ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
04.03.2020г., гр. Д.
Д.Т
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХI състав, в закрито заседание на 04.03.2020г. в състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. №158/2020г. по
описа на ДРС, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Й.” ЕООД, ЕИК **, представлявано
от управителя С.А.С., чрез упълномощения адвокат М.П. от ДАК, със съдебен адрес:
гр.Д., бул. „**” №**, ет.**, офис** срещу „Ч.Т.Б.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.П. №**, ет..**,
офис **, представлявано от А.Ж.Д., Д.Р. и В.Г.Д..
В
срока за отговор е направено от ответника възражение за наличие на арбитражна
клауза, както и искане за прекратяване на делото, на основание чл. 8, ал. 1 от
ЗМТА във вр. с чл.19, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл.19, ал. 1 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017
г.), страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от
арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, или е спор, по
който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на
арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на
него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното
споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено,
делото не се прекратява – чл.8, ал.1 от ЗМТА.
Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗМТА, Арбитражно
споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички
или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях,
относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното
споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако
се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице валидна
арбитражна клауза, уговорена между страните в чл.27, ал.2 от Договор за
продажба на ел. енергия №***30.08.2019г. /приложен към исковата молба от ищеца
на л.11-19 по делото/, подписан от страните.
Съгласно чл.27, ал.2 от цитирания по-горе договор, всички
спорове, възникнали в отношенията между страните се отнасят за решаване пред
Арбитражен съд при БТПП, съгласно неговите процедурни правила и с прилагане на
б. материално право. Арбитражната клауза е еднозначна и не съдържа възможност
за избор на друг съд или друг арбитраж, освен посочения.
Поради това, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.8, ал. 1 от ЗМТА и настоящият съдебен състав трябва да прекрати
производството пред себе си, доколкото е налице позоваване на арбитражната
клауза, извършено в срок от ответника.
Не е налице основание да се приеме, че арбитражната
клауза е нищожна или неприложима, доколкото ищецът не се явява потребител по
смисъла на на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
Съдът счита, че ищецът е „потребител на енергийна
услуга“ по смисъла на §1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката, но не е
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,
какъвто може да бъде само физическо лице, а не и търговец. Следователно, за
него не важи забраната по чл.3, ал.4 от
ЗЗП, нито тази по чл.19, ал.1 ГПК и няма пречка спорът да бъде отнесен пред
арбитраж при наличието на уговорена валидна арбитражна клауза. /така
Определение № 632/16.10.
2018г. по в. ч. т. д. № 510/2018г. на В. Апелативен съд/
Съгласно легалната дефиниция на „потребител“, дадена с
цитираната норма, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът няма качество на физическо лице, същият е
юридическо лице - търговец по см. на чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ. В настоящия случай обектът, по отношение на
който е възникнал спора е търговски и доставяната в обекта ел. енергия се
използва за небитови (стопански) нужди. Следователно, не е налице възможност
същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Правилото
на чл.19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да бъда
разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този
смисъл Определение от 18.01.2018г. по
въззивно частно търговско дело № 1766 по описа за 2017 година на ВОС/.
Водим от горното, съдът на осн. чл.8, ал.1 от ЗМТА във
вр. с чл. 19, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. №158/2020г. по описа на Д.
районен съд, XХI състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба, пред Д. окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: