Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2019 г.със секретар
Мая Вълева, при
участието на прокурор от ВОП, изслуша докладваното от председателя административно дело№ 1677/2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 от АПК, във връзка с чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Инициирано е по
искова молба от „ПК Напредък“, представлявано от Г.К., чрез адв.Д.Т.К.-ВАК,
насочена срещу Агенция по вписванията за присъждане на обезщетение за понесени от ищеца материални щети от незаконосъобразни актове на ответника.
Определена е цена на иска в размер
на 210лв.
В исковата молба са изложени факти, от които е
видно, че „ПК Напредък“ е обжалвала два последователно постановени отказа на ДЛР
(длъжностно лице по регистрация) при Агенция по вписванията пред ОС-Варна.
Отказите са отменени с решения от м. април и м. май.2019г. Претендираните за обезщетяване вреди се
изразяват в заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения и държавна такса.
Формиран е петитум
с искане Агенцията по вписванията да бъде осъдена да заплати обезщетение за
понесените вреди в размер от 210 лв. Претендира се и присъждане на сторените по настоящото
производство разноски.
Ответникът - Агенцията по вписванията в
представен по дело писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на така предявения иск. Предвид охранителния характер на производството, във връзка с
което са претендираните за обезщетение материални вреди, обосновавайки се и с чл. 541 от ГПК
счита, че разноските в тези производства
са за сметка на молителя, включително и тези пред съда. Въз основа на
изложените аргументи моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Представителят на ВОП намира предявения иск
за неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Счита, че в производствата
по оспорване отказите на длъжностните
лица по регистрацията, които не са с фактическа и правна сложност адвокатската
помощ не е задължителна, поради което и
възнаграждението за адвокат не е необходима и присъща характеристика на тези
производства.
Фактите по случая са следните:
С решение от 15.05.2019 г., постановено по ТД
№ 610/2019 г. по описа на ВОС е отменен отказ № 20190411144915/12.04.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, по заявление 20190411144915/11.04.2019 г.,
подадено от ПК „ Напредък“ ЕИК *********.
С решение № 362/30.04.2019 г., постановено по ТД № 566/2019 г. по описа на
ВОС е отменен отказ 20180607135538/08.04.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенцията по
вписванията, по заявление обр. Г2 с вх.№ 20180607135538/08.04.2019 г., подадено
от ПК „ Напредък“ ЕИК *********.
И по двете производства потребителската
кооперация е ползвала адвокатска помощ
от адв. М. К. за образуване на частни граждански дела, видно от
представените два договора за правна
защита и съдействие № 3/09.04.2019 г. и
№ 4/09.04.2019 г. по всеки един от тях е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от по 100 лв. Внесена е и държана такса от 10 лв.
Разноските са претендирани за присъждане пред
ВОС, но с определения от 10.05.2019 г. и от 21.05.2019 г., решаващите състави
на ТО при ВОС , молбите са оставени без уважение.
По правото:
Предявеният иск се основава на чл . 1, ал.1 от
ЗОДОВ.
Съгласно цитираната норма, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината
за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по
смисъла на чл. 205 АПК,
тъй като длъжностното лице, по регистрацията постановило незаконосъобразните
откази за вписване на заявените от ищеца обстоятелства в търговския регистър е от
състава на Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска) - юридическо лице на
бюджетна издръжка към Министерството на правосъдието съгласно чл. 2, ал. 1
и 2 от Устройствения правилник на Агенцията по
вписванията.
Наличието на двата отменени по съответния ред
акта е безспорен факт. В съдебните производства по отмяната ищецът е ползвал
адвокатска помощ и е заплатил държавна такса и уговореното адвокатско
възнаграждение, видно от доказателствата по делото.
Дейността по вписване в търговския регистър е
регламентирана в чл. 22 и следващите от ЗТРРЮЛНЦ като отказът от вписване подлежи на обжалване пред
окръжния съд по седалището на търговеца. В чл. 28, ал. 2 от ЗТР ясно,
еднозначно и императивно е посочено, че
Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В случая от една страна са налице два
незаконосъобразни акта, постановени в
регистърно производството с охранителен характер - едностранно и безспорно. От
друга страна с ясно изразена воля в чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят е
приравнил актовете по чл. 22 и чл. 24 от същия закон на административни актове, което води до извод, че първата предпоставка
за ангажиране на отговорността на ответника - незаконосъобразен акт, отменен по
съответния ред;
Налице е и втората предпоставка – причинени
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално
представителство от адвокат, направени в съдебното производство пред ВОС по обжалване на коментираните
по-горе откази на ДЛР по подадените от
ищеца две заявления.
Разноските са реално сторени, предвид
наличните по делото договори за правна защита и съдействие, както и заплащане
на държавна такса.
Тези два вида разходи водят намаляване на
имуществото на ищеца и представляват имуществена вреда за него. В производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ разноски в полза на жалбоподателя (ищец в
настоящото) не се присъждат –не е налице
разрешен спор по същество, каквото е изискването на чл. 78 от ГПК, което налага извод, че тази именно имуществена вреда не може да му се възстанови в рамките на това производство.
Налице е и третата предпоставка - причинно
следствена връзка между претърпените вреди и отменените два отказа.
Причинна връзка е налице не само когато
деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава реална възможност
от увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност по друга
причина.
Процесуалното
представителство осъществявано от адвокат в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не
е задължително, то е призната и гарантирана от закона възможност за всеки
участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното
производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно
заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно
чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ангажирането на адвокат за правна защита при
обжалване пред съд е обичайна грижа на
засегнатото лице, когато брани накърнените си права и законни интереси, а адвокатското
възнаграждение при предоставянето и е императивно дължимо на основание чл. 36
от ЗА. Както вече се каза, такова ищецът е заплатил – по 100 лв. за двете
отделни производства пред ВОС.
Ако ДЛР не беше постановило незаконосъобразен
акт, то не би възникнала необходимостта за засегнатото лице от защитата по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и произтичащото във връзка с нея императивно задължение за плащане на
адвокатско възнаграждение. Заплатеното
от ищеца ПК „Напредък“
възнаграждение е в общ размер от
200 лв. – за двете производства пред ВОС, който покрива минималният размер по
чл. 11 от Наредба № 1/2004 г.
Предвид направения коментар съдът намира
предявения от ПК“Напредък“ иск срещу
Агенцията по вписванията за основателен
и доказан и следва да го уважи изцяло.
При този изход от спора и своевременно
направеното от процесуалния представител на
ищеца искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото
производство, съдът го намира за
основателно и доказано и следва да бъде уважено в претендирания и посочен в списъка по чл. 80 от ГПК размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
203 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ПК Напредък“, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, представлявано от Г.К., ЕИК *****,
сумата от 210 лв. двеста и десет лв.) , представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразни актове -
отказ № 20190411144915/12.04.2019 г. и отказ
20180607135538/08.04.2019 на ДЛР при Агенцията по вписванията, ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на „ПК
Напредък“, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, представлявано от Г.К., ЕИК ********* сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща
сторените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА