
по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № BGO5M90PO01-1.010-0001 „Обучения и
заетост“ – Компонент ІІ и с № BGO5M90PO01-1.005-0001 „Обучения и заетост на младите хора“
– Компонент ІІ е сключило договори за осигуряване на заетост с № ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г.,
№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г., № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. Компонент ІІ по двата проекта е обвързан с целите на
„Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020“ и чл.27 „Работа в
заетост“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Националната
стратегия е насочена към създаване на условия за пълноценно приобщаване на
хората с увреждания в нормалния икономически и обществен живот в страната ни.
Това би могло да се постигне като на хората с увреждания се предостави
възможност за достъп по подходящи форми на професионална подготовка и трудова
реализация. Целите на Националната стратегия са: Осигуряване на продължителна
трудова заетост на безработните лица с трайни увреждания в трудоспособна
възраст с оглед преодоляване на социалната им изолация и пълноценното им
приобщаване в обществото; Създаване на предпоставки за водене от хората с
увреждания на самостоятелен, независим живот; Постигане на ефективно социално
включване на хората с увреждания чрез реализацията им на свободния пазар на
труда.
Дружеството е подало три заявки /две заявки по проект „Обучения и заетост“ и
една заявка по проект „Обучения и заетост на младите хора“/ за разкриване на 10
свободни работни места за следните
длъжности: 1/ По проект „Обучения и заетост“ – „служител запитвания“ – 2 бр.,
„младши счетоводител“ - 1 бр. /получен
отказ на по-късен етап/ и „търговски сътрудник“ – 6 бр.; 2/ По проект „Обучения и заетост на младите
хора“ – „търговски представител“ – 1 бр. В дирекция „Бюро по труда“ гр.Варна,
„Хосп 22“ ООД е представило трудови договори на одобрените лица, както следва: 1) по договор №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. – трудов договор със Зорница Анастасова на
длъжност „търговски представител“; 2) по договор № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г. – трудови договори
с Ц.П., П.К., Н. П., Е.С., Ю.В. /на
по-късен етап заместен от Г.М./ и Й.М.
/получен отказ от постъпване на работа/ на длъжност „търговски сътрудник“;
3)
по договор № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. – трудови договори с Д.Н. и И. В. на длъжност „служител
запитвания“.
Към 03.01.2020г., по сключените от
жалбоподателя договори за осигуряване на заетост са представени 17 искания за
междинни плащания, както следва: 1. По договор №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. са депозирани осем искания за междинни плащания включващи
разходи за възнаграждения и осигуровки на наетите по проекта лица на обща
стойност 8716.74 лева за отчетни месеци февруари, март, април, май, юни, юли,
август и септември 2019г. От страна на
Агенцията по заетостта са одобрени и изплатени средства ва размер на 8665.62
лева. Разликата от поисканата и изплатена сума в размер на 51.12 лева е
наложена на работодателя „Хосп 22“ ООД корекция във ведомостта, поради
обявяване на 15 август 2019г. за празничен и неприсъствен ден на територията на
община Варна. 2. По договор № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г. са депозирани пет
искания за междинни плащания включващи разходи за възнаграждения и осигуровки
на наетите по проекта лица на обща стойност 30 498.39 лева за отчетни месеци април, май, юни, юли, август
и септември 2019г. От страна на Агенцията по заетостта са одобрени и изплатени
средства в размер на 30 259.83 лева. Разликата от поисканата и изплатена
сума е в размер на 238.56 лева, поради наложена корекция във ведомостта във
връзка с обявяване на 15 август 2019г. за празничен и неприсъствен ден на
територията на община Варна. 3. По договор №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. са представени четири искания за междинни плащания включващи
разходи за възнаграждения и осигуровки на наетите по проекта лица на обща
стойност 5063.53 лева за отчетни месеци юни, юли, август и септември 2019г. От
страна на Агенцията по заетостта са одобрени и изплатени средства в размер на
4991.57 лева. Разликата от поисканата и изплатената сума е в размер на 71.96
лева и се дължи на наложена корекция във ведомостта, поради обявяване на 15
август 2019г. за празничен и
неприсъствен ден на територията на община Варна.
В обжалвания акт с рег.№ 30-00-402#1 от 03.01.2020г. за прекратяване на
трита договора за осигуряване на заетост е изложено следното:
· По
договор с № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г. от страна на Агенция по заетостта са извършени шест проверки на
място на посочените от работодателя „Хосп 22“ ООД, за които са съставени констативни
протоколи №№ 61/10.07.2019г., 62/11.07.2019г., 97/02.10.2019г., 99/02.10.2019г.,
136/31.10.2019г. и 139/08.11.2019г.
Съобразно график за работното време на
съответните наети лица, предоставен от работодателя са били посетени на адреси:
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.4,
вх.9, ет.4 и ап.32 и гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.80 ет.1 ап.4. При
извършените проверки, експертите от Агенцията по заетостта са установили, че
наетите лица са с месторабота на домашните си адреси и не могат да обяснят в
какво се състоят трудовите им задължения, отказват да покажат какво работят, не
се води присъствена форма, не разполагат с компютър и телефон.
В констативни протоколи №61 и №62 са във
връзка с проверки на наетото лице И. В., който ги е подписал без възражения и в
тях е отбелязано, че липсва присъствена форма и е отправена препоръка за
воденето на такава. В протокол № 97/02.10.2019г. е отразена проверка на адрес:
гр.Варна, ж.к. „Трошево“ бл.80 ет.1 ап.4 и е посочено, че не е обособено
работно място, липсва компютър и телефон и лицето не е запознато със
задълженията, които трябва да изпълнява. Поискано е от „Хосп 22“ ООД разяснение относно
изпълнението на трудовите задължения от наетото лице И. В. с писмо изх.№
ОЗ-ХУ-03-02-2910#20/11.10.2019г.,
получено от дружеството с обратна разписка на 16.10.2019г. В отговор, „Хосп 22“
ООД е изпратило писмо с рег.№ ОЗ-ХУ-03-02-2910#21 от 22.10.2019г., че компютъра е
даден за актуализация. Констативен протокол № 99/02.10.2019г. е във връзка с
проверка на Д. Н. на адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.4 вх.9 ет.4
ап.32, която го е подписала и в него няма вписани коментари по раздел І и ІІ,
нищо не е отбелязано в графа „Води ли се ежедневна присъствена форма“ и е
отбелязано с „да“ в графите:
„Съответствие на длъжността в трудовите договори с извършваната дейност“
и „Спазва ли се графика/заповедта за работното време“. В констативен протокол № 136/31.10.2019г.
