РЕШЕНИЕ
№ 5900
гр. С., 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110124351
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за
погасяване на част от вземанията по давност.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Между страните по делото не е спорно и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът, през процесния период е бил собственик на имот с аб. № ******
в гр.С..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г.
на КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 от
1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
представеното по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот, и като такъв е длъжен да заплаща цената на доставената ТЕ.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира жилището е
топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва /фирма/. За предоставената
услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за разпределение на топлинна
енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за
топлоснабдяването, съгласно който дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36,
ал.1 от действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на /фирма/.
Установено е по делото , че за процесния период в имота, собствен на ответника е
доставена топлоенергия, като, съгласно приетото заключение на вещо лице по ССчЕ,
разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334. През процесния период за имота са
начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки, въз
основа на служебни начисления, поради неосигурен достъп от страна на ответника.
Последният не установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и
да е оспорил изготвените изравнителни сметки в установените срокове, поради което съдът
намира, че разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба. Сумите за
доставена ТЕ са начислявани точно, като не е спорно по делото и от заключението на
приетата по делото ССчЕ, че същите не са заплатени.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените поделото писмени
доказателства и експертните заключения наличието на валидно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с
абонатен № ****** е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията /по ССчЕ/, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Според заключението поради неосигурен от
абоната достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, на основание чл. 69,
ал. 2 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването (отм.), топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е начислена служебно на база „брой лица” и норма на разход 140
л./денонощие за едно лице. В същото е изложено, че поради тази причина (неосигурен
достъп за отчет) топлинната енергия за отопление на имота е начислена служебно по
максимален специфичен разход на сградата, при спазване на законовите изисквания при
изчисляването. В заключението е посочено, че общият топломер в абонатната станция е
проверен. Разяснено е, че общият топломер е средство за търговско измерване, което
подлежи на метрологична проверка на всеки две години, като посочва свидетелствата,
издадени за извършените периодични проверки. С оглед на тези обстоятелства се налага
извод, че топлинната енергия, отчетена от общия топломер през процесния период, е
измерена правилно.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито плащане на
задълженията си /пълно или частично/, но като последица от заявеното възражение за
изтекла погасителна давност, част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната
2
практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с
тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия,
които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението на издаване
на заповед за изпълнение, т.е станалите изискуеми след 01.12.2019 г. Размерът на тези
вземания, съгласно ССчЕ, е 1377,63 лева главница и 230,30 лева лихва за забава за доставена
ТЕ, както и 24,17 лева главница и 5,22 лева лихва за забава за извършено дялово
разпределение, които не са погасени по давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период само в непогасената
им част - след 01.12.2019 г. Ответника дължи и законната лихва, изтекла върху главното
вземане след подаването на исковата молба.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят 585,54 лева разноски в настоящото производство – част от заплатените ДТ,
депозит за възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноските в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска в размер на – 70,27 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.
С., /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ************, с адрес *************, с сумата от 1377,63
лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот - апартамент № 10, находящ се в гр. С.,
*******************, ведно със законна лихва от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.11.2022 г. в размер на 230,30 лева,
сумата в размер на 24,17 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата в размер на 5,22 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 21.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 65847/2022г. на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА С. В. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., /адрес/ да заплати на /фирма/,
ЕИК ************, с адрес **************** да заплати на сумата от 70,27 лева – разноски
в заповедното, както и 585,54 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3