№ 98
гр. Враца, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №
20241400900022 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното
изплащане на сумите.
Постъпила е искова молба от Д. Р. Б., с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител Р. Б. Б., с ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. Козлодуй срещу "ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2023 г. на път между селата Бутан и ***, на
входа на с. *** е настъпило ПТП, при което в резултат от неправомерно двиЖ.е на
л.а."Мазда 323Д" с рег. № ВР *** ВВ, управляван от виновния водач Б. А. Х. при неспазване
на разпоредбите на ЗДвП и с несъобразена скорост, същият е загубил контрол върху
автомобила и е причинил ПТП - самокатастрофа. В резултат от това ПТП ищцата е
претърпяла тежки телесни травми - фрактури и мозъчно сътресение. Сочи се, че за
произшествието е образувано ДП №264/2023г. по описа на РУ-Козлодуй, наблюдавано по
пр. пр. №1139/2023 г. на Окръжна прокуратура-Враца.
Твърди се, че посоченият по-горе лек автомобил е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и че процесното ПТП е
настъпило в срока на покритие на застрахователна полица, номер *********. Твърди се
също, че на 23.07.2023 г. пред ответника е предявена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетения за претърпените от ищцата вреди, но с две последователни
писма същият се е произнесъл с отказ.
1
Нататък в исковата молба се твърди, че на 16.06.2023 г. ищцата е откарана от екип на
ЦСМП в "МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца, проведени са множество изследвания, при което
е установено, че има данни за костен откъс от дясна пубисна кост в областта на симфизата и
фрактура на горно рамо на дясна пубисна кост към ацетабулума, като след преглед от
специалист е назначен постелен режим за период от 30 дни, както и медикаментозна
терапия, а на 20.06.2023г. същата е изписана от болничното заведение с персистираща
болка в таза, с препоръки за консултация с ортопед-травматолог. Нататък се твърди, че още
същия ден ищцата е откарана и приета в УМБАЛСМ "Пирогов" в София и при извършена
КАТ на малък таз е установена фрактура на рамус суп. на лявата пубисна кост,
проследяваща се към предната трета стена на ацетабулума, без значима дислокация;
фрактура на предната стена на ацетабулума вдясно с дискретна дислокация; ангулация в
областта на рамус инф. на дясната пубисна кост, както и фрактура на дясната пубисна кост
в областта на симфизата. Допълнително е установена фрактура на маса латералис на
сакрума вляво, тенденция към лумбализация на Ес1 и задържани газови колекции по хода
на сигмата. Поради тежкото състояние на ищцата веднага е извършена оперативна
интервенция - закрито наместване на костната увреда под рентгенов контрол и с локална
анестезия. Въвежда се твърдение, че ищцата е пролежала в болница общо 8 дни, след което
е изписана за продължаване на лечението в домашни условия, предписани са й
обезболяващи медикаменти и е предписан постелен режим за период от 30 дни и забрана за
спортуване за следващите 6 месеца.
Според защитата на ищцата може да се заключи, че преживяното е оставило трайна
следа в психиката й, тя е станала значително по-неспокойна, започнала по-рядко да излиза
от дома си, нарушено е социалното й функциониране и преодоляването на симптомите на
посттравматичен стрес при нея ще отнеме период с неопределена продължителност, тъй
като едва на 13 години тя е претърпяла тежки телесни травми. Твърди се, че преди
катастрофата ищцата е била изключително дейна, щастлива и позитивна, излизала е с
приятели, ходила е с желание на училище и е водила типичния за едно подрастващо дете
живот, докато в момента се чувства много тъжна, преминава пред чести депресивни
състояния, състояния на несигурност в бъдещето относно това ще може ли да се възстанови
напълно и ще може ли отново да води нормален живот.
Следващото твърдение в исковата молба е, че ищцата търпи и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и медикаменти в
размер на 1 650лв., за което се представят фактури и касови бележки.
След излагане на подробни съобраЖ.я във връзка с начина на определяне на
справедливото по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди и
дължимостта на такова за имуществени вреди се заявява искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и на такова за имуществени
вреди в размер на 1 650 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
ответника до окончателното изплащане на сумите.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
2
ответника е подал писмен отговор. Ответника оспорва предявените искове, като на първо
място сочи, че не е постановил отказ по предявената от ищцата застрахователна претенция,
а е бил в невъзможност да се произнесе по нея поради непредставяне на нужните
доказателства.
Ответникът счита, че от представените с исковата молба доказателства не може се
направи извод за наличие на виновно поведение на сочения като виновен за настъпването
на ПТП водач Б. Х., както и за механизма на същото. Ответникът оспорва всички травми на
ищцата да са получени при процесното ПТП.
В отговора на исковата молба се оспорва и размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, за който ответникът счита, че е прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост. Оспорва се е претенцията за имуществени
вреди, тъй като според ответника не е ясно дали направените разходи са били необходими
за лечението на ищцата.
На следващо място ответникът въвежда възраЖ.е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, за която се твърди, че
сама се е поставила в риск, приемайки да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, при това заедно с още шест пасажера, което е застрашило живота и
здравето им. Следващото твърдение в подкрепа на това възраЖ.е е, че по време на ПТП
ищцата е била без поставен предпазен колан, в нарушение на изричното изискване на
чл.137а, ал. 1 ЗДвП. Отделно от това се настоява, че по отношение на малолетната към
датата на ПТП ищца не е упражнен необходимия родителски контрол, в нарушение на чл. 8,
ал. 3 от ЗЗДет.
Последното възраЖ.е на ответника е, че не е изпаднал забава, като се позовава на
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищцата е
подала допълнителна искова молба, с която по подробно излоЖ. в същата съобраЖ.я
поддържа доводите си излоЖ. в първоначалната молба и оспорва възраЖ.ята на ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор, като оспорва допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съобраЖ.ята в исковата молба и допълнителната такава. В писмена
защита излага съобраЖ.я за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора си по съобраЖ.ята в отговора и допълнителния такъв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено, като безспорно и ненуждаещо се от доказване
3
обстоятелството, че е налице действително договорно правоотношение по договор за
"Гражданска отговорност", във времевия период обхващащ и датата на процесното ПТП, за
лекият автомобил, управляван при причиняване на процесното ПТП с рег. № ВР *** ВВ.
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.06.2023 г., че
е посетено ПТП от Б. Р. Б. дежурен ПТП при РУ-Козлодуй, настъпило на на 16.06.2023 г.,
около 01,45 ч. на път III-101 км80.000 между: с. *** и с. Бутан между: Участник 1 - ППС с
рег. № ВР***ВВ, Марка Мазда, модел 323Д, с водач Б. А. Х. – неправоспособен.
Пострадали от ПТП са: 1. Б. А. Х. - водач, на 16 год., с диагноза сътресение на мозъка и
счупване на втори, трети и четвърти прешлен; 2. С. Д. М. - пътник, на 17 год., с диагноза
болки в гърба и ребрата, без счупвания; 3. Н. Г. Ц. - пътник, на 14 год., с диагноза мозъчно
сътресение, без счупвания; 4. Б. Ц. С. - пътник, на 12 год., починал; 5. Н. Д. Д. - пътник, на
17 год., с диагноза счупване на първо и второ ляво ребро, счупен таз; 6. Б. Р. Б. - пътник, на
13 год., починал и 7. Д. Р. Б. - пътник, на 12 год., с диагноза без опасност за живота.
Обстоятелствата и причините за ПТП, са в процес на изясняване, като е образувано ДП №
264/2023 г..
Установява се от два броя извънсъдебни претенции от ищцата, на осн. чл. 380, ал. 1
КЗ и два броя писма от ответника до ищцата, че същата е заявила извънсъдебна претенция
за сумите предмет на делото пред ответника на 23.07.2023 г., но същият с посочените
писма, второто от 23.10.2023 г. е поискал представяне на допълнителни доказателства и
посочване на банкова сметка.
Установява се от постъпило писмо вх. № 7560/11.10.2024 г. от ОП - Враца, че
образуваното по повод процесното ПТП ДП № 1139/2023 г. по описа на ОП - Враца, №
264/2023 г. по описа на РУП - Козлодуй не е приключило, като срока на досъдебното
производство е удължен до 16.10.2024 г., по ДП е привлечен като обвиняем Б. А. Х., по
същото са поставени допълнителни въпроси към автотехническата експертиза и след
изготвяне на експертизата предстои предявяване на материалите на пострадалите и
обвиняемия.
Установява се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценено с прилоЖ.те документи, следните обстоятелства:
Произшествието е настъпило на 16.06.2023 г. около 01,45 часа на път 3- 101 на км 80+000 в
посока двиЖ.е лек автомобил „Мазда 323 Д" от с. *** в посока с. Бутан, обл. Враца в
тъмната част от денонощието, при облачно време, валеж на дъжд и мокра пътна настилка.
Път 3-101 на км 80+000 в посока с. *** - с. Бутан, където е настъпило произшествието, в
съответствие с Протокол за оглед на ПТП е в условия на прав, хоризонтален участък от пътя
с дириктна видимост към мястото на ПТП от двете посоки минимум от 250 м.. на дневна
светлина. ДвиЖ.ето в този участък от пътя е двупосочно. Платното за двиЖ.е на ППС се
състой от две ленти, по една лента за всяка посока, разделени една от друга със слабо
видима прекъсната осова линия. Всяка от лентите е с ширина по 3,2 метра. Обща ширина на
платното за двиЖ.е на ППС е 6,4м. От двете страни платното за двиЖ.е на ППС е
4
ограничено от затревени банкети на нивото на пътното платно и след тях земни площи.
Пътното покритие е от дребнозърнестта асфалтова смес,без неравности. Към момента на
ПТП времето е било валежно, пътят е било мокър. Максимално допустима скорост на
двиЖ.е на ППС - 90 км/ч.. Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил „Мазда 323Д" с peг. №
BP *** ВВ към момента на начало на поява на спирачни следи на пътното платно и загуба
на напречна устойчивост на автомобила е била около 104 км/ч. а в момента на удара в
дървото - 68 км/ч. Анализът на данните по делото и извършените изчисления, обуславят от
техническа гледна точка следният механизъм на настъпилото ПТП: ПТП - то е станало през
тъмната част от денонощието при облачно време с валеж на дъжд и нормална видимост на
път 3- 101 на км 80+000 в посока с. *** - с. Бутан. Лекият автомобил „Мазда 323Д" с peг. №
BP *** ВВ се е движил по - 101 на км 80+000 в посока с. *** - с. Бутан. Движил се е в
полагащата му се дясна лента на платното за двиЖ.е на ППС със скорост към момента на
възникване на опасността - загуба на контрол върху управлението му от около 104 км/ч..
Движил се е с включени дълги светлини, осигуряващи му видимост напред пред лекия
автомобил в границите от 130-140 метра, в която зона на видимост водача е можел да види
и забележи опасността в рамките на осветената само от фаровете на автомобила зона. В
един момент, в който лекият автомобил „Мазда 323Д" с peг. № BP *** ВВ е бил със скорост
от около 104 км/ч. водача му с леко навит на ляво волан, използва спирачната му система до
степен на блокиране на ходовите колела, при което автомобила става неуправляем,
независимо от действията на водача с волана му, продълмжава двиЖ.ето си с отклонение в
ляво под ъгъл от около 12- 13°, преминава през лентата за насрещно двиЖ.е, напуска
пътното платно в ляво по посоката си на двиЖ.е, навлиза в земна земеделска територия,
при което последва леко завъртане наляво спрямо вертикалната си ос и достигайки до
масивно крайпътно дърво с дясна странична част в областта на средна дясна колонка се
удря странично в него със скорост от около 68 км/ч. Вследствие на настъпилият удар на
лекия автомобил в дървото, дясната му странична част се деформира в посока навътре към
купето, а автомобила се установява в покой вклинил се с дясна странична част в процесното
дърво. От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е субективно действие на
водача на лекия автомобил с органите му за управление - волан, спирачна система,при
двиЖ.е със скорост от около 104 км/ч., довели до загуба на напречна устойчивост на лекия
автомобил, с което водача му е поставил сам себе си в невъзможност да предотврати ПТП.
От приложената медицинска документация е видно, че Д. Б. е получила счупване на костите
на таза, изкълчване на долна челюст, кръвонасядания на челото и дясно бедро.
Лекостепенно мозъчно сътресение. Охлузване под брадата. От посочените увреждания
същата е търпяла болка и страдания с характерен интензитет за тези наранявания за срок
повече от един месец. Оздравителния период за подобен вид травми е от порядъка на 3-4
месеца, като към момента ищцата е напълно възстановена от получените травми. Към
момента на прегледа са налице остатъчни последствия от претърпените травми, като не се
очакват неблагоприятни последици и усложнения свързани с опорно-двигателния апарат.
Болничното лечение е продължило 13 дни, като същата е приемала медикаменти за
овладяване на болковия синдром и НСПВС, както и вливания на водносолеви разтвори и
5
плазмозаместители. За това как е протекло домашното лечение няма медицински данни.
Направените разходи по прилоЖ.те фактури са за транспорт на ищцата до УМБАЛСМ
„Пирогов" ЕАД, където е проведено лечение и е извършен контролен преглед. От
технически данни за лек автомобил, марка „Мазда 323" с peг. № BP *** ВВ се установява,
че лекият автомобил е с регистрация - 1+4 места, водач и четирима пътника. Брой седалки
за водач и пътници 1+4-2 броя отпред, 3 броя зад тях. Предните две седалки са оборудвани
с фабрично заводски монтирани триточкови обезопасителени инерционени колани. Задните
две седалки - лява и дясна, без средната са оборудвани с фабрично заводски монтиран
триточков инерционен обезопасителен инерционен колан. Средната седалка е оборудвана с
двуточов обезопосителен поясен колан. Предпазните инерционни колани са средство за
пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в
него при поставени колани, в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим на
аварийно спиране, челен удар в неподвижно препятствие или преобръщане, към мястото му
на седене - на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към
облегалката, при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока отзад
напред спрямо надлъжната ос на автомобила, но не ограничават двиЖ.ето на горните
крайници, главата и долната част на долните крайници. Ефективността на предпазните
колани е при двиЖ.е на автомобила със скорост до около 60 - 65 км/ч. при челен удар в
неподвижно препятствие. Ищата Д. Р. Б. в момента на реализираното ПТП от лек автомобил
„Мазда 323" с peг. № BP *** ВВ е била пътник в лекия автомобил, возещ се в скута на
пътник на задна лява седалка, което не е седящо място в автомобила и няма поставен
предпазен колан. Ищцата е била пътник в автомобила возещ се в него, седящ в скута на
пътник, зад предна лява седалка без поставен предпазен колан. В съответствие с
техническата характеристика за л.а. „Мазда 323" с peг. № BP *** ВВ, същия е предназначен
за превоз на водач и четирима пътника. По отношение товароносимостта на автомобила
няма претоварване и е в границите на техническата характеристика на автомобишла. По
отношение на местата - обезопасените места с предпазни колани са 5 броя - две от лицата не
могат да бъдат подсигурени с обезопасителни колани, съответно не могат да ползват защита
от обезопасителни колани. Тези две лица са седели в скута на места, където няма
монтирани обезопасителни колани. Инерционната сила действаща върху тялото на Д. Р. Б.,
пътник в автомобила, седящ в скута на пътник на задна лява седалка, с опора в предна лява
седалка на автомобила, при инициалния удар между автомобила и дървото е била с
направление в посока почти перпендикулярна на надлъжната ос на автомобила, успоредна
и обратна на ударния импулс - т.е. от дясно на ляво спрямо надлъжната ос на лекия
автомобил, което води до двиЖ.ето на тялото на ищцата в посока надясно към вътрешноста
на междината между предна лява и предна дясна седалка с възможност на тялото да
достигне горната вертикална част на предна дясна седалка и настъпи удар между тялото на
пострадалата и облегалката на предна дясна седалка. Пострадалата при процесното ПТП не
е изпадала от купето на автомобила. Тялото на пострадалата Д. Р. Б. в процеса на
реализираното ПТП с лицева част е влизало в контакт с гърба на предна лява седалка. Д. Р.
Б. не е седяла на място в купето на лекия автомобил, обезопасено с предпазен кола. Дали
6
ищцата е седяла точно на пода или малко по - високо в скута на пътникседнал на задната
седалка на процесния автомобил, инерционната сила е действала в посока права и
противоположна на ударния импулс и при тази ситуация, нейното тяло влиза в гърба на
предната дясна седалка или по-точно в нейният ляв заден ъгъл на гърба. Ударът е в средата
на средна дясна колонка на лекият автомобил и има плъзгащо към задната дясна врата на
автомобила и утъване някъде около 10-15 см максимум. Телата се движат насреща на
ударния импулс. Телата политат в посока на двиЖ.е на лекия автомобил. Няма двиЖ.е
нагоре. Ударът е леко кос, не страничен. Механизма на основните увреждания са при
съприкосновение с части от интериора на купето и това е гърба на предната седалка.
Относно това, дали е била ищцата с предпазен колан съм отговорил във отговора на 12
въпрос, че тя не е седяла на място в лекия автомобил, където мястото е обезопасено с
предпазен колан. Няма предвиден предпазен колан за седящ в скута пътник на задноседящ
пътник. Ако ищцата е била с поставен колан е можела да получи по-леки травми, по-тежки
травми или коланни травми. Обезопасителният колан е най-ефикасен при скорост до 60
км/час при челен удар. При седящ пътник на задна лява седалка, пътника ще се наклони, но
няма да се отдели от седалката, а ще се отклони в посока инерционната сила. Поставянето
на предпазния колан ще предпази отделянето на тялото от местоседенето и евентуално да не
достигне до предните седалки - при този механизъм на удара, при кос удар важи същото.
Ляво седящият пътник, ако е бил с колан е щял да получи минимални увреждания.
Остатъчните последствия, които се установяват при прегледа на ищцата са оплаквания от
болки в кръста. Обстоятелството, че са били повече души отзад не е довело до повече
травми.
От показанията на свидетеля А. Б., чичо на ищцата, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че бил на работа в Белоградчик и
майка му през нощта в 03.00 часа го събудила; Д. я видял в болницата във Враца, била
настанена и стояла около 7-8 дни; после взели решение да я закарат в болницата в София в
Пирогов, за по-качествена експертиза; уврежданията на Д. били в таза; само снимки й
правили в болницата, след което я изписали и след 20 дни заминала на контролен преглед;
след като си дошла от София, не можела да става от леглото, защото лекарите й били
забранили; може би около месец била в леглото постоянно, после й казали, че може да седи
в леглото, че може да се изправя; била на памперс също; при нея идвл и психолог, който да
й помогне в случая; за ежедневните й нужди в болницата й помагала майка й; след
изписването на село започнали с брат й да се грижат за нея и да я разсейват, защото тя все
още и сега била затворена в себе си, много тежко преживяла този инцидент; не била това
дете, което била; в училище й забранили физическо, да спортува, оплаквала се от
главоболие често след инцидента; изпитвала болки в таза, като ходела дълго време и
изпитвала болка в таза; първоначално ищцата била на легло, след което от леглото я
сложили в количка и я изкарвали навън в двора, това може би било 15-20 дни; след това
закупили патерици да се движи; така ходели към два месеца - с патерици и колички;
живеели в едно домакинство; преди инцидента Д. била жизнено, весело и игриво, чудесно
7
дете; след инцидента се затворила в себе си, може би от болки; психолога идвал при нея в
събота, пиела болкоуспокояващи лекарства, да не я боли толкова от травмата и главата
също, защото много се оплаквала от главоболие от инцидента; всички заедно живеели в
една къща.
От показанията на свидетелката Н. Д.а, в граждански спор с ответника, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че след
инцидента с Д. се паднали в една стая в болницата в Пирогов; били седмица и нещо там; за
Д. се грижела майка й, тя била на памперси, майка й я хранела, защото била в легнало
полоЖ.е и й помагала с памперсите; след това ходила при нея в дома й да я види, тя била на
легло и постоянно тъжна, плачела и свидетелката я успокоявала; тя изпитвала болки и
постоянно казвала, че я боли таза; виждала, че пие болкоуспокояващи в болницата;
предимно майка й й помагала и се грижела за нея; със сигурност се забелязвала промяна в
Д., тя била разговорлива и закачлива, постоянно искала да излизат, после изведнъж станала
затворена; била тъжна и плачела, споделила, че някаква психоложка ходила в тях, защото не
можела да се движи; не излизала вече, не разговаряла много, постоянно била замислена и
тъжна, което било разбираемо; свидетелката била по-близка с Д. преди.
От показанията на свидетеля Б. Х., се установява следното: свидетеля заявява, че си
спомня много добре нещата; седял в къщата на чичо си през юни 2023 г.; били седем човека
и си говорели за коли; свидетеля взел колата на дядо си, изкарали я и тръгнали; возели се из
селото по улиците; след това излезли на главното шосе, където свидетеля се сеща много
мътно какво се случило; повтаряли му включи първа, включи втора, включи трета скорост и
той го правел; по едно време валял много силен дъжд; чистачките на колата не смогвали,
едва се виждал пътя; не е сигурен с каква скорост карал автомобила при произшествието,
но мисли че било около 80-90 км/час; колата се поднесла наляво; свидетеля се опитал да я
овладее надясно, но самата кола се поднесла; момчето, което било отпред до свидетеля -С.
