Определение по дело №288/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е било образувано въз основа на постъпила жалба от А. Б.- защитник на подсъдимия Н. К. против присъда №559 от 19.11.2009г., постановена от Районен съд- Г. Д. по н.о.х.д. №584/07г., с която подсъдимият Н. К. е признат за виновен по възведеното му обвинение в това, че: На 12.05.2004г. в гр.Г. Д., обл.Б. в съучастие, като съизвършител с И. Й. Г. от същия град отнели от дома на Д. И. Г., находящ се на ул. "Г. Т." №11 чужди движими вещи, а именно 35 /тридесет и пет/ литра гроздова ракия, домашно производство, на стойност 157.50 /сто петдесет и седем лв. и петдесет стотинки/ лева, 5 /пет/ литра сливова ракия, домашно производство, на стойност 17.50 /седемнадесет лв. и петдесет стотинки/ лева, 2 /два/ броя пластмасови туби с вместимост 20 /двадесет/литра, на стойност 13.60 /тринадесет лева и шестдесет стотинки/ лева и 1 /една/ пластмасова туба с вместимост 5 /пет/литра, на стойност 3.40 /три лева и четиридесет стотинки/ лева, собственост на Д. И. Г. от гр.Г. Д., обл. Б., от владението й, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 194,ал. 1 от НК във вр.с чл.20,ал.2 от НК.

Според изложеното в жалбата подсъдимият не е доволен от така постановената присъда, счита, че същата е необоснована, постановена в нарушение на закона, както и, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за осъществен от подсъдимия състав на престъплението по чл.194,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия навежда доводи за липса на елемент от субективната страна на престъплението по отношение на подс.К.. Иска връщане на делото за доразследване от досъдебната фаза.

Представителят на О. П.-Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в атакувания съдебен акт, наложеното наказание е справедливо поради което присъдата на РС-Г. Д. следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

При преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно установена. Накратко, правно значимите за обвинението факти са следните: Подсъдимите К. и Г. и свидетелите Ш. и Р. се познавали. Вечерта на 11.05.2004г. свидетелят Р. бил на работа до 24.00 часа и с останалите се уговорили, след като излезе от работа да отидат до Профилакториума в с.О. След като Р. приключил работа се срещнал с останалите. През нощта на 12.05.2004г. в гр.Г. Д., те пътували заедно с лекия автомобил на свидетеля Р., когато в близост до завода за ципове, свършил бензина и автомобила спрял. Тъй като никой от тях нямал достатъчно пари, за да заредят бензин, Р. останал при автомобила, а подсъдимите и свидетеля Ш. тръгнали да търсят да вземат назаем пари отнякъде. По пътя, в близост до УКВ училището в гр.Г. Д., те срещнали свидетеля К., с когото се познавали. Споделили проблема с него и той им казал, че живее на квартира в близост до детска градина «Д. Р.», намираща се под УКВ училището и в същата къща живеят на квартира други момчета, които могат да им дадат пари, за да заредят бензин. Четиримата заедно тръгнали кам къщата, в която живеел под наем К. и която била собственост на свидетелката Д. Г. Там К., Г. и К. влезли в къщата, а Ш. останал да чака отвън. К., Г. и К. отишли в стаята на другите момчета, които живеели под наем в къщата и взели от тях пари за бензин, след което Г. излязъл навън с парите, а К. и К. се забавили още малко в стаята. Г. дал парите на Ш., който с парите отишъл при свидетеля Р. и двамата заедно тръгнали да купят бензин. Преди това Ш. се разбрал с останалите в къщата подсъдими и св. К., да чакат под детската градина, за да ги вземат с автомобила. Междувременно, след тръгването на Ш., подсъдимия Г. влязъл в мазето на къщата на Г., където видял три туби - две с вместимост по двадесет литра и една с вместимост пет литра. В тубите имало ракия - в едната голяма туба 20 литра гроздова ракия, във втората голама туба -15 литра гроздова ракия, а в малката туба имало 5 литра сливова ракия. Г. изнесъл трите туби с ракия пред къщата, в двора й. Когато от къщата при него излезли свидетеля К. и подсъдимия К., Г. се обърнал към К. и му казал да вземе и да носи едната туба. Китов не знаел какво има в тубите, но се досетил, че Г. ги е откраднал от къщата и му казал, че няма да носи тубите. След това се отдалечил, но се обърнал и видял, че Г. носи двете туби, а К. е взел третата туба и двамата се отдалечават от двора на къщата. Когато Ш. и Р. заредили лекият автомобил с бензин, те отишли под детска градина «Д. Р.», според уговорката. Там ги чакали Г. и К., като до тях стояли и трите туби с ракия. Свидетелите разбрали, че в тубите има ракия, която е крадена, а Г. помолил Р. да превози тубите с автомобила си. Р., се съгласил, но за това, че ще превози тубите, поискал да получи една от големите туби. Помогнал да качат тубите в багажника на автомобила и превозил тубите до дома на Г., като оставил там едната двадесет литрова туба и малката туба от пет литра, а за себе си взел другата туба от двадесет литра. Установил, че в тубата има 15 литра ракия, част от която впоследствие продал, а част изконсумирал с приятели.

При така установеното във фактическо отношение първостепенният съд е приел, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.20 от НК.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че РС е положил достатъчно усилия за изясняване на обективната истина по делото. Явяват се обосновани направените изводи, опиращи се на описаните по-горе факти и обстоятелства. Същите са задълбочени, обосновани и логични, поради което и настоящата инстанция ги споделя изцяло, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Съдът подробно е отразил в мотивите си на кои доказателства обосновава присъдата си и защо. В този смисъл неоснователни се явяват твърденията в жалбата относно неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, както и искането за връщане на наказатлното производство за доразследване. Конкретните действия на К. са били възприети, а по-късно и възпроизведени от свидетели-очевидци, присъствували непосредствено на мястото на инкриминираното деяние. В тази връзка РС правилно е кредитирал показанията на св.Шумаров, Китов, обясненията на подс.Г., които са последователни, логични и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал, доказващ участието на подс.К. в инкриминираното деяние.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението кражба -отнемане, като е прекъснал фактическата власт върху процесната вещ на собственика- Л. С., установил своя, без съгласие на собственика й, с намерение противозаконно да я присвои.

Във връзка със субективната страна на деянието правилни са изводите на РС за наличие на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им, съзнавал е, че отнема вещта, без съгласието на собственика. Извършването на разпоредителни действия по отношение на процесната вещ показва целта на подсъдимия да я присвои.

При определяне вида и размера на наказанието РС е взел предвид съдебното минало на подсъдимия, тежеста на конкретното престъпление, материалното и имотното му състояние.

Обсъждайки наказанието, настоящият състав счита, че следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства също така и младата възраст на дееца, обществената опасност и последиците на деянието. Ето защо се налага първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта относно размера на наказанието, като въззивната инстанция приема, че при превес на смекчаващите вината обстоятелства, каквито в настоящия случай са - младата възраст на дееца, декларираното от него недобро материално състояние, обществената опасност и последиците на деянието- което обстоятелство не е отчетено в достатъчна степен от първостепенния съд, наказанието следва да бъде намалено.

Така определеното от въззивния съд спрямо подс.К. наказание би могло да го поправи и превъзпита, а по този начин би се реализирала целта на генералната превенция.

Р Е Ш И:

Изменява присъда №559/19.11.2009г., постановена по н.о.х.д. №584/07г. по описа на РС-Г. Д., с която на подсъдимият Н. И. К. е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6/шест/ месеца, като намалява наказанието "Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на проверка по жалба или протест на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: