№ 3714
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. В. Станчева
като разгледа докладваното от К. В. Станчева Гражданско дело №
20221110128081 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България”
ЕООД, чрез юрк. Г.П., срещу К. Г. С., с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1112,12 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
************ от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 324,05 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 15.10.2020 г. до 05.10.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 243,58 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 16.08.2020 г. до 05.10.2021 г.; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 320 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 512 лева, представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2020 г. между страните бил сключен Договор
1
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************, по силата на който на
ответницата бил предоставен кредит в размер на 1200 лева. К. С. следвало да върне заемната
сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги на 18 месечни вноски, всяка в размер на 142,15 лева и падеж 15-то
число на месеца, в срок до 15.01.2022 г. Ответницата не изпълнявала поетите с договора
ангажименти, като заплатила частично само една погасителна вноска. Поради допуснатата
забава в погасяването на две и повече последователни месечни вноски и на основание
приложимите към процесния договор за кредит общи условия, на 05.10.2021 г. ищецът
обявил кредита за предсрочно изискуем, за което до ответницата било изпратено писмо. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 67856 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата К. Г. С. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д. М..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. На първо място възразява, че доколкото изявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем не било достигнало до ответницата преди образуване на
заповедното производство, то твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията не била
настъпила. На следващо място възразява, че сключеният между страните договор за кредит
бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК, а именно: поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен лихвеният
процент и условията за прилагането му, и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в
договора липсвало посочване на годишния процент на разходите и на общата дължима от
потребителя сума. Освен това с предвиденото в договора задължение за плащане на
възнаграждение на допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което препятствало потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Възразява, че уговореният годишен лихвен процент от 41 %
противоречал на добрите нрави, като нищожни били и уговорките за сумата за закупен
пакет от допълнителни услуги. В последния случай се касаело за огромна по размер сума с
неясни насрещни задължения за кредитора и никаква икономическа полза за ответницата.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените в заповедното и в исковото производства разноски.
Към настоящия момент няма права, които се признават от страните, и обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за
2
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************ от 13.07.2020 г., което
обвързвало страните през процесния период;
2. обстоятелството, че ответницата усвоила договорената сума в пълен размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане
на ищеца за сумата в размер на 1112,12 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************ от 13.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 324,05 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 05.10.2021
г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 243,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 16.08.2020 г. до 05.10.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на
ищеца за сумата в размер на 320 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
512 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
3
окончателното изплащане на дължимата сума.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************ от 13.07.2020 г., което
обвързвало страните през процесния период;
2. обстоятелството, че ответницата усвоила договорената сума в пълен размер;
3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването
на тяхната изискуемост;
4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е погасила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 67856 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60-ти състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.03.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
4
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5