Д. М. вдигало ръчната; в болницата, били в една стая и той също казал, че си спомня
смътно, че дърпа ръчната, но не е много сигурен; когато се събудил се били ударили; към
момента на произшествието свидетеля бил на 16 години и нямал СУМПС; другите, които
били със свидетеля, знаели на колко години е и че няма СУМПС; в колата седяли по
следния начин: С. М. бил до свидетеля, отпред, отзад, зад шофьорската седалка били Д. и
Н., в средата бил Б. и отдясно Б. и Н.; Д. се возела в краката на Н., била седнала в скута й;
нямало достатъчно разстояние зад шофьорската седалка за да може Д. да седи на пода на
автомобила; свидетеля преместил шофьорската седалка напред, тъй като не стигал
педалите; Н. седяла в скута на Б.; колата била петместна, а били седем човека; свидетеля
казал на С., че колата е за пет човека, казал им да си сложат коланите; С., който седял
отпред си сложил предпазния колан, както и свидетеля, но тези отзад не; Пътният участък,
където стана ПТП-то е прав участък, с две пътни ленти; движел се на четвърта скорост,
когато станал инцидента; намалил скоростта след като поднесла колата, наляво, надясно и
тръгнала да излиза извън пътя; след банкета имало нива, която е малко на по-ниско ниво от
8
шосето; не се усетило отскачане на колата, когато излезли от пътя, тъй като се случило
твърде бързо; имало предрусване; минал около десетина метра на пътя и рязко колата
отишло настрани, така излязла от пътя и се ударила в дървото; удара бил в дясната страна
на колата, в средата между двете врати; колата имала силна деформация навътре, тъй като
била стара; свидетеля се движел на дълги светлини; при самия удар изпаднал в безсъзнание,
след това се събудил и всички били в колата; със С. се опитали да ги извадят от колата, тъй
като били заклещени; момчето в средата и това, най-вдясно били заклещени под двете
предни седалки - тези, които починали; Д. и Н. излезли от прозореца - ляв, заден; тавана на
колата бил деформиран навътре, както и от дясната страна; свидетеля не помни по
седалките да е имало деформации.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищеца, че е претърпял описаните в исковата
молба имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника.
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол от
16.06.2023 г., от показанията на свидетелите, от заключението на вещите лица по събраната
комплексна съдебно - медицинска и съдебна автотехническа експертиза, от изслушването
на същите в съдебно заседание, съвкупно преценено с прилоЖ.те медицински документи,
се установяват относимите по делото обстоятелства. Установява се, че свидетеля Б. Х.
управлявал лек автомобил „Мазда 323 Д", на 16.06.2023 г., около 01,45 часа на път 3- 101 на
км 80+000 в посока двиЖ.е от с. *** към с. Бутан, обл. Враца в тъмната част от
денонощието, при облачно време, валеж на дъжд и мокра пътна настилка. Път 3-101 на км
80+000 в посока с. *** - с. Бутан, настъпило произшествие, в условия на прав, хоризонтален
участък от пътя с дириктна видимост към мястото на ПТП от двете посоки минимум от 250
м.. на дневна светлина. При максимално допустима скорост на двиЖ.е на ППС - 90 км/ч.,
скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил „Мазда 323Д" с peг. № BP *** ВВ към момента на
начало на поява на спирачни следи на пътното платно и загуба на напречна устойчивост на
автомобила била около 104 км/ч., а в момента на удара в дървото - 68 км/ч.. Лекият
автомобил „Мазда 323Д" с peг. № BP *** ВВ се е движил в полагащата му се дясна лента на
платното за двиЖ.е, с включени дълги светлини, осигуряващи му видимост напред в
границите от 130-140 метра, в която зона на видимост водача можел да види и забележи
опасността в рамките на осветената само от фаровете на автомобила зона. В един момент, в
който лекият автомобил „Мазда 323Д", е бил със скорост от около 104 км/ч. водача му с леко
навит на ляво волан, използва спирачната му система до степен на блокиране на ходовите
колела, при което автомобила става неуправляем, независимо от действията на водача с
волана му, продължава двиЖ.ето си с отклонение в ляво под ъгъл от около 12- 13°,
преминава през лентата за насрещно двиЖ.е, напуска пътното платно в ляво по посоката си
9
на двиЖ.е, навлиза в земна земеделска територия, при което последва леко завъртане
наляво спрямо вертикалната си ос и достигайки до масивно крайпътно дърво с дясна
странична част в областта на средна дясна колонка се удря странично в него със скорост от
около 68 км/ч. Вследствие на настъпилият удар на лекия автомобил в дървото, дясната му
странична част се деформира в посока навътре към купето, а автомобила се установява в
покой вклинил се с дясна странична част в процесното дърво. От техническа гледна точка,
причина за настъпилото ПТП е субективно действие на водача на лекия автомобил с
органите му за управление - волан, спирачна система, при двиЖ.е със скорост от около 104
км/ч., довели до загуба на напречна устойчивост на лекия автомобил, с което водача му е
поставил сам себе си в невъзможност да предотврати ПТП. С така описаните си действия
свидетеля Б. Х. нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава скорост от 90 km/h, извън населено място, за ППС
категория В, а също и чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. В резултат на описаното деяние на Б. Х.,
ищцата Д. Б. претърпяла счупване на костите на таза, изкълчване на долна челюст,
кръвонасядания на челото и дясно бедро. Лекостепенно мозъчно сътресение. Охлузване под
брадата. От посочените увреждания същата търпяла болка и страдания с характерен
интензитет за тези наранявания за срок повече от един месец. Оздравителния период за
подобен вид травми е от порядъка на 3-4 месеца, като към момента ищцата е напълно
възстановена от получените травми. Към момента на прегледа са налице остатъчни
последствия от претърпените травми - оплаквания от болки в кръста, като не се очакват
неблагоприятни последици и усложнения свързани с опорно-двигателния апарат.
Болничното лечение е продължило 13 дни, като същата е приемала медикаменти за
овладяване на болковия синдром и НСПВС, както и вливания на водносолеви разтвори и
плазмозаместители. Пряка и непосредствена последица от деянието на Б. Х. са
последвалите увреждания на ищцата Д. Б., установени от медицинските документи и
заключението на вещото лице по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза. Констатациите относно конкретното деяние, авторството му и
механизма на същото, следват от изводите на вещите лица по комплексната съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, подкрепени безпротиворечиво и от
показанията на свидетелите, поради което следва да се приеме, че именно поведението на Б.
Х. става причина за ПТП. С действията си същият е причинил, описаните по – горе
увреждания на ищеца, като по този начин е нарушил и общото задълЖ.е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
да не вреди другиму, поради което поведението му е противоправно. Вината в гражданското
право, се предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените
по – горе доказателства обосновават извод за наличието й.
Установи се от заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, и от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценени с показанията на разпитаните по делото свидетели, и с
останалите доказателствени източници, че на ищцата, са причинени вследствие на
процесното ПТП посочените по - горе телесни увреждания. Описаните и прилоЖ. към
10
исковата молба фактури и фискални бонове са във връзка с претърпените травми и
транспорта за проведеното лечение. Установи се от фактурите и фискалните бонове и от
заключението на вещите лица по събраната комплексна съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, че във връзка с лечението на травмите причинени при
процесното ПТП на ищцата са извършени разходи на обща стойност 1 650,00 лева.
Не се спори от ответника, че е налице действително договорно правоотношение по
договор за "Гражданска отговорност" с ответника, във времевия период обхващащ и датата
на процесното ПТП, за лекият автомобил, управляван при причиняване на процесното ПТП
от Б. Х..
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Установи се наличие на съпричиняване на увреждането от страна на ищцата. Относно
прилоЖ.ето на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, основана на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр.д.№ 18/63 на Пленума на ВС,
както и е постановено ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК по въпроси,
свързани със застрахователните правоотношения. Според нея, съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина, поради което принос се отчита и когато пострадалият е
малолетен. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да способства за
настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. В
този смъсъл е и Решение № 59 от 27.07.2022 г. по т. д. № 257 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение. ВъзраЖ.ята на застрахователното дружество,
предявени с отговора на исковата молба за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат по отношение на ищцата, дължащо се на нейното знание, че делинквентът към
момента на ПТП е бил непълнолетен и неправоспособен водач, са основателни. В тази
хипотеза пострадалата не е допринесла за настъпването на катастрофата, но с поведението
си е спомогнала за собственото си увреждане. Рисково поведение е пътуването в МПС с
водач, който е неправоспособен, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на пострадалия, по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност
за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на
предвидим и реално очакван риск, или в неговото необосновано игнориране, това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Обстоятелствата относно знанието
на пострадалото лице за това, че се е съгласило да пътува в автомобил, управляван от
непълнолетен и поради това - неправоспособен водач, се установяват от показанията на
свидетеля Б. Х., които не са в противоречие с останалите доказателствени източници. В
случая е изключена липсата на знание за неправоспособността на водача, а наличието му
означава, че с качването си в автомобила пострадалата е предприела възможен и предвидим
риск от настъпване на ПТП, който в случая се е реализирал. Липсата на правоспособност,
11
особено с оглед ниската възраст на делинквента, означава липса на знания, умения и опит,
довели именно до загуба на управлението на автомобила, която водачът не е бил в състояние
да овладее. По делото не е доказано делинквента да е притежавал необходимите технически
познания и умения да управлява лек автомобил.
Не се установи от събраните по делото доказателства, в частност от заключението на
вещото лице останалите твърдени обстоятелства обосноваващи съпричиняване – пътуване в
автомобил, заедно с още шест пасажера и липсата на поставен предпазен колан, да са в
причинна връзка с вредите причинени на ищцата, поради което възраЖ.ето на ответника,
основаващо се на тези твърдения е неоснователно. Неоснователно е и възраЖ.ето за
съпричиняване, основано на твърдения, че родителите на детето не са изпълнили своите
задълЖ.я по Закона за закрила на детето. Това обстоятелство при доказването му не би било
основание за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване от пострадалия,
а би била налице хипотезата на чл. 53 ЗЗД /съпричиняване на вредите от няколко лица -
делинквента или родителите на детето/, в който случай, поради предвиданата в чл. 53 ЗЗД
солидарна отговорност на тези лица, детето може да претендира за обезщетение в пълен
размер на всички вреди само от един от причинителите на вредата, респективно от
застрахователя му по договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Предвид изложеното следва да се приеме, че с поведението си ищцата е допринесла
за настъпването и тежестта на конкретните телесни увреждания, което съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Като
съобрази характера, вида и тежестта на вредите причинени на ищеца, съдът приема, че
съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 25%.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди,
посочени по - горе. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява
следното: характера, вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване
на вредите, които съдът приема за причинени на ищцата; продължителността и
интензивността на свързаните с тях болки и страдания, установени от показанията на
свидетелите, и от заключенията на вещите лица по събраната експертиза; вида и
продължителността на проведеното лечение; възрастта на ищцата; установените
преживявания на ищцата в резултат на получените увреждания и последвалото лечение и
обществено - икономическите условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид
изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на процесния
случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата следва да
бъде определено обезщетение в размер на 80 000,00 лева.
Установи се от представените по делото фактури и фискални бонове, и от
заключението на вещите лица по комплексната съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза и стойността на причинените на ищцата имуществени вреди - 1
650,00 лева.
12
Така определените размери на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъдат намалени с възприетия процент съпричиняване - 25%, поради което на
ищеца се дължи обезщетение в размер на 60 000,00 лева, за неимуществени вреди и
обезщетение в размер на 1 237,50 лева, за имуществени вреди.
По всички излоЖ. съобраЖ.я съдът приема, че предявеният иск за сумата 100 000,00
лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен до размер
на сумата 60 000,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 100 000,00 лева, искът е недоказан и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предявеният от ищцата иск за
сумата 1 650,00 лева, обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер на сумата
1 237,50 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над
него до пълния предявен размер от 1 650,00 лева, искът е недоказан и поради това
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва за забава върху присъдените главници, като следва да се присъди законна
лихва върху главниците, в уважената част, така както е поискана в исковата молба, от
23.07.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника до
окончателното й изплащане, а исканията за присъждане на лихва върху отхвърлената част от
главниците, като неоснователни следва да се отхвърлят. Претендираната лихва следва да се
присъди от горепосочената дата - 23.07.2023 г. - датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред ответника /в този смисъл са постановките в решение № 167 от 30.01.2020 г.
по т. д. № 2273/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалният представител на ищцата - адвокат Н. Н. Д. сумата 6611,40 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. На
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се заплатят разноски за възнаграждения на
вещи лица в размер на 542,19 лева. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 477,08 лева. ВъзраЖ.ето за
прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение от ответника е
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед
обстоятелството, че заплатеното възнаграждение е под нормативноустановения минимум.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ОС – Враца
държавната такса в размер на 2449,50 лева, от заплащането, на която ищцата е освободена.
По излоЖ.те съобраЖ.я, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д. Р. Б., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя
13
баща Р. Б. Б., с ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. Козлодуй, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 60 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2023 г., причинило й телесни
увреждания, заедно със законната лихва от 23.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 60 000,00 лева до предявения размер от 100 000,00 лева,
ведно със законна лихва от 23.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д. Р. Б., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя
баща Р. Б. Б., с ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. Козлодуй, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 1 237,50 лева, обезщетение за имуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.06.2023 г., заедно със законната лихва от
23.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над присъдената сума от 1
237,50 лева до предявения размер от 1 650,00 лева, ведно със законна лихва от 23.07.2023 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д. Р. Б., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя
баща Р. Б. Б., с ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. Козлодуй, разноски по делото в
размер на сумата 542,19 лева.
ОСЪЖДА Д. Р. Б., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща Р. Б. Б.,
с ЕГН **********, двамата с адрес с. ***, общ. Козлодуй да заплати на "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото
в размер на сумата 477,08 лева.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Н. Н. Д., сумата 6611,40 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на ОС – Враца държавната такса в размер на 2449,50 лева, от
заплащането на която ищцата е освободена.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
14