Номер 136825.09.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIII наказателен състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205039 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Д. Ф. М. с ЕГН **********, от гр. П., ул.
„**“, № *, ет. *, ап. *, срещу електронен фиш серия К 2509127/11.01.2019 г., издаден от
ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на фиша. В писмено становище се излагат твърдения за допуснати
процесуални нарушения, а именно неправилно посочване на местоположението на
средството за измерване. Аргументират се и процесуални нарушения свързани с
попълването на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно
брой на изображенията неотговарящ на номера на процесното, както и възражение, че
не е приет на датата на която е бил изготвен, не е отразено и лицето което е извършило
проверка на изображенията. Твърди се че описаните процесуални нарушения са довели
до ограничаването на правото на защита на нарушителя. Моли се да бъде отменен
фишът.
Въззиваемата страна не е взела становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Съдът приема жалбата за допустима, тъй като липсват доказателства за
връчването на фиша на санкционираното лице, подадена е от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 11.01.2019 г. в 09:59 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ № 1 в
неустановена посока при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50
km/h МПС лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № **** се е движил със скорост от 83
km/h, при отчетен толеранс от 3 км/ч като е превишил максимално допустимата с 33
km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/
TFR-1М № 581. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят Д. Ф. М. .
Установява се АТСС TFR1-М № 581 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност, който е изтекъл на 24.02.2020 г. Въпреки
изтеклата дата, съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, средството се счита
одобрено. АТСС е минало проверка за съответствие с одобрен тип средство на
07.02.2018 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС клип № 9663, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Български
институт по метрология /БИМ/ Протокол № 1-33-18 за приключила проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1 581, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-1162/14.01.2019 г., разпечатка на фиш серия К № 2509127, справка от
информационния масив на ОД на мвр с-р Пътна полиция за собственост на МПС..
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
От правна страна съдът намира следното:
Извън допуснатите процесуални нарушения съдът намира, че правилно
административно-наказателния орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на
нарушението.
Правилно на основание чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на процесното МПС, като
същият не се е възползвал от възможността да подаде в 14-дневен срок писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. Следователно установено е и
авторството на извършеното нарушение.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на
2
каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението, така и за пешеходците покрай пътя. Установеното
превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му,
нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП за материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал
го.
Електронният фиш е издаден, по образец но създава неяснота относно
нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, тъй като не
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, както изисква
чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, от значение за съставомерността му и за параметрите на
вмененото нарушение.
В посочения електронен фиш не е изписана посоката на движение на
автомобила. Посочено е, че нарушението е извършено на бул. Санкт Петербург до № 1,
но не става ясно дали контролираните МПСта са се приближавали или отдалечавали от
АТСС. Видно от направените възражения от страна на жалбоподателя същият
действително не е могъл да разбере къде е било позиционирано АТСС, както и в коя
посока се е движил и в кое от двете отделни платна на е бил заснет да извършва
описаното нарушение.
Производството по налагане на административни санкции е неслучайно толкова
формално. Това произтича от ограниченото приложение на фундаменталните
процесуални принципи при налагането на държавни санкции, а именно състезателност
и равнопоставеност. За да се компенсирана ограниченото приложението на тези
принципи процесът се налага да е строго формален, което да гарантира възможността
за охрана на интересите и правото на защита на санкционираното лице. В настоящия
случай съдът намира, че правото на защита на нарушителя е нарушено, тъй като
същият е възпрепятстван да провери и установи къде е било извършено нарушението
поради липсата на посочване на посоката на движение на санкционирания автомобил,
както и дали е бил в позицията на приближаващо или отдалечаващо се превозно
средство.
Недопустимо е в наказателния и административно наказателния процес, нови
фактически положения да бъдат установявани едва на въззивната фаза на
производството, каквото се явява настоящата. Т.е. не следва да се санира пропускът на
административно- наказващия орган да отрази посочените обстоятелства в предявения
електронен фиш, имащ ролята на наказателно постановление (съотнесено към
наказателното производство – присъда) чрез извеждането им при проверката на
въззивната инстанция.
3
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице, а и не са спазени задължителните формални изискания за
съставянето на електронен фиш, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на
нарушението, което дава основание електронният фиш да се прецени като
незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2503127 от 11.01.2019 г., издаден от ОД
на МВР Пловдив, с който на Д. Ф. М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4