Решение по дело №26/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 29
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500026
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Сливен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500026 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 207/03.12.2021г.по гр. дело №20212220100864 по описа за 2021 г.
на Районен съд Н.З., с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК, по отношение на В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, че дължи на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество
„ОТП Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***), представлявано от И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, в
качеството му на цесионер сумата 10010.77 лв. /десет хиляди и десет лева и седемдесет и
седем стотинки/, от които: 8806.13 лв. /осем хиляди осемстотин и шест лева и тринадесет
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.07.2018 г. до
изплащане на вземането; 1001.94 лв. /хиляда и един лева и деветдесет и четири стотинки/ -
договорна лихва за периода от 28.07.2017 г. до 12.07.2018 г.; 82.70 лв. /осемдесет и два лева
и седемдесет стотинки/,
лихвена надбавка за периода от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лв. /сто и двадесет
лева/ - заемни такси, за които суми са издадени по реда на чл.417 от ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение № 814/17.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 18.09.2018
г. по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд – Н.З.за 2018 г. С решението е осъден, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Г. В. да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ***,
направените по настоящото производство разноски в размер на 1660.54 лв. /хиляда
шестстотин и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ и е осъден В. Г. В. да заплати на
1
ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, направените разноски по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд
- Н.З. за 2018 г. в размер на 350.22 лв. /триста и петдесет лева и двадесет и две стотинки/.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез особения представител,
като се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилността на
първоинстанционнот решение се корени в погрешното решаване на въпроса налице ли е
материалноправна и процесуална легитимация на ищеца по делото да претендира вземането,
както и обстоятелството дължима
ли е сумата от 120 лв., наречена от Банката - кредитор „разход при изискуем кредит".В
първоинстанционното дело, с отговора на исковата молба, е било направено възражение за
липса на активна легитимация на ищеца за предявяване на иска, поради липсата на
качеството на кредитор на „ОТП Ф.Б." ЕАД спрямо В.В., тъй като последният така и не е
бил уведомен за извършената цесия.
За да мотивира решението си съдът е приел, че неполучаването на
документите за извършената цесия, както и неявяването в съдебното заседание не следва да
бъде толерирано, както и че никой не може да черпи права от недобросъвестното си
поведение. Съдебната практика допуска възможността задължението да се счита за
извършено и с приложение на документите за цесия към исковата молба, като факт ценен от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.З от
ГПК.
Настоящият случай обаче има съществена отлика и това е, че на длъжника не е извършено
фактическо връчване на книжата и той не е информиран за извършената цесия, тъй като се
представлява по делото от особен представител. Връчването на особения представител не
може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването на изявления, които принципно биха довели
до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния
кредитор е нов, няма да произведе този ефект. Представителната власт на особения
представител
спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която се свързва с
общото правило на чл.29, ал.З от ГПК, която представителна власт е ограничена, арг. чл.29,
ал.5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение. Затова е неправилно разбирането, че връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, включително и тези
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. С договора за цесия, обаче се променя една от страните по
материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от настъпването на
2
обективни факти предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на
конкретни уговорки постигнати от страните. Поради гореизложеното намира, че неправилно
районният съд е приложил материалния закон, като е приел, с оглед обстоятелствата по
делото, че длъжникът е бил валидно уведомен за извършената цесия, поради което и „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД е встъпило в правата на кредитора по договора за потребителски кредит.
На второ място, съдът не се е произнесъл по всички направени
възражения с отговора на исковата молба. Никъде в своето решение
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за недължимостта на сумата от 120 лв.
- заемни такси. Привидно уговорена като „заемна такса“ или „Разходи при изискуемост на
кредит“, сумата от 120 лв. на практика представлява такса по управление на кредита, но не
и такса за допълнителна услуга. Съгл. чл.10, ал.2 от ЗПК Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Видно от приложение № 3 „Такси по кредити за текущо потребление“ към Договор за
кредит текущо потребление от 06.10.2015 г., в т.6 видове такси са посочени „Разходи при
изискуемост на кредит“ - 120 лв. Разходите при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на практика са разходи по
неговото управление, а не такса за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК,
защото за да е налице такса за услуга е необходимо длъжникът да е поискал предоставяне на
услуга от банката. Дори систематичното й положение в раздел „Такси по кредити за текущо
потребление“ говори, че този разход е по управление на кредита, а не е свързан с
допълнителна услуга. Следва да се посочи и факта, че в първоинстанционнот дело не са
представени никакви доказателства за сторени разноски в този размер. Поради тази причина
счита, че сумата от 120 лв. - заемни такси е незаконосъобразно начислена и същата не
се дължи на кредитора. На последно място следвало да се има предвид, че се касае за
отношения между банка и потребител, при които съдът е длъжен да следи служебно за
неравноправни клаузи - чл.7, ал.З от ГПК.
Моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение № 207 / 03.12.2021 г.,
постановено по гр. дело № 864 / 2021 г. по описа на Районен съд Н.З., като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново с което да се отхвърли изцяло
предявения на осн. чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК иск предявен от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК
*** срещу В. Г. В., ЕГН **********, за сумата
от 8806,13 лв. - незаплатена главница; 1001,94 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2017
г. до 12.07.2018 г.; 82,70 лв. - лихвена надбавка за периода от 29.07.2017 г. до 12.07.2018 г.;
120 лв. - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г.
до окончателното изплащане на дълга, като неоснователен и недоказан.
В условията на алтернативност, моли да се постанови решение, с което да се отмени
отмените частично решението в частта, в която се признава
за установено по отношение на В. Г. В., ЕГН **********,с адрес: гр. Н.З., ***, че дължи на
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер сумата от 120 лв. (сто и двадесет
лева) - заемни такси, като вместо това се отхвърли претенцията.
3
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди,че тя е неоснователна. Ответната страна неправилно твърди, че липсва надлежно
уведомяване за извършената цесия по отношение на ответника. Действително няма данни
той лично да е получил преди образуване на първоинстанционното производство
приложеното към исковата молба Уведомително писмо за цесия с баркод
*PSFABG00DJTZL*, доколкото в известието за доставяне е
отразено, че пратката не е била потърсена от адресата. Същевременно получаването
уведомлението за извършената цесия в рамките на настоящото съдебно производство
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и
разрешенията, в цитирана съдебна практика. С оглед надлежното връчване на ответника
чрез особения му представител
на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
Връчването на книжата на особения представител поражда материалноправен ефект и се
приравнява на връчване на ответника. В защита на твърдението, че връчването на
уведомлението за цесия е надлежно обявено на нужния адресат следва да бъде отбелязано,
че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите
на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че
съдебният адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок
да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес
включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и
след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в
съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес, то същият не
следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Процесуалният закон в чл. 47, ал.6 е
предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения
представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на чл. 29, ал.5 от ГПК
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо
изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК. Респективно същият е надлежен есат
на всички твърдения наведени от ищеца с исковата мрлба, включително такива за
извършена цесия. В обобщение се иска да се потвърди решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
4
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява
съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този
договор не участва само длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за
валидността му обаче е съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна
длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то
действие за него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Действително, както посочва въззивникът, договорът за
цесия е валидно сключен между страните – цедент и цесионер, но за да породи действие
спрямо длъжника, който не е страна по него, то е необходимо надлежното му уведомяване
по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът е представил за връчване и уведомлението за цесията на
длъжника, което съгласно препотвърдената съдебна практика, следва да се зачете съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е
намерен на същия си постоянен адрес и е приет за редовно призован по реда на чл. 46 ал 5
от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на разноски на ищеца, с
оглед охрана на интересите му, на когото са връчени всички книжа.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Това, според настоящия въззивен състав, се отнася и до уведомлението по чл. 99
ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99
ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е налице практика на ВКС /Р. № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и
др./, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най-общо становището, че
кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите
изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК -
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство.
Поради това, щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че
уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по договора за заем,
прехвърлянето на вземането му и самото уведомление е приложено към нея, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
5
Следователно, налице е валидна цесия, която е съобщена на длъжника и е породила спрямо
него правни последици.
От приетите писмени доказателства и от приобщената по делото съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се доказа, че между „Банка ДСК“ ЕАД клон Н.З., като кредитор и В. Г.
В., като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от
06.10.2015 г., съгласно който на ответника е предоставена сумата от 10000.00 лева, усвоена
изцяло от по банковата му сметка BG72STSA93000022922707 на 07.10.2015 г., за срок от 120
месеца, с месечна падежна дата всяко 28-мо число на месеца и преференциален променлив
лихвен процент в размер на 9.45% годишно. Безспорно е, че за погасяване на задължението
по процесния кредит ответникът е заплатил сумата от 2662.51 лв., която била отнесена за
погасяване на дълга по следния начин: 1193.87 лв. за главница, 1466.96 лв. за договорна
лихва и1.68 лв. за санкционна лихва. Въззивникът е преустановил плащанията си по кредита
на 28.07.2017 г., поради което е изпаднал в просрочие, нарушавайки договореностите си с
„Банка ДСК“ ЕАД, а тя от своя страна потърсила правата си по съдебен ред и в
образуваното производство по ч.гр.д.№1175 по описа на Районен съд - Н.З. за 2018 г., съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 814 от 17.07.2018
г., както и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., а въз основа на него „Банка ДСК“ ЕАД образувала пред
ЧСИ П.Г. с peг.№ 837 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен изп.д.№ 1380 от
2018 г. против въззивника. Поради неплащането на задълженията в срок, кредиторът
пристъпил към обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за което въззивникът в
настоящото производство е уведомен с Нотариална покана с peг.№ 1101 от 13.03.2018 г.,
том 1, акт № 89 по описа на нотариус Н.Б., с район на действие Районен съд - Н.З., с peг.№
416 на НК, връчена му на 28.03.2018 г. За вземането си Банката се е снабдила със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 814 от 17.07.2018 г. и с
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1175 по описа на Районен съд - Н.З.
за 2018 г., а въз основа на изпълнителния лист „Банка ДСК“ ЕАД е образувала пред изп.д.№
1380 от 2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е сключила Договор за цесия с „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. С
пълномощно във връзка с договора за цесия, въззиваемият изрично е упълномощен да
уведоми на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжника за извършената цесия, като „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е
изпратил уведомително писмо с баркод *PSFABG00DJTZL*, което не е връчено с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Още със сключването на процесния
договор страните са договорили условията приложими при изпълнение или неизпълнение на
уговорените между тях действия, който видно от писмените доказателства, въззивникът е
приел, подписвайки ги и съгласявайки се с тях изначално. Същите писмени доказателства и
положените подписи не са оспорени. Постъпвали са плащания
за погасяване на задължението по кредита в размер на 2662.51 лв., с които са погасени
главница - 1193.87 лв., договорна лихва - 1466.96 лв. и санкционираща лихва - 1.68 лв.
Плащането по договора е преустановено на 28.07.2017 г. С последната направена вноска от
4.88 лв. е била погасена договорна лихва. Поради просрочието, длъжникът изпаднал в забава
6
и съгласно Общите условия кредиторът пристъпил към обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, като за предприетите действия длъжникът е уведомен с нотариална покана,
връчена лично на 28.03.2018 г. С приемането на общите условия по процесния договор,
подписвайки ги на всяка страница, въззивникът е приел да спазва разпоредбите им, а в
конкретния случай тези свързани с VII. Отговорности и санкции и VIII. Други уговорки,
касаещи реда за уведомяване и цесия, като в тази връзка следва да се изтъкне и че липсва
каквото и да е уведомление за промяна на адресите на въззивника. Поради това следва да се
приеме, че процедурата по обявяване на предсрочната изискуемост е била спазена, а както
беше посочено и по-горе е спазено и изискването за съобщаването на цесията.
Възражението, че сумата от 120 лв. - заемни такси е незаконосъобразно начислена и същата
не се дължи на кредитора е неоснователно, тъй като таксите са уговорени в договора. Тук
важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като договорът и приложението
към него, макар и да имат общ, типов характер и са индивидуално съставени – с оглед
личността на клиента. Няма доказателства те изцяло да са били изготвени предварително и
потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието им. От своя страна
самото съдържание на тези съглашения не противоречи най-общо на изискването за
добросъвестност и по силата на основната хипотеза на чл. 143 от ЗЗП не придобива
характер на неравноправност.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 830 лева представляваща заплатено възнаграждение за особен представител за
тази инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/03.12.2021г.по гр. дело №20212220100864 по описа за
2021 г. на Районен съд Н.З..
ОСЪЖДА В. Г. В. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Ф.Б.“
ЕООД, ЕИК ***), представлявано от И.Г.Д.М. - Изпълнителен директор, сумата от 830
7
/осемстотин и тридесет/ лева представляваща заплатено възнаграждение за особен
представител за тази инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8