№ 421
гр. Кърджали, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100232 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Н. О. М. в която твърди, че на 02.11.2021 г. е сключила с
ответното дружество ********* договор за кредит, по силата на който са й били
предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000, 00 лева, при фиксиран
лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите - 42,58% . Сочи, че
съгласно чл.17 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня,
следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. Твърди, че в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият
дължал неустойка визирана в чл.26 от договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената
сума за всеки ден, през който не е било представено обезпечение или сумата от 2000 лева,
като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по
кредита, съобразно уговорения погасителен план. Сочи, че ищеца е усвоила изцяло заемният
ресурс, но не е дължала плащания за лихва и неустойка, тъй като счита договора за кредит
за нищожен, поради следните съображения: Сочи, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент в размер на 36,00%, че не отговарял на действително приложения лихвен
процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва.
Твърди, че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент
на разходите, но същият не е бил обявен на ищеца и не е бил посочен в договора в
действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Сочи, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %, към който се
кумулирано вземането, представлява скрита печалба визирана в договора за неустойка, с
която кредиторът допълнително се обогатява и твърди, че се нарушават добрите нрави,
както смята и, че се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
1
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов
ущърб, което според ищеца води до нищожност на договорното съглашение. Сочи
аргументи относно договореният размер на възнаградителната лихва и смята, че
противоречи на добрите нрави и не отговаря на действителните параметри по договора, с
която е следвало да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на
разходите. Сочи, че съгласно договора, заемополучателят следва да представи обезпечение
визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора в размер почти равен на
заетата сума. Твърди, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция, защото счита, че чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за
кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от
неговото имущество, като смята, че в този случай няма да съществува възможност те да
бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи,
ч е предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и счита, че по никакъв начин не кореспондира с последици от 2
неизпълнението. Сочи, че заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, и смята, че обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на
задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Твърди, че е предвидено да се кумулира към погасителните
вноски като смята, че по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, което счита, че е в противоречие със задължението за договаряне съобразно
принципа за спазване на добрите нрави. Твърди, че на плоскостта на конкретния казус са
предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да
изпълни договорното си задължение: за кредит от 3000,00 лева, заемателят се е задължил да
осигури поръчителство на лица с визирани условия в договора, сочи, че ограничение в
процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които
може да поръчителстват- като твърди, че те могат да бъдат само физически, н е и
юридически лица. Счита, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата
финансова институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове
получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от З П
К . Сочи, че неустойката е била договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Твърди, че в
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е бил да получи обезпечение
преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично
неизпълнение от страна на заемополучателя. Сочи, че няма житейска и правна логика един
кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено
2
обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу
неизпълнението. Твърди, че нормално и логично е след като заемодателят поставя такива
условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не
отпусне заема. Твърди, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил
ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни
след сключване на договора. Сочи, че кредиторът в настоящият случай е поел риск да
отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това
неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като сочи, че той не е
спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, и твърди, че поради това финансовата институция не може да черпи
права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен
интерес да претендира описаната неустойка. Сочи, че неустойката по спорния договор има
санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка
вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания,
създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на
добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.
Твърди, че по изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността
извън присъщите й функции. Сочи, че е предвидено тя да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Твърди, че по същество тя
е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения
заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Твърди, че договорена
при тези условия тя представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната
лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и
без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от
ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че на
плоскостта на настоящият казус, не е извършено отнапред разясняване на потребителя на
клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Твърди, че видно от съдържанието
3 на договора за предоставяне на паричен заем и представения стандартен европейски
формуляр, поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, същите са
изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР. Твърди, че е
нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му да са включени в посочения в
договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус твърди, че не
отговарят на действителните параметри по договора. Сочи, че чрез уговореното в договора
се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. Сочи,
ч е о т една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като смята, че е съизмерима с предоставената сума по кредита. Твърди,
че по този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 3П при определяне ГПР. Сочи, че,
макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, счита, че сумата за
неустойка по договора представлява предварително отчетена в падежните вноски сума,
3
която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Твърди,
че клаузата предвиждаща неустойка в договора противоречи на добрите търговски практики
като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която сочи, че не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Твърди, че такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което счита, че е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи, че този извод се формира
от естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от
съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законните лихви и вземането
за лихви, към което се калкулира и неустойката, както и от съпоставка с вредите от
неизпълнението. Сочи, че поради невключването на неустойката в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като счита, че реалния лихвен
процент не отговаря на реализирания, и смята, че е увеличен със скрития добавък от
неустойката. Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води
до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в
договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил
заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
Сочи, че по силата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно
основание да претендира исковите суми, тъй като счита, че е следвало в ГПР и във ГЛП да
бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо
част от компонентите на ГПР. Сочи аргумент за недействителност на договора и счита, че на
това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по- пълната защита,
дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните
изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12,
ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит сочи, че се явява изцяло недействителен.
