Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1175 17.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря К.Л.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1339 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Сага ер“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – с.Равда,
ул.Лагуна №4, представлявано от управителя К.Р., чрез адвокат Б.Д. ***, срещу решение № 112 от 08.04.2020
г., постановено по НАХД № 1464/2020 по описа на Районен съд – Несебър, с което
е изменено наказателно постановление № 02-0002722/30.09.2019 г., издадено от директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството – касационен
жалбоподател, за нарушение на чл.75а, ал.5, вр.
чл.75а, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на
основание чл.79, ал.4, вр. чл.75а, ал.5 и чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., като
размерът на санкцията е намален на 2000лв.
В касационната жалба се твърди,
че дружеството няма качеството работодател по отношение на лицето С.Д., поради
което не е налице правно основание същото да бъде санкционирано. Сочи се
законодателно изменение, съгласно което могат да бъдат санкционирани
работодатели, но не и местни лица, посочени в §1, ал.11 и 12 от ДР на ЗТМТМ. Не
било безспорно установено също, че С.Д. полагала труд в проверявания обект.
Поради лошо владеене на български език и липса на преводач, лицето грешно
посочило, че полага труд за дружеството. На следващо място се твърди, че Д.била
наета от друго дружество, което било ангажирано с почистването на хотела. Иска
се първоинстанционното решение да се отмени и вместо
него да се постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното
наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмена молба
(л.17) процесуалният представител поддържа жалбата.
Ответникът дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас, се представлява от юрисконсулт С. Н.. Оспорва касационната
жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на
Районен съд – Несебър е изменено наказателно
постановление № 02-0002722/30.09.2019 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Сага ер“
ООД, за нарушение на чл.75а, ал.5, вр. чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.75а, ал.5
и чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.,
като размерът на санкцията е намален на 2000лв. За да постанови решението съдът приел
за безспорно установена фактическата обстановка и преценил, че жалбоподателят е
стопанисвал провереният обект, в който лицето С.Д. била установена да полага
труд като камериерка, като същата, като краткосрочно пребиваваща в България, не
е имала това право. Съдът не е установил нарушения в административнонаказателното
производство. Приел нарушението за доказано, но съобразил, че наказващият орган
не изложил мотиви относно размера на имуществената санкция, който бил определен
над минимума. С тези съображения съдът изменил размера на санкцията като
намалил същия към законовия минимум. Съдът приел още, че не са налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 26.07.2019г. била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори при Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас в обект: хотел и ресторант „Сага“, с.Равда, стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Било установено, че лицето С.Д., гражданин на Украйна, извършва дейност като „камериерка“
(почиства стаите с работно облекло). В справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса
на труда, същата декларирала, че работи в дружеството от 28.06.2019г., работно
време от 08:00 часа до 16:00 часа, почивки в работния ден – 1 час, и трудово
възнаграждение 800 лева. Съгласно справка от Агенция по заетостта, на лицето не
било издавано разрешение за достъп до пазара на труда за работа по трудово
правоотношение или като командировани/изпратени в рамките на предоставяне на
услуги на територията на Република България в по реда на ЗТМТМ, не са
постъпвали декларации и не е извършвана регистрация в Агенция по заетостта на
работодателя „Сага ер” ООД за осъществяване на
заетост за горепосоченото лице.
Настоящият
касационен състав, счита, че решението на Районен съд – Несебър е правилно.
Възраженията, изложени пред първоинстанционния съд, са
подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни. Мотивите на районния
съд се споделят от касационния състав. Не се установяват сочените от касатора съществени процесуални нарушения.
Санкционната норма на чл.75а,
ал.5 от ЗТМТМ регламентира наказанията, които се налагат в размерите
по ал.1 и 2 на чл.75а от
ЗТМТМ и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията
на чл.8, ал.1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. По
делото е безспорно установено, че украинската гражданка
била установена на място да осъществява функция по почистване на стая в
проверявания хотел. Същата била с работно облекло. От това, както и от липсата
на възражения от жалбоподателя, относно фактически извършваната дейност от С.Д.
следва извод, че последната е предоставяла работна сила в полза на „Сага ер“ ООД, тъй като това дружество е стопанисвало проверения
търговския обект. Що се касае до сключения договор за почистване между същото
дружество и „Я.Я.Я. Реал Естейт“ ООД, няма
доказателства, според които Д.да е била наета от изпълнителя по договора и след
това на същата да е било възложено почистване именно в този хотел. Следователно
този договор не доказва твърдението на касатора, че украинската
гражданка е наета от друго дружество. Още повече, че лично и писмено, лицето
управител на хотела е декларирало, че изплаща работната заплата на
работничката. Тези обстоятелства се подкрепят и от попълнената от работника справка
по чл.402, ал.1, т.3 и
чл.402, ал.2 от КТ, в която Д.е посочила, че работи като камериер и
разполага с трудов договор. Неоснователно е възражението за недобро владеене на
български език, тъй като справката е попълнена и подписана от С.Д. на
изключително добър български език.
Неоснователно е
възражението, съгласно което, вследствие на изменение в редакцията на чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ, отпаднала възможността да бъде санкционирано местно лице, приело
на работа командирован чужденец без регистрация в Агенция по заетостта, какъвто
бил настоящият случай. Според жалбоподателя новата уредба указвала
санкциониране единствено на работодатели, но не и на местни лица по смисъла на
§1, т.11 и 12 от ДР на ЗТМТМ. В
случая е безспорно доказано качеството работодател на санкционираното търговско
дружество, поради което правилно административнонаказващият
орган е наложил санкцията на дружеството именно в качеството на работодател. По
делото не се доказва украинската гражданка да е била командирован или изпратен
работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети
държави. По изложените по-горе мотиви, касационният състав приема, че в
конкретния случай се касае за лице – чужденец, което няма право на достъп до
българския пазар на труда, въпреки което е било наето по трудово правоотношение
от „Сага ер“ ООД в качеството на работодател.
Касационният състав
споделя мотивите на районния съд за липса на предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Установеното нарушение не представлява маловажен случай.
Правилно районният съд
е съобразил, че административнонаказващият орган
необосновано е наложил имуществена санкция в максимален размер от 5000 лв.,
вместо минимално предвидения размер 2000 лв., като не е съобразил, че се касае
за първо нарушение и не е изложил съображения в тази насока. С тези мотиви
правилно наказателното постановление било изменено в частта относно размера на
санкцията, като същата била намалена на 2000 лв.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на
юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3
от АПК във връзка с чл.63, ал.3
от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112
от 08.04.2020 г., постановено по НАХД № 1464/2019 по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА
„Сага ер“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – с.Равда, ул.Лагуна №4, представлявано
от управителя К.Р. да заплати на ИА „Главна инспекция по
труда“ – София, сумата от 80 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.