РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Добрич, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102561 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ж. ОР. АД., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 24, вх. Д, ет. 1, ап. 1, срещу Ж. Н. АК., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 69, вх. Г, ет. 4, ап. 15, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 419 от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 г., допълнена с Определение № 725 от
19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.:
1) 3000, 00 евро, невърната заемна сума по договор за заем от
24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
2) 1000, 00 евро, невърната заемна сума по договор за заем от
21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните са братовчедки. Сочи се, че
ответницата от години живее и работи в Кралство Испания. На 24.01.2019 г.,
в телефонен разговор, последната е помолила ищцата да предостави в заем
сума от 3000 евро, която да използват със съпруга си за отваряне на търговски
1
обект за плодове и зеленчуци. Твърди се, че са се уговорили сумата да бъде
върната до 30.06.2019 г. Не са подписвали писмен договор. Комуникирали са
единствено чрез интернет приложения. Сочи се, че ищцата е превела парите
по банков път.
Твърди се също, че в средата на месец март ответницата е поискала
от ищцата да предостави още 1000 евро за закупуване на стока за магазина.
Заявява се, че ответницата е обещала да върне сумата до 30.06.2019 г. В тази
връзка се посочва, че на 21.03.2019 г. страните са сключили устно договор за
заем, по силата на който ищцата е предоставила сумата от 1000 евро на
ответницата, а последната се е задължила да я върне на 30.06.2019 г. През
същия ден сумата е била преведена на Ж.А. с банков превод.
На 23.04.2019 г., когато ищцата била на гости на ответницата и
съпруга , последните се скарали с Ж.А. и я изгонили от дома си, като
заявили, че няма да върнат получените пари. Впоследствие при всеки
контакт между страните ответницата отказвала да възстанови получените
суми.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат П.П.. В хода
на устните състезания последната заявява, че поддържа исковата молба.
Претендира и разноски.
В законоустановения срок особеният представител на ответника e
депозирал отговор на исковата молба. Същият счита, че исковете са
неоснователни. Във връзка с установителните искове сочи, че липсват
доказателства, от които да се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за заем между страните. По отношение на иска с
правно основание чл. 55 от ЗЗД заявява, че е неоснователен. Аргументира се
като изтъква, че в обстоятелствената част на исковата молба не са въведени
твърдения сумата от 4000 евро да е получена без основание, а напротив,
твърди се, че е получена въз основа на договор за заем. Според особения
представител и искът по чл. 59 от ЗЗД е неоснователен, тъй като не са
приложени доказателства, от които да се установи, че сумата от 4000 евро е
била преведена на ответницата.
На тази основа прави искане за отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения
представител – адвокат Д.М., който се придържа към защитната теза, заявена
с отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено преводно нареждане на испански език от
„Банко де Сабадел С.А.“, Испания, придружено със заверен превод на
български език (л. 5). От същото се установява, че на 24.01.2019 г. ищцата е
превела по сметка на ответницата сумата от 3000, 00 евро.
2
Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на ищцата в
„Експресбанк“ АД, същата е превела на ответницата и сумата от 1000, 00 евро
на 21.03.2019 г. Като основание за превода е посочила „заем“ (л. 6).
В хода на съдебното дирене бяха събрани и гласни доказателствени
средства. Като свидетели бяха разпитани Радослав Кулев и Ангелина Митева,
които са приятели на ищцата.
И двамата свидетели обясниха, че всекидневно посещават магазина
за цветя на Ж.А. в гр. Добрич, ж.к. „*** 1“. През януари 2019 г. са били в
магазина, когато ищцата и ответницата са провеждали телефонен разговор.
Високоговорителят на телефона на ищцата е бил включен, поради което
двамата свидетели са чули разговора им. Страните са се уговорили Ж.А. да
преведе на Ж.А. сумата от 3000, 00 евро. Същата е била необходима на
ответницата и съпруга за отваряне на магазин за плодове и зеленчуци в
Кралство Испания, където пребивават. Ответницата обещала да върне сумата
до края на месец юни 2019 г.
Двамата разказаха и за друг случай. На девети март отново били
заедно в магазина и страните говорили на високоговорител по телефона.
Ответницата поискала още 1000, 00 евро и обещала да ги върне на ищцата до
края на месец юни 2019 г.
Свидетелите твърдят, че през месец април същата година ищцата е
отишла в Кралство Испания на гости на семейството на ответницата. Искала
да разбере как се развива магазина. След като се е върнала от там, Ж.А. им
разказала, че ответницата и съпругът са я изгонили от дома си. Причина за
конфликта между тях станали двете суми, които ищцата им превела за
откриване на магазина. Попитала ги кога ще върнат парите, а Ж.А. и
съпругът я изгонили от дома си и казали, че няма да върнат парите.
Ответницата блокирала ищцата във всички мобилни и интернет приложения.
Затова се наложило ищцата да се обади на ответницата от скрит номер.
Когато осъществили контакт, съпругът на ответницата започнал да ругае
Ж.А. и ѝ казал, че няма да ѝ върнат парите.
Показанията на свидетелите са еднопосочни и ясни. Кореспондират
както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал,
поради което съдът ги възприема за достоверни.
Ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата от 3000, 00 евро, невърната заемна сума по договор
за заем от 24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата
и за сумата от 1000, 00 евро, невърната заемна сума по договор за заем от
21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата.
Заповедният съд е уважил заявлението в цялост и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 419 от 25.05.2021
г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., допълнена с
3
Определение № 725 от 19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
заявителят е предявил установителен иск за вземането си.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.
По установителните искове с правно основание по чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за
заем; предаването на сумите на ответницата, както и изискуемостта на
задълженията за връщане на сумите от 3000, 00 евро и от 1000, 00 евро.
Ищцата установи наличието на валидно заемно правоотношение
между нея и ответницата в условията на пълно и главно доказване. Договорът
за заем за потребление е реален, счита се за сключен в момента на предаване
на заемната сума на заемополучателя. От приложените по делото писмени
доказателствени средства - преводно нареждане и извлечение от банковата
сметка на ищцата, се установи, че последната е превела на Ж.А. сума в размер
на 3000, 00 евро, на 24.01.2019 г. и след това сума в размер на 1000, 00 евро,
на 21.03.2019 г. Ответната страна не оспори получаването на сумите от
ответницата.
Прехвърлянето на сумата от 1000, 00 евро на основание договор за
заем се извежда от основанието, посочено от ищцата при извършване на
превода. Освен това, основанието на извършените преводи се установи по
категоричен начин и от показанията на свидетелите Р.К. и А.М.. И двамата
потвърдиха, че страните са се уговорили ищцата да преведе сумите от 3000,
00 евро и 1000, 00 евро на ответницата, за да може последната и съпругът
да отворят собствен магазин в Кралство Испания. Свидетелите заявиха също,
че страните са се уговорили сумите да бъдат върнати на ищцата до края на
месец юни 2019 г. Следователно, към настоящия момент изискуемостта на
вземанията по двата договора е настъпила.
На тази плоскост трябва да бъде коментирана и забраната по чл. 164,
ал. 1, т. 3 от ГПК. Стойността на първия договор, сключен на 24.01.2019 г.,
надхвърля сумата от 5000 лева. В цитираната по-горе разпоредба
законодателят е предвидил забрана договори на стойност, по-голяма от 5000
лева, да се установяват със свидетелски показания. Тази забрана обаче не е
абсолютна. Предвидени са изключения от приложението – когато
договорите на стойност, по-голяма от 5000 лева, са сключени между съпрузи
или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително. Настоящият случай попада в кръга
4
на изключенията, тъй като се установи, че страните са първи братовчедки –
роднини по съребрена линия от четвърта степен. Затова свидетелските
показания на Р.К. и А.М., касаещи елементите на заемните правоотношения
между страните, са допустими.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенциите
на ищцата, за установяване на вземанията по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 419 от 25.05.2021 г. по ч.гр.д. №
1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., допълнена с Определение №
725 от 19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021
г.:
1) 3000, 00 евро, невърната заемна сума по договор за заем от
24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
2) 1000, 00 евро, невърната заемна сума по договор за заем от
21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата.
Предвид положителния извод за основателност на главните искове,
процесуалното условие за разглеждане на евентуалните претенции следва да
се счита за ненастъпило. Затова съдът не дължи произнасяне по евентуалните
искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ищцата е представила списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното
производство е направила разноски в размер на 656, 50 лева (адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лева и държавна такса в размер на 156, 50
лева).
В настоящата инстанция е направила разноски в размер на 1276, 47
лева (адвокатско възнаграждение в размер на 720, 00 лева; държавна такса в
размер на 156, 47 лева; депозит за особен представител в размер на 400, 00
лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 656, 50 лева; за първоинстанционното производство – 1276,
47 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. ОР. АД., с
5
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 24, вх. Д, ет. 1, ап. 1,
срещу Ж. Н. АК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 69,
вх. Г, ет. 4, ап. 15, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцата сумата от 3000, 00 евро,
представляваща заемна сума по договор за заем от 24.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата – предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 419 от 25.05.2021
г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., допълнена с
Определение № 725 от 19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. ОР. АД., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 24, вх. Д, ет. 1, ап. 1,
срещу Ж. Н. АК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 69,
вх. Г, ет. 4, ап. 15, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1000, 00 евро,
представляваща заемна сума по договор за заем от 21.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
20.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата – предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 419 от 25.05.2021
г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., допълнена с
Определение № 725 от 19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1557 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г.
ОСЪЖДА Ж. Н. АК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„****“ бл. 69, вх. Г, ет. 4, ап. 15, да заплати на Ж. ОР. АД., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 24, вх. Д, ет. 1, ап. 1, сумата от 656, 50
лева – разноски по ч.гр.д. № 1557/2021 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА Ж. Н. АК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.
„****“ бл. 69, вх. Г, ет. 4, ап. 15, да заплати на Ж. ОР. АД., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 24, вх. Д, ет. 1, ап. 1, сумата от 1276, 47
лева – разноски по гр.д. № 2561/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
6
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7