Твърди, че законът поставя важен акцент на посочената уговорка относно цената на
заемните средства - поради възмездния характер на договора за потребителски кредит и
сочи, че в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат
уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че нищожността на
4 клаузата, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит -
лихвения процент- представляваща част от същественото съдържание на договора прави
цялото заемно съглашение нищожно. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата от
4
договора за кредит, сключен с ****** на 02.11.2021г., която твърди, че предвижда
заплащане на неустойка, която противоречи на принципа на добрите нрави, заобикалйки
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушавайки предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. В срока по
чл.131 е постъпил отговор от ответника по делото, в който сочи, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Сочи, че в действителност на 02.11.2021 година между
ответника ***** като кредитор и ищеца Н. О. М., като потребител по смисъла ЗПК е
сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с №
********, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на
3000 лв. (три хиляди лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Сочи, че договорът е сключен
от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние
организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ., като на
02.11.2021 година ответника е предоставил на ищеца визираната в договора сума по
посочената от ищеца банкова сметка. Твърди, че следва да се има в предвид, че в чл. 17 и
следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да му бъде
начислена неустойка. Сочи, че кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира
подобна неустойка. Твърди, че по отношение на твърдението, че клаузата на чл. 17 ал. 1 от
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави излага, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Твърди, че редът за организиране на
системата е посочен в общите условия уреждащи отношенията между ***** и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние“
наричани за краткост ОУ, които се считат неразделна част от индивидуалните договори за
кредит. Твърди, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на *****.
Сочи, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват интернет (и
по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на
*****, находящ се на адрес: ********) и/или кратки текстови съобщения (CMC) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления. Твърди, че комуникацията
между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по
кандидатстване за отпускане на кредит. Сочи, че в процеса на кандидатстване потребителят
предоставя на кредитора своите телефон и електронна поща (имейл). Твърди, че в
настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца със създаването на
личен профил на уебсайта на ответника, който акаунт се ползва с посочена от потребителя 5
електронна поща и избрана от него парола. Твърди, че на 02.11.2021 година чрез
създаденият от Н. О. М. личен профил, същият е попълнил заявка за кандидатстване за
кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни -
5
три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен
адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на
кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на
сумата. Твърди, че в заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
Сочи, че след попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в
чл. 6 ал . 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация,
включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което
действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
потребителя сума. Твърди, че след натискането на бутона „Вземи парите“ на потребителя се
предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е
съгласен с неговото съдържание, потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие
последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване. Сочи, че, за да одобри отпускането на поисканият кредит
след попълване от страна на клиента на електронната заявка и посочване на неговите лични
данни и искана сума, поддържаната от страна на ответника система генерира справки
относно кредитната задлъжнялост на лицето, чрез изтегляне на справка от ЦКР воден от
БНБ, изтегля се актуална справка от НОИ относно сключените от лицето трудови договори
и осигурителен номер, както и справка от системата на МВР относно валидността на
документа му за самоличност, с което е извършена оценка на кредитоспособността на
клиента. Твърди, че след одобрението на подадената заявка от страна на ***** за отпускане
на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в заявката са изпратени
автоматично проект на договор за потребителски кредит сключен от разстояние № ********
от 02.11.2021 г. с приложение № 2 погасителен план към него, стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и общи условия (ОУ). Твърди, че въпросните документи съдържат
предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в
ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни
изисквания. Твърди, че в проекта на договора за кредит и приложенията към него са били
посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за
предоставяне на обезпечение, както и сроковете в които следва да бъде предоставено
същото, както и начина и сроковете в които потребителят може да се откаже от сключеният
вече договор. Сочи, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита на 02.11 2021
година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето съгласие
за сключване на договора. Твърди, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца
действия между ***** и ищеца като кредитополучател на 02.11.2021 година е сключен във
формата на електронен документ договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние с № ********. Твърди, че сключването на договора във формата на електронен
документ е 6 съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими
нормативни документи. Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение
излага твърдение, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от
дружеството, намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
6
действащото законодателство. Счита, че неустойката представлява самостоятелно
съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за
потребителски кредит и с оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не
се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Твърди,
че ,за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки, а именно неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни, да е налице неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява, като
смята, че всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Сочи, че неустойката се
дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение,
за която тя е уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по договора. Твърди, че
неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“
че в противен случай би се начислила. Твърди, че с оглед на което е нормално в случай, че
задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на
длъжника да бъде увеличен. Сочи, че това обстоятелство не би следвало да я прави
нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в случая тя е
уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, и
смята, че изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в
зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето
задължение. Сочи, че с оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент
от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това
зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди, че видно от договора неустойката се дължи
единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако
такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Сочи, че причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение
на ищеца. Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент
съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на
договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага. Сочи, че неустойката освен обезщетителна функция има и други
функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и
превенира допускане на неизпълнение, сочи, че в случая уговорената неустойка не излиза
извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция“, сочи, че няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на
закона и на установената съдебна практика. Твърди, че неустойката има стимулираща роля
за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер.
Твърди, че при неустойката 7 настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът
да не трябва да доказва техният размер. Твърди, че счита вредите от неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. Сочи, че с оглед на
непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане
7
някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Сочи, че основната
цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
задължение вреди. Твърди, че останалите цели предвидени с неустойката целят да
реализират точното изпълнение и ако не се постигне - да санкционират за неизпълнение,
както твърди, че е в настоящият случай. Счита, че задължението на заемателя да предостави
обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Твърди, че няма въведено
законодателно изискване относно размера на неустойката, като твърди, че няма въведено
ограничение на максималният размер, като дори смята, че е прието че нейният размер може
да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Твърди, че доколкото по -
големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може
да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Твърди, че
нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. Счита, че намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между
неустойката и действително понесените вреди, като налага този извод от дефинитивно
определения и обезпечителен и санкционен характер. Счита, че ако се приеме, че същата е
прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата
клауза да бъде обявена за недействителна. Сочи, че по правило неустойката представлява
предварително определено обезщетение, с оглед което счита, че е нормално нейният размер
да е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски,
като излага, че изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл.
20 от договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение. Счита
включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на
закона. Счита, че с оглед изложеното до тук несъмнено се установява задължението за
неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
******** от 02.11.2021 година и смята, че отговаря на присъщите и функции и не следва да
бъде прогласявана за нищожна. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури
в уговореният в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания.
Сочи, че ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен (с
изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и
с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва
договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него
и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни
задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е
нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на
договори страните трябва 8 да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение.Отбелязва, че въпросната неустойка се начислява САМО докато не бъде
предоставено обезпечение. Счита, че не са ограничени правата на ищеца от факта, че от
страна на ответника е въведено изискване поръчителят да бъде физическо лице, а не
8
юридическо, доколкото това обстоятелство е било известно на ищеца и твърди, че въпреки
това той е предприел действия по сключването на процесният договор, още повече, че
дружеството е предвидило и още една възможност, за изпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение а именно предоставяне на банкова гаранция в полза на
дружеството, която следва да бъде дадена от юридическо лице банкова институция. Твърди,
че няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение.
Счита, че това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да
бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият и счита, че именно поради това и
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане
предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от страна на
длъжника. Сочи, че не споделя извода на ищцовата страна, че размера на договорената
неустойка е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по кредита, на първо
място, защото това не било разход по отпуснатият кредит, а договорена неустойка, която се
дължи във връзка с неизпълнение от страна на ищцовата страна на едно поето от нея
нефинансово задължение, а именно да предостави обезпечение в предвидената в чл. 17 и сл.
от договора за потребителски кредит. Сочи, че е видно от договора и действащите ОУ, че
въпросната неустойка по правило не се дължи за целият период на договора, а единствено за
времет,о през което ищцовата страна не е изпълнила своето задължение и не е предоставила
обезпечението, което се е съгласила да предостави, съгласно изискванията на чл. 17 и сл. от
договора за потребителски кредит. Твърди, че в действителност в погасителният план
горепосочената неустойка е включена в месечната вноска, но със забележката, че това е
единствено при хипотезата на чл. 20 от договора. Счита, че не е налице визираното от
страна на ищеца използване на нелоялни търговски практики от негова страна, както и, че
вписаният в договора за потребителски кредит размер на възнаградителна лихва и ГПР са
действително приложимите към договора. Също така счита, че размерът на клаузата в
договора за потребителски кредит касаеща договорената между страните възнаградителна
лихва е действителна и в никакъв случай не противоречи на добрите нрави, както и, че
застъпеното от ищцовата страна становище за това, че същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и посочените от ищцовата страна съдебна практика
твърди, че отразяват едно вече изоставено разбиране и постановена практика преди
приемането и влизането в сила на ЗПК, с който се регламентира законово възможността
банките и кредитните институции да прилагат прекалено големи лихви и такси по
договорите с клиенти, с които същите им предоставят потребителски кредити. Сочи, че след
приемането на ЗПК съдебната практика се ориентира към законово регламентираното
изискване за това ГПР да не превишава 50 %. Твърди, че следва да се има в предвид, че
съгласно нормативно определените изисквания при изчисляването на ГПР задължително се
включва и договореният процент на възнаградителната лихва.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ********/02.11.2021г. , заповед БНБ – ********, общи
условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи
отношенията между ******** и потребителите, стандартен европейски формуляр за
9
предоставяне на информация за потребителски кредити приложение № 2 към чл.5, ал.2 от
ЗПК, погасителен план по договор за кредит № ********/02.11.2021г., платежно нареждане
за вътрешен банков превод от 02.11.2021г. , намира иска с правно основание чл.26, ал.1,
предл. 3-то от ЗЗД за основателен и доказан, тъй като договорената в процесния договор
неустойка драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните
и обезщетителните функции на неустойката.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза годишният процент на разходите по кредита, изчислен по формула съгласно
приложение №1 към Закона за потребителски кредит е 42,58%, като в случая общо
изплатени по кредита са 4 611.95 лева, изплатени лихви – 1 612.05 лева, изплатени такси –
0.00 лева. При определяне на ГПР са взети предвид общите разходи по кредита за
потребителя – лихви в размер на 1 612.05 лева. Не са включени разходи, които се заплащат
от потребителя при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Вещото лице сочи, че общият размер на неустойката, посочена в погасителния план е
5 860.45 лева, дължимата сума по кредита, включваща главница и лихва е 4 611.95 лева.
Съотношението 5 860.45 лева/4 611.95 лева се равнява на 1,271 или с договорената
неустойка кредита се оскъпява с 127%.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Съдът намира,
че уговорената в чл. 27 от договора неустойка за неизпълнение на задължение, свързано с
обезпечаване вземането на кредитора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на
задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат
еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Въвеждането в договора на неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение
представлява поставянето на потребителя – ответник в неравностойно положение, налагащо
по – големи от допустимите по закон неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за
10
една от договарящите страни във връзка с изпълнението на самия договор, но договарянето
на неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на вземането на кредитора
съгласно чл.17 от договора с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, само
по себе си не може да бъде оправдано от закона, който дава достатъчно други гаранции за
реализиране на вземанията на кредитора.
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до кумулирана неустойка
за забава (лихви), компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени и
предварително предвидени от кредитора, тъй като характера на поставеното условие за
обезпечаване на вземането следва да е налично към момента на договарянето, а не при едно
бъдещо несигурно събитие, и при отсъствието на това условие кредитът (заемът) не би бил
предоставен. В случая кредиторът не е изпълнил задължението си за предварителна оценка
финансовата обезпеченост на вземането си към момента на предоставяне на заема и поради
това не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и
съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –
чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Кредиторът,
поставяйки това условие, след получаването на заема заемателят в срок до края на
следващия ден от сключването на договора да осигури на поръчител е игнорирал
разпоредбата на чл. 138, ал.1 от ЗЗД, че всъщност договорът за поръчителство е
между поръчителя и кредитора, който договор е в писмена форма. С посоченото в чл. 27 от
договора за кредит, се иска отговорност от длъжника – ответник за действия на трети лица,
каквато отговорност съгласно договора те не могат да носят. Същото е и с исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на трети лица
(банки) с ангажименти по изпълнение на договор, по който те не са страни.
Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 27 от договора по кредит е
нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал.5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи. Въз основа на тази разпоредба, съдът намира, че клаузата за неустойка
следва да бъде прогласена за нищожна, съгл. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като противоречаща на
добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
При този изход на делото, следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна
11
такса допълнително от 154.42 лева , съобразно установения с експертизата по делото размер
на договорената неустойка от 5 860.45 лева, след приспадане на внесената при образуване на
делото държавна такса от 80.00 лева.
Прочие, следва ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски от
80.00 лева – внесена държавна такса, 250.00 лева – внесен депозит за вещо лице, а на адв. Е.
Г. И. , АК-Пловдив , личен №**********, адрес: гр.********** сумата от 370 лева за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, съдържаща се в чл.27 от Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние №********/02.11.2021г. , сключен на
02.11.2021г. между ищеца в настоящото производство Н. О. М. с ЕГН ********** от
гр.********, в качеството му на "потребител", и ответника ********* с ЕИК ******
гр.********** , в качеството му на „кредитор“, като противоречаща на добрите нрави,
заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК ****** гр.********** ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. М. с
ЕГН ********** от гр.******** направените по делото разноски от 80.00 лева – внесена
държавна такса и 250.00 лева – внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК ****** гр.********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Г. И. ,
АК-Пловдив , личен №**********, адрес: гр.********** сумата от 370.00 лева за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ********* с ЕИК ****** гр.********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
КРС допълнителна държавна такса от 154.42 лева.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
12
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
13