№ 1543
гр. С., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.05.2021г., постановено по гр.д. № 1713/2021г. на СРС,
ГО, 177 състав, е уважен предявеният от “Б. III” ООД срещу „Т. С.” ЕАД иск
с правно основание чл. 137 от ЗЕ за заплащане на сумата от 18 059, 59 лева –
цена на ползване в периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г. на изградените от
ищеца абонатна станция и топлопроводна връзка за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. С., жк “Зона Б
3”, ул. “*******
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца „Т. С.“ ЕАД. Жалбоподателят навежда
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи и за нарушение на материалния закон. Поддържа, че с
уважаването на предявения иск е нарушен основен принцип в правото, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Този извод е формиран при заявени твърдения, че ищцовото дружество не е
депозирало необходимите документи за извършване на процедура по
1
изкупуване в по-кратки срокове, поради което в момента претендира сума,
която по размер би била далеч по-малка, ако ищецът бе представил тези
документи. Нещо повече, към настоящия момент “Б. III” ООД не е подал
заявление за изкупуване на процесните съоръжения, както и всички
необходими документи, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на
топлинния обект. Поддържа, че ответното дружество не е отказало
необосновано изкупуването на процесните енергийни обекти. Счита, че по
този начин ищецът се възползва от неправомерното си поведение, за да
постави насрещната страна в невъзможност за сключи окончателен договор.
Във въззивната жалба се поддържат доводи, че ищцовото дружество не е
собственик на процесните енергийни съоръжения и не може да се разпорежда
с тях. Освен това, съгласно § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, в случай, че сделката по
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4,
енергийното предприятие в срок от три месеца след покана от страна на
собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не
било доказано да е отправяно такова искане от страна на собствениците на
процесните енергийни обекти към “Т. С.” ЕАД. Посочената разпоредба на § 4,
ал. 4а от ПЗР на ЗЕ била приложима към процесния случай, тъй като е влязла
в сила на 08.05.2018г., т.е. преди началото на исковия период. В жалбата се
акцентира на обстоятелството, че не е налице необоснован отказ от страна на
ответното дружество да изкупи присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция на процесната жилищна сграда.
Предвид изложеното счита, че не е възникнало задължение за плащане на
цена за ползването. Навежда съображения, че такова задължение не възниква
на основание сключения предварителен договор за присъединяване, нито
след изграждане и въвеждане в експлоатация на изградените съоръжения или
с изтичане на законовия срок, в който топлопреносното предприятие следва
да изкупи същите. Необходимо е да е налице необоснован отказ за
изкупуване на съоръженията, за да възникне такова вземане за цена за
ползване по аргумент от нормата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната страна “Б. III” ООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно,
2
като постановено в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест в производство и съобразно ангажираните от ищеца
доказателства. Поддържа, че ответното дружество не е доказало релевираните
от него правоизключващи възражения. Счита, че фактическият състав на
предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на
чл. 137 от ЗЕ за присъжданане на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от “Б.
III” ООД осъдителен иск срещу ответника "Т. С." ЕАД за сумата 18 059, 59
лева, представляваща дължима цена на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за ползване
на съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на описаната в
исковата молба жилищна сграда за периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 09.12.2008г. между страните
е подписан предварителен договор за присъединяване на потребители,
ползващи топлинна енергия за битови нужди с предмет изграждане на
присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка на ищеца,
включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100/2Ду45 и
съответна дължина по трасе 45 м. 7 м. и абонатна станция с мощност 100
КвТч за ОиВ и 75 кВтч за БГВ, захранващ с топлинна енергия за отопление и
за битово горещо водоснабдяване жилищната сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. С., жк “Зона Б 3”, ул. “******* Съоръжението за
присъединяване представлявало самостоятелен обект. С договора е
уговорено, че собственик на съоръжението за присъединяване до прехвърляне
на правото на собственост върху същия на ответника е ищецът. Твърди се, че
ищцовото дружество е изпълнило точно договора за присъединяване и
съоръжението било изцяло завършено съобразно одобрените проекти за
негова сметка, прието било от ответника и въведено в експлоатация, като
владението е било предадено на 10.06.2010г., от която дата се ползвало по
предназначението му. Сочи се, че съгласно изменението на ЗЕ - чл. 137, ал. 2
3
/редакция ДВ, бр. 74 от 2006 г./, ответникът дължал цена за ползване на
съоръженията, изградени от ищеца. Ищецът отправил неколкократно покани,
както за изпълнение на задължението на ответника за изкупуване на
съоръжението, така и за заплащане на дължимата цена за ползването на
същото. В качеството си на енергийно дружество, ответникът имал
законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са
собственост на трети лица - без лиценз и право да извършват дейности в
областта на енергетиката. Ответникът не изпълнил задължението си да
изплати изграденото от ищеца съоръжение, да заплати разходите за
изграждането му, както и цената за ползването на това съоръжение. Липсвала
постигната уговорка относно размера на цената на ползване. Не бил налице
договор относно цената на ползване. За ползването на съоръжението "Т. С."
ЕАД дължала заплащането на стойността на това негово ползване на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, представляващ проявление на принципа по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
Ответникът "Т. С." ЕАД счита предявения иск за неоснователен. Не
спори, че чл. 137, ал. 2 ЗЕ предвижда, че топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите,
но счита, че ищецът би се обогатил неоснователно получавайки
претендираната от него сума като това било и в противоречие на основния
принцип в правото, че "никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение". Оспорва твърденията, че неколкократно е отклонявал поканите на
ищеца за изпълнение на задължението за изкупуване на енергийния обект.
Твърди, че ищецът не е представил всички необходими документи, които
следва да бъдат неразделна част от договора за присъединяване, което е
довело до обективната невъзможност "Т. С." ЕАД да сключи окончателен
договор за присъединяване, в който на по-ранен етап да уреди отношенията
относно собствеността на енергийния обект с “Б. III” ООД. Поддържа, че не е
доказано, че ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, тъй
като възложителите посочени в документацията са етажните собственици в
жилищната сграда. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4а от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за енергетиката в случай, че сделката по
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4,
енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на
собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
4
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не
се доказвало такова искане да е отправяно от страна на собствениците на
процесните енергийни обекти към "Т. С." ЕАД, нито дружеството
необосновано да е отказало да изкупи процесните съоръжения.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че са налици всички предпоставки на съдебно предявеното вземане за
заплащане на обезщетение по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. Прието е за установено, че
ищецът е собственик на процесните енергийни съоръжения, който извод е
направен въз основа на чл. 7 от представения договор от 09.12.2008г., по
силата на който собственик на станцията до прехвърлянето на ответника е
ищцовото дружество. Използването на съоръженията от страна на ответното
дружество не е било спорно между страните. Размерът на дължимото
обезщетение е определен съобразно кредитираното заключение на съдебно-
техническата експертиза.
По делото е представен предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 914 от
09.12.2008г., сключен между "Т. С." ЕАД и “Б. III” ООД. Съгласно чл. 1
договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с
необходимите условия за присъединяването на сграда – етажна собственост в
гр. С., ул. “*******към топлопреносната мрежа до сключване на договора за
присъединяване. Според клаузата на чл. 2, ал. 1 присъединяването се
извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатна станция. В чл. 2, ал. 2 са уговорени техническите
параметри на строежа. С чл. 7 от договора изпълнителят се е задължил да
изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания,
посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените
проекти. Уговорено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху
строежа в полза на "Т. С." ЕАД, ищцовото дружество “Б. III” ООД е негов
собственик. Страните са уговорили в чл. 18, че "Т. С." ЕАД има право да
използва изградените съоръжения за развитие на топлопреносната мрежа, да
разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия, без да
нарушава договорената с “Б. III” ООД мощност към присъединителния
топлопровод, предмет на договора, независимо от собствеността му.
Представено е разрешение за строеж от 09.12.2008г. на главния
5
инженер на район “Възраждане” на СО за “Външно топлозахранване и
абонатна станция на жилищна сграда”, находяща се в гр. С., ул. “*******
което е издадено на ищцовото дружество. С разрешение за ползване № ДК-
07-292 от 10.06.2010г., издадено от Дирекция за национален строителен
контрол, е разрешено ползването на строеж за "Външно топлозахранване и
абонатна станция за жилищна сграда”, с местонахождение: УПИ ІV-15, кв.
