Р Е Ш Е Н И Е
№ 590/25.11.2019 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 402 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба от едноличен търговец А.М.Н., действаща с фирма“А.М.“, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Монтана, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24447, 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г. и е определено за изплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447, 50 лева, представляващо първо плащане по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018 г.
В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че с договор от 28.09.2016 г. е отпусната безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., като съгласно последният е подала заявка за второ плащане, при изпълнение на заложените в договора и закона изисквания. Твърди се, че през 2018 г. е решила е променила регистрацията от физическо лице земеделски стопанин на едноличен търговец и подала документи за регистрация по Наредба № 3 от 1999г.за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани в законоустановения срок, но получила отговор, че регистрация е възможна едва за стопанската 2018/2019 г. Твърди, че изложените констатации относно при извършените проверки макар и да отразяват установените факти, неправилно са тълкувани и неправилно приложен закона. Твърди, че в производството са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В с.з. пълномощника адв.Ц. поддържа жалбата, подробни съображения за незаконосъобразността на оспорения АУПДВ излага в писмено становище. В заключение моли за отмяна на оспорения АУПДВ, претендира разноски в производството.
Ответникът, директора на ОД на ДФЗ Монтана, чрез пълномощника юрк.Й., в с.з. оспорва жалбата като неоснователна, подробни съображения излага в писмена защита. Счита, че АУПДВ е издаден съгласно закона и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд Монтана, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че по подадено заявление от земеделски производител А.М.Н. . за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. на 27.07.2015 г., след което е сключен договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г. между него и ДФЗ, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка за изпълнението на одобрен проект № 12/06/1/0/02706 в размер на 48 895, 00 лева, платими на два етапа: първо плащане в размер на 24 447, 50 лева, съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора; и второ плащане в размер на 24 447, 50 лева, съставляващи 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане/л.49-59 от делото/. Не се спори, а и ведно от приложеното уведомително писмо за одобрение от 06.12.2016 г., че по банкова сметка А.М. е изплатена сума в размер на 24 447, 50 лева/л.84 и 85 от делото/. Не се спори и, че на 03.09.2018 г. е подадено заявка за второ плащане от едноличен търговец А.М.Н. с фирма „А.М.“, ведно с документи към него, за което е изготвен контролен лист /л. 178- 186 и сл. от делото/. С уведомително писмо за отстраняване на нередовности 12/06/1/0/02706/3/01/02/01/18.10.2018 г., с изх. № 01-123-6500/236 от 18.10.2018 г., на А.М.Н., с фирма „А.М.“, е даден срок от 10 дни да представи подробно посочени документи, свързани с изпълнение на поети ангажименти по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г./л.1-2 от том ІІ от делото/. След което с уведомително писмо А.М. е изпратила отговор, със съответно приложени документи/л.3 и сл. от том ІІ от делото/. След което с уведомително писмо уникален номер 12/06/1/0/02706/2/01/22/01, с изх.№ 01-123-6500/70 от 25.03.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, търговецът А.М.Н. е уведомена за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради констатирано неизпълнение на нормативно задължение, подробно посочени в 4 точки от писмото: 1. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 42, т.6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 14 от 28.05.2015г./ и чл. 14, ал.1, т. 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016г. /Договора/; 2. При извършване на посещение на място и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.5, ал.8, т. 1, чл.15, ал.1, т.2 и ал.З от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал.1, т. 9, чл.15, ал.1 и чл.14, ал.1, т.8, изречение второ от Договора; 3. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.13, ал.7 във вр.с чл.13, ал.4, във вр. с чл.13, ал.1, т.З от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал.1, т.7 от Договора; 4. При извършване на административни проверки преди текущ контрол и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.З, във вр. с чл.13, ал.7, във вр. с чл.13 ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал. 1, т.7 и чл. 15, ал.2 от Договора. /л.13 -16 от делото/.
В писмото е дадена възможност да се подаде възражение в 14-дневен срок и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено на 28.03.2019 г. от А.Н./ л.16 от делото/. На 11.04.2019 г. е подадено възражение от едноличния търговец А.М.Н., без приложение/л.18-19 от делото/. Впоследствие е приложен и доклад за нередност № 12/06/1/0/02706/3/01/17/01/25.07.2019 г. до дирекция “Финансова“ от отдел РРА към ОД на ДФЗ Монтана, където в 6 точки са посочени констатираните нередности/л.55-60 от том ІІ от делото/.
Въз основа на проведеното административно производство и констатираните в това производство нередности, на 25.07.2019 г. от директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ Монтана е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24447,50 лева, представляваща второ плащане по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г. и е определено за изплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лева, представляващо първо плащане по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018 г. Определен е и срок за доброволно плащане на определеното вземане. В АУПДВ е посочено, че същият представлява и първа писмена оценка за установяване на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Като правно основание за издаване на акта административният орган е посочил следното: 1. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 42, т.6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 14 от 28.05.2015г./ и чл.14, ал.1, т, 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016г. /Договора/; 2. При извършване на посещение на място и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.5, ал.8, т. 1, чл.15, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал.1, т. 9, чл.15, ал.1 и чл.14, ал.1, т.8. изречение второ от Договора; 3. При извършване на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.13, ал.7 във вр. с чл.13, ал.4, във вр. е чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал.1, т.7 от Договора; 4. При извършване на административни проверки преди текущ контрол и административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.З. във вр. е чл.13, ал.7, във вр. е чл.13 ал.1, т.2 от Наредба №14 от 28.05.2015г. и чл.14, ал.1, т.7 и чл.15. ал.2 от Договора. Подробно са посочени и фактическите основания по всяко от четирите точки, установени нередности свързани с неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в липса на необходимата регистрация за стопанската 2017/2018 г.; несъответствие със заложеното в представения бизнес план и действителните показатели, установени при извършените административни проверки, вкл. и на място. Възражението на ползвателя, с твърдение за липса на нарушение на договорените задължения, не са подкрепени с доказателства, е прието за неоснователно, като е посочено, че същото не съдържа нови факти и обстоятелства, които подкрепени с документи и доказателства, да опровергават посочените нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г. е изпратен и връчен лично на А.Н. на 29.07.2019 г., видно от известие за доставяне на л. 11 от делото, а жалбата срещу него е подадена на 12.08.2019 г., поради което и като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл. 166, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно ал. 4 от същия текст може да делегира със заповеди част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Видно от приложената на л. 12 от делото заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и да издава актове за установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. Видно от приложената на л.77 от том ІІ от делото заповед № 1598/11.07.2018 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, Димитранка Замфирова Каменова е назначена за ОД на ДФЗ Монтана. Безспорно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен за това орган.
Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и мотиви с посочване на фактическото и правно основание за издаването му.
Издаден е и при спазване на административно производствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че А. Мариес Н. е уведомена за откриване на производството по издаване на акта по реда на чл. 26 от АПК. В уведомителното писмо са посочени констатациите на органа, че при проверка са установени изрично посочени нарушения. С писмото ползвателят е уведомен и за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задълженията, като едновременно с това е дадена възможност за представяне на възражения, каквото е и подадено.
По направеното възражение в настоящото производство за съществено нарушения на процесуалните правила, т.к. с приемането на ЗУСЕСИФ е въведен специален ред, настоящият състав намира за неоснователно, при следните доводи: Принципно е вярно, че към момента на издаване на оспорения АУПДВ, законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ „Земеделие“ по прилагане на мерките от ПРСР 2014- 2020. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове - чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК.
Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – „Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.“) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – „Регламент (ЕС) № 1306/2013“), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. С влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.) в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната уредба по този закон, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28,29, 30, 31.33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1305/2013“, доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В тази връзка в чл. 9б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, се провеждат посредством: 1.Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП - за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“, чл. 28,29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013; 2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за останалите мерки и подмерки.
