Определение по дело №197/2022 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Определение № 381 от 28.04.2022 г. по ЧНД № 197/2022 г. на
БОС

Производството се движи по реда на чл. 435, вр. чл. 433 и сл. от НПК,
вр. чл. 87 от НК.
Образувано е по молба на адвокат Станко Кралев от АК – Бургас,
действащ като упълномощен защитник на осъдения П. И. Ч. с ЕГН
**********, с която се иска от Окръжен съд – Бургас да постанови съдебна
реабилитация за осъжданията, посочени в молбата и наложени с влезли в
сила присъди.
В съдебно заседание осъденият Ч., редовно призован, не се явява.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа молбата за
съдебна реабилитация, тъй като намира, че са изпълнени всички
законоустановени условия за това.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
изразява становище за частична основателност на молбата. Твърди, че само
по отношение наказанието, наложено на Ч. с влязла в сила присъда по НОХД
№ 805/2012 г. на Окръжен съд Бургас, са налице законовите предпоставки за
съдебна реабилитация. По отношение на останалите присъди, посочени в
молбата, прокурорът изразява становище, че за тях е настъпила реабилитация
по чл. 88а от НК, която настъпва по силата на закона и поради това осъденият
няма правен интерес да иска за тях съдебна реабилитация.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите и исканията на
страните и извърши внимателна преценка на събраните по делото
доказателства, изведе следните фактически и правни изводи:
Съобразно представената по делото справка за съдимост на молителя П.
И. Ч., същият е осъждан както следва:
С определение от 14.11.2000 г., постановено по ЧНД № 301/2000 г. и
влязло в сила на същата дата, РС – Бургас е одобрил споразумение, по
силата на което Ч. е бил признат за виновен и осъден за извършването на
две отделни престъпления – по чл. 325, ал.1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.4
от НК, за които му било наложено едно общо наказание, определено по
правилата на чл. 23 от НК, а именно – четири месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три
години;
С определение от 08.12.2008 г., постановено по НОХД № 1356/2008 г. и
влязло в сила на същата дата, РС – Велико Търново одобрил
споразумение, по силата на което Ч. се признал за виновен, че на
01.07.2008 г. е извършил престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което
му било наложено наказание Пробация с три отделни пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
1

периодични срещи с пробационен служител за срок от по шест месеца за
всяка мярка, както и поправителен труд за срок от пет месеца при 15%
удръжка от възнаграждението;
С определение от 27.01.2010 г., постановено по НОХД № 4169/2009 г. и
влязло в сила на същата дата, Районен съд – Бургас одобрил
споразумение, по силата на което П. Ч. се признал за виновен, че на
18.05.2009 г. е извършил престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК,
за което му било наложено наказание Пробация с три отделни
пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по
щест месеца за всяка от тях, както и поправителен труд за срок от шест
месеца с 15% удръжки от възнаграждението;
С Присъда от 25.06.2013 г., постановена по НОХД № 805/2012 г.,
потвърдена с решение № 165/2013 г. на Апелативен съд – Бургас,
върнато за ново разглеждане с решение № 119/2014 г. на ВКС, изменена
с решение № 86/2014 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с
решение № 494/2015 г. на ВКС, Окръжен съд – Бургас е наложил на
молителя Ч., за извършено в периода 17.05.2008 г. – 19.05.2008 г.
престъпление по чл. 142, ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода за
срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила
на 24.02.2015 г.
Видно от удостоверение на Окръжна прокуратура – Бургас с изх. №
8551/2021 от 23.11.2021 г., а също и от писмо на Окръжна прокуратура –
Бургас с изх. № 1534 от 10.03.2022 г., към настоящият момент и на
територията на Република България, спрямо П. Ч. няма образувани и
неприключили наказателни производства.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Бургаски окръжен съд е компетентен да разгледа настоящата молба за
съдебна реабилитация, доколкото се явява съдът постановил на първа
инстанция най-тежкото наказание от тези, наложени на осъдения Ч. от
различни съдилища (арг. чл. 433, ал.2 от НПК). Разгледана по същество,
молбата е частично основателна.
По отношение осъждането на П. Ч. с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по ЧНД № 301/2000 г. на РС – Бургас е
настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 86 от НК, като тук е
налице хипотезата на чл. 86, ал.1, т.1 от НК, тъй като престъплението, за
което Ч. е осъден впоследствие със влязъл в сила съдебен акт по НОХД №
1356/2008 г. на РС – Велико Търново, е извършено след изтичането на
определения преди това изпитателен срок.
Съдебната реабилитация има акцесорен характер и е възможна доколкото
не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични, изрично
2

посочените в НК допълнителните предпоставки за това. В контекста на
горното, съдът намира, че по отношение осъждането на П. Ч., наложено му с
влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 4169/2009 г. по описа на РС – Бургас, е
настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 88а от НК и по-точно в
хипотезата на чл. 88а, ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т. 5 от НК. Видно от справката за
съдимост на осъдения Ч., определението, с което е одобрено споразумението
по НОХД № 4169/2009 г. е влязло в сила на 27.01.2010 г., а наложените му с
него пробационни мерки за с продължителност шест месеца. Видно от
приложената по делото служебна бележка, издадена на молителя от Районна
прокуратура – Бургас, изтърпяването на това наказание е приключило на
12.08.2010 г., като от тогава до сега са изтекли повече от изискуемите по чл.
82, ал.1, т. 5 от НК повече от две години. От друга страна, видно от
доказателствата по делото, в рамките на този, повече от две годишен, срок Ч.
не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ – деянието по по по-късната
присъда по НОХД № 805/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, е извършено преди
постановяването на определението за одобряване на споразумението по
НОХД № 4169/2009 г. Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице
основание да се произнася относно приложимостта на чл. 87 от НК по
отношение осъждането по НОХД № 4169/2009 г. на РС – Бургас, доколкото за
него е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 88а, ал.1, вр. чл.
82, ал.1, т. 5 от НК и това обстоятелство следва да се отбележи в бюлетина за
съдимост на осъдения. Следователно, преценка за наличие на основания за
исканата от молителя съдебна реабилитация е допустима само по отношение
на осъжданията по НОХД №№ 1356/2008 г. на РС – В. Търново и 805/2012 г.
на Окръжен съд – Бургас.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на прокуратурата
относно директната приложимост на чл. 88а от НК по отношение
наказанието, наложено по НОХД № 1356/2008 г. на РС – Велико Търново, тъй
като намира, че систематичното тълкуване на закона принципно изисква,
преди преценката за приложимост на някоя от разпоредбите за реабилитация,
да се прецени наличието на условия за приложимост на чл. 25, вр. чл. 23 от
НК, още повече като се имат предвид и определените от законодателя по-
дълги срокове (в сравнение с този по чл. 87 от НК), с който се свързва
реабилитацията по чл. 88а от НК. В конкретният случай, предвид
установените чрез справката за съдимост дати на извършване на
престъпленията по посочените по-горе две присъди, а именно 01.07.2008 г. и
периода 17.05.2008 г. – 19.05.2008 г., а също и предвид датите на влизане в
сила на самите присъди - 08.12.2008 г. (по НОХД 1356/2008 г. на РС – В.
Търново) и 24.02.2015 г. (по НОХД № 805/2012 г. на Окръжен съд – Бургас),
безспорно се налага изводът, че наказанията по НОХД №№ 1356/2008 г. на
РС – В. Търново и 805/2012 г. на Окръжен съд – Бургас подлежат на
групиране по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК до размера на най-
тежкото от тях – две години "лишаване от свобода", с три годишен
3

изпитателен срок, което настоящият съдебен състав възприема като едно
единно осъждане и наказание. Изтърпяването на същото е приключило на
24.02.2018 г. с изтичането на определения три годишен изпитателен срок – за
начало на този срок следва да се приема датата 24.02.2015 г., защото тогава е
влязла в сила присъдата, с която е наложено най-тежкото измежду двете
наказания. От следващата дата – 25.02.2018 г. започват да текат сроковете,
обуславящи евентуалното настъпване на съдебна реабилитация или
реабилитация по право по см. на чл. 88а от НК по отношение на това единно и
общо осъждане. При това положение, при конкуренцията на сроковете,
посочени в двете разпоредби, за молителя Ч. е по-благоприятна съдебната
реабилитация по това единно осъждане. Това е така, тъй като разпоредбата на
чл. 87, ал.1 от НК, като първа предпоставка за допускане на съдебна
реабилитация, изисква от изтичането на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание, да са изминали не по-малко от
три години, през които осъденият да не е извършвал друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. В противовес на
този срок, разпоредбата на чл. 88а, ал.1 от НК препраща към сроковете,
посочени в чл. 82, ал.1 от НК, като в конкретният случай е приложим срокът,
посочен в чл. 82, ал.1, т.4 от НК – пет години, тъй като наложеното на П. Ч.
наказание е по-малко от три години лишаване от свобода.
Предвид изложеното, съдът следва да уважи молбата на осъдения Ч. като
го реабилитира съдебно по осъждането с влезли в сила съдебни актове по
НОХД №№ 1356/2008 г. на РС – В. Търново и 805/2012 г. на Окръжен съд –
Бургас, но следва да остави молбата му без уважение в частта й, касаеща
осъждането по НОХД № 4169/2009 г. на РС – Бургас, тъй като по отношение
на него е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл. 88а от НК и за
молителя липсва правен интерес да иска съдебна реабилитация за това
осъждане.
Воден от гореизложеното, съдът постанови съдебния си акт.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	381
Дата:	28 април 2022 г.
Съдия:	Ангел Димитров Гагашев

Дело:	20222100200197
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Определение по дело №197/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите