Решение по дело №2862/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 280
Дата: 10 февруари 2021 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180702862
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                           Административен  съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280/10.2.2021г.

 

гр.Пловдив, 10 . 02 . 2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :

                                                                          Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2862 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

ЗП Н.Я.К.,***, с пълномощник адв.Кр.Т., обжалва Заповед № ФК – 477 - 0072689 от 25.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 127/29.09.2020г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП.

Становища на страните :

- Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Твърди, че от извършената проверка и приложените доказателства липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, която противоречи на закона и са налице съществени нарушения при издаването й. Счита, че следва да бъде отчетено и обстоятелството на неиздадено наказателно постановление /НП/ към дата на подаване на жалбата – неиздаването на НП и предварителното връчване на заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ е крайно репресивно спрямо стопанския субект. Заявено е, че отсъства нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а дори формално да е установено нарушение, ПАМ не отговаря на нито една от целите, за които е предвидена и ограничава в значителна степен правата на дружеството и възпрепятства упражняването на търговска дейност за срока на действие. Поддържа се за неправилно становището на административния орган за превенция срещу ощетяване на фиска посредством налагането на ПАМ, тъй като дейността временно ще бъде спряна, което означава, че няма да има приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения. Според жалбоподателя следва да бъде отчетено, че покупката на органи по приходите на стойност 30,38лв. представлява доставка на дребно и съгл. чл.67 ал.3 ЗДДС и чл.53 ал.2 ППЗДДС, данъчната основа е 25,31лв. и ДДС – 5,06лв., при което евентуално настъпилите вреди за държавния бюджет не биха били и не са значителни. Твърди се, че в конкретния случай налагането на ПАМ, изразяващо се в запечатване на обекта – не отговаря на нито една от целите на ПАМ, тъй като не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение.

Ведно с изложеното, е посочено, че при определяне на срока за запечатване, административният орган не е отчел тежестта на нарушението – същото е първо по ред и неотчетените приходи са в минимален размер. Мотивите за определяне на срока са общи, а ПАМ следва да е със срок, конкретен за случая, за да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване целта на закона.

В писмено становище по същество не се оспорва фактът на извършена проверка на обект – магазин „Ферма под Балкана”, с.Васил Левски и предадени 30,38лв. на продавач М.Н. при контролна покупка, за която не е издаден фискален бон. Изтъкнато е заявеното в жалбата отсъствие на конкретни съображения относно срока на действие на мярката и несъобразяване с липсата на данни за извършено друго такова нарушение. В тази вр. се поддържа несъответствие между изложените мотиви в заповедта за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение конкретния субект и обективно установените факти в случая. Счита се за нарушена целта на закона за пропорционално засягане и справедлив баланс между обществения интерес и интереса на субекта. В този см. е нарушено и изискването на чл.6 ал.5 АПК, което обосновава незаконосъобразност на заповедта.

- Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт В.З.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката. Счита срокът на действие на мярката за съобразен с констатираната значителна касова разлика, дължаща се на неиздаване на касови бележки, което обосновава извод за това, че установеното нарушение не е изолиран случай в проверявания обект. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище с приложен списък на разноските /л.11 и сл./ е заявено, че заповедта съдържа правни и фактически основания и без съмнение е установено описаното в административния акт нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, което е основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. Възраженията в жалбата се считат за неоснователни и недоказани. Посочено е, че в случая контролната покупка на стойност 30 38лв. не е регистрирана на наличното в обекта фискално устройство /ФУ/, като след легитимация на контролните органи е направена разпечатка на КЛЕН /отчет контролна лента/ от ФУ за дата 19.08.2020г. от 08.00ч. до 13.43ч., от която е видно нерегистриане на контролната покупка на ФУ. Констатацията за извършеното нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 83,86лв. между – разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 52, 72лв., фактическа наличност на паричните средство, съгл. приложен Опис – 136,58лв., сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари в каса – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00мв., която разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове – според дадени обяснения в приложен Опис към Протокол за извършена проверка /ПИП/, от лицето М.Н. на длъжност продавач-консултант. За установените факти и обстоятелства е съставен ПИП сер. АА № 0072689/19.08.2020г., на основание чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК – официален документ с материална доказателствена сила.

Поддържа се, че случаят касае неизпълнение на обективно вменено от държавата задължение в обект, осъществяващ търговска дейност и създадената в обекта организация не цели и не води до изпълнение на установеното задължение . Предвид това е наложителна корекция на поведението на търговеца към спазване отчетността и начисляване на дължимите данъци върху реализираните обороти. Поддържа се, че срокът на ПАМ е обоснован с конкретни мотиви и са взети под внимание особеностите на търговския обект – местоположение, големина, работно време, вид и търсене на предлаганите стоки, както и установената положителна касова разлика от 83,86лв. Съобразено е, че ЗП Н.К. има и друго нарушение, за което е съставен АУАН и издадено НП от 08.09.2015г. – за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС. Поддържа се спазване принципа на съразмерност при определяне срока на действие на ПАМ – срокът е необходим за създаване на нормална организация за отчитане на дейността и преустановяване на незаконосъобразните практики. Изложени са и съображения по останалите възражения в жалбата.

-       Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Заповедта е връчена на 09.09.2020г., на упълномощено лице и обжалвана по административен ред пред Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 127 от 29.09.2020г., горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата против Заповед № ФК – 477 - 0072689 от 25.08.2020г., като неоснователна /л.18 и сл./. Решението е съобщено на 09.10.2020г. на упълномощено лице, жалбата е изпратена на 23.10.2020г. – клеймо с дата на пощенски плик, л.10 гръб. Оспорването е допустимо – чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК.

1. Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 477 - 0072689 / 25.08.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател е приета Заповед № ЗЦУ – ОПР - 16/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са определени /л.52/ : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.

Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.

1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски обект – магазин „Ферма под Балкана” в с.Васил Левски, Промишлена зона, главен път Карлово – Калофер, община Карлово, стопанисван от ЗП Н.К. и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Фактически основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 19.08.2020г. в 13:20ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – магазин „Ферма под Балкана” в с.Васил Левски, Промишлена зона, главен път Карлово – Калофер, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че ЗП Н.К. в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка на 2 бр. овче сирене и 2 бр. мътеница, на обща стойност 30,38лв., заплатени в брой от Д.М.К. – проверяващ ст.инспектор по приходите, на М.Н.Н. – продавач - консултант, преди легитимация – не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. Отразено е, че след легитимация, проверяващият екип е направил разпечатка на КЛЕН /отчет контролна лента/ от ФУ за дата 19.08.2020г. от 08.00ч. до 13.43ч., от която е видно, че контролната покупка не е регистрирана на наличното в обекта ФУ. Констатацията за извършено нарушение се подкрепя и от установена положителна касова разлика в размер на 83,86лв. – между разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 52,72лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис – 136,58лв., сума от паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв., която разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове по дадени от М.Н. обяснения в приложения опис към Протокола от извършена проверка /ПИП/. Установените факти и обстоятелства са документирани с ПИП сер.АА № 0072689/19.08.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от Й. Кр. М. на длъжност инспектор по приходите и Д.М.К. – старши инспектор по приходите, към който са приложени събраните при проверката доказателства. Присъствалият при проверката продавач – консултант М.Н. е подписала протокола без възражения и е изготвила Опис на паричните средства, в който вписала обяснение относно разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 83,86лв. – дължи се на „Не издаване на касова бележка“, л.35.

Правни основания : Въз основа на констатираните данни, е прието, че ЗП Н.К. не е спазил реда на издаване на съответни документи за продажба. Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.

Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0072689/19.08.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, към който са приложени събраните при проверката доказателства, което изрично е отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен акт съдържа конкретно правно основание, като от значение за законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното и фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания, се съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.

1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при отчитане определеният от законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид - тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на фискална касова бележка и последиците от същото – препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се определят реализираните от лицето приходи; местоположението на търговския обект – в с.Васил Левски, Промишлена зона, на главен път Карлово-Калофер, постоянен и интензивен автопоток, големина на обекта – магазин и две помещения за производство на млечни и месни продукти с площ от около 150 кв.м., работно време – от понеделник до събота, от 08.30ч. до 17.30ч. и неделя, от 10.30ч. до 17.00ч. /без почивен ден/ по отношение на които признаци е прието, че предпоставят възможност за реализиране на значителни обороти, предвид множеството потенциални клиенти, търсенето и богатия асортимент на предлаганите стоки в обекта – млечни и месни продукти /сирене, кашкавал, кисело мляко, месо в буркани, саздърма, мътеница/; установената положителна касова разлика в размер на 83,86лв., между – разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 52,72лв. и фактическа наличност на паричните средства, съгл. приложен опис – 136,5лв., вкл. сума от паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв., която положителна касова разлика е квалифицирана на индикация и за други нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки, който факт се потвърждава от обясненията към ПИП. Преценени в съвкупност, описаните обстоятелства довели до извод за това, че с констатираното поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби с последица - неправилно определяне на дължимите данъци. Освен това, в случая има и друго нарушение на търговеца на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, установено с АУАН от 23.07.2015г., за което има издадено НП от 08.09.2015г.

Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Отразено е, че издаването на фискални бележки, правилното отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват. Според административния орган извършеното деяние демонстрира поведение, насочено против установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното законодателство. При неналагане на ПАМ съществува възможност  от извършване на ново нарушение със значителни вреди за фиска, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби.

Посочено е, че при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи.

2. Оспорената заповед е мотивирана от фактическа и правна страна. Изложени са обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения резултат или не.

При указана доказателствена тежест, жалбоподателят заяви доказателствено искане за изслушване като свидетел – Й.К.М.. Свидетелят заяви в съдебно заседание, проведено на 27.01.2021г. /л.65, 66/, че като пристигнали за проверката в обекта с колегата Д.К., имало и други хора – клиенти. Докато изберат стока, изчакали да видят дали ще бъдат издадени касови бележки на клиентите. „Установихме, че за някои продажби се издават фискални касови бележки, за други продажби не се издават, след което аз и колегата извършихме контролна покупка. На нас също не ни се издаде фискална касова бележка. Преди да се легитимираме, колегата Д.М.К. заплати в брой – два броя овче сирене и два броя мътеница, на лицето, което извършваше към момента на проверката трудова дейност в обекта.” След легитимацията е изведен междинен отчет за установяване по фискалното устройство колко трябва да са парите в касата. После лицето, работещо в обета попълнило опис на действителното количество пари в касата. При сравнение между междинния отчет и описа, установили положителна касова разлика. „Беше ни обяснено, че тя се дължи от неиздаване на фискални касови бележки за извършвани покупки.”. Заявено бе, че е изведена справка клен за съответната дата, в която имало само един фискален бон, отразен преди издаване на междинния отчет. В случая имало и издадено наказателно постановление.

Приети по делото са НП № 555500-F569171/14.01.2021г. и АУАН от 09.09.2020г., по отношение установеното нарушение при проверката на 19.08.2020г.

- Свидетелските показания не поставиха под съмнение истинността на приетите за установени факти, обосновали налагане на ПАМ. Потвърден бе фактът, отразен в Опис на паричните средства, попълнен от М.Н. /л.35/ - разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 83,86лв. се дължи на неиздаване на касови бележки.

- В конкретния случай жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. Не е оспорено и обстоятелството на установено предходно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., за което е издадено НП – вр. с твърдението за първо нарушение на жалбоподателя.

- Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от продавач-консултанта без възражения.

2.1. Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "А" ЗДДС, принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

- Възражението за несъобразяване нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС касае изпълнението на административния акт, като при принудително изпълнение също е дължимо съобразяване с принципа на съразмерност по чл.6 АПК и е налице ред за защита в обхвата на чл.294 и сл. АПК.

Според чл.3 ал.1 от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/ : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги…“.

- Във вр. с възражение в жалбата относно неиздадено НП, каквото всъщност е издадено в случая /л.61/ : В съответствие с чл. 186 ал. 1 ЗДДС - ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.

В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на административно нарушение.

2.2. Според целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено нарушение на 19.08.2020г. и издаване на оспорената заповед на 25.08.2020г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и в случая наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС.

Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Дори при отстранено нарушение впоследствие, фактът на извършването му е основание за налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката следва да съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че в заповедта са отразени данни за предходно нарушение и правилно е съобразено писменото обяснение на продавач - консултанта за причината за установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 83,86лв. – неиздаване на касови бележки. При тези данни следва да бъде прието, че действително е налице целенасочено неправомерно поведение на ЗП и същото не е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното търговско поведение. Това означава, че случаят действително касае незаконосъобразни практики и организацията в търговския обект не цели спазване на данъчното законодателство, при което преценката за срок на ПАМ е основана на обективните факти, установени при проверката. Различен би бил извода при установена положителна касова разлика единствено в размер на конкретната контролна покупка.

2.4. При определяне срок на мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о. и др./.

В случая срокът на запечатването – 14 дни е основан на информация за : местоположение на търговския обект, предлагани стоки и работно време, положителна касова разлика в размер на 83,86лв. От първите три признаци обективно следва извод за възможност за реализиране на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, който би могъл бъде обвързан с определения срок на действие на мярката. Извън това и от приоритетно значение за определяне на срока е установената положителна касова разлика в размер на 83,86лв. В тази вр. е приложен дневен отчет към 13:36ч. на 19.08.2020г. – 52.72лв., представляващ разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ. Касовата наличност правилно е съотнесена спрямо фактическата наличност на парични средства – 136,58лв. Положителната касова разлика в размер на 83,86лв. действително е с приоритетно значение за определяне срока на действие на ПАМ, тъй като според данни, изходящи от продавач – консултанта, разликата се дължи на неиздаване на касови бележки. Посочената причина ориентира към извод не за инцидентна проява, а за продължително неправомерно поведение, което правилно е обвързано с тежестта на нарушението, която е със значение при определяне срока на действие на ПАМ. В случая са налице и данни за предходно нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., за което има издадено НП през 2015г. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че по-кратък срок от средния определен от органа, би бил несъвместим с наличието на установената положителна касова разлика дължаща се на неиздаване на касови бележки – според посоченото в Опис на паричните средства в касата, от страна на продавача М.Н. /в тази насока Решение № 13680/2020г., ВАС; арг. и от Решения №№ 14508/2020г., 14452/2020г., ВАС – съображенията при отсъствие на разлика в касовата наличност/ . В реда на изложеното се съобрази, че продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на оспорващото дружество и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. В случая срокът съответства на тежестта на нарушението и е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

2.5. Протоколът е официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Истинността на констатираните факти не бе опровергана при съдебното оспорване. Безсъмнено е установено извършеното нарушение посредством редовен способ – контролна покупка преди легитимация, ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ, потвърждаващи констатираните факти – писмени обяснения на продавача /общ работник М.Н./ в търговския обект.

В случая следва да бъде прието, че начина на организиране отчетността на търговеца действително води до отклонение от данъчно облагане - предвид установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност, която двукратно надвишава стойността на контролната покупка, при осъществяването на която е налице неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален бон. Оспорената ПАМ е своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението.

Жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на ЗП Н.Я.К.,***, против Заповед № ФК – 477 - 0072689 от 25.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.

Осъжда ЗП Н.Я.К., ЕГН **********,***, да заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                                       Административен съдия :