отново е отразена проверка на наетото лице И. В. и отбелязано, че не се води
присъствена форма, липсва компютър и телефон и лицето не си знае длъжностната и
задълженията по длъжностна характеристика. Същото лице отново е посетено на
посочения адрес и идентични с предходните проверки констатации са отбелязани и
в констативен протокол № 139 от
08.11.2019г. Протоколите от проверките на И. В. са подписани от него. Във
връзка с проверките от 31.10.2019г. /КП №136/ и от 08.11.2019г. /КП №139/ е
поискано обяснение от работодателя „Хосп 22“ ООД с писмо рег.№ ОЗ-ХУ-03-02-2910#24/11.11.2019г. В отговор дружеството
е представило придружително писмо с рег.№ ОЗ-ХУ-03-02-2910#25/12.11.2019г., към което е
приложило заповед за прекратяване на трудовите правоотношения с И. В., считано
от 04.11.2019г. В допълнително придружително писмо с вх.№ ОЗ-ХУ-03-02-2910#26/20.11.2019г. дружеството е
доизяснило, че трудовия договор с И. В. е бил прекратен по негово желание,
поради влошаване на здравословното състояние.
От
страна на Управляващия орган –
Министерството на труда и социалната политика съвместно с експерти от Агенцията
по заетостта на 15.11.2019г. в 09:10ч. е извършена проверка на място -
гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл.4 вх.9 ет.4 ап.32 на един от обектите на
работа на наетите от „Хосп 22“ ООД лица и е съставен констативен протокол № 185,
в който служителите на двете ведомства са отразили следното: Не е констатирано
извършване на реален трудов процес от лицето, както и изпълнение на
задълженията, описани в длъжностната характеристика за длъжността „служител
запитвания“. Наетото лице не е показало на проверяващите в какво се състои трудовия
му процес, посочило е единствено, че пуска обяви по телефона, свързани със
социални дейности. Не е пожелало да предостави информация относно естеството на
работата си, по указания на управителя на фирмата-работодател. Наетото лице не е
ползвало компютър и телефон, не си е водило
записки при извършване на задълженията
си, не е разполагало с адресна или
контактна книга на фирми или клиенти.
Направените констатации са приети без възражения и коментари от наетото лице. Констативен
протокол №185/15.11.2019г. не е подписан в графа „работодател“.
· По
договор № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. от страна на Агенцията по заетостта са извършени 16 проверки на
място на посочените от работодателя в графика за работно място и адреси на
работа: гр.Варна, ул.“Карамфил“ бл.11 ет.6 ап.24, гр.Варна, ул.“Оборище“ бл.28
вх.Б ет.2 ап.24, гр.Варна, ул.“Радецки“ №57, гр.варна, ул.“Първи май“ №30 ет.9
ап.34, с.Константиново, ул.“Райна Княгиня“ №1, с.Тополи, ул.“Акация“ №14,
гр.Варна, ж.к.“Чайка“ бл.55 вп.В ет.1 ап.6, гр.Варна, ж.к. Трошево, бл.10 ет.10
ап.48, за което са съставени констативни протоколи с №№ 74/06.06.2019г., 69/05.06.2019г.,
70/05.06.2019г., 57/04.07.2019г., 58/10.07.2019г., 75/23.08.2019г., 78/03.09.2019г.,
82/04.09.2019г., 89/04.09.2019г., 133/24.10.2019г., 134/24.10.2019г., 137/31.10.2019г.
и 138/08.11.2019г.
Проверката по КП №74 е направена на
наетото лице Ц.П. на адрес: ***. Протоколът е подписан от проверяваното лице и
липсват коментари. КП №69 е съставен във връзка с проверка на Ю.В. на адрес:
гр.В.. посочено е, че е била налична присъствена форма за м.май 2019г., но за
м.юни не е била предоставена в момента
на проверката. Протоколът е подписан от проверяваното лице. Във връзка с
констатациите към придружително писмо с рег.№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#16/20.06.2019г. работодателят е
представил молба от Ю.В. за прекратяване на трудовия му договор от 14.06.2019г.
и съответно заповед за прекратяването му също от 14.06.2019г. КП №70 е съставен
във връзка с проверка на наетото лице Н. П., която го е подписала и в него е
отбелязано, че е била представена присъствена форма за м.май 2019г., но не и за
м.юни 2019г. Констативни протоколи №57 и №58 са били изпратени на „Хосп 22“
ООД с рег.№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#21/11.07.2019г. Двата протокола са
във връзка с проверка на наетото лице Ц.П., която не е била открита на
посочения адрес: гр.В.. Във връзка с тези проверки, работодателят е представил
придружителни писма от 16.07.2019г. и от 17.07.2019г., в които е уведомил
дирекция „Бюро по труда“, че лицето Ц. П. има друго работно място от
17.07.2019г. и в периода от 01.07.2019г. до 12.07.2019г. е била в разрешен със
заповед платен годишен отпуск. Към придружително писмо от „Хосп 22“ ООД от
09.09.2019г. е приложена молба от Цветелина П. за прекратяване на трудовия
ѝ договор от 01.09.2019г. и заповед
за същото, считано от 01.09.2019г. КП №75 е съставен във връзка с проверка на
наетото лице Н. П. на адрес: ***, в който е отбелязано, че е била представена
присъствена форма за м.август 2019г. и лицето е запознато с трудовите си
задължения на длъжност „търговски сътрудник“. В КП №78 е отразена проверката на
наетото лице Г.М. на адрес: ***, който го е подписал. Отбелязано е, че е била
представена присъствена форма за м.август и м.септември и лицето е запознато
със задълженията си на търговски сътрудник. В КП №82 е описана проверката на
наетото лице Е.С. с адрес: с.К., която го е подписала. Посочено е, че е била
представена присъствена форма за м.август, като е била отправена препоръка за
представяне на такава за м.септември. КП № 89 е съставен във връзка с проверка
на П.К. на адрес: с.Т., в който е посочено, че не е била предоставена
присъствена форма за м.септември и е отправена препоръка за водене на такава.
Протоколът е подписан от П.К.. Констативни протоколи №133 и № 137 са били
изготвени във връзка с проверки на П.П. на адрес: гр.В., в които е отразено, че
лицето не е било открито на работното място и работното време, посочени в
графика от 10.10.2019г. Последвало е придружително писмо от „Хосп 22“ ООД от
11.11.2019г., в което е заявено, че П.П. е бил в платен годишен отпуск от 24 до
31 октомври 2019г. и от 31.10. до 01.11.2019г., за което са приложени молби от
същия и заповеди за разрешаване ползването на отпуск. КП №134 е изготвен във
връзка с проверката на И.П. на адрес: ***, в който е вписано, че не е била
представена присъствена форма и е отправена препоръка за водене на такава.
Протоколът е подписан от проверяваното лице. В КП №138 са описани констатациите
от проверка на И.П. на адрес: ***, в който е констатирано, че не е представена
присъствена форма, която не се води на работното място и е отправена препоръка
за това. Вписано е, че лицето има обособено работно място и е запознато със
задълженията си по длъжностна характеристика. Протоколът е подписан от И.П..
