ПРОТОКОЛ
№ 4022
гр. Варна, 01.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско
дело № 20253110100281 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:58 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ищецът „Е.-П. П.“ АД, редовно призовани, не се явява законен представител,
представлява се от адвокат Х. И., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „Ф. А. П. Д.“ ЕООД, редовно призовани, не се явява законен
представител, представлява се от адвокат Д. Я., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора.
АДВ. И.: Поддържам исковата молба.
АДВ. Я.: Поддържам изложеното в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал. 3 ГПК, ПРИКАНВА страните към спогодба, като им
разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни
отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна
такса ще подлежи на връщане на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
АДВ. И.: Не е възможна спогодба между страните.
АДВ. Я.: Не е възможна спогодба между страните.
1
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото и с оглед
невъзможността страните да постигнат спогодба, на основание чл. 146 ГПК пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно проекта за доклад обективиран в Определение №
6255/13.05.2025 г.:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Е. - П. П. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
В., „**– *”, бул . „**“ № *, срещу Ф. А. П. Д. ЕООД с ЕИК *, с адрес на управление: в гр. В.,
район М., ул. **№ *, с искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1692.63 лева,
представляваща главница за незаплатени ел. енергия и мрежови услуги по фактури,
издадени за периода от 13.12.2023 г. до 13.08.2024 г. за обект на потребление, находящ се в с.
Т., общ. К., с абонатен номер * и клиентски номер * и сумата 152.43 лева, представляваща
мораторна лихва по горепосочените фактури от деня, следващ падежа на същите до
19.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
20.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № */25.09.2024 г. по ч.гр.д. № */2024 г. по
описа на Варненски районен съд. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по
договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между
страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на Е. - П. П. АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ
и § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Сочи ответното дружество, че не е заплатило сумите по
процесните фактури, за обект негова собственост, към момента на потреблението, съгласно
справка на АВ, находящ се в с. Т., общ. К.. Твърди ответникът да е клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен номер *
и клиентски номер *. Отношенията между страните били регламентирани от ОУ на
договорите за продажба на ел. енергия на Е. Б. П. АД и ЗЕ. Твърди обекта на потребление да
е заведен, като стопански и в този смисъл ответникът се явявал небитов клиент по смисъла
на ЗЕ. Във връзка с изменение на чл.94а от ЗЕ, от 01.10.2020г. са отпаднали всички небитови
клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Поради това
процесният захранен обект не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите
общи условия, което от своя страна води до прекратяване на договора за доставка на
електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Сочи, че съгласно чл. 95а ЗЕ,
доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на
крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до
избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от
крайния клиент причини. След посочената дата, в случай че до 30 септември 2020 г.
включително не бъде сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му
доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия
за търговия с електрическа енергия). До 01.07.2021г. небитовите клиенти на ел. дружествата
следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. В
случай, че не сторят това, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик на последна
инстанция. С разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от ПТЕЕ, доставчикът на електрическа енергия
е нормативно овластен да събира от крайните си клиенти мрежови услужи, цена задължения
към обществото и акциз от крайни клиенти. Същевременно цената, по която продава
доставчикът от последна инстанция, се определяла по Методика за определяне на цените на
електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. Съгласно
методиката отношенията между клиентите и доставчика от последна инстанция се уреждат в
договори при публично известни общи условия при спазване на ЗЕ и правилата по чл. 91,
ал. 2 от ЗЕ.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е
подаден отговор, в който изразява становище за допустимост на исковата претенция, но
оспорва същата като неоснователна – по основание и размер. Не оспорва твърдението на
ищцовото дружество, че е собственик на процесния имот, находящ се в с. Тополи, общ.
2
Каварна и че между страните е налице облигационна връзка по повод доставка на ел.
енергия. Оспорва се твърдението, че ответникът е небитов клиент, като това не означавало
да има нужда от ел. енергия за стопански нужди. Сочи, че в процесния имот не се консумира
ел. енергия, същият не е застроен, както и не е свързан с електропреносната мрежа.
Електромерът ,отговарящ на посочения от ищеца абонатен номер е извън имота и същият не
е свързан с процесния имот посредством захранващ кабел. Отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже
на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК на ищеца следва да бъде указано, че носи
доказателствената тежест да установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение и неговия размер, а именно: наличие на валидно облигационно
отношение между страните; че ищецът е изправна страна; доставеното количество ел.
