№ 346
гр. В., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М. Ив. В.ова
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20231320200615 по описа за 2023 година
Административно-наказателното производството е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от „Б.Х.А.“ ООД, ЕИК:
*********, седалище/адрес на управление: с.Н.с., общ.Н.с., обл.В., ул.“Ш.“,
№ 50, против Наказателно постановление № 05-2300042 от 26.04.2023г. на
Директора на Д. “Инспекция по труда” - В., с което на жалбоподателя е
наложена административна имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда
и петстотин лева/ на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ.
Жалбоподателят с жалбата си, чрез своя процесуален представител, моли
да бъде уважена жалбата му като основателна, оспорва атакуваното с нея
наказателно постановление, моли то да бъде отменено, като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез
своя процесуален представител в съдебно заседание и писмена защита,
поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.03.2023г. около 13,00ч. от органите на Д „ИТ“ – В. е извършена
проверка в обект на контрол – лозов масив, находящ се в местността
„Камъка“ в землището на с.Н.с., общ.Н.с.. Констатирано е, че лицето В.М.В. с
ЕГН ********** работи в обекта като лозар. Той собственоръчно е попълнил
декларация по чл.339 във вр.с чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Заявено е от последния,
че е постъпил на работа на 09.03.2023г. с работно време, месечно трудово
възнаграждение, уговорени почивни дни и почивка. На 14.03.2023г. е
извършена от съответните органи и проверка по документи в Д“ИТ“-В., и е
констатирано, че е сключен трудов договор между дружеството жалбоподател
и същото лице работник. Трудовото правоотношение е възникнало на
10.03.2023г., работния ден на Вануйков е започнал в 08,00ч. на същата дата.
Работодателят е подал заявление в ТД на НАП за сключения трудов договор с
лозаря на въпросната дата 10.03.2023г. според справка №
05388233001993/10.03.2023г. в 12.17.05ч. Така дружеството работодател е
допуснало лицето на работа като лозар преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка, акт за установяване на
административно нарушение, декларация, трудов договор, справка за приети
и отхвърлени уведомления, длъжностна характеристика, служебна бележка,
книга за начален инструктаж, както и от гласните доказателства:
свидетелските показания на свидетеля-актосъставител Ш., между които няма
противоречия, допълват се и кореспондират по между си относно това, което
е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради
което се кредитират от В.ския районен съд.
От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че
дружеството работодател е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство по чл.63, ал.2 във вр.с ал.1 от КТ. Жалбоподателят следва да
понесе предвидената в чл.414, ал.3 от КТ административна имуществена
санкция, която е в размер от 1500лв. до 15000лв. Същата е определена и
наложена от административно-наказващият орган правилно по вид и размер,
2
така както е предвидено от закона в минимален такъв. На жалбоподателя за
първи път е издаден такъв АУАН и не е санкционирано друг път по този ред.
Не са събрани доказателства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2300042 от
26.04.2023г. на Директора на Д. “Инспекция по труда” гр.В., с което на
„Б.Х.А.“ ООД, ЕИК: *********, седалище/адрес на управление: с.Н.с.,
общ.Н.с., обл.В., ул.“Ш.“, № 50, е наложена административна имуществена
санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.В. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3