Р Е Ш Е Н И Е №123
16.05.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Петко Г.
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №23
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №349 от 14.12.2021г.,
постановено по анд №1522/21г. РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление НП № 20-1228-001882 от 03.07.2021г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Стара Загора, с което на А.И.Г. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП била наложена административна санкция
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право на управление на мПС за срок от шест месеца“.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва изцяло чрез процесуален
представител адв. П., с довод за постановяването му в нарушение на закона. Касаторът твърди, че разпитан в с.з.
свидетел посочил данни за релевантни факти и обстоятелства, които Съдът
игнорирал по необясними по необясними причини,
като така постановил едно незаконосъобразно решение. Моли се за отмяна и
постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП.
Касаторът, редвоно призован, се представлява от пълномощник адв. П.,
който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото се депозира писмено
възражение против касационната жалба, с довод за нейната неоснователност.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт и се правил в алтернатива искане за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Представителят на ОП изразява
становище за правилност и законосъобразност
на въззивното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да потвърди процесното наказателно
постановление съставът на РС Стара Загора, приел за безспорно установено, че на
03.12.2019г. около 10.35 ч. в град Стара Загора на ул.“М.“
до № 95 наказаният управлявал в посока запад-изток собствения си лек автомобил,
който не бил регистриран по реда на Наредба, тъй като регистрацията му била
служебно прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП,
предвид на това, че същият закупил автомобила на 07.07.2017 и до 07.09.2017г.
не изпълнител задължението си за регистрация на МПС.
РС коментирал процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление с оглед данните за предходно образувано наказателно
производство, прекратено с постановление на прокурор, като извел извод, че на
тази плоскост нямало допуснати съществени процесуални нарушения, като процесния
акт бил съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от момента
на отказа на прокурора.
По същество на спора въззивният съд приел,
че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждавали
от целокупния доказателствен материал, в частност от справката за регистрация
на автомобила, договора за покупко-продажба на МПС, показанията на свидетелите И.
Н. И.ов, И. Ат. И.ов и С. З.
А., които взаимно се допълвали и не си противоречали.
Съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, т.е. водещи до
ограничаване правото на защита, вкл. приел и, че били представени доказателства
за компетентността на органа, издал НП. В заключение Съдът приел, че наложените
наказания били минималните такива и съответствали на предвидените за конкретното
нарушение, което не налагало и обсъждане на въпроса, дали били съобразени с
тежестта на визираното наказание.
Касационната инстанция приема обжалваното
решение за правилно, като постановено в съответствие с процесуален и материален
закон, поради което не е налице визираното касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Единственият довод на касатора,
с който той обосновава наведеното касационно основание е, че въззивният съд не
кредитира показанията на св. З. без основателна причина и така постановява едно
неправилно решение. Както се визира по-горе, въззивният съд изрично сочи, че
кредитира показанията на всички разпитани свидетели, защото от същите
еднопосочно и безпротиворечиво се установяват
релевантните за спора факти, като изрично РС сочи, че възприема и свидетелските
показания на св.З.. Видно от протокола от с.з. от 07.07.2021г. З. потвърждава факта, че наказаният,
след като закупува въпросния лек автомобил през 2017 /2018г., не го регистрира в
двумесечен срок от покупката, т.е. не в срока и не по начина, установени за
това, тъй като в близък момент от покупката заминал заедно със свидетелката да
работи в Испания, от където се прибрали през 2019г. Т.е. несъмнено до изтичане
на двумесечния срок, считано от датата на покупко-продажбата, няма направена регистрация,
както установява закона, поради което и след този момент има извършена служебна
дерегистрация на МПС и това е така и към датата на
нарушението – 03.12.2019г., в който момента наказаният водач управлява един не
регистриран автомобил и така нарушава именно на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която се
визира от АНО, като нарушението се извършва несъмнено виновно. За това нарушение
се предвижда санкция имено във визирания в НП чл.175, ал.3, педл.
първо от ЗДвП, съгласно който „наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред ..“. Видно е, че органът обсъжда в НП и въпроса за приложението
на чл.28 от ЗАНН, като не приема наличие на предпоставки за това. Този извод не
се опровергава от наказаното лице чрез надлежни твърдения и доказателства пред
съда, вкл. и пред настоящата инстанция.
Решението, с което се потвърждава
наказателното постановление против касатора е валидно,
допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в законна сила.
Ответникът
по касация претендира разноски и пред двете съдебни инстанции, което искане е частично
основателно. Такова е то единствено относно присъждане на разноските пред
касационната инстанция, като своевременно направено, но се явява неоснователно в
частта му относно присъждане на разноски пред въззивната, защото там липсва
надлежно и своевременно заявено такова, поради което и законосъборазно
липсва произнасяне от страна на въззивния съд. Като се съобрази правната и
фактическа сложност на спора, проявената процесуална деятелност на пълномощника
на ответника по касация, Съдът намира, че справедливо се явява възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 80 лева, определено на осн.
чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№349 от 14.12.2021г., постановено по анд №1522/21г.
РС Стара Загора.
ОСЪЖДА А.И.Г. ***, ЕГН: **********,***
разноски пред тази инстанция в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ:1.
2.