О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......../24.04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено
на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдията Колева
търговско дело № 645/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.
По делото е поискано да бъде
допуснато oбезпечение
на предявените искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и чл. 170, вр. чл. 168 от ЗЗД от В.Г.Н.,
ЕГН ********** и С.Г.Н., ЕГН **********, двамата чрез адв. Р. И., с
адрес за призоваване гр. София, ул. „Терас Шевченко“ № 20, ап. 50, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260,
представлявана от Петя Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров, Асен
Василев Ягодин, чрез СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО по изп. дело № 20177110400699 по
описа на ЧСИ Д. Янкова, рег. № 711, с район на действие - ОС Варна.
Основанията,
при които се допуска обезпечение на иск, било във висящо гражданско
производство или на бъдещ иск, са нормативно въведени с разпоредбата на чл.
391, ал. 1 от ГПК. Първото кумулативно условие за това е за ищеца да бъде
невъзможно или да бъде затруднено осъществяването на правата му по съдебното
решение, като очевидно се има предвид позитивно за него такова.
На второ място,
за да бъде уважена тази молба, алтернативно, или иска трябва да е подкрепен с
писмени доказателства, или следва да се представи гаранция в определен от съда
размер.
В исковата
молба се твърди, че част от клаузите на сключения между страните Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL26927 от 08.10.2007 г. са нищожни като
противоречащи на разпоредбите на ЗЗД и ЗЗП, като за част от тях е налице и
постановено решение от 22.06.2017 г. по гр.д. № 6469/2016 г. на СГС, I ГО, 10-ти състав. Освен това се твърди, че акта за
учредяване на ипотеката е нищожен, тъй като не отговаря на задължителните
изисквания за съдържание, въведени в чл. 170, във вр. с чл. 168 от ЗЗД.
От
представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че банката се е
възползвала от правото си и се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на
л. 417 от ГПК, като въз основа на същата е образувано изп. дело №
20177110400699 по описа на ЧСИ Д. Янкова, рег.№ 711, с район на действие - ОС
Варна. По последното са връчени ПДИ на ищците, а започналото принудително
изпълнение създава възможност то да бъде насочено върху ипотекирания имот. С
оглед на това е налице интерес от исканото обезпечение.
Молбата за обезпечение на така предявения иск се основава на твърдения за
нищожност, извличани от правни норми. Съдът не би могъл да прецени доколко тези
твърдения са вероятно основателни, тъй като по този начин би извършил преценка
на съответствието на договора за кредит, за който е учредена ипотеката със
законовите разпоредби, а оттам би навлязъл и в преценка по съществото на спора.
Обстоятелството, че за част от клаузите за договора за кредит е налице съдебен
акт, с който същите са обявени за нищожни, само по себе си не може да доведе до
нищожност на целия договор за кредит, освен при наличие на предпоставки, които
не могат да бъдат преценявани в производството по допускане на обезпечение.
Поради това, макар и че с оглед предприетите от ответника по иска действия по
принудително изпълнение по договора за кредит и възможността изпълнението да
бъде насочено върху ипотекирания имот и исканата обезпечителна мярка да е
подходяща, то не са налице предпоставките на чл. 391, т. 1 от ГПК за допускане
на обезпечение на иска без да бъде предоставена гаранция по реда на чл. 391,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Освен това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 390,
ал. 4 от ГПК спирането на принудителното изпълнение се допуска само срещу
представяне на гаранция. Действително, тази разпоредба касае само обезпечение
на бъдещ иск, но следва да се приложи и в случаите, когато се касае за
обезпечение на предявен иск за нищожност на ипотеката чрез спиране на принудителното
изпълнение, когато твърденията за нищожност на договора не могат да бъдат
преценявани в производството по допускането на обезпечението. С оглед на това
са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение, но при условията
на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК. Обстоятелството, че по делото е направено
искане за освобождаване от държавна такса, не означава, че ищците следва да
бъдат освободени и от задължението за
представяне на обезпечение по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК дава възможност на съда да освободи страната само от дължимите
се такси и разноски за съдебното производство, т.е. тези, които се дължат на
съда или се заплащат на другите участници в производството. Съдът обаче не може
да освободи страната от отговорността й към другата страна за разноски по чл.
78 от ГПК, нито от отговорността й за вреди, които би претърпяла другата страна
при неоснователно обезпечение.
Исканата
обезпечителна мярка е подходяща, тъй като с иска се цели да се избегне
принудителното изпълнение върху недвижимия имот, предмет на ипотеката. Налице е и обезпечителна
нужда, доколкото е налице принудително изпълнение, което е насочено срещу
ипотекирания имот на ищците.
С оглед на изложеното са налице предпоставките за допускане на обезпечението,
но при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК, Размерът на
гаранцията следва да се определи по реда на чл. 391, ал. 3 от ГПК, съобразно
цената на иска, която в случая е в размер на 314 748,10 лв. С оглед на
това, гаранцията следва да бъде определена в размер на 30 000 лв., която
сума би отговаряла на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК. Самата гаранция е
предвидена като евентуално обезщетение по чл. 403 от ГПК, като в този случай
същата ще послужи като обезпечение за обезщетение на евентуалните вреди, които
ответника би претърпял от обезпечението, ако същото се окаже неоснователно.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените
по делото от В.Г.Н., ЕГН ********** и С.Г.Н.,
ЕГН **********, двамата чрез адв. Р. И., с адрес за призоваване гр.
София, ул. „Терас Шевченко“ № 20, ап. 50, срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и чл. 170, вр. чл. 168 от ЗЗД, чрез СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО по
изп. дело № 20177110400699 по описа на ЧСИ Д. Янкова, рег. № 711, с район на
действие - ОС Варна, до приключване с влязло в сила решение на спора по
настоящото дело, при условията на
ГАРАНЦИЯ в размер на 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, вносима от
ищците В.Г.Н. и С.Г.Н., в едноседмичен срок от
съобщението.
Да се издаде
обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителите тече
от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщението за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: