Решение по дело №7058/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3659 / 17.12.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на втори декември                                                      две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                       Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7058 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                       Производството е образувано по искова молба на „С*” АД против „П*“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 3475.84 лева - неплатен остатък от наемна цена на 359.769 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.***, общ.***, дължима за стопанската 2017/2018 год., съгласно сключен между страните договор за наем № ****.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 763.06 лв., начислена върху горната главница за периода от 17.07.2017 год. до 26.06.2019 год., както и законната лихва, начиная от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № *******/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                                 Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание в чл. 79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                                 В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Процесуалният представител на същото поддържа предявените искове с нарочна молба, моли за уважаването им и присъждане на разноски.

                                 Адвокатският пълномощник на ответното дружество оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора.                             

                       Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                       С договори за покупко - продажба, обективирана в нот.актове №№ ********* 2007 год. на Съдия по вписванията при РС – С* и нот. актове №№ *********2013 год. на нотариус с № ***** на НК, „С*н” АД (тогава ООД) е придобило собствеността върху 45 бр. поземлени имоти, находящи се в землището на в землището на с.*****, с начин на трайно ползване - „нива“, „пасище, мера“ и „пасище с храсти“.

                       На 19.06.2017 год. между „С*” АД - наемодател и „П*“ ЕООД - наемател, е сключен наемен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя посочените 45 бр. земеделски имоти, чиято обща площ възлиза на 359.769 дка, за стопанската 2017/2018 год., срещу задължението на последния да заплати наемна цена в размер на 6475.84 лв.

                       Плащането на наемната цена е следвало да се извърши на няколко вноски - до 15.07.2017 год. - авансова вноска от 25 %; до 20.12.2017 год. - втора вноска от 25 % и до 30.05.2018 год. - остатъкът от 50 %.

                       Със заявление вх.№ 1/11.07.2017 год. и на основание чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ответното дружество е заявило в ОС“Земеделие“ - гр.*** процесните земеделски имоти.

                        По заявление на „С*” АД е образувано ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за доказани, а оттам – основателни.

                       Основателността на иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от ЗЗД е обусловена от успешно проведеното от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която е изпълнил задължението си точно - предал е за временно и възмездно ползване имотите - предмет на наемния договор, в състояние, годно да обслужи предназначението им.

                       Този си извод съдът гради въз основа на договора за наем, сключен между страните, който макар и оспорен от процесуалният представител на ответното дружество в настоящото производство и дори да е бил сключен от лице без представителна власт по отношение на „П*“ ЕООД, очевидно не е бил възразен своевременно, както предвижда чл.301 от ТЗ. Нещо повече - с подаването на заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с цел участие в споразумение на ползватели на земеделски земи по чл.37в от ЗСПЗЗ, търговецът „П*“ ЕООД е потвърдил сключването на договора.

                       Освен това, заявяването на земите по горепосочения начин от страна на ответника иманентно съдържа в себе си признание за неблагоприятния за него факт, че наетите земи са му предадени за ползване, съгласно договора. Отделен е въпросът, че и чл.6 от договора съдържа изрично изявление на наемателя в този смисъл.

                       И накрая - мислимо е в общия случай отдаване под наем на чужд имот, т.е. договор за отдаване под наем на чужд имот не е недействителен, но доколкото е налице специалното правило на чл.4а от ЗСПЗЗ, то също се явява спазено - както се каза, ищцовото дружество е придобило собствеността върху процесните два имота преди сключването на договора за наем. 

                       Липсват доказателства (извън признанието на ищеца за получено частично плащане на сумата от 3000 лв. на 19.12.2018 год.), ангажирани от носещия доказателствената тежест наемател, да е заплатил изцяло наемната цена на уговорените падежи, респ. до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, затова главният иск е основателен и следва да се уважи.

                       Това от своя страна има за своя закономерна последица основателност на акцесорния, по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за дължимост на законната лихва за забава. Съдът, на основание чл.162 от ГПК, я определя на 763.51 лв. за периода от падежа на всяка наемна вноска до 26.06.2019 год., респ. до датата на частичното плащане, поради което и този иск следва да се уважи за пълния предявен размер.

                       Дължими, при това положение, са разноските, сторени от „С*” АД по ч.гр.д. № ***** / 2019 год. на БРС, възлизащи на 134.78 лв., както и за настоящото производство, в размер на 204.25 лв., в т.ч. 104.25 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. 

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „П*“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул*****, представлявано от Т* А*, дължи на „С*” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.“*, представлявано от С* С*, сумата от 3475.84 лева - неплатен остатък от наемна цена на 359.769 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.***, общ.С*, дължима за стопанската 2017/2018 год., съгласно сключен между страните договор за наем № **** / ***.2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 763.06 лв., начислена върху горната главница за периода от 17.07.2017 год. до 26.06.2019 год., както и законната лихва, начиная от 10.07.2019 год. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

                       ОСЪЖДА „П*“ ЕООД да заплати на „*****” АД деловодни разноски в размер на 134.78 лв. за производството по ч.гр.д. № **** / 2019 год. на БРС, както и в размер на 204.25 лв. - за настоящото производство.

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               Съдия: /п/