При извършените проверки експертите от
Агенцията по заетостта са констатирали, че: наетите лица са с месторабота по
домашните си адреси, заявили са, че са запознати в какво се състоят трудовите
им задължения, но са отказали да покажат по инструкция от работодателя, не се е
водила присъствена форма, наетите лица
не са разполагали с компютър и телефон, на пет от извършените
проверки на адрес: гр.Варна, ж.к. Чайка бл.55 вх.В ет.1 ап.6 наетото лице не е било намерено на работното
си място, за което на по-късен етап са били предоставени оправдателни
документи.
От страна на УО – МТСП съвместно с
експерти от АЗ на 15.11.2019г. са извършени две проверки на място на две наети
лица на адреси: гр.Варна, ул. „Радецки“ №57 и гр.Варна, ж.к.“Трошево“ бл.10
ет.10 ап.48, при които служителите на двете ведомства са отразили следното в констативни
протоколи № 186 и №187: При извършена проверка на адрес: гр.Варна,
ж.к.“Трошево“ бл.10 ет.10 ап.48 – наетото лице не е открито на работното си
място. При проверката на адрес: гр.Варна, ул. „Радецки“ №57 не е установено
извършване на реален трудов процес и изпълнение на задълженията по длъжностната
характеристика за длъжността „търговски сътрудник“ от наетото лице, което не е водило
записки при извършване на задълженията
си, не е разполагало с адресна или
контактна книга на фирми или клиенти, както и
с друга писмена или електронна следа от извършване на трудов процес. По
негова информация, работникът не е изготвял всекидневни отчети за дейността си,
съгласно изискванията на длъжностната характеристика. Направените от експертите
констатации са били приети без възражения и коментари от страна на наетото
лице.
· По
договор № ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. от страна на АЗ са
извършени четири проверки на място на посочения от работодателя адрес на
месторабота – гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ бл.24 вх.Б ап.29 съобразно и
графика за работното време, за което са
съставени констативни протоколи с № 11/12.03.2019г., № 12/06.06.2019г., №18/27.09.2019г.
и 20/07.10.2019г.
Констативен протокол №11 е във връзка с
проверка на наетото лице З.А. с адрес: гр.В. на длъжност „търговски
представител“, която го е подписала. В протокола липсват коментари по раздел І
и ІІ. Отбелязано е с „да“, че се е водила присъствена форма, установено е
съответствие на длъжността с извършваната дейност и се е спазвал графика на
работното време. Констативен протокол №12 отново е бил във връзка с проверка на
З.А. на същия адрес и липсват коментари по раздел І и ІІ, но е отбелязано с
„не“ спрямо воденето на ежедневна присъствена форма и с „да“ относно
съответствие на длъжността с извършваната дейност и спазване графика на
работното време. Протоколът е подписан от проверяваното лице. В КП №18 е
отразено, че наетото лице З.А. не е открита на адреса в графика посочен за
актуален към 08.02.2019г. от работодателя. В КП №20 отново е отразена проверка
на наетото лице Зорница Анастасова и е
отразено, че е представена присъствена форма за м.октомври 2019г. и
извършваната дейност съответства на длъжността по трудовия договор, като
протоколът е подписан от проверяваното лице.
Експертите от АЗ са установили, че наетото
лице е било с месторабота на домашния си адрес и на една от проверките не е било
открито на работното си място.
От страна на УО – МТСП съвестно с експерти
от АЗ на 15.11.2019г. е извършена също проверка на място на горепосочения
адрес, за което е съставен констативен протокол №22, в който е вписано, че
наетото лице не е извършвало реален
трудов процес в т.ч. задълженията от длъжностната характеристика за длъжността
„търговски представител“, посочило е, че е пускало обяви по телефона и онлайн. Работило е с
личния си компютър, но е отказало да сподели информация за извършваната от него
дейност по указания на работодателя, както и е отказало да посочи интернет
адреси, на които качва обяви. Наетото лице не си е водило записки за извършване
на задълженията си, не е разполагало с адресна или контактна книга на фирми или
клиенти, както и с друга писмена или електронна следа за извършване на трудов
процес. Не е извършвало всекидневни отчети за дейността си, съгласно
изискванията на длъжностната му характеристика.
В оспореният акт е разяснено, че при
извършване на проверка на място, проверяващите експерти са попълвали протокол,
в който са посочвали конкретно констатираните обстоятелства с оглед осигуряване
на проследимост и ефективност от контролната дейност. По време на проверката,
експертите са запознавали наетите лица и представители на работодателя в полето
„Коментари по раздел ІІ в т.ч. неприемане от работодателя/наетите лица на част
от констатациите“ да напишат коментар или възражение, свързани с
резултатите от проверката. Протоколите
от проверките с попълнените всички
реквизити са били подписвани от наетите
лица и от служителите на Агенцията по заетостта, но липсва подпис на
работодател или негов представител.
В заключение, административният орган е
приел, че „Хосп 22“ ООД не е изпълнило задълженията си, съгласно Общите условия
към договорите за осигуряване на заетост , а именно: по чл.2.1., по чл.2.3. и по чл.13.3.
подчертано е, че установените от проверките обстоятелства не са дали увереност
на Агенцията по заетостта, че „Хосп 22“ ООД е постигнало ефективно социално
включване на наетите от него лица с трайни увреждания на свободния пазар на
труда и дали реално са извършвани дейности, съгласно сключените договори за
осигуряване на заетост.
В жалбата се признава факта, че останалите
протоколи от проверките, извършени до 14
ноември 2019г. са били изпратени на „Хосп 22“ ООД по пощата или са ги
получавали на място, но се прави оплакване, че това не е сторено с процесните
констативни протоколи с №№ 22, 185, 186 и 187от 15.11.2019г. При прегледа на
същите, съдът установи следните отразявания в тях:
Констативен протокол № 22/15.11.2019г. е
свързан с проверка на наетото лице З.А. на адрес: гр.В., започнала в 10:55ч. Отбелязано е с „да“ в графата „Води се
ежедневна присъствена форма“. Записано е, че лицето не е желаело да предостави
информация за извършваната от него дейност по указания на управителя на
фирмата-работодател и липсва дневен отчет на дейността съгласно чл.9 от
длъжностната характеристика. Посочено е „да“ в графата за спазване на работното
време и с „не“ в графата за съответствие на длъжността с извършваната работа. Протоколът
е подписан от проверяването лице З.А..
В констативен протокол №185/15.11.2019г. е
описана проверка, започнала в 09:10ч. на адрес: гр.В. на лицето Д. Н., която го
е подписала. По нейно сведение трудовата ѝ дейност е свързана с пускане
на обяви по телефон, свързани със социални дейности, но не използва компютър.
Отказала е да сподели подробности по указания от управителя на
фирмата-работодател.
Констативен протокол № 186/15.11.2019г. е
за извършена проверка в 09:55 ч. на
наетото лице И.П. ***, в който е описано, че работничката не се намира
на работното си място, съгласно представения график за работно време.
Констативен протокол № 187/15.11.2019г. е
съставен във връзка с проверка, започнала в 10:20ч. на адрес: гр.Варна,
ул.“Радецки“ №57, посочен като работно място
на наетото лице Н. П.. В протокола е вписано, че лицето е посочило като трудови функции – пускане на
обяви на собствения ѝ фейсбук, но не води записки, няма контактна или
адресна листа на клиенти или фирми, както и други писмени или електронни следи
от трудовия процес.
Изготвен е доклад с изх.№ 1639/1 от
10.12.2019г. във връзка с извършените съвместни проверки на Управляващия орган
/УО/ и Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти в Агенция по
заетостта /АЗ/ по проектите по проектна ос І на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ /ОП РЧР/ във връзка с писмо рег.№ на АЗ
20-00-957/06.11.2019г., номер на МТСП 07-3168/06.11.2019г. и резолюция на УО на
ОП РЧР. В доклада е описано, че „Хосп 22“ ООД е вписано в Търговския регистър
на 23.11.2018г. и има три договора, сключени с АЗ от
08.02.2019г., от 11.03.2019г. и от 08.04.2019г. От извършената служебна справка
в регистрите на Национална агенция по приходите е било установено, че към
момента на проверките са назначени 9 лица, от които 8 са наети по схеми за
осигуряване на заетост „Обучение и заетост“ компонент ІІ и „Обучение и заетост на младите хора“
компонент ІІ за хора с увреждания, както следва: 6 лица на длъжност „търговски
сътрудник“, 1 лице на длъжност „служител запитвания“, 1 лице на длъжност
„търговски представител“. Единственото лице във фирмата, което не е било назначено
по мерки за осигуряване на заетост е управителя на дружеството П.М., която е била
назначена на длъжност „търговски сътрудник“. Отразено е, че наетите лица са представяли
или рекламирали услуги и продукти, но реално не са извършвали
или не са предоставяли самите
услуги/продукти. Техните работни места са били на домашните им адреси и са
отказали при проверките да предоставят
информация на проверяващите експерти относно услугите и продуктите, които
предлагат, относно естеството на работата си по указания на управителя на
фирмата. Обобщено е, че по договор №
ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. е била наета Д.Г.Н. с адрес: гр.В., който е съвпадал с нейния
постоянен адрес. Съгласно трудовия ѝ договор тя е следвало да изпълнява
длъжността „служител запитвания“ с код по НКПД 42251001, а по нейни думи е
пускала обяви по телефона, свързани със социални дейности. При проверката е
било установено, че Д. Н. не е ползвала компютър при работата си, не е водила
записки при извършване на служебните си задължения, не е разполагала с адресна
или контактна книга на фирми или клиенти. При проверката не е било установено
извършване на реален трудов процес, както и изпълнение на задълженията, описани
в длъжностната характеристика за длъжността, на която е била наета. Във връзка
с изпълнението на договор с №
ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
е била извършена проверка на наетото лице И.П.П. на адрес: ***, който е
съвпадал с постоянния ѝ адрес и съгласно трудовия ѝ договор е
следвало да изпълнява длъжността „търговски сътрудник“ с код по НКПД 33222007.
По време на проверката в работното време на И.П., тя не се е намирала на
работното си място. Във връзка с изпълнението на същия договор за осигуряване
на заетост по проект „Обучения и заетост“ за безработни лица с трайни
увреждания е била извършена проверка и на наетото лице Н. С.П. на адрес: ***,
който е съвпадал с постоянния ѝ адрес. Съгласно трудовия ѝ договор Н.
П. е следвало да изпълнява длъжността „търговски сътрудник“ с код по НКПД
33222007 и по нейна информация
задълженията ѝ са се състояли в пускане на обяви на собствения
ѝ фейсбук-профил през телефон. Установено е, че лицето не е водило
записки, не е имало контактна или адресна листа на клиенти или фирми, както и
друга писмена или електронна следа от извършването на трудов процес.
Информирала е проверяващите експерти, че не е изготвяла всекидневни отчети за
дейността си, съгласно чл.9 от длъжностната характеристика. Про проверката е
показала личния си компютър, който е включила за целта на проверката, но не е
била в състояние да покаже как го използва в трудовия си процес. Констатациите
на проверяващите служители са били, че при проверката не е било установено
извършването на действителна работа съгласно задълженията, описани в
длъжностната характеристика на заеманата позиция. Според доклада във връзка с проверката по договор №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
е било посетено наетото лице З.Р.А. на адрес: гр.В., който е съвпадал с
постоянния ѝ адрес. Съгласно трудовия договор, З.А. е била назначена на
длъжността „търговски представител“ с код по НКПД 33223003 и по нейна
информация е пускала обяви по телефона и онлайн. При проверката работничката е
показала личния си компютър, който е бил изключен и не е пожелала да представи
сведения за извършваната от нея дейност по указания на управителя на „Хосп 22“
ООД включително да посочи интернет адреси, на които е качвала обявите.
Споделила е с проверяващите органи, че не е изготвяла всекидневни отчети за
дейността си, съгласно изискванията на т.9 от длъжностната си характеристика.
Направено е заключението, че при проверката не е било установено извършването
на истински трудов процес, както и изпълнението на задълженията, описани в
длъжностната характеристика за длъжността „търговски представител“.
Изготвена е докладна записка с рег.№
30-00-402 от 02.01.2020г. от главния директор на ГД ЕФМП с предложения за предприемане на следните
действия от страна на АЗ: сключените с „Хосп 22“ договори за осигуряване на заетост
№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г. и № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ да бъдат
прекратени на основание чл.10.3 б.а“ от Общите условия и работодателят да бъде
писмено уведомен за настъпилите обстоятелства. Изплатените от АЗ средства по
договор № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г. за отчетни месеци: април, май, юни, юли и август 2019г. и по
договор № ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. за отчетни месеци: юни, юли, август и септември 2019г. да
представляват последните дължими от възложителя суми във връзка с изпълнението
на договорите за осигуряване на заетост, съгласно чл.10.5 от Общите условия. Предложено
е сключеният със същото дружество договор № ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ също да бъде прекратен на основание
чл.10.3 б.“а“ от Общите условия и работодателят да бъде писмено уведомен за
настъпилите обстоятелства. Изплатените от АЗ средства по изпълнението на този
договор за отчетните месеци: февруари, март, април, май, юни, юли, август и
септември 2019г. да представляват последните дължими от възложителя суми във
връзка си изпълнението на договорите за осигуряване на заетост, съгласно
чл.10.5 от Общите условия. Мотивите в тази докладна записка са изцяло
пресъздадени в обжалвания акт с рег.№ 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на изпълнителния
директор на Агенция по заетостта, с който са прекратени трита договора за
осигуряване на заетост, сключени с
жалбоподателя.
В хода на съдебното производство беше
разпитан като свидетел Г.Г.М., който е работил за „Хосп 22“ ООД през м.август
2019г. Свидетелят обясни, че е получавал по телефона или на ел.поща адреси,
телефони и електронни адреси на фирми, с които се е свързвал за да им предлага
застраховки, рекламни материали, счетоводство. Потвърди, че му е било забранено
от работодателя да споделя с проверяващите информация, свързана с работата му. Призна,
че е подписал констативния протокол от проверката. Разпитаните като свидетели Н. Г. А. и С.И.К., служители в АЗ са участвал в проверките на 15.11.2019г. по
отношение на наетите от „Хосп 22“ ООД по изпълнението на ОП РЧР. Свидетелите
споделиха, че преди проверката са се запознали с работния график предаден от
работодателя за съответното лице, което
ще проверяват без да го предупреждават, като самата проверка е продължавала между 10 и 20 минути. Според показанията на
свидетеля Д. М.Д., който е участвал в предходни проверки на „Хосп 22“ ООД, но
не и в тази на 15.11.2019г. проверяваните лица Д. Н., И.П.Г.М., П. П. са
отказали да дадат сведения за извършваната от тях трудова дейност, но и в
момента на проверката такава не е била осъществявана от тях. Наетото лице П. П.
не е отворил при нито една от проверките, а за наетото лице И. В. и тримата
разпитани като свидетели проверяващи отговориха, че е изглеждал неадекватен и
разговорът с него е протекъл при трудна комуникация. Свидетелката Н.А., която
работи като сътрудник „Управление на Европейски програми“ в сектор
„Верификации“ при Главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти“ в
Агенция по заетостта, е участвала в две проверки на „Хосп 22“ ООД на Д. Н. и на
И. В.. Обясни, че когато няма представител на фирмата-работодател на мястото на
извършване на проверката, се търси съдействието на наетите лица за предаване на
екземпляр от констативния протокол на работодателя им. Проверяваните работници
на „Хосп 22“ ООД са заявили, че в края на деня имат комуникация с работодателя
си и за това препис от съставения констативен протокол им е бил оставен. Ако
при проверката на съответното наето лице, същото не бъде намерено на посочения
адрес, тогава съставения констативен протокол се изпраща на работодателя, който
следва в 5-дневен срок да представи оправдателни документи за отсъствието на
работника. Потвърди, че в момента на
проверката Д. Н. не е извършвала никакви трудови функции. Свидетелката
отбеляза, че е организирана многостепенна проверка в АЗ преди извършване на
съответното плащане към изпълнителя по проекта и всяка една от контролните
степени може да спре плащането. Разпитаната като свидетел С.И.К. работи на
длъжност „старши експерт“ в сектор „Верификация“, отдел „Наблюдение,
координация и изпълнение“ към Главна дирекция „Европейски фондове и европейски
контакти“ в Агенция по заетостта и е участвала в проверката на Зорница
Анастасова, която е отказала да предостави информация за работата си по
указания на работодателя „Хосп 22“ ООД. Не е представила доклади, отчети или
други документи, които трябва да съставя ежедневно и ежеседмично съгласно
длъжностната си характеристика. Според свидетелските показания на С.К.,
провереното лице Д. Н. също не е показала никакви данни, от които да се видно,
че извършва дейността, описана в длъжностната ѝ характеристика. В деня на
проверката на 15.11.2019г. наетото лице Н. П. не е пожелала да даде сведения за
работата си по инструкции на работодателя. Споменала е, че публикува реклами
във фейсбук, но като е отворила профила си там не е имало публикувана реклама
през текущите дни. Свидетелката С.К. подчерта, че служителите могат да правят
проверки в документите от досиетата на фирмите, сключили договори за
осигуряване на заетост, но не могат да правят поправки в тях.
Ответникът представи пътни листи към придружително писмо с.д.№8219/14.07.2020г., от които става
ясно, че на 15.11.2019г. действително е бил попълнен пътен лист пътуване във
гр.Варна с отчетени 35 км градско каране, представени са гугъл карти на маршрутите на проверяваните обекти с разстоянията
и времетраенето на обхождането им. Ползването на служебен автомобил за
проверките на 15.11.2019г. се потвърди и от показанията на свидетелката С.К.. Според
показанията на свидетелите, всяка от
проверките е отнемала по 10 -20 минути. Проверката
в ж.к.“Владислав Варненчик“ е започнала в 09:10ч. на 15.11.2019г., а тази в
ж.к. „Трошево“ в 9:55ч., разстоянието с автомобил е 5.4 км и се изминава за 13
мин. Следователно, физически е напълно възможно тези две проверки да са били
извършени в посочения ден и час. Проверката на
15.11.2019г. на ул.“Радецки“ във Варна е започнала в 10:20ч.
Разстоянието от обекта в ж.к.“Трошево“ до ул.“Радецки“ №57 е 3-6 км и се
изминава с автомобил за 12 минути, което също показва обективна възможност за
извършването им. Проверката на наетото лице, живеещо на ул.“Евлоги Георгиев“
бл.24 във Варна е започнала в 10:55 ч., разстоянието от ул.“Радецки“ №57 до
ул.“Евлоги Георгиев“ бл.24 според гугъл картата е 5 км и се изминава за 12
минути с автомобил. Времевият диапазон между началния час на тези две проверки
също показва възможност за извършването им от обективна страна. Предвид
обсъдените по-горе писмени доказателства, свидетелските показания и с оглед на факта, че намерените на адресите
проверени на 15.11.2019г. наети от жалбоподателя лица са подписали процесните
констативни протоколи от същата дата, навежда на извода, че тези проверки
действително са били извършени. В тежест на жалбоподателя е да опровергае
констатациите им, което той не успя да стори.
Прави впечатление, че „Хосп 22“ ООД е
представяло доказателства за прекратени
трудовите договори с лица, за които изрично му е поискано обяснение от Агенцията
по заетостта, като например: И. В. е бил проверен на 10.07., 11.07., 31.10. и
08.11. 2019г. и е поискано обяснение от
работодателя във връзка с установените нередности, в отговор на което
дружеството е представило документи, че трудовия договор на И. В. е прекратен
считано от 04.11.2019г. Във връзка с неблагоприятни констатации от 05.06.2019г.
по отношение на провереното лице Ю.В. е поискано обяснение от работодателя и
той е представил заповед за прекратяване на трудовия договор с това наето лице,
считано от 14.06.2019г. Наетото лице Ц.П. не е била намерена на работното си
място при няколко проверки и при поискани сведения от работодателя, е
представена заповед за прекратяване и на нейния трудов договор, считано от
01.09.2019г. Отсъствието на наетите лица на работните им места понякога се е
дължало и на ползване на платен годишен отпуск, за което работодателят е
представял доказателства при поискване.
Наетото лице Д. Н. е била проверявана на
02.10.2019г., за което е съставен констативен протокол №99, но в него няма
никакви отразявания, освен че дейността отговаря на длъжностната характеристика
и се спазва графика на работното време. За наетото лице И.П. са били съставени
предходни констативни протоколи № 134/24.10.2019г. и № 138/08.11.2019г., в
които е вписано, че не е представена присъствена форма и е отправена препоръка
за нейното изготвяне. В констативен протокол № 186/15.11.2019г. е записано, че
лицето не е намерено на работното си място. Наетото лице Н. П. също е била
проверявана преди изготвянето на констативен протокол №187/15.11.2019г., на
05.06.2019г. и на 23.08.2019г., в които е отбелязано, че не е представена
присъствена форма за текущия месец. З.А. също е била проверена преди
15.11.2019г. и са били съставени констативни протоколи №11/12.03.2019г. и
№12/06.06.2019г., в които е констатирано, че не се води ежедневна присъствена
форма. При проверката на 28.09.2019г., отразена в констативен протокол №18,
същото лице не е било намерено на работното си място. Жалбоподателят твърди, че
всички протоколи, съставени преди 15.11.2019г. са му били връчени, но тези от
15.11.2019г. са му били връчени на 07.01.2020г. заедно с уведомяването за прекратяване
на административните договори.
Във връзка с възраженията на
жалбоподателя, че не са му били предоставени съставените констативни протоколи
от съвместните проверки проверките с №22/15.11.2019г., №185/15.11.2019г.,
№186/15.11.2019г. и №187/15.11.2019г., съдът е изискал цялата административна
преписка с разпореждане №1358/30.01.2020г., разпореждане №2316/19.02.2020г. и
разпореждане №2816/04.03.2020г., които са били съобщени на ответника и са
съдържали указания за представяне на доказателства за изпълнение на законовите
изисквания за издаване на обжалвания акт. Доказателства за съобщаване на тези
констативни протоколи на „Хосп 22“ ООД не са представени до края на съдебното
дирене. Дори и да се приеме по свидетелските показания на служителите на АЗ, че
преписи от констативните протоколи са
били оставяне на наетите лица, които да ги предадат на работодателя си, това не
освобождава възложителя – Агенция по
заетостта от задължението по 8.3. от трита договора : да уведоми писмено
работодателя за констатираните несъответствия и да му даде възможност в срок от
10 работни дни да представи липсващите и/или коригирани документи. В
административната преписка са налични достатъчно доказателства, че това
изискване е било спазвано от възложителя в предходни отчетни периоди до 15
ноември 2019г. – отправяни са искания за обяснение и такива са били давани в
придружителни писма на работодателя ведно с оправдателни документи към тях.
Неуведомяването на работодателя за
констатираните несъответствия с констативните протоколи с №№ 22/15.11.2019г.,
№185/15.11.2019г., №186/15.11.2019г. и №187/15.11.2019г. го е лишило от
възможността да представи липсващи, коригиращи или оправдателни документи,
поради което е останало недоказано по категоричен начин заключението на
административния орган /възложител по административните договори/, че работодателят
не е изпълнил поетите задължения по сключените от него договори. За
потвърждаване на този извод не е достатъчно само твърдението, че наетите лица
са били инструктирани от работодателя да не дават информация на проверяващите
за извършваната от тях трудова дейност, за което свидетелстваше и разпитания Г.М.
/нает от „Хосп 22“ ООД по програмата/. Възложителят е следвало да поиска от
работодателя да представи в срок до 10 работни дни /съгласно чл.8.3. от договорите/
доказателства за извършване на трудови функции от наетите лица – отчети,
доклади, контактни листи, задачи, публикации и пр. Неизпълнението на това
договорно задължение на възложителя възпрепятства съда да приеме безкритично
извода му в обжалвания акт, че реално не са били извършвани дейности, съгласно
сключените договори за осигуряване на заетост на хора с трайни увреждания, за да се прецени обективно дали е била постигна
основната цел на проекта и на Националната стратегия за тази целева група.
Лишаването на работодателя – „Хосп 22“ ООД
от правото на защита чрез представяне на документи във връзка с установените
несъответствия е пречка да се приеме за доказано, че е била налице тежка последица за обществения интерес,
която да е наложила прекратяването на административните договори по реда на
чл.19д от АПК – с едностранно предизвестие от административния орган, обжалвано
в настоящото съдебно производство.
Следователно, неизпълнението на
задължението по чл.8.3. от трита административни договора, чието прекратяване
се обжалва от „Хосп 22“ ООД представлява съществено процесуално нарушение по
чл.35 от АПК, свързано с неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая и недаване на възможност за обяснения и възражения от страна на
заинтересованото лице. Неустановената фактическа обстановка е пречка за
правилното приложение на материалния закон и постигане на неговата цел.
Изяснената фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи на
съда:
І. По
възражението на ответника срещу допустимостта на жалбата, съдът изразява
следните съображения:
1. Договори за осигуряване на заетост с №№
ОЗ-ХУ-03-02-2607#10
от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ и
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. по проект „Обучение и заетост на младите хора“ – компонент ІІ,
сключени между Агенция по заетостта и „Хосп 22“ ООД са административни по
смисъла на чл.19а от АПК и §1 т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ
при следните съображения:
Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси 2014 -2020г.“ е една от оперативните
програми, включени в Споразумението за партньорство на Република България,
очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, одобрено
с решение за изпълнение на Комисията от 07.08.2014 г. – публично достъпно на
адрес: https://www.eufunds.bg/archive2018/index.php/bg/programen-period-2014-2020/sporazumenie-za-partnyoorstvo. Оперативната програма съдържа
приоритетна ос „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните
места“, в която чрез процедура на директно предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ Управляващият орган е предоставил безвъзмездна финансова помощ
за проект „Обучения и заетост“ на Агенцията за заетостта – BG05M90PO01-1.010.
Целта на проекта, с оглед на посоченото в т. 2.1. на Насоките за кандидатстване
(Насоките) – публично достъпни на адрес: https://esf.bg/procedures/bg05m9op001-1-010-obutcheniya-i-zaetost/, е интеграция на безработни лица на възраст над
29 г., регистрирани в дирекции „Бюро по труда“ към Агенцията по заетостта, в
заетост при работодател в реалния бизнес или институции на местното
самоуправление чрез обучения, съобразени с индивидуалните нужди на работното
място и субсидия за заетост.
Видно от
посоченото в т. 1 „Въведение“ на Насоките, съгласно чл.28а от Постановление
№107 от 10 май 2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и
Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. (ПМС
№107, отм.), изменено и допълнено, Държавен вестник, бр. 62 от 14.08.2015 г.,
управляващите органи могат да предоставят безвъзмездна финансова помощ за
финансиране на еднотипни и повтарящи се дейности, свързани с предоставяне на
услуги с национално и регионално покритие на физически лица, на конкретни
бенефициенти, които предоставят съответната услуга по силата на нормативен акт.
Съгласно т. 2.4. от Насоките, разходите за възнаграждения на наетите лица и на
всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията на
Кодекса на труда и Кодекса на социалното осигуряване с изключение на
работодателите – общини, представляват минимална помощ за работодателя и се
разходват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18
декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (Регламент №1407/2013) и Регламент (ЕС)
№1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на
членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към
помощта de minimis в селскостопанския сектор (Регламент №1408/2913). Съгласно
посоченото в т. 2.4. на „Конкретният бенефициент, в качеството си на
администратор на помощ, по смисъла на Закона за държавните помощи, следва да
разпише и представи към момента на сключване на договора по операцията,
Процедура за предоставянето и администрирането на минималната помощ в
съответствие с Регламент (ЕС) №1407/2013 и Регламент №1408/2013 и отразяването ѝ
в регистъра на минималните и държавни помощи към Министерството на финансите“.
В т.3.2. „Критерии за допустимост на проектните дейности“ са регламентирани
конкретно допустимите за финансиране дейности, в т.ч. и изискването, че
договори за заетост с Агенцията по заетостта за наемане на безработни лица и
субсидиарна заетост могат да сключват работодатели, които разкриват нови
работни места или предлагат съществуващи свободни работни места, както и
условията за субсидиране на работни места.
С оглед на гореизложеното Агенцията за заетостта се явява бенефициер (по
смисъла на член. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за
отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013) на
безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и
инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, който едновременно с това е и
администратор на държавна помощ по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за
държавните помощи (ЗДП), тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез
средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно
държавна помощ по смисъла на §1, т.7 ЗДП, за която е налице изискване за
спазване на разпоредбите на Регламент №1407/2013 и Регламент №1408/2013.
Наред с това, видно от т.4.1.
във всеки от приложените по делото договори, сключени между
Агенцията по заетостта и „Хосп 22“ ООД с № ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ, № ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г. и №
ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ, средствата по т. 1 4 т.2 от трита договора представляват
минимална помощ по смисъла на Регламент №1407/2013. С оглед на гореизложения
правен режим на получената от бенефициера – Агенцията за заетостта,
безвъзмездна финансова помощ договорите, чрез които предоставя тази
безвъзмездна финансова помощ, представляваща държавна помощ de minimis, на
работодатели, е по своята правна същност договор, по въпроси от значим
обществен интерес, който е предвиден в закон. Съгласно изключително пестеливата
национална уредба на акта, чрез който се предоставя държавна помощ – чл. 36
ЗДП, администраторът на помощта е длъжен в акта за предоставяне на помощта de
minimis да определи правилата за прилагане на условията за нейното предоставяне
и контрол, както и механизъм за установяване на неправомерно получената помощ. От
съдържанието на разпоредбата е видно, че едностранно и властнически
администраторът на държавна помощ определя всички релевантни условия за
предоставяне на помощта, а от условията на Насоките е видно, че бенефициерът
определя получателите на помощта de minimis, след провеждането на оценка въз
основа на предварително регламентирани изисквания. От факта, че изрично в чл.
36 ЗДП не е посочено, че предоставянето на държавна помощ de minimis става въз
основа на административен договор, а е посочено общото наименование – акт, не
може да се направи извод, че сключеният въз основа на документите по
процедурата за изпълнение на проект „Образование и заетост“ договор, изрично
наименуван така – т. 3.2.3., с работодателите за предоставяне на тази помощ не
е административен.
Договорът с
работодателя е образец №1 от документацията по проект „Обучения и заетост“,
BG05M9OP001-1.10., което значи, че именно чрез него се реализират изискванията
на Насоките, и в частност – спазването на Регламент №1407/2013. Видно от
горното, сключените между Агенцията по заетостта, в качеството ѝ
на бенефициер и на администратор на държавна помощ, договори с „Хосп
22“ ООД са административни, а не
граждански договори. Те отговарят на изискванията на чл. 19а, ал. 1 АПК и макар
изрично в Закона за държавните помощи да не са наречени административни, недвусмислено
вземанията по тях са определени като публични държавни вземания, а актът за
тяхното установяване се издава по реда на Административнопроцесуалния кодекс –
чл. 37, ал. 1 ЗДП. Няма как едно вземане по граждански договор да има
качеството на публично вземане, поради което очевидно, независимо от
непрецизността и нехармонизирането на
законовата уредба, процесните три договора са административни по смисъла на чл. 19а ал. 1 АПК във връзка с §1 т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ и
тяхното прекратяване се разглежда по реда на чл.19ж от АПК – дял Трети на АПК,
който включва обжалване на административни актове пред съд /от чл.126 до чл.257 от АПК/. В същия смисъл
е произнасянето по решение № 4506/15.04.2020г. на Върховния
административен съд по административно дело № 6450/2019г., Седмо отделение, съдия Соня Янкулова.
2. Писмо с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на Агенция по
заетостта, макар и се нарича „уведомление“,
няма уведомителен характер, а представлява
акт /писмено предизвестие/ по чл.19д
ал.2 от АПК за прекратяване на договори
за осигуряване на заетост с №№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7 от 08.04.2019г. по проект „Обучения
и заетост“ – компонент ІІ и ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ, сключени с „Хосп
22“ ЕООД, поради следните съображения:
В обжалвания акт е посочено изрично, че
Агенцията по заетостта прекратява действието на сключените с „Хосп 22“ ООД договори с №ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., №
ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ и с №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. по проект „Обучение и заетост на младите хора“ – компонент ІІ,
като административният орган се е позовал на чл.10.3 б.“а“ от Общите условия,
които са неразделна част от Договора за осигуряване на заетост, а именно:
„Възложителят има право да развали договора чрез едностранно 10-дневно писмено
предизвестие, без да плаща каквито и да било обезщетения, в случай, че
работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора.“. Отбелязано
е, че одобрените и изплатени от Агенцията по заетостта средства по сключените
договори за осигуряване на заетост представляват последните дължими от
възложителя суми във връзка с изпълнението на договорите за осигуряване на
заетост, съгласно чл.10.5 от Общите условия. Подчертано е, че депозираните нови
искания за плащане няма да подлежат на възстановяване от Агенцията по
заетостта.
Следователно, писмо с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020г. на Агенция по
заетостта, представлява писмено предизвестие по смисъла на чл.19д ал.2 от АПК,
с който са прекратени договори за осигуряване на заетост с №№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7 от 08.04.2019г. по проект „Обучения
и заетост“ – компонент ІІ и ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ, сключени с „Хосп 22“ ООД и тъй като
с него са прекратени административни договори, този акт подлежи на обжалване по реда на чл.19ж от АПК – дял Трети на АПК, който дял включва
обжалване на административни актове пред съд, поради което жалбата срещу него се явява процесуално допустима.
ІІ. По отношение основателността на
жалбата и законосъобразността на прекратяването на договори с №ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., №
ОЗ-ХУ-03-02-2910#7
от 08.04.2019г. по проект „Обучения и заетост“ – компонент ІІ и с №
ОЗМ-ХУ-03-02-417#9
от 04.02.2019г. по проект „Обучение и заетост на младите хора“ – компонент ІІ,
сключени между „Хосп 22“ ООД и Агенция по заетостта, съдът изразява следното
становище:
Процесните три административни
договора са прекратени от изп.директор на АЗ на основание чл.10.3 б.“а“ от общите
им условия, тъй като работодателят „Хосп 22“ ООД не е изпълнил поетите
задължения по договора, а именно тези от общите условия по чл.2.1., чл.2.3.
чл.13.3. Съгласно 6.5. от договор №ОЗ-ХУ-03-02-2910#7/08.04.2019г.,
договор № ОЗ-ХУ-03-02-417#9/04.02.2019г. и договор №ОЗ-ХУ-03-02-2607#10/11.03.2019г.,
работодателят е длъжен да представя
отчетна форма за явяване/неявяване на работа на лицата за отчетения месец,
документи, доказващи причините за неявяване на работа на лицата през отчетения
месец, което от своя страна включва съставянето на всекидневна присъствена
форма, отчети и доклади на наетите лица за извършената от тях дейност, според
длъжностната характеристика за
съответната им длъжност. Това изискване не е било изпълнено, видно от констативните
протоколи и свидетелските показания за липсата на документални или електронни
следи за извършвана трудова дейност, липсата на всекидневни присъствени форми,
на отчети и доклади за свършената работа.
Според т.10.3. б.“а“ от общите
условия на договор №ОЗ-ХУ-03-02-2910#7/08.04.2019г.
и на договор №ОЗ-ХУ-03-02-2607#10/11.03.2019г., ако
работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора, същия може да
бъде прекратен от възложителя, чрез едностранно писмено уведомление, без да се
изплаща каквото и да било обезщетение, считано от датата на получаване. Според
т.10.3. б.“а“ от общите условия на
договор № ОЗ-ХУ-03-02-417#9/04.02.2019г., ако работодателят не изпълни някое от поетите
задължения по договора, същия може да бъде прекратен от възложителя, чрез
едностранно 10-дневно писмено предизвестие, без да плаща каквито и да било
обезщетения. Разпоредбата на чл.19д ал.2 от АПК, дава право на административния
орган едностранно с
писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки
последици за обществения интерес. От изложеното следва, че прекратяването на
трита административни договора се е извършило чрез писмено предизвестие,
каквото представлява обжалваното писмо с рег.№ 30-00-402#1 от 03.01.2020г., издадено от
изп.директор на АЗ. По отношение на договор
№ОЗ-ХУ-03-02-2910#7/08.04.2019г. и на договор №ОЗ-ХУ-03-02-2607#10/11.03.2019г.
прекратяването би настъпило от датата на
получаване на това писмено предизвестие, а прекратяването на договор №
ОЗ-ХУ-03-02-417#9/04.02.2019г. би настъпило
след изтичане на 10 дни от получаването му, ако се установи законосъобразност
на писменото предизвестие по чл.19д ал.2 от АПК във връзка с чл.19ж ал.2 от АПК.
Както вече беше посочено, прекратяването
на административните договори се разглежда по реда на дял Трети на АПК и
съгласно чл.19е от АПК, за недействителността на
административния договор се прилагат съответно чл. 146 от АПК и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл.19д ал.2 от АПК, дава
право на административния орган едностранно с писмено предизвестие да
прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за
обществения интерес. Съвместното тълкуването на двете правни норми на чл.19е от АПК и на чл.19д ал.2 от АПК, както и обобщението от
практиката на регионалните
административни съдилища и Върховния административен съд води до заключението, че акта, с който
административен договор се прекратява едностранно от административния орган
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК,
който трябва да отговаря на основанията за законосъобразност по чл.146 от АПК.
Обжалваното уведомление за
прекратяване на административните договор е издадено от компетентен орган –
изпълнителният директор на Агенция по заетостта, който е представлявал
агенцията при сключването на процесните договори в условията на заместване със заповед №РД-11-00-2565/19.12.2019г. на
изп.директора на АЗ. Спазена е установена
форма, като прекратяването на трита договора е мотивирано и съдържа фактически
и правни основания.
Установиха се съществени
нарушения на административно-производствени правила свързани с несъобщаването
на работодателя „Хосп 22“ ООД на констативните протоколи с №№ 22, 185, 186 и
187 и лишаването му от възможност в срок
до 10 дни от писменото уведомяване за констатираните несъответствия да
представи съответните документи. Неизпълнението на задължението на възложителя по
чл.8.3. от трита административни договора е довело до неизяснена фактическа
обстановка, каквото е изискването по чл.35 от АПК и до нарушаване на принципа
за истинност по чл.7 от АПК и принципа за равенство по чл.8 от АПК. Нарушението
на административно-производствените правила е съществено, защото е
възпрепятствало правото на защита на заинтересованото лице, както и правилното
прилагане на материалния закон.
Обжалваното прекратяване на
трита административни договора е незаконосъобразно и като такова трябва да бъде
отменено. Въпреки основателността на жалбата, не следва да се присъждат съдебни
разноски в полза на жалбоподателя, защото това е поискано едва с писмените
бележки и е лишило ответника от възможността да изрази становище относно
размера на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.19ж от АПК във връзка с чл.19д ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
„Хосп 22“ ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.Г.М. прекратяването на
договори за осигуряване на заетост с №№ ОЗ-ХУ-03-02-2607#10 от 11.03.2019г., ОЗ-ХУ-03-02-2910#7 от 08.04.2019г. по проект „Обучения
и заетост“ – компонент ІІ и ОЗМ-ХУ-03-02-417#9 от 04.02.2019г. по проект „Обучение
и заетост на младите хора“ – компонент ІІ, извършено с писмено предизвестие с
изх. № 30-00-402#1
от 03.01.2020г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: