Р Е Ш Е Н И Е
№260956 14.10.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия
ХХІІ-ри
гр. състав
На пети октомври две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена
Ангелова
като разгледа докладваното от председателя
Пенка Стоева
гражданско дело № 25 по описа за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Eвентуално съединени частични искове по чл.211 във
вр. с чл.207,ал.1,т.2 от КТ и чл.45,ал.1 от ЗЗД
Ищецът „Триера“ ООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:***, адв.П. А., моли съда да осъди ответника Б.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумата от 26000лв., като частичен иск от сума в общ
размер от 281 776лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба, съставляваща неплатена част от установена липса в пълен размер на
293 776лв., причинена при изпълнявана от ответника ***, през периода
01.08.2014г.-24.07.2019г., евентуално- в случай, че основният иск бъде
отхвърлен, тъй като се счете, че липсата е умишлено причинена от ответника, или
е резултат на престъпление, то ответникът да бъде осъден да заплати описаната
вече сума, като обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда при
изпълнение на служебните му задължения по трудово правоотношение, в описания
вече период, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, за която вреда
дължи отговорност по силата на гражданския закон.
Основал е исковете си на
твърденията, че :
В периода
01.08.14г.-24.07.19г., ответникът е полагал при него труд по трудов договор на
длъжност, която се характеризира като ***и съобразно уговореното е изпълнявал
функции на ***.
При извършена ревизия и
съгласно изготвена справка за паричните наличности в служебните каси на
дружеството към 23.09.2019г., подписана от ***му, включително ответникът по
делото, в неговата каса е установена липса в размер на 293 776лв.
С две собственоръчни
декларации от 24.07.19г., ответникът бил признал, че за периода от август
2014г. до юли 2019г. е похарчил сума от 294 000лв., присвоена от касата на
„Триера“ ООД, като залагал по билети от лотарии, тото, Еврофутбол, казина и в
чужбина.
За обезпечаване на
задължението си да обезщети работодателя за констатираните при ревизията липси,
ответникът бил издал в полза на дружеството и три броя записи на заповед: от
24.07.19г., с падеж на 30.09.19г., за сума от 100000лв.; от 24.07.19г., с падеж
на 29.02.20г., за сума от 100000лв.; от 24.07.19г. с падеж на 31.08.20г., за
сума от 94000лв.
До момента, ответникът би
възстановил на ищеца сума от 12 000лв., а 281 776лв. от установената липса
оставали невъзстановени.
След настъпване датата на
падежа по първия описан запис на заповед, ищецът се снабдил въз основа на него,
в производство по ч.гр.д. №16106/2019г. на ПРС, с изпълнителен лист за сумата
от 100000лв., а след подадено възражение от ответника се развило производство
по иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му, в което било въведено
каузалното правоотношение между страните, за обезпечаване вземането по което
бил издаден записът на заповед. По този иск било образувано т.д. №1059/2019г.
на ПОС, приключило с влязло в сила решение №260102/30.10.20г., с което било
прието, че е установил вземането си, като в това производство ответникът не бил
оспорил никой от релевантните факти, пораждащ вземането на ищеца към него,
произтичащо от пълната имуществена отговорност на ответника за липси, причинени
в качеството му на ***, поради което, на основание т.2 от ТР №3/22.04.19г. по
т.д. №3/16г. на ОСГТК на ВКС, общите правопораждащи факти за предявения иск за
част от вземането се ползват със сила на пресъдено нещо и за останалата негова
част, тъй че е недопустимо да се пререшават в следващо производство.
Пледира по същество за уважаване
на предявения главен иск, а ако бъде отхвърлен- за уважаване на предявения
евентуален иск за вземането му, с присъждане на разноските по списъка,
представен в с.з. от 05.10.21г. /виж списъка на л.61/. Развива съображения и с
писмена защита вх.№283183/12.10.21г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, заведен в канцеларията на
съда с вх.№268376/10.03.21г., с който е признал предявения иск за допустим, но
го е оспорил като изцяло неоснователен, тъй като твърденията на ищеца за това,
че той е бил ***, че е формирал като такъв умишлено липси в размер на
281 776лв. и че е извършена ревизия, при която са направени описаните
констатации, не са подкрепени с доказателства, а са изцяло голословни.
Пледира с отговора на
исковата молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските,
направени в производството.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, основният иск е
основателен и следва да се уважи, в която връзка не е налице процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния предявен иск,
воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията, на които
ищецът е основал исковете си, ги поставят в хипотезите съответно на 211 във вр.
с чл.207,ал.1,т.2 от КТ и чл.45,ал.1 от ЗЗД и ги правят допустими, при надлежна
процесуална активна и пасивна легитимация на страните в производството.
Допустимостта на
предявените искове не е била оспорвана от ответника.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 18.05.21г.
съдът е приел доклад по делото и се е произнесъл по повдигнатия от ищеца въпрос
дали дължи доказване на релевантните за предявения от него иск
факти или те следват да се считат за ненуждаещи се от доказване на основание
т.2 от Тълкувателно решение №3/2019г., предвид приключилото между страните производство по т.д. №1059/2019г. на
ПОС, като е приел по съображенията, подробно изложени в протокола от това съдебно
заседание, че посочените с доклада релевантни факти, стоящи в тежест на ищеца,
се нуждаят от доказване в този процес, а задължителното
тълкуване, дадено с т.2 от цитираното ТР, съгласно което, установените с решението по частичен
иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на
пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения
пълен размер на вземането, не може да
се приложи в случая, доколкото двете
производства- това по приключилото т.д. №1059/19г. на ПОС и настоящото, не са
такива по предявен частичен иск и впоследствие- по иск за разликата до заявения
пълен размер, а първото е по иск по чл.422 от ГПК, като производството се е
развило след подадено от длъжника възражение по издаден в полза на кредитора
запис на заповед за сумата от 100000лв., а не въз основа на твърдения за
произход на задължението от фактите, на които сега ищецът е основал иска си.
2.След указване от съда на
ищеца, че не сочи доказателства за твърденията, на които е основал исковете си,
ищецът е представил с молба вх.№275682/25.05.21г.
писмени доказателства по опис /л.42-л.53/, приети с Определение на съда от
30.06.21г. /л.56/, изменено с Определение №261269/20.08.21г. /л.57/, като е
изключена от приетите доказателства длъжностната характеристика, описана по т.2
от молбата на ищеца, заради непредставянето и.
Преписи от представените
от ищеца писмени доказателства са били връчени на ответника за становище в
определен срок, каквото той не е взел и не е повдигнал във връзка с
представените от ищеца документи никакви оспорвания /виж съобщението на л.55/.
С така представените от
ищеца и приети от съда писмени доказателства от фактическа страна по делото се
установи, че:
На 01.04.96г. Б.М. е бил назначен
като ***с постоянен трудов договор в ***на „Триера“ООД, а с допълнително
споразумение от 30.12.02г. трудовият договор е бил изменен, като е назначен на
длъжност ***/виж: трудов договор на л.51 и описаното допълнително споразумение
на л.52/.
На 10.07.19г., Ч. П., ***на
„Триера“ ООД, е наредил да се извърши ревизия на разходите, отразени в
служебните каса на *** А.Р., Б.М. и Б.К., която да обхване периода август
2014г. и до момента на приключването и, но не по-късно от 25.07.19г., като
извършването и е възложено на С.Г.и П.П./виж заповедта на л.43/.
На 23.07.19г., от
неизвестно лице е изготвена справка за парични наличности в служебни каси на
фирма „Триера“ ООД, в която в три колони са описани съответно: наличности в каса, в лева; ***отговорно лице
на каса; подписи на ***отговорното лице, съгласно която в касата на Б.М. е
установена наличност от 217.76лв., като справката е подписана от него, в
качеството му на ***отговорно лице /виж справката на л.44/.
На 24.07.19г., са били
съставени следните документи:
Протокол за извършена
ревизия на касова наличност, въз основа на заповед от 10.07.19г., от комисия в
състав: П.П.- ***; С.Г.—***; Ч.П.- ***, съгласно който протокол е установена
липса от касата на дружеството в размер на 293 776лв., за която е
посочено, че била поверена на Б.М., ***по трудов договор от 01.04.96г., на
длъжност ***, който съгласно длъжностната си характеристика има *** във връзка
с поверените му парични и материални ценности, и за която, от съществуващите
записи в складовата програма на дружеството, може да се направи обосновано
предположение, че я е присвоил от оборота на касата, изписвайки от касата
разходи, несвързани с дейността на дружеството/неосъществени реално разходи, и
прибирайки суми от касата, с което е увредил дружеството. Този протокол, освен
от членовете на комисията, извършила тъй наречената ревизия, е подписан и от Б.М.,
като ***/виж протокола на л.45/;
Две собственоръчни
заявления на Б.М., съгласно които, като ***на „Триера“ ООД с ******функция, за
периода от август 2014г. до юли 2019г. е злоупотребил с присвояване на пари в
брой от касата на дружеството, в общ размер 294 000лв., които похарчил, като
залагал суми по различни хазартни игри /виж заявленията на л.46 и л.47/;
Три записа на заповед с издател Б.М. и поемател
„Триера“ ООД, с които ответникът се е задължил без протест и разноски да
заплати на поемателя на датата на падежа, съответно 30.09.19г., 29.02.20г. и
31.08.20г., сумите от съответно 100000лв., 100000лв. и 94000лв. /виж трите
записа на л.48-л.50/.
В хода на производството и
във връзка с повдигнатите с отговора на исковата молба оспорвания на
твърденията на ищеца, че е бил при него *** и че при извършена ревизия е
формирал липси в посочения размер, ответникът е повдигнал единствено искането
за назначаване на вещо лице, което да извърши ревизия на дружеството, за да
установи има ли формирани от него липси, което е оставено от съда без уважение
в с.з. от 18.05.21г., като лишено от конкретност на поставените задачи, както и
защото установяването на липсите и техния размер е поставено с доклада по
делото в тежест на ищеца /виж молбата на л.34 и протокола от с.з. на л.36-л.39/.
3.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните изводи по съществото на спора.
3.1.Основният иск е
основателен и следва да се уважи.
Работник
или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса в пълния и размер /чл.207,ал.1,т.2 от КТ/, като пълната имуществена отговорност се осъществява по
съдебен ред /чл.211 от КТ/, а за вреда, която е причинена
от работник или ***умишлено, отговорността му се определя от гражданския закон /чл.203,ал.2 от КТ/, който се прилага и за
неуредените в глава Десета, раздел ІІ от КТ въпроси, касаещи имуществената
отговорност на работника или служителя към работодателя /чл.212 от КТ/.
В конкретния случай, при
разпределена върху ищеца тежест да установи по предявения основен иск фактите,
че ответникът е заемал при него *** по
трудов договор, включително за периода 01.08.14г.-24.07.19г., както и че в
касата му е установена липса в размер на 293 776лв., ищецът е успял да
докаже тези факти, като :
Е представил сключен
постоянен трудов договор от 1996г. и допълнително споразумение от 2002г., съгласно
които, считано от 2002г., ответникът е заемал при него длъжността ***, и няма
навеждани от ответника твърдения този договор да е бил прекратен преди
01.08.14г. на някакво основание и да не е пораждал действие между страните до
крайната дата на ревизирания с вътрешна проверка период- 24.07.19г.;
Макар от ищеца да не е
представена длъжностната характеристика за длъжността ***, заемана от ответника
при ищцовото дружество, обстоятелството, че ответникът е заемал *** в периода
на извършената от дружество проверка и установена в касата му липса, се намира
от съда за установено, доколкото:
Съобразно чл.1,ал.1,т.1 и
т.2 от Наредба №63 за прилагане на Указ №1074 за ограничаване заемането на
отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица,
действалата за периода 01.08.2014г.-24.07.2019г. и отменена, считано от
28.02.20г., отчетнически са длъжностите, заемани от лица, които в качеството си
на *** събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или
материални ценности, както и лицата, които не са назначени на ***, но
фактически изпълняват отчетнически функции.
Съобразно националния
класификатор на длъжностите, обнародван на официалната страница на МТСП, в клас
5- Персонал, зает в услуги за населението, търговия и охрана, е включен подклас
52- Продавачи и от описанието на длъжността личи, че в основните изпълнявани от
лицата, заемащи тази длъжност задачи, са извършванет она продажби и приемането
на плащания при покупки на стоки и услуги- т.е. извършването на функции, които
са отчетнически по смисъла на цитираните вече разпоредби на чл.1,ал.1,т.1 и т.2
от Нар.№63/75г.
Самият ответник, макар да
е оспорил с отговора си твърдението на ищеца да е бил *** при него в описания
период на констатирана липса, не е оспорил представените от ищеца за
установяване на твърденията му в тази връзка писмени доказателства, в част от
които- справка и протокол, както вече се описа в установителната част на това
решение, е положил подписите си в качеството съответно на материално-отговорно
лице, работещо на каса, и на ***, и в едно от двете собственоръчни негови
заявления от 24.07.19г. сам е посочил/признал, че е бил при ищцовото дружество ***с
******функция.
По отношение
установеността на липсата и размера и, които са били също оспорени от ответника
в производството, съдът зачете направените от него собственоръчни писмени
признания на неблагоприятните за него факти, че поради хазартната си зависимост
е присвоил от касата на дружеството работодател, за периода от август 2014г. до
юли 2019г., сумата от 294 000лв., които е похарчил в залагания. Тяхната
истинноста не е оспорена от него при представянето им от ищеца и доколкото
кореспондират и на протокола, съставен при вътрешна проверка от дружеството
–ищец, констатирал липса в размер на 293 776лв. от касата на ответника,
като съставеният протокол е също подписан от него, в качеството му на ***, в
съвкупност обосновават този релевантен факт.
Ищецът сам сочи, че
ответникът му е възстановил сума от 12000лв. и остава да му дължи
281 776лв. от липсата в общ размер на 293 776лв., поради което
предявеният от него иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
26000лв., като част от общо дължимия му размер на установената липса в касата
му, като ***, възлизащ към датата на исковата молба на 281 776лв., като
съобрази и това, че по отношение на сума в размер на 100000лв, за които е
постановено влязлото в сила решение по т.д. №1059/19г., ищецът вече разполага с
изпълнителен титул, следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-05.01.2021г.
3.2.С уважаване на
основния иск не е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на
евентуалния такъв, предявен под условие основният иск да е отхвърлен, поради
което съдът не го разглежда.
В частта за разноските.
И двете страни претендират разноски в
производството, като с уважаване на иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
такива се следват само на ищеца.
Ищецът претендира по
списъка, представен в с.з. от 05.10.21г., заплащане на разноски от общо
2720лв., от които 1040лв.- платена държавна такса и 1680лв.- платено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е установил
направата на претендираните разноски изцяло и затова същите следва да се
поставят в тежест на ответника /виж л.21 и документите на л.62-л.64/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Б.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Триера“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, адв.П. А., по банкова сметка ***, на която дружеството е титуляр, сумата от 26000- двадесет и шест хиляди
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-05.01.2021г., като
частичен иск от сума в общ размер от 281 776лв., съставляваща
невъзстановената от него към 05.01.21г. на работодателя част от установена в касата му като *** /***/
липса в пълен размер от 293 776лв., за периода 01.08.2014г.-24.07.2019г., както
и сумата от 2720- две хиляди седемстотин и двадесет лева- разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: