Решение по дело №240/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 148
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20214510200240
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Бяла, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200240 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Т. Б. от с.Б., обл.В.Т., ул.Ш.“ № .., чрез адв.Д.С.-
ВТАК против Наказателно постановление № 38-0002064 от 29.07.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.2, ал.1
от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, на жалбоподателя е наложено на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – административно наказание глоба в
размер на 2000лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, издадено в противоречие със ЗАНН, при допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. На посочените
основания, поддържани подробно и в писмено становище, депозирано от
процесуалния представител на жалбоподателя, молят НП да бъде отменено.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
РП-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното: На 18.06.2021г., около 10:30 ч., в
село Ц., св.Г.Д.-инспектор в РД“АА“ Русе, спрял за проверка товарен
автомобил марка Мерцедес 918 АТЕГО, категория N2, с peг. № .........,
1
собственост на „Н. и Т." ЕООД, управляван от жалбоподателя Б.Б.. При
проверката се констатирало, че водачът извършва превоз на товар за
собствена сметка, като в момента на проверката е без Карта квалификация на
водача от съответната категория С, при управление на моторно превозно
средство от категория N2. Съгласно представената от нарушителя при
проверката служебна бележка същият изпълнявал по трудов договор
длъжността шофьор при работодателя си „Ники и Тони“ ЕООД. Св.Д.
извършил справка в ИА“АА“, която установила, че нарушителят не е
притежавал карта за квалификация на водача. Св.Д. преценил, че жалб.Б. е
допуснал нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, за
което на място му съставил АУАН, подписан от нарушителя без възражение.
На 29.07.2021г., въз основа на АУАН, наказващият орган издал обжалваното
НП, връчено лично на жалбоподателя на 23.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Д., АУАН, НП, служебна бележка, справка за издадени карти за
квалификация на водача, справка за преминат периодичен технически преглед
на автомобила, заповед, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна, но не по наведените в жалбата и в писмено становище
съображения.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за
установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно
лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните
правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, каквото се
явява и Директор РД „Автомобилна администрация“, определен от
Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. Предвид
изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Актът и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42,
т.4 и т.5 респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е дата и място на
нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Правилно е
посочена и нарушената правна норма на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от
04.08.2008г. на МТ. Неоснователно се твърди в жалбата, че липсва посочване
на нарушената наредба. Действително в АУАН и НП не е посочено пълното
наименование на наредбата-Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, но това нарушение не е съществено,
тъй като и така посочена същата е индивидуализирана в достатъчна степен и
не създава неяснота точно кой подзаконов нормативен акт е нарушен. При
2
описанието на нарушението в АУАН и НП не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на жалбоподателя да
разбере обвинението, което му е вменено във вина. Това е така, тъй като
деянието не е описано като невъзможност за представяне в момента на
проверката на карта за квалификация на водача, обуславяща приложението на
санкцията по чл.93, ал.2 от ЗАвП, а е описано- „е без карта за квалификация
на водача“, т.е при липса въобще на този документ. Изрично в НП е налице и
отбелязване, че водачът не притежава такава карта, за което е извършена
нарочна проверка в информационните масиви на ИА“АА“. Описаното в
АУАН деяние е привнесено НП по идентичен начин и кореспондира напълно
със събраните доказателства в административно-наказателната преписка и в
съдебното производство. Макар в АУАН и НП да е посочено при описанието
на нарушението, че водачът е без карта за квалификация на водача към
момента на проверката, вместо, че е въобще без карта, то тази неточност не
нарушава правото на защита на наказаното лице до степен на
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно е установено и
доказано, че жалбоподателят Б. е осъществил състава на нарушението по чл.2,
ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, тъй като на посочената в АУАН
дата и място е осъществявал превоз на товари за собствена сметка без карта
за квалификация на водача от съответната категория С, при управление на
МПС от категория N2. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на
св.Д., който потвърждава фактическите констатации, отразени в АУАН
относно извършената проверка на жалбоподателя и констатираното
нарушение, както и че водачът въобще не притежава и не знае, че трябва да
притежава такъв документ. Показанията на св.Д. са подробни,
последователни, кореспондират на събраните писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ
вменява задължение на водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача.Именно това задължение водачът не е изпълнил, тъй
като към момента на проверката не е притежавал карта за квалификация при
осъществяване на превоз за собствена сметка с МПС от категория N2. След
нарушението и преди издаване на НП нарушената норма е изменена С ДВ, бр.
57 от 2021 г., в сила от 9.07.2021 г., но изменената норма не се явява по-
благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е отпаднало
3
задължението водачите да притежават карта за квалификация при
осъществяване на превоз за собствена сметка с МПС от съответната
категория, за неизпълнение на което задължение е санкциониран
жалбоподателя. Неоснователно се твърди, че е налице непълнота в НП, тъй
като АНО не е изследвал дали водачът, освен че не притежава карта за
квалификация, не е посещавал курсове за обучение, за които да е положил
успешно изпит, както и че за наличието на нарушение било необходимо не
само формалната липса на карта, но и липса на кумулативните предпоставки
по чл.7б, ал.7 от ЗАвП. Това е така, тъй като на нарушителя е вменено, че не
притежава карта за квалификация на водача, а не, че не отговаря на други
изисквания в ЗАвП или в подзаконови нормативни актове по прилагането му.
Освен това наредбата, в чл.2, ал.2, ясно сочи на кого се издава карта за
квалификация на водача- на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. От отбелязването в НП и от приложената
справка се установява, че на нарушителя никога не е издавана карта за
квалификация, а и самият водач е заявил, че не знае че трябва да притежава
такава карта. Следователно същият никога не е отговарял на изискванията за
издаване на карта. С оглед на това правилно актосъставителят и АНО са
субсумирали фактите под посочената като нарушена правна норма.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, че
жалбоподателят не е годен субект на това нарушение. Несъмнено от
събраните доказателства се установява, че нарушителят е извършвал превоз
за собствена сметка с превозно средство собственост на работодателя си.
Обстоятелството, че при превоза водачът същевременно е изпълнявал
задълженията си в дружеството, не променя характера на извършвания превоз
и не преодолява изискването като водач на товарен автомобил да представи
карта за квалификация при проверка от страна на контролните органи.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема в
конкретния случай, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като „маловажен
случай“. Не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което не е налице
хипотезата на „маловажен случай“. Несъмнено е, че нарушителят не само не е
4
притежавал карта за квалификация в деня на проверката, но той никога не е
предприемал действия за снабдяване въобще с такава. Освен това на съда е
служебно известно, че наред с това нарушение, на същата дата и място, на
водача е бил съставен АУАН, а впоследствие е издадено НП и за друго
нарушение-че осъществява превоза без Удостоверение за психологична
годност.Това НП настоящият състав е потвърдил с Решение по НАХД
№239/2021г. по описа на РС-Бяла.
Следва да се отбележи, обаче, че приложената санкционна норма на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е била изменена с ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г., която редакция е била актуална към момента на извършване на
нарушението и издаването на НП. Разпоредбата има следното съдържание:
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с: 1. глоба 2 000 лв. – при първо
нарушение.“ Следователно според новата редакция на нормата,
инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да
извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ,
изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП. Картата за
квалификация на водача несъмнено не се явява такъв документ, тъй като не
касае моторното превозно средство, а самия водач.
В редакцията, с ДВ бр. 9 от 2017 г. санкционната разпоредба е гласяла:
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при
първо нарушение.“ Към тази редакция на ЗАвтПр тогава е била относимата
санкционна разпоредба за извършеното нарушение, тъй като Наредба №
41/04.08.2008 г. е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от
ЗАвП /съгласно § 4 от ПЗР на същата/, т. е. представлява подзаконов
нормативен акт по прилагането на ЗАвтП, съответно извършването на
обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба документ –
притежавана от водача карта за квалификация на водача, подлежи на
санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.
С оглед на изложеното и съгласно указанията в Тълкувателно решение №
8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният
съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл. 337, ал. 1, т.
5
2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В настоящата хипотеза, според съда
релевантната за деянието санкция е тази по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, според
която: „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция 200 лв.“ Тази санкция следва да бъде
наложена, което налага НП да бъде изменено и на жалбоподателя на осн.
чл.105, ал.1 от ЗАвП да бъде наложена глоба в размер на 200лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002064 от 29.07.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.2, ал.1
от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ, на Б. Т. Б., ЕГН **********, от с.Б.,
обл.В.Т., ул.Ш.“ № .. е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП –
административно наказание глоба в размер на 2000лв., КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното наказание като такова по чл.105,
ал.1 от ЗАвП и намалява глобата на 200лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6