№ 10742
гр. С, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110127120 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.
„С“ №, чрез адв. Б., насочен срещу ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул. „Света С“ №, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 336,79 лв., представляваща незаплатен остатък от регресна претенция за
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .../21/.../, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба – 25.05.2022 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.06.2021 г. в гр. К е настъпило ПТП между л.а.
„Шкода Супърб“ с рег.№, застрахован при ищеца и л.а. „Пежо Боксер“ с рег.№, застрахован
при ответника. За събитието е съставен двустранен констативен протокол, в който за
виновен е посочен водачът на л.а. „Пежо Боксер“. Отбелязано е, че водачът на л.а. „Пежо
Боксер“ е предприел маневра за движение на заден ход без да съобрази движението на
спрелия зад него л.а. „Шкода Супърб“, при което реализирал ПТП-то.
Ищецът сочи, за настъпилите вреди по застрахования при него по имуществена
застраховка „Каско“ л.а. „Шкода Супърб“ е образувана щета №.
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 4981,26 лв., които са
заплатени на сервиза, на който е възложено отстраняването на щетите.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но същият е заплатил само част от него, а именно сумата в
размер на 3659,47 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
1
Не се оспорват обстоятелства за датата и мястото на ПТП, както и че л.а. „Пежо
Боксер“ е бил застрахван при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва се размерът на иска с твърдението, че облицовка предна броня и
облицовъчна бленда не е следвало да бъдат заменяни с нови, поради липсата на увреждане,
поради което същите е следвало да отпаднат от регресната претенция. Твърди, че ищецът е
изплатил необосновано завишен размер на застрахователно обезщетение, като не е
приложил правилният коефициент за определяне на цената.
Твърди, че с изплащането на сумата от 3659,47 лв. е възмездило вредите по
процесното МПС в пълен размер, като плащането на обезщетение в по-голям размер би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № е видно, че
между ищцовото дружество и „А лизинг Б“ ЕАД, е сключен договор за З на л.а.Шкода с рег.
№, с валидност на полицата от 00.00 ч. на 18.12.2020 г. до 24.00 ч. на 17.12.2021 г.
Съдържанието на застрахователното правоотношение е видно от представените специални
условия към полицата и условията по допълнителното покритие „Помощ при пътуване –
Автоасистанс“ на МПС за Б..
На 05.06.2021 г. в района на гр.К, на разклона преди Дъбово, е настъпило ПТП със
застрахования л.а.Шкода, който докато е бил паркиран, е ударен от извършващия маневра
т.а.Пешо Боксер с рег.№ .... За произшествието е съставен двустранен констативен протокол,
в който за виновен се е признал водачът на т.а.Пежо.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.Шкода, е подал до ищцовото
дружество на 07.06.2021 г. уведомление за щети по МПС, по което е образувана щета №
.../21/.../. По последната са съставени опис и калкулация. Ремонтът е възложен на автосервиз
„Еуратек ауто“ ООД който е издадал фактура № **********/09.07.2021 г. На 29.06.2021 г.
автомобилът е приет от сервиза от представител на собственика му, без забележки.
Стойността на ремонта, посочена в издадената фактура е преведена по банковата сметка на
„Еуратек ауто“ ООД на 12.07.2021 г.
По делото не е спорно, че преди завеждане на иска, от страна на ответника е заплатена по
2
процесната щета сумата от 3659.47 лв.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява наличието на
причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на
произшествието и признатите от застрахователя увреждания по л.а.Шкода. По отношение
вида на увредените детайли по л.а.Шкода и възможността те да бъдат отремонтирани, в
о.с.з. при защита на заключението си, вещото лице твърди, че доколкото предната броя и
нейните елементи са изработени от пластмаса, то при установената спетен на деформиране,
не е възможно да се отремонтират. Тази опция е приложима едниствено досежно педия
капак, което е и реално изпълнено, т.е. същият е отремонтиран, а не подменен с нов.
Размерът на вредите като действителна стойност е определен на 4996.27 лв. с вкл.
ликвидационни разноски от 15.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. Това е иск е на суброгирал се в
правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия причинител на
вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните три групи юридически
факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на
основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна,
наличие на валиден договор за имуществено З с увредения с период на покритие към датата
на настъпване на вредите, както и застрахователно правоотношение между делинквента и
ответника по иска, и на трето място - извършено валидно плащане на застрахователя по
договора за имуществено З в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено З -
застрахователна полица № 20-.../030/5000284.
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието т.а.Пежо, се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП, но има спор
по отношение размера на причинените вреди.
По отношение размера на щетите следва да се има предвид, че в своята практика
ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
3
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Ето защо, с оглед посоченото от вещото лице по приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
изготвено от лице с познания в изследваната област, пълно, непротиворечиво и
съответстващо на останалия доказателствен материал, следва да се приеме, че от процесното
произшествие на застрахования при ищеца автомобил са причинени щети в резмер на
4981.27 лв., към която сума се добавят и извършените ликвидационни разноски по
определяне на обезщетението от 15.00 лв.
Както се посочи вече, преди завеждане на делото, ответникът е погасил чрез
плащане 3659.47 лв. С оглед на това той остава да дължи разликата от 1336.80 лв. В случая
ищецът претендира по-нисък размер, а именно 1336.79 лв., поради което искът следва да се
уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска, върху приетия за основателен размер,
следва да се присъди и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба –
25.05.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. След запознаване с
приложените към делото платежни документи, съдът констатира, че вписаните в списъка
разноски са реално извършени и следва да бъдат присъдени в пълния им предявен размер от
641.75 лв., като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минимален размер
с вкл.ДДС, съобразно материалния интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 на Висшя адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това възражението на ответника за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар се явява неоснователно.
. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.
4
„Света С“ №, ет.5, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. „С“ №, сумата от 1 336.79 лв., представляваща незаплатен остатък от регресна
претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № .../21/.../, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 25.05.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.
„Света С“ №, ет.5, да заплати на ЗАД „А Б“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. „С“ №, сумата от 641.75 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5