енергия и размера на претенцията; че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава за посочения период в претендираните размери.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на ответника следва да бъде указано, че в
негова тежест е да установи положителните факти, на които основава възраженията си; че е
извършил плащане на претендираните суми.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изложат становището си във връзка
с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
АДВ. И.: Нямаме възражения по доклада. Ще представя и доказателства.
АДВ. Я.: Нямаме възражения по доклада. Ще представя писмено доказателство и
водя един свидетел, който е пред залата, а от втория се отказваме.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на процесуалните представители на страните
и на основание чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен по делото.
На основание чл. 148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
СЪДЪТ, констатирайки допустимостта и относимостта на приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.
183 от ГПК, намира, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с искова
молба с вх. при ВРС № 2540/10.01.2025 г. писмени документи, надлежно заверени по реда на
чл. 183 от ГПК, допуснати до събиране с определение по реда на чл. 140 ГПК, постановено в
закрито съдебно заседание на 13.05.2025 г.: Констативен протокол № 1711571-1/09.11.2023 г.;
Констативен протокол № 2492346-1/06.08.2024 г.; Фактура № **********/13.12.2023 г.; ;
Приложение А към счетоводен документ № **********/13.12.2023 г.; Фактура №
**********/14.12.2023 г.; Приложение А към счетоводен документ № **********/14.12.2023
г.; Фактура № **********/12.01.2024 г.; Приложение А към счетоводен документ №
3
**********/12.01.2024 г.; Фактура № **********/14.02.2024 г.; Приложение А към
счетоводен документ № **********/14.02.2024 г.; Фактура № **********/13.03.2024 г.;
Приложение А към счетоводен документ № **********/13.03.2024 г.; Фактура №
**********/15.04.2024 г.; Приложение А към счетоводен документ № **********/15.04.2024
г.; Фактура № **********/14.05.2024 г.; Приложение А към счетоводен документ №
**********/14.05.2024 г.; Фактура № **********/14.06.2024 г.; Приложение А към
счетоводен документ № **********/14.06.2024 г.; Фактура № **********/15.07.2024 г.;
Приложение А към счетоводен документ № **********/15.07.2024 г.; Фактура №
**********/13.08.2024 г.; Приложение А към счетоводен документ № **********/13.08.2024
г.; Извлечение за фактури и плащания за период към дата 10.12.2024 г.; Справка №
1233141/13.09.2024 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице;
Изходящ бюджетен превод за дата 03.01.2025 г.
АДВ. И.: Представям договор за присъединяване на обекта, в който е описана
предоставената мощност, тъй като производството е за дължима такса достъп, а не за
консумирана електро енергия, затова представям договора, в който е описана мощността,
която е предоставена с допълнително споразумение, констативен протокол, в който са
описани и присъединителните съоръжения, заявление за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия, в което също са описани всички присъединителни съоръжения,
документи за собственост, пълномощното на колегата, протокол за въвеждане в
експлоатация, служебна бележка за изградени присъединителни съоръжения. Всички те са
във връзка с установяване на партидата на ответника в процесния обект на потребление.
Искам само едно уточнение, тъй като в доклада ми е указано да докажем размера на
главница и на лихва- ако колегата също оспорва факта, че фактурите са коректно издадени
във връзка с определените цени към настоящия момент от КЕВР, ще поискаме счетоводна
експертиза
АДВ. Я.: Доколкото въпросната заповед за парично изпълнение е издадена със
следното уточнение, че вземането произтича от задължение за ползвана и неплатена
електрическа енергия и мрежови услуги, в момента разбирам, че ищеца претендира за
плащане за такса мощност.
АДВ. И.: Мрежовите услуги са такса мощност. Всички фактури са издадени за
именно тази такса, а не за консумирана електроенергия. Няма консумирана електроенергия в
обекта. Това е такса достъп.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по доказателствата.
АДВ. Я.: По доказателствата- да се приемат, допустими са, относими са. Моля и аз да
представя писмо от 10.09.2015 г. от „Е.- п.“, което съдържа извънсъдебно признание, че
процесния електромер към клиентския и абонатния номер на доверителя ми изобщо не е
свързан с имота, тоест не е присъединен, няма кабелно трасе от електромера до имота и
електромерът се намира на трафопост.
През 2015 г. монтираха електромера на близко намиращия се трафопост, на около
200- 300 м., но до имота не сме изградили трасе, защото те ни уведомиха, че е наша грижа и
наш разход да изградим трасе до имота.
