РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Враца, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420104065 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 357, ал. 1, във вр. с
чл. 188, т. 1 КТ.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Р. Г. Ц.,
ЕГН **********, чрез адвокат Ц. М. против Регионален исторически музей – гр.
Враца, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ****** ул. “**. ****“ №***,
представлявано от Г.В. Г. – директор.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на трудов договор № 69 /
01. 10. 2009 г., ищцата работи в Регионален исторически музей – гр. Враца, където
заема длъжността уредник - музей. На **. **. *** г. на ищцата е връчена Заповед №
***/ **. **. ** г. на Директора на РИМ, с която за извършени нарушения по чл. 187, ал.
1, т. 7 и т. 8 КТ и е наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188, т. 1 КТ -
Забележка.
Процесната Заповед се намира за неправилна и незаконосъобразна, поради което
се иска от съда да бъде отменена.
Посочва се на първо място, че заповедта е издадена при неспазване на
императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, с оглед на което не са налице
основания за разглеждане на спора по същество и само по себе си това е достатъчно
основание за нейната отмяна.развиват се подробни съображения в тази насока.
Твърди се също, че наказанието е наложено извън рамките на преклузивния срок
по чл. 194, ал. 1 КТ - сочат се нарушения по чл.187, ал. 1, т. 7, за които обяснения са
давани през 2019 г., а същите са извършени през октомври 2023 г.
Развиват се и съображения, че ищцата не е извършила твърдините нарушения на
трудовата дисциплина, за които е санкционирана. В конкретния случай видно от
1
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", основанието,
обосновало издаването не същата, е извършването от страна на служителя на
дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8 КТ.Ищцата твърди, че между нея
и работодателят не е провеждан разговор, при който да е „поставила в заблуда
ръководството на музея за провеждане на пълна инвентаризация на музейните
фондове“. Установявало се от трудовия договор на ищцата, че същата е назначена на
длъжност уредник, при което в длъжностната и характеристика не фигурира
задължение да следи и подава информация за необходимостта от пълна
инвентаризация на музейните фондове Такова задължение, съгласно чл. 29 от Наредба
№ Н — 6 / 11. 12. 2009 г. година за формиране, управление и идентификация на
музейните фондове е вменено в задължение на директора на РИМ.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отмени издадената заповед като
незаконосъобразна.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск по основание,
счита същия за изцяло неоснователен и недоказан, а заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "Забележка" за правилна и законосъобразна.
Счита, че наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е законосъобразно
предвид точното изпълнение на чл. 187(1), т. 7 и т. 8 и чл. 188 от Кодекса на труда.
Изпълнени са и разпорежданията на чл. 193(1) от Кодекса на труда, като е изслушана
Р. Ц. в присъствието на свидетели, което е доказано с Протокол от 03.12.2024 г. за
установяване фактическите причини за наложените от Главна дирекция „Инспекторат
при министерство на културата“, административни санкции от 18.09.2024 г. за
неизпълнение на предвидените законови срокове за пълна инвентаризация на фонда и е
прието писменото й обяснение с цел оценка на конкретните обстоятелства по
нарушението със заповед изх. № А74/25.11.2024 г, което обяснение е предоставено от
Р. Ц. с вх. № 82/02.12.2024 г. Протоколът за изслушване от 03.12.2024 г. Р. Ц. отказала
да подпише.
Предвид на тези и останалите подробно изложени съображения счита Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка" за правилна и законосъобразна.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства –
трудов договор и анекс към него се установява, че ищцата заема длъжността „Уредник
- музей“ при Регионален исторически музей – гр. Враца, ЕИК *******.
Със заповед Заповед № А89 / 05. 12. 2024 г. на Директора на Регионален
исторически музей – гр. Враца – Г. Г. /л. 5/ на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“. Видно е от атакуваната заповед, че на Р. Ц. е наложено
дисциплинарно наказание за това, че е поставила в заблуда ръководството на музея за
провеждане на пълна инвентаризация на музейните фондове.
Видно е от приетото по делото обяснение вх. № 82 / 02.12.2024 година по описа
на Регионален исторически музей – гр. Враца, че от ищцата Р. Ц. са снети обяснения
по случая от Директора на музея.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно
2
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Заповедта е издадена от компетентно лице / Г. Г. /, тъй като същото е на
Директора на Регионален исторически музей – гр. Враца.
Съдът следи служебно за спазването на преклузивните срокове за налагане на
дисциплинарно наказание, като в случай, че срокът не е спазен, заповедта следва да
бъде отменена само на това основание.
Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на
нарушението и едногодишен от извършването му - чл. 194 ,ал.1 КТ , според който
дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен
срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването
на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не
е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на
по - късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение.
Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл
едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново
не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194, ал.3 КТ сроковете не текат, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без
значение е видът на отпуска / достатъчно е същият да е от предвидените в закона /. Без
значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират да
текат, поради това, за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на
законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл.
194,ал.1 КТ. В конкретния случай няма доказателства, а и не са наведени твърдения, че
ищцата е ползвала отпуск. По разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се
брои в месеци и изтича на съответното число на последния /втория/ месец,
респективно /дванадесетия месец/. В процесния случай едногодишният срок е
започнал да тече на 30.10.2023 г., когато се твърди, че ищцата е извършила
дисциплинарното нарушение. При това положение, едногодишният срок е изтекъл на
30.10.2024 г. – сряда, работен ден. Това разрешение е общо за гражданското право –
чл.72, ал.2 от ЗЗД. До тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника
или служителя / решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и
решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/. Поради
това, съдът намира, че е не е спазен преклузивния срок за налагане на
дисциплинарното наказание, доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена лично на ищцата на 05.12.2024 година, видно от самата заповед.
Предвид гореизложеното, наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде
отменено само на това основание, а именно неспазване на преклузивния едногодишен
срок за налагането му.
По отношение мотивирането на заповедта:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е
3
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно
формираната константна практика на ВКС (напр.Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 109 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3323/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017
г., IV г. о., ГК) изискването за мотивиране на заповедта за наказание е императивно и
има за предназначение да информира работника или служителя в какво се е провинил.
Липсата на мотиви на заповедта я прави незаконосъобразна само на това основание,
тъй като прегражда пътя на работника или служителя да се защити и прегражда
възможността за съдебен контрол по същество на наказанието.
В посочените решения ВКС е разяснил, че заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият
извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено
дисциплинарното наказание и работникът или служителят да има възможност да
разбере причината, поради която му е наложено, а съдът да може да извърши проверка
и въз основа на това, да заключи дали заповедта е законосъобразна. Така даденото
тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени
изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ
и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно.
В конкретния случай, в атакуваната заповед липсват ясно описани съществените
признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. В
процесната заповед не е описано нито времето, нито мястото на извършване на
твърдяното дисциплинарно нарушение, което също е самостоятелно основание за
отмяна на издадената заповед, без разглеждане на спора по същество.
Поради изложеното по - горе, съдът намира предявения иск за основателен,
поради което следва да бъде уважен, а наложеното дисциплинарно наказание отменено
като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възникват за ищеца. Последният е доказал извършване на разноски в размер на
1000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сумата от 80,00 лв., определена държавна такса по предявения неоценяем иск.
Така мотивиран, врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ наложеното
дисциплинарно наказание „забележка“ на Р. Г. Ц., ЕГН: **********, на длъжност
„Уредник - музей“ при Регионален исторически музей – гр. Враца, извършено със
заповед Заповед № ... / ** ** ** г. на Директора на Регионален исторически музей – гр.
Враца – Г. Г. ”, на основание чл. 188, т. 1, вр. чл. 187, т. 7 и 8 КТ.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Регионален исторически музей – гр.
Враца, ЕИК ****** да заплати на Р. Г. Ц., ЕГН: ********** сумата от 1000,00 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Регионален исторически музей – гр.
Враца, ЕИК ***** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца сумата от 80,00 лв. държавна такса.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5