РЕШЕНИЕ
№ 260060 25.01.2021 г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет
и първа година,
В открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №4867 по описа на съда за 2020 г и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на „Д.-б.“ ООД с ЕИК ...със седалище в
гр.София и адрес на управление ж.к.„Г. Д.“ ул.“Д. Б.“ бл…., ап…. с управител Г.
Я. Г. и със съдебен адрес ***, партер чрез адв.К.К.–АК-Бургас (изрично
упълномощен) срещу наказателно постановление №02-0003061/28.09.2020г., издадено
от Директора на Д“ИТ“ Бургас, с което за нарушение на чл.153 ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
В
жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност както и едновременно
неправилност на НП. Редовно призован за открито съдебно заседание не се явява
управителят на дружеството. В съдебно заседание изпраща свой представител -
упълномощен адвокат. Претендират се разноски.
Представителят
на Дирекция “ИТ”- Бургас оспорва
жалбата, като счита, че в хода на
производството не са допуснати процесуални нарушения и нарушението е доказано
по безспорен начин. Моли съда да потвърди наказателното постановление по
основание и размер. Не се представят нови доказателства. Претендират
се разноски.
Съдът
намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок (лист 9 и лист 17 от делото) и съдържа необходимите
реквизити. Подадена е пред териториално и материално компетентен съд и се срещу
годен за обжалване акт. Производството преде РС-Бургас е редовно образувано.
Като
прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Проверката
на дружеството–работодател била извършена в кафе-бар „Д.“, находящо се в гр.С.,
ц. п., стопанисван от „Д.-б.“ ООД с ЕИК ...със седалище в гр.С. и адрес
на управление ж.к.„Г. Д.“ ул.“Д. Б.“ бл.., ап…. с управител Г. Я. Г. Поводът за
тази проверка бил сигнал за нарушение на трудовото законодателство. На място в
заведението, свидетелките А.Г. и Г. С. (и двете на длъжност инспектори в Д“ИТ“
–Бургас), на 24.07.2020 г в 17,45 часа констатирали П. В. В. с ЕГН ********** да полага труд като
сервитьор. На същата двете свидетелки предоставили да попълни справка по чл.402
ал.1 т.3 вр. чл.402 ал.2 от КТ (лист 18 от делото), в която В. посочила от кога
и като каква полага труд в заведението, описала времето и продължителността на
работния ден както и трудовото си възнаграждение. Бил изискан график на обекта,
от който свидетелките констатирали, че в деня на проверката П. В. е следвало да
почива. На същата дата, но в 21,36 часа двете инспекторки отново посетили обекта
като била дадена възможност на В. да попълни отново справка, в която същата
вписала, че е с работно време от 12,00 до 21,00 часа. От управителя на
дружеството-жалбоподател били изискани документи, в това число и окончателния
график за месец юли на 2020година. При проверка на тези документи в сградата на
Д“ИТ“–Бургас на 11.08.2020 г., 13.08.2020 г. и на 18.08.2020 г. били
установено, че в таблицата за явяване /неявяване на работа за месец юли на 2020
г. (окончателна) (лист 27 от делото) е отразено, че П. В. В. е полагала труд
като следва: на 19.07.202г от 17,00 до 02,00 часа; на 20.07.2020 г от 17,00 до
02,00 часа; на 21.07.2020г от 17,00 до 02,00 часа; на 22.07.2020г от 17,00 до
02,00 часа; на 23.07.2020 г от 17,00 до 02,00 часа и на 24.07.2020г било отбелязано
„П“ –почивен ден, а същевременно лицето В. било установено да полага труд в
17,45 часа и отново в 21,36 часа, на 25.07.2020 г отново е отбелязано „П“
–почивен ден; на 26.07 2020г –от 08,00 до 17,00 часа.
За извършената проверка бил
съставен протокол (лист 29-33 от делото).
На 19.08.2020г свидетелят Г.
в присъствието на свидетеля С. и управителя на дружеството–жалбоподател
съставила акт за установяване на административно нарушение № 02-0003061, в
който описаното по-горе било подведено
под правната норма на чл.153 ал.2 от КТ като административно нарушение. Актът
бил предявен и подписан без възражение от управителя Георгиев. Последният получил
екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН
не били направени писмени възражения.
Като взел предвид акта и събраните по
делото писмени доказателства административнонаказващият орган Директора на
Д“ИТ“–Бургас издал атакуваното наказателно постановление №02-0003061 на
28.09.2020 г, в което при пълна идентичност с описаната в акта фактическа обстановка
и при същата правна квалификация на нарушението на основание чл.414 ал.1 КТ на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. и С., което съдът кредитира изцяло както и от писмените
доказателства приети по делото.
С оглед фактическите
констатации съдът направи следните правни изводи:
В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията представляващи абсолютни основания за
отмяна на наказателно постановление. АУАН и НП
са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, видно от Заповед
№З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” (лист 34 от делото). С тази заповед е определено
правомощието на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да издават
наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори. В настоящия случай
установеното нарушение е извършено в гр.Б., поради което местно компетентен
орган да разгледа и реши преписката е Директорът на Д „ИТ”–Бургас. Както АУАН,
така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно, като са посочени обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е
било ограничено правото на защита на дружеството-нарушител.Спазени са сроковете
по чл.34 ЗАНН.
Направената
от наказващия орган констатация, че работникът Василева е работила 7 дни
последователни, и не й е била осигурена 36 часова почивка, каквото е
изискването на закона е правилна. Максималната продължителност на работната
смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа и
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, като
според чл.153 ал.2 КТ, непрекъснатата седмична почивка не може да е по-малка от
36 часа. Видно от представените отчетни форми не е била спазена седмичната
почивка с един час, която обхваща времето от края на последния работен ден на
предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица,
като тази почивка не се включва в работното време. Законът определя
календарните дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва
да са последователни. Допустимо е разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но само в следните, изрично
предвидени в КТ случаи-при сумирано изчисляване на работното време при
производство с непрекъснат процес и при промяна на смените. По делото не се
доказа нито една от тези хипотези, поради което работодателят е следвало да
осигури 36 часова седмична почивка.
Съдът намира, че не са
налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждане на
допълнително разследване, тъй като доказателства относно обстоятелството, колко
часа е работило лицето през посочения в НП период са се съдържали в
представените пред наказващия орган документи–отчетни форми. Приложените график
за работа и присъствена форма за м.07.2020г, на които се позовава наказващият
орган, представляват частни писмени документи, съставени и утвърдени от
управителя, представени от него на проверяващите служители на Дирекция „ИТ“-Бургас
и удостоверяват факти относно действително отработеното от работника време през
съответния период. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за
страната, която ги е съставила и представила при извършената проверка, то
същите се ползват с материална доказателствена сила в
административнонаказателното производство, още повече, че тези доказателства са
представени от управителя на обекта със становище, че отразяват реално
изработеното време от работещите в дружеството лица.
С оглед характера на
извършеното деяние, тежестта на нарушението, както и обстоятелствата, при които
е извършено, съдът намира, че с наказателното постановление наказващият орган
се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ЗАНН , при което е определил
имуществената санкция в размер на минималния от 1500 лева. При индивидуализиране
на наказанието съдът взе предвид, че така наложеното наказание се явява адекватно
с оглед кратката продължителност на нарушението, с което фактическото правно
положение е приведено в съответствие с трудовото законодателство. Извършеното от
жалбоподателя административно нарушение е установено за първи път при проверка
от служителите на Д“ИТ“ –Бургас и не са налице и други вредни последици. При
наличието на тези смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Предвид забраната, уредена в разпоредбата на
чл.415в ал.2 от КТ, не следва да се обсъжда въпроса дали нарушението
представлява „маловажен случай“.
При този изход на спора, на
основание чл.63 ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени
разноски за възнаграждение за ЮК. Тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключила в едно заседание, съдът счита, че възнаграждението следва
да е в минималния установен размер от 80,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Бургаски районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление НП
№ 02-0003061/28.09.2020 г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Бургас, с което
на „Д.-б.“ ООД с ЕИК ...със седалище в гр.София и адрес на управление ж.к.“Г. Д.“
ул.“Д. Б.“ бл…., ап…. с управител Г. Я. Г. за нарушение на чл.153 ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 ЗАНН „Д.-б.“ ООД с
ЕИК ...да заплати сумата от 80,00 (осемдесет) лева в полза на Дирекция
„Инспекция на труда“–Бургас представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.