№ 41
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502445 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от АГРО ИНВЕСТ
71 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос,ул.Неофит Рилски №22, ет.2, ап.4, и Г. Р. Г. от гр.Варна, срещу решение
№262233/09.07.21г., постановено по гр.д. №13597/20г. на ВРС, с което са осъдени АГРО
ИНВЕСТ 71 ЕООД, ЕИК *********, и Г. Р. Г. да заплатят солидарно на ТЪРГОВСКА
КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, сумата в размер на
17000 лева, дължима по запис на заповед от 08.08.2019 г., издаден от АГРО ИНВЕСТ 71
ЕООД, авалирано от Г. Р. Г., която ценна книга обезпечава вземането на ТЪРГОВСКА
КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД по договор за продажба на царевица – реколта 2019г. от
08.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата 17000 лева, считано от връчване
на исковата молба на ответниците -06.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
на осн. чл. 538 вр.чл.535 ТЗ вр.чл.86 ЗЗД, както и е отхвърлено възражение на АГРО
ИНВЕСТ 71 ЕООД за прихващане с насрещно задължение на ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ
ТЕРА ЕООД на осн. чл.103 ЗЗД със следните суми: 9622.80 лева,
представляваща стойността по фактура №153/15.10.2019г. за доставените от
„Агроинвест 71“ ЕООД на ищцовото дружество 35640 тона царевица на 15.10.2019г. по
договор за продажба; 3617.20 лева – плащане по кредитно известие – фактура №
1
154/15.10.2019 г. на стойност 20617.20 лева.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Излага, че
съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил всички възражения на
ответниците, в т.ч. че записът на заповед не бил предявен надлежно. Счита, че когато
записът на заповед е с падеж на предявяване в определен срок от издаването му се касае за
падеж по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, но не обуславял настъпване на изискуемост на
вземането по записа на заповед. След като законът изисквал издателя на записа на заповед
да удостовери върху документа, че последният му е предявен, то несъстоятелно било
твърдението на ищеца, възприето и от ВРС, че предявяването следвало да се счита
извършено с връчване на исковата молба. Ето защо изводът на ВРС за изискуемост на
вземането бил неправилен. Счита, че възражението на ответника за разваляне на договора
по вина на купувача представлявало оспорване на обезп.функция на записа на заповед и
доколкото не съществувало каузално правоотношение, то нямало основание за обезпечаване
на задължението по записа на заповед и за ответниците не съществувало задължение да
заплатят сумата именно на основание записа на заповед, обезпечаващ задължение по
договор за продажба. Поддържа възраженията си, че записът на заповед е нищожен на
осн.чл.486, ал.2 вр. чл.537 ТЗ. Оспорва извода на съда относно началната дата на лихвата за
забава, като счита, че длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. Оспорва извода на
съда, че не е установено по основание и размер наличието на насрещно вземане на
отв.дружество, като в нарушение на процесуалните правила ВРС не бил дал указания с
доклада, че не се сочат доказателства за това. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска.
Въззиваемата страна ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, е депозирал отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ТЪРГОВСКА
КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Добрич, против АГРО
ИНВЕСТ 71 ЕООД, ЕИК *********, и Г. Р. Г. от гр.Варна, иск с правно основание чл.535 от
ТЗ за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата в размер на 17000лв,
представляваща непогасена главница по запис на заповед, издаден на 08.08.19г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 06.01.20г. до оконч.изплащане.
В исковата молба поддържа, че на 08.08.19г. отв. АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД
издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 30240лв и с падеж на предявяване не
по-късно от 15.09.19г. Ценната книга била авалирана от втория ответник Г. Р. Г.. Излага, че
тъй като ответниците преустановили контакт с тях, опитите за предявяване на записа на
заповед останали безрезултатни. Счита, че с връчването на исковата молба и приложения
2
към нея препис от записа на заповед на ответниците последният ще бъде предявен за
плащане и те ще изпаднат в забава.