АДВ. И.: Да се приемат доказателства. Съгласен съм с това, което каза колегата, то е
наистина така, но дружеството има задължение да предостави достъп до границата на
собственост на имота, изпълнено е това задължение, но във всеки един момент, в който
клиентът изпълни своите задължения, той ще има достъп. Тази мощност е резервирана в
капацитета на присъединителните съоръжения, точно за това е и тази такса и няма спор, че
той не е ползвал електроенергия. Не се е присъединил. Той се е присъединил временно,
защото това е така наречената времянка. Това се прави, когато има строеж или нещо, което е
за кратък период, не знам в кой период е ползвано. Тези фактури, вземанията по които
претендираме, са само за такса достъп.
4
СЪДЪТ намира, представените писмени доказателства в днешното съдебно заседание
за относими по предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото договор за присъединяване на
обект на потребител към електроразпределителната мрежа с изх. № Д12-4538-Д13-
0113/16.01.2013 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото допълнително споразумение 1
към договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната
мрежа с изх. № Д12-4538-Д13-0113/16.01.2013 г. с № А1-Д12-4538-Д13-0113-Д13-
5842/24.09.2013 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото констативен протокол №
5246963/15.06.2021 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото заявление № 2820936/03.04.2014
г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото протокол за въвеждане в
експлоатация на новоизградено директно мерене № */15.04.2014 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото служебна бележка за изградени
присъединителни съоръжения от дата 27.03.2014 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмо до Ф. А. П. Д. ЕООД
относно искане с вх. № */10.09.2015 г.
СЪДЪТ констатира, че дори да е имало някакво ползване на електроенергия, то не е
включено в задължението.
АДВ. И.: Да, точно така. Не го претендираме.
АДВ. Я.: След като нямаме спор по тези… Всъщност това, което оспорваме е
единствено фактурата от 14-ти декември, която е на стойност над 1 200.00 лв. с данък
добавена стойност. Изобщо нямам си идея каква е тази мрежова услуга, такса мощност.
Отделно в основание на фактурата пише електрическа енергия, не става ясно на какво
основание… Ако не беше тази сума, ние щяхме да признаем иска и нямаше да подадем
възражение всъщност.
АДВ. И.: В приложението към фактурата са описани периоди, основанието на
дължимост, предоставената мощност, цената към този момент. Ако се оспорва, ще поискам
доказателства. Да, тази сума от 1200 лева е за три години, мисля че 2021 г. – 2023 г. В
приложение А е посочено за всеки месец достъп средно ниско напрежение, предоставена
мощност по брой дни.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищцовото дружество да
заяви защо в от един момент нататък цената на фактурите се увеличава.
АДВ. И.: Всяко година КЕВР излиза с решение юли месец каква е таксата за
следващата година.
СЪДЪТ констатира, че за периода от юли 2021 г. до ноември 2023 г. е издадена една
фактура, която е на стойност 1 203.00 лв., а след това за всеки месец се издават отделни
фактури.
5
АДВ. Я.: Ние оспорваме начисления размер и всъщност сега, в днешно съдебно
заседание разбирам, че ищецът претендира от 2021 г. мрежови услуги, защото заповедта за
изпълнение е за периода от декември 2023 г. до август 2024 г.
АДВ. И.: Този период е периодът на издаване на фактурите.
АДВ. Я.: Изобщо не е уточнен периода на претенцията. Аз имам сериозни
възражения, че за този период вече е воден съдебен процес през 2023 г. и тогава платихме
всичко претендирано от „Е.- П.“. След тази дата са преклудирани претенции за всякаква
задна дата.
АДВ. И.: Няма плащане. Няма как да ни дадат за образуваме дело за задължение,
което вече е платено със сигурност.
АДВ. Я.: По принцип всяка година някъде лятото получаваме заповед за изпълнение,
защото забравят да си плащат таксата мощност, която не оспорваме в рамките на 40-50 лв.
С оглед заявеното от процесуалните представители на страните в днешното съдебно
заседание, СЪДЪТ намира, че е налице нередовност на исковата молба. В исковата молба,
както стана ясно, се претендират задължения по фактури, издадени в периода 13.12.2023 г. -
13.08.2024 г., но не е посочен нито в обстоятелствената част, нито в петитума периода, през
който са натрупани тези задължения за незаплатени мрежови услуги. Предвид това съдът
счита, че следва да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да уточни
периодите, съответно и задълженията за всеки един от тях, които претендира да бъдат
установени в настоящото производство, след което ще бъде дадена възможност на ответника
да направи своите възражения и да даде отговор на исковата молба.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, на основание чл. 129, ал. 4 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от днес да уточни исковата молба, като
посочи периодите, за които претендира установяване на задълженията на ответника и
съответно размерите им за всеки отделен период.
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:20 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6