135 по плана на гр. С., м. “Зона Б – 3”, район Възраждане – Столична община.
Представен е инвестиционен проект за процесното съоръжение, към който е
приложен протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни
условия.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира
същото като пълно и обосновано. От заключението се установява, че по
отношение на процесната инсталация са изпълнени всички технически
изисквания относно въвеждането им в експлоатация по смисъла на ЗУТ, като
абонатната станция е била въведена в експлоатация на 10.06.2010г. Посочено
е още, че въз основа на представената строителна документация процесната
инсталация била изградена за сметка на ищеца. Вещото лице е уточнило, че
няма данни за окончателен договор за присъединяване на абонатната станция
към топлопреносната мрежа на ответното дружество, но предвид
представената справка за показанията на топломера в процесната абонатна
станция за периода от м.06.2018г. до м.06.2020г. може да се направи извод, че
абонатната станция е била в експлоатация през процесния период, т.е. че
процесните енергийни съоръжение се ползват от ответното дружество за
доставка на топлинна енергия до абонатите /потребителите на топлинна
енергия в процесната сграда – етажна собственост/. Стойността на цената за
ползване на процесните ДМА, определена помесечно в рамките на процесния
период от 01.06.2018г. до 20.06.2020г., е 18 059, 59 лева с ДДС.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2
от ЗЕ за сумата 18 059, 59 лева, представляваща цена за ползване на
изградените от ищеца съоръжения за периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г.
Уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на
6
размера както на обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи
по-малката сума между тях. Необходимо е още да се установи връзка между
обедняването и обогатяването, която да поизтича от един и или няколко общи
факти.
Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ предвижда, че при присъединяване на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са за негова сметка. Алинея втора на същия
член визира възможността за изграждане на съоръженията от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от клиента. Собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в
договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ / чл. 137, ал. 3 ЗЕ/. С
разпоредбите на § 4 ПЗР на Закона за енергетиката е предвидено
задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на
енергийни обекти и съоръжения, които към момента на влизане в сила на
закона са собственост на трети лица. Нормите свързват вещно-
прехвърлителното действие в полза на енергийните предприятия с възмезден
договор за продажбата им, като визират срока за изкупуване, определянето на
цената при липса на съгласие на страните, задълженията за продажба,
съответно изкупуване и последиците от неизпълнението му.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ определя възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са
изградени от клиентите на предприятието. Тази норма санкционира
неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за
сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова
собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в
патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуването на съоръженията /чл. 137, ал. 3 от ЗЕ/, топлопреносното
предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена
за ползването им. Това е предвидено и в чл. 17, ал. 4, т. 11 от Наредба № 16-
334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която понастоящем е отменена, но е
7
била приложима към отношенията между страните. Предпоставка за
възникване на задължението е съоръженията да са изградени след
съгласуване с топлопреносното предприятие.
Поради изложените аргументи за основателността на исковата
претенция ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1/ че е изградил
топлопреносното съоръжение и е негов собственик; 2/ че същото се ползва от
ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/ обедняване в
правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния
период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на
насрещната страна. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже наличието на правно основание за разместването на
благата.
В процесния случай енергийните съоръжения са били изградени от
ищеца и за негова сметка, което е направено след предварително съгласуване
с ответното дружество и съобразно сключения между страните предварителен
договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за
битови нужди от 09.12.2008г. Съоръженията са собственост на ищеца до
изкупуването им от ответника, както изрично е посочено и в предварителния
договор. По делото са представени строителни книжа /разрешение за строеж
от 09.12.2008г., протокол за хидравлична проба, протокол от изпитване от
23.10.2009г., техническа документация, протокол за проведени 72 часа проби
и разрешение за ползване от 10.06.2010г., констативни протоколи актове
образец 19 за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове СМР, фактури/, установяващи изпълнението на поетото по
предварителния договор задължение на ищеца по изграждането на
присъединителен топлопровод и абонатната станция за собствена сметка.
Следователно е възникнало основанието, в съответствие с чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
съобразно чл. 4 от предварителния договор, вр. с чл. 17, ал. 3 от Наредбата, да
бъде сключен писмен договор за присъединяване към топлопреносната
мрежа. Този договор, съобразно чл. 17, ал. 4 от Наредбата, трябва да
обективира и цената, по която ще бъдат закупени от топлопреносното
предприятие съоръженията. Няма спор между страните, че такъв договор
между собственика на съоръженията и топлопреносното предприятие не е
сключен.
8
Съдът намира недоказано възражението на ответника, че причина да не
се сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията е
ненадлежното окомплектоване на необходимите документи от ищеца. На
първо място следва да се посочи, че това възражение е неконкретизирано.
Освен това по делото няма данни ответникът да е изисквал от ищеца
представяне на допълнителни документи. Приетите писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза установяват
осъществяването на енергийния обект след съгласуване с ответника и в
изпълнение на сключения през 2008г. предварителен договор. Изграждането е
извършено при наличие на необходимите строителни книжа. За строежа е
издадено разрешение за ползване след направени в присъствието на
представител на ответника 72 часови проби. Всички тези документи
несъмнено са били представени на ответника предвид установеното по
делото, че процесното съоръжение е въведено в експлоатация, открити са
партиди на името на етажните собственици в сградата и ответникът доставя в
нея топлинна енергия през исковия период, като ползва изградените и все още
собствени на ищцовото дружество съоръжения, реализирайки търговска
печалба, но без да заплаща цена, наем или обезщетение за ползването им.
Твърдяното неправомерно поведение от страна на ищеца не се доказва,
напротив - по делото се установи, че той е изпълнил точно задълженията си
по сключения между страните предварителен договор. Освен това, както вече
беше посочено, по делото е безспорно установено, че изграждането на
процесната инсталация отговаря на изискванията и проектните книжа,
каквато констатация се съдържа и в неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза. Това опровергава поддържаното от жалбоподателя
становище, че ищецът не е изпълнил задълженията си да представи
необходими документи по повод окончателното уреждане на отношенията
между страните посредством договор за покупко-продажба на съоръжението.
Не е спорно между страните, че процесните енергийни съоръжения се
използват от ответното дружество за исковия период. При отчитане, че
процесните съоръжения са изградени след съгласуване с ответното дружество
при спазване на техническите правила и норми, не са прехвърлени в
собственост на ответника, като в договора за присъединяване не е предвидено
право на безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие, то следва,
че правоотношенията между тях следва да се разрешат на основата на
9
неоснователното обогатяване. При ползване на топлопреносните обекти и
съоръженията в тях за целите на преноса на топлоенергия до потребители,
когато не е сключен договор за предоставяне на достъп и без наличие на
друго основание, топлопреносното дружество следва да заплати обезщетение
за ползването на съоръженията на техния собственик на основание чл. 59 ЗЗД.
Ето защо, при липсата на договорна обвързаност между страните,
отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а предявеният иск да бъде квалифициран като иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137 от ЗЕ с оглед задължението на ответната
страна за заплащане на обезщетение, предвид разместването на имуществени
блага без основание.
Обектите от чието ползване произтича факта на обогатяването и
обедняването на страните са с особен статут, регулиран от нормативната
уредба /Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването (отм.)/ и не могат да имат друго, различно в гражданския
оборот, предназначение. Дадените с § 1, т. 1, т. 65 и т. 23 от ДР на
ЗЕ дефиниции определят топлопроводите като енергийни обекти, част от
топлопреносната мрежа на страната. При тези съпътстващи вещта
ограничения, обогатяването и обедняването са съизмерими със сумата, с
която топлопреносното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане
на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 138, ал. 1 ЗЕ, която е
идентична със сумата, с която собственикът на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните
бяха сключили договор по посочения законов текст. Размерът на
обезщетението следва да се определи по Методиката, приета от ДКЕВР по
протокол № 27/04.02.2008 г. на основание чл. 117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл.
197, ал. 7 от ЗЕ, която съобразно т. 1, б. "б. "урежда начина на определяне на
цените по договори за предоставен достъп от потребители през собствените
им уредби и/или съоръжения на топлопреносни предприятие, за целите на
преноса на топлинна енергия до други потребители. Цената за предоставен
достъп до съоръженията на ищеца за периода от 01.06.2018г. до 23.06.2020г.,
изчислена по посочената Методика от заключението на съдебно-техническата
експертиза, е 18 059, 59 лв. и в този размер следва да бъде определено
дължимото от ответника обезщетение за ползваните без основание през
исковия период на процесното съоръжение.