В отговор на исковата молба ответниците АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД, ЕИК
*********, и Г. Р. Г. считат иска за неоснователен. Възразяват срещу редовността на
ценната книга от външна страна, като оспорват същият да е подписан от тях. Възразява, че
доколкото ценната книга не била предявена за плащане, то вземането не било изискуемо,
като оспорва представянето от ищеца с исковата молба на записа на заповед да обосновава
надлежно упражнено право да предяви за плащане ценната книга. Навежда възражение за
гаранционно-обезп.функция на записа на заповед, който обезпечавал изпълнението на
задължения по сключен между страните устен договор за продажба на царевица-реколта
2019г. Излага, че по силата на договора отв. АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД като продавач се
задължил да достави но ищеца-купувач 140т. царевица срещу цена от 270лв за 1т., като при
сключването на договора купувачът заплатил аванс от 30240лв. Навежда твърдения, че
макар и през м.09.19г. отв.дружество да било осигурило договореното количество царевица,
ищцовото дружество не организирало натоварването и приемането му, от който момент
била налице кредиторова забава, като на 23.09.19г. били доставени само 35640кг. Тъй като
ищецът нямал възможност да вземе останалото количество царевица, страните прекратили
договора и се договорили отв.дружество да върне разликата до платения аванс в разумен
срок, след като продаде запазената и заявена от купувача продукция, без да претендира от
последния обезщетение за неизпълнение. Предвид това отв. АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД издал
кредитно известие-фактура №154/15.01.19г. на стойност 20617,20лв., като на 12.11.19г.
върнало на ищеца част от тази сума в размер на 3617,20лв с банков превод, а плащането на
остатъка от 17000лв. било отсрочено до м.12.19г. по споразумение на страните. В условие
на евентуалност е предявено възражение за прихващане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящия състав намира предявеният иск с правно основание чл.535 от ТЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Видно от приложеният по делото запис на заповед, издаден на 08.08.2019г.,
място на издаване гр.Добрич, и с падеж – на предявяване, АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД се е
задължило да заплати безусловно, без протест, при предявяване на този запис на заповед на
ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД сумата от 30240лв, като записът е авалиран от Г. Р.
Г.. Съдът намира, че процесният запис на заповед съставлява редовен менителничен ефект,
3
съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ. Поддържаното в жалбата оплакване за неговата
нищожност на осн. чл.486, ал.2 ТЗ не се споделя. Падежът на ценната книга може да бъде
определен по четири начина, изчерпателно посочени в чл. 486, ал.1 във вр. с чл. 537 ТЗ – на
предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на
определен ден. В настоящия случай от представения запис на заповед е видно, че падежът е
определен по ясен и недвусмислен начин – на предявяване /чл.486, ал.1, т.1 ТЗ/, като
уговарянето на срок, в който трябва да се предяви за плащане /в случая – не по-късно от
15.09.19г./ не променя падежа на ценната книга и не обосновава наличието на хипотезата на
чл.486, ал.2 ТЗ.
Когато записът на заповед има падеж на предявяване, той трябва да бъде
предявен на издателя и това е не само предпоставка за поставяне на длъжника в забава, но и
необходимото условие за настъпване изискуемостта на вземането по отношение на всеки от
солидарните длъжници – както на издателя, така и на авалиста.
Независимо от това, че менителничният документ не е предявен в рамките на
посочения от издателя срок / не по-късно от 15.09.19г./, то непредявяването за плащане на
записа на заповед, с падеж – на предявяване, в срока по чл. 487, ал.1 от ТЗ, определен от
издателя, няма за правна последица прескрибиране на менителничния ефект и не
рефлектира върху възможността на приносителя за принудително реализиране на
изпълнение по ценната книга спрямо издателя и неговия авалист. Съгласно разпоредбата на
чл.514 от ТЗ с пропускането на срока за предявяване за плащане на ценна книга на
предявяване, приносителят губи правата си срещу джирантите и другите задължени лица, но
не и срещу платеца, който при ценна книга на заповед е издателя, както и срещу неговите
авалисти, които са поели задължение за плащане със самото издаване и авалиране на
ценната книга / така Решение №1/01.03.10г. по т.д.№520/09г. на ВКС/.
Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със
самото му подписване, но същото става изискуемо след предявяването му за плащане. С
извършването на предявяването до знанието на издателя се довежда и на кого трябва да
плати. В случая ищецът се позовава на осъществено предявяване на записа на заповед чрез
връчването на исковата молба и приложения към нея препис на запис на заповед на
ответниците. Законът не предписва определена форма, по която да се извърши
предявяването на менителничния ефект, като релевантно е предявяването за плащане да е
достигнало до знанието на издателя. При постановяване на решението си съдът следва да
съобрази всички факти, настъпили до приключване на устните състезания /арг. от чл. 235,
ал. 3 ГПК/. В този смисъл, като отчита съдържащото се в исковата молба изявление за
предявяване на представения с нея запис на заповед с молбата, и като взема предвид факта
на получаването на преписа от исковата молба заедно със записа на заповед от длъжника
АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД на 06.01.2020г., с което последният е поканен да изпълни
задължението си по менителничния ефект, то настоящият състав приема, че записът на
заповед, индивидуализиран в исковата молба, е предявен за плащане към тази дата, с което е
настъпила изискуемостта на вземането по ефекта. Предвид настъпването на изискуемостта
4
на задължението ищецът ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД се явява от външна
страна кредитор на валидно и изискуемо менителнично вземане.
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен договор за покупко-
продажба на зърнени култури от 08.08.19г., като по отношение на него записът на заповед
има обезпечителна функция. Не се спори още, че страните са договорили прекратяването на
договора, като отв.дружество се е задължило да върне получения по договора аванс, за което
е издал кредитно известие на стойност 20617,20лв. Няма спор, че отв.дружество е превело на
ищеца сумата от 3617,20лв, като е останал дължим остатък от 17000лв. Предвид съвпадащи
изявления на страните относно горепосочените факти ирелевантен се явява въпроса за
причината за настъпилото прекратяване, респ. за наличието на вина у купувача. При тези
фактически обстоятелства възраженията на ответниците за несъществуване на задължението
поради отпадане обезпечителната функция на издадения запис на заповед е несъстоятелно.
След като е безспорно установена обезпечителната връзка между записа на заповед и
наведеното от ответника с отговора каузално правоотношение, по което страните са
постигнали съгласие за прекратяването му и връщане на платения за нереализираната
доставка аванс по договора, то следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
обезпечено вземане, породено от договора, и то в предявения размер /което обстоятелство
всъщност е признато още с отговора от ответниците/. Ответната страна нито твърди, нито
установява по делото да е налице изпълнение на задължението, възлизащо в размер на
17000лв, по издаденото кредитно известие. Ето защо предявеният иск за заплащане на
горепосочената сума се явява основателен и следва да се уважи.
Като неоснователно се преценява и оплакването за неправилност на
решението на ВРС по отношение на присъдената законна лихва. С предявяването на записа
на заповед за плащане / което в случая е извършено на 06.01.20г./ длъжникът е поставен в
забава, считано от този момент, поради което и не е необходима друга покана за
изпълнение.
Във възз.жалба са наведени оплаквания срещу решението и в частта, в която е
отхвърлено възражение за прихващане. Последното е заявено с отговора на исковата молба,
но при условието на евентуалност. Доколкото предявеното възражение е нередовно, с
определението по чл.267 ГПК въззивният съд е дал нарочни указания на страната в тази
връзка, в изпълнение на които е постъпила уточняваща молба, с която ответниците изрично
заявяват, че не поддържат предявеното в условие на евентуалност насрещно възражение за
прихващане. С оглед това изявление на ответниците следва, че такова възражение не е
въведено като предмет в производството по делото, като разглеждайки го ВРС се е
произнесъл по непредявено искане. Ето защо решението на ВРС в тази част като
недопустимо подлежи на обезсилване.
В останалата му част решението на ВРС като правилно следва да се потвърди.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемата страна разноски за въззивно производство в размер на 960лв –
заплатен адв.хонорар.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №262233/09.07.2021г., постановено по гр.д. №
13597/2020г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА , в която е отхвърлено възражение на АГРО
ИНВЕСТ 71 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос,ул.Неофит Рилски №22, ет.2, ап.4, за прихващане на осн. чл.103 ЗЗД със следните
суми: 9622.80 лева, представляваща стойността по фактура №153/15.10.2019г. и 3617.20 лева
– плащане по кредитно известие – фактура № 154/15.10.2019г. на стойност 20617.20 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262233/09.07.2021г., постановено по гр.д.
№13597/2020г. по описа на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА АГРО ИНВЕСТ 71 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Неофит Рилски №22, ет.2, ап.4, и Г. Р. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Варна, ул.Неофит Рилски №22, ет.2, ап.4, да заплатят на
ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ ТЕРА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.Адриана Будевска №4, сумата от 960лв, представляваща
направени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6