В настоящия случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 - 2020, която попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП, макар да е вярно твърдението, че тази подмярка не е сред мерките и подмерките изчерпателно изброени в чл. 9б, т. 1 ЗПЗП - по чл. 21, параграф 1, букви „а“ и „б“ чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, но касае подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, която съгласно параграф 1, б. a), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. Предвид което не е вярно твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото се твърди, че административното производство е следвало да се развие по реда на ЗУСЕСИФ. Това е така, защото, съгласно разпоредба на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.) започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Аргумент за приложимост на досегашния ред е и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на министъра на земеделието, храните и горите (обн. ДВ бр. 48/08.06.2018 г.) Според тази разпоредба, новата наредба се прилага за проектни предложения по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). В процесния случай производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14 от 28.05.2015 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, въз основа на заявление за подпомагане, подадено от А.Н. на 27.07.2015 г., заповед за одобрение № 03-120- РД/191/28.09.2016 г. на .директора на ОД на ДФЗ Монтана и договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от същата дата, т.е. преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му на 28.09.2016 г., съгласно чл. 13, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от договора. Този период не е изтекъл към момента на подаване на заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФ Земеделие по издаване на оспорения акт, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред - чрез акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.). В тази насока е и практиката на ВАС/ решение № 14973 от 6.11.2019 г. па ВАС по адм. д. № 7079/2019 г., I отд.; решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2019 г., VIII отд./.
По съответствието с материалния закон съдът съобразява следното:
Условията и редът за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от наредбата, при кандидатстване за второто плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 7. Според ал. 2, срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от две години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане. В ал. 4 е регламентирано, че ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му.
В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 01.09.2018 г. /посочения в заявлението за подпомагане срок за това – най-рано 2 г. и 6 м. и най-късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от договора. Съгласно последния, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 01.09.2018 г. Не се спори, че в първия присъствен ден след 01.09.2019 г., 03.09.2019 г. е подадена заявка за плащане по образец, към която, във връзка с изискването на т.2 от Приложение № 7 към чл. 34, ал.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., са представени анкетни формуляри за землището на гр. Монтана и за землището на с. Н*** , незаверена от ОД „Земеделие“ Монтана анкетна карта, както и писмо изх. № РД- 3502/30.08.2018 г. на директора на ОД „.Земеделие“ Монтана.
Административният орган извършил административна проверка преди второто плащане, като предвид констатациите за неспазване на изрично посочени разпоредби от договора и от приложимите разпоредби на закона, е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, писмо изх.№ 01-123-6500/70 от 25.03.2019 г./л.13-16 от делото/. В писмото са посочени констатирани факти в 4 точки и подробно са посочени нарушените разпоредби от договора и приложимите нормативни разпоредби. В подаденото от едноличен търговец А.М.Н. възражение, вх.№ 01-123-6500/70#1 от 11.04.2019г., се оспорват посочените констатации, но без възражението да е подкрепено с доказателства/л.18-19 от делото/. От административния орган е приложен и доклад за нередност № 12/06/1/0/02706/3/01/17/01/25.07.2019 г. до дирекция “Финансова“ от отдел РРА към ОД на ДФЗ Монтана, където в 6 точки са посочени констатираните нередности/л.55-60 от том ІІ от делото/. Едва след извършените проверки от административния орган, директорат на ОД на ДФЗ Монтана е издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01 от 25.07.2019 г., в който са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. За всички посочени в АУПДВ фактически констатации са посочени и нарушените разпоредби от приложимите правни норми, както и договорни такива. Предвид което безспорно е, че АУПДВ е издаден при подробно установени и описани фактически обстоятелства, изрично посочени нарушени правни разпоредби и мотивиран, вкл. и относно защо подаденото възражение е прието за неоснователно.
По изложените в АУПДВ констатации и доводи на оспорващата страна, съдът намира следното:
Констатации по т.1: След извършена административна проверка в Регистъра на земеделските стопани на МЗХГ административният орган е установил, че заявителят няма регистрация за стопанската 2017/2018 година. От представеното писмо на директора на ОД „Земеделие“ Монтана става ясно, от една страна, че А.М.Н., като земеделски стопанин - физическо лице, не е извършила заверка на регистрационната си карта по реда и в сроковете по чл.11, ал.1 или чл. 11, ал.1б от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за стопанската 2017/2018 г., а от друга страна, че регистрацията и като земеделски стопанин – едноличен търговец, ще е възможна едва за стопанската 2018/2019 година. Предвид което съгласно разпоредбата на чл. 42, т.6, предложение първо от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. клаузата на чл.14, ал.1, т. 5, предложение първо от Договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г. в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ ползвателят на помощта е длъжен да поддържа актуална регистрация от земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани.
Съдът констатира, че тези факти не са оборени от оспорващата, същата твърди, че не носи отговорност, че административният орган е отказал регистрация на едноличния търговец, а това е неправилно. Този отказ не е оспорен от А.М., т.е. същата е знаела, че няма регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2017/2018 година. Предвид което твърдението, че това се явява от изброените в чл. 38, ал. 4 от Наредбата основания, а именно - непредвидено обстоятелство или непреодолима сила и води до посочения в конкретната разпоредба резултат - при неизпълнение на задължения в случаи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредбата, е неоснователно и не кореспондира нито с законовите изисквания, още по-малко с условията на сключения от заявителя договор с ДФЗ.
Констатации пот.2: Извършено е посещение на място на стопанството през 2018 г., е установено, че част от имотите за които твърдите, че стопанисвате под наем, всъщност не са налице правни основания за ползването им. От извършените проверки е установено, че стопанство на заявителя към датата на изпълнение на бизнес плана, се състои само от 223 бр. пуйки, или икономическият размер на същото, измерен в СПО е 15 962,53 евро, което съвпада с първоначално одобрения размер на стопанството, като не е постигнато увеличение на икономическия размер спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО, в нарушение на изискването па чл.15, ал.1, т.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.. респ. бизнес планът не е изпълнен точно. Изразеното несъгласие с подробните констатации в т.2, като отново са изложени доводи, че от административния орган следвало да бъде прието „ че е налице непредвидено обстоятелство или непреодолима сила и че е налице основание по смисъла на чл. 38, ал. 4 от Наредбата.“. Настоящият състав намира изложеното възражение за необосновано и недоказано, т.к. същото не се подкрепя от събраните в производството доказателства. Нещо повече, заявителят не е уведомил ДФЗ-РА за възникване на извънредни, непреодолими обстоятелства, нито е приложил годни доказателства за това свое твърдение.
Констатации по т.3: Видно от Приложение № 1 към договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г.„Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет“, точка 3.1, цялото стопанство на същата, а не както се твърди части от него, следва да е сертифицирано за биологично производство или да бъде в процес на преход към такова по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007/л.58 от делото/. В случая е безспорно, че площта, на която са разположени оранжерийните домати въобще не е предмет на контрол за биологично производство от сертифициращия за стопанството орган „К*** “ АД, което е нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., респ. чл.14, ал.1, т.7 от Договора. Предвид което твърдение, че е „налице несъответствие с фактическата обстановка и констатациите на актосъставителя..“, което води до сериозни нарушения, от което следва и издаването на незаконосъобразен акт..“, като не се отрича, че „по отношение на отглеждането на доматите е налице намерение за преминаване към биологично производство и сертифициране..“, също не е подкрепено от събраните в производството доказателства и констатациите не са оборени от оспорващата страна.
Констатации по т.4: Относно включване на имоти, които не са заявени в бизнес плана и за които не е уведомен предварително ДФЗ, за което неизпълнение на поетите задължения заявителят е уведомен с писмото от 18.10.2018 г., въпреки това повторно е сключен едногодишен договор за имоти, които не са включени в бизнес плана и представляващи мери и ливади, като същите са регистрирани от лицето в съответната общинска служба по земеделие за участие в процедура по сключване на споразумение по чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, т.е. в стопанството са включени неприоритетни култури, с което води до увеличаване на стопанството именно в неприоритетен сектор. Твърдението, че направените забележки са взети предвид, не се доказва от събраните в производството доказателства, предвид което и възражението се явява недоказано.