10
Неоснователно е и поддържаното възражение, относно
материалноправната легитимация на ищеца с доводите, че процесните
съоръжения са собственост на етажните собственици. Разпоредбата на чл.
137, ал. 2 от ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, в случаите, когато са изградени
от клиентите на топлоенергия за битови нужди. Според дадената в § 1, т. 3 от
ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването легална дефиниция на
понятието "сградна инсталация", това е съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Абонатната станция и присъединителният тръбопровод
следователно не попадат в обхвата на режима на етажната собственост. Обща
част е помещението в сградата, в което са разположени съоръженията, които
по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЕ представляват " абонатна станция ", но не и
самата абонатна станция. При това положение, при липса на данни за
прехвърляне на процесните съоръжения, включително абонатната станция, на
етажните собственици при придобиване на индивидуални обекти в сградата,
възражението на топлопреносното предприятие, за което е нормативно
предвидено задължение за изкупуването им, се явява неоснователно.
Неоснователни са и доводите на ответника, че приложение следва да
намери § 4, т. 4а от ДР на ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба /обн. ДВ, бр.
38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г./ в случай че сделката по изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в
срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да
плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и
мощността на съоръжението. Посочената разпоредба е част от обективното
право към началото на процесния период, поради което се явява приложима
материално-правна норма. Същата предвижда, че правото да се претендира
обезщетение по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ възниква след отправяне на покана до
топлопреносното предприятия и изтичане на 3-месечен срок от получаване на
поканата. В случая обаче съдът счита, че такава покана е отправена преди
началото на исковия период. За да стигне до този извод съобрази, че в
11
исковата молба е посочено, че между страните е воден предходен съдебен
процес по гр.д. № 35166/2018г. по описа на СРС, което обстоятелство не е
оспорено от насрещната страна. На съда е служебно известно, че по гр.д. №
35166/2018г. по описа на СРС е постановено съдебно решение, с което “Т. С.”
ЕАД е осъдена да заплати на “Б. III” ООД по предявения частичен иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сума в размер на 13 032 лв.
/част от сумата от 15 000 лв./, представляваща цена за използването на
изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда - етажна собственост, находяща се на адрес - гр. С.,
жк “Зона Б 3”, ул. “******* през периода от 30.05.2013г. до 30.05.2018г.
Настоящият съдебен състав счита, че предявяването на исковата молба по
посоченото гр.д. № 35166/2018г. по описа на СРС /което е станало през
2018г./ за заплащане на цената за ползване на съоръжението представлява
отправяне на покана за тази престация. Тази покана има за последица
поставяне на ответника в забава и има действие занапред до изпълнение на
задължението, т.е. до сключване на договор за изкупуване на енергийните
обекти и съоръжения. Ето защо не е необходимо отправянето на нова покана
за плащане след влизане в сила на разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ е основателен.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и следва да се кредитира като пълно и обосновано, се установява, че
размерът на обезщетението за ползване на съоръженията за процесния
период, определено по реда на утвърдената от КЕВР методика, възлиза на
сумата от 18 059, 59 лева, поради което искът правилно е бил уважен от
първоинстанционният съд в пълния му претендиран размер.
Като е достигнал до същите изводи СРС е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. В тази връзка и след като взе предвид
своевременно направеното от жалбоподателя искане по чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд приема следното:
12
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело
№6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие от
23.03.2022г., в който е уговорен адвокатски хонорар от 1 200 лева, платим по
банкова сметка. Представени са и доказателства за реалното плащане на
адвокатското възнаграждение. Материалният интерес в конкретния случай
възлиза на 18 059, 59 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. То в частност възлиза на сумата от
1 072 лева. Въззивният съд намира, че заплатеният адвокатски хонорар от
1 200 лева не превишава значително минималния размер на адвокатското
възнаграждение, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 1 200 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20123123 от 25.05.2021г., постановено
по гр.дело № 1713/2021г. по описа на СРС, ГО, 177 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „******* да заплати на “Б. III” ООД, с ЕИК *******,
13
седалище и адрес на управление гр. С., ул. “*******, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева - разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14