В § 1, т. 15 от ДР на наредбата е дадено легалното определение на понятията „Непреодолима сила и извънредни обстоятелства“ като се прави препратка към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., според който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:
а)смърт на бенефициера; б)дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в)тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите тези случаи са посочени и в чл. 19, ал. 2 от договор, като в ал. 3 е регламентирано, че в случай на непреодолима сила /извънредни обстоятелства, довела/и до трайна обективна невъзможност на ползвателя да изпълнява поетите договорни и/или нормативни задължения той не дължи връщане на полученото първо плащане по договора, но няма право да получи второто плащане от договора. В чл. 20, ал. 1 от договора е регламентирано задължение за ползвателя при настъпване на обстоятелствата по чл. 19, ал. 2 той или упълномощено от него лице да уведоми писмено фонда в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, като представи достатъчно доказателства за това, като според ал. 3 ако не изпълни това задължение ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ.
Според чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второто плащане когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. документи в срока по чл. 3, ал. 3.
В контекста на всичко гореизложено, съдът приема за безспорно установено, че ползвателят едноличен търговец А.М.Н. не е изпълнила поетото нормативно и договорно задължение при подаване заявка за второ плащане до 01.09.2018 г. Спорен по делото е въпрос дали това се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Изложените доводи и твърдения в писменото становище от пълномощника адв.Ц. не кореспондират и не се подкрепят от събраните в производството доказателства. Съдът намира, че конкретният случай не попада в хипотезата на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/2015 г. и не може да се приеме, че са били налице особено непредвидени обстоятелства, довели до неизпълнение на поето нормативно и договорно задължения, които да обосноват приложение на чл. 19, ал. 3 от договора, а именно да не дължи връщане на полученото първо плащане по договора, като няма право да получи само второто плащане от договора. На първо място изложените като доводи факти не попадат сред случаите квалифицирани като „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който препраща § 1, т. 15 ДР на от наредбата. На следващо място изложените доводи относно останалите констатации на административния орган не са подкрепени с доказателства, с които да се оборват изложените факти и съответно приложените правни норми. Предвид което по разбиране на настоящия състав е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя на поето нормативно и договорно задължение по договор № 12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г., поради което правилно при подаване на заявка за второ плащане и в изпълнение на разпоредбите на чл. 38, ал.1, т.24, във вр. с чл.33, ал.2, във вр. с чл. 42, т.6. предл. първо, чл.38. ал.1, т.2, т.4 и т.13, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 и ал.3. изречение второ, чл.38, ал.1, т.23, във вр. с чл.5, ал.8, т.1 и чл.18, чл.38, ал.1, т. 9, във вр. с чл.13, ал.7, във вр. с чл.13, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл.9, ал.1, т.2 и т.4. във вр. с чл.15, ал.1, чл.9, ал.2, т. 8, предложение шесто, чл.9, ал.1, т. 9, вр. с чл. 14, ал.1, т. 7 и чл.9, ал.1, т.13, във вр. с чл.15, ал.2 от Договор №12/06/1/0/02706 от 28.09.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, във връзка с чл.166. ал.2 от ДОПК, чл.20а, ал, 2, 4, 5 и 6 от ЗПЗП и Заповед № ОЗ- РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, административният орган е отказал изплащане на второ плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора.
Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. Действително отговорността се явява неоправдано тежка за неизпълнението на договорни клаузи, но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие с правните норми.
С оглед изложеното, оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено с административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. В полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съгласно чл. 24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от едноличен търговец А.М.Н., с фирма“А.М.“, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Монтана.
ОСЪЖДА едноличен търговец А.М.Н., с фирма“А.М.“, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“София, направените по делото разноски в размер на 100/ сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховен административен съд.
Административен
съдия: