РЕШЕНИЕ
№ 2368
Русе, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ административно дело № 20257200700454 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Постъпила е жалба от Е. К. С. от гр.Русе, срещу Решение № 2153-17-62 от 06.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе. С оспореното решение е потвърдено разпореждане № 2146-17-74/02.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Русе и е отхвърлена жалбата му срещу това разпореждане.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие на материалноправните разпоредби. Сочи, че не е налице експертно решение за намаляване или отмяна на определения процент ТНР, което да предполага приложението на чл. 95 и чл. 96 от КСО. Иска отмяна на оспореното решение и възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ гр. Русе, в с.з. излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се нейното отхвърляне.
Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
По фактите
С експертно решение (ЕР) № 92605 от 09.11.2022 г. на ТЕЛК І-ви състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе на Е. К. С. били определени 50% ТНР, без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 09.11.2022 г. за срок от две години, до 01.11.2024 г. (л. 11 и л. 12 от преписката).
При преосвидетелстване поради изтичане срока на предходното ЕР, с ЕР № 93239 от 10.10.2024 г. на ТЕЛК - ІІ-ри състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив на Е. К. С. били определени 85% ТНР, без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 09.11.2022 г. за срок от една години, до 01.10.2025 г. (от л. 17 до л. 19 от преписката).
С Решение № 2004 от 30.10.2024 г. медицинска комисия към ТД на НОИ – Русе, не потвърдила оценката на ТНР дадена в ЕР № 93239 от 10.10.2024 г. на ТЕЛК - ІІ-ри състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив и взела решение посоченото ЕР да бъде обжалвано (л. 20 от преписката).
С разпореждане № 40/ 11.11.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Русе, на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, на Е. К. С. била определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 307.07 лева (л. 21 от преписката)
С оглед проведеното от медицинската комисия към ТП на НОИ – Русе обжалване, с ЕР № 90908 от 14.04.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК отменила оспореното ЕР № 93239 от 10.10.2024 г. на ТЕЛК - ІІ-ри състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив и върнала преписката за ново освидетелстване на лицето (л. 23 и л. 24 от преписката).
Предвид ЕР на НЕЛК, с Разпореждане № 2146-17-74 от 02.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Русе била спряна отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 307.07 лв., считано от 01.05.2025 г. (л. 4 от преписката).
Е. С. оспорил по административен ред Разпореждане № 2146-17-74 от 02.05.2025 г. пред директора на ТП на НОИ – Русе (л. 3 от преписката).
Във връзка с постъпилата жалба, било издадено оспореното Решение № 2153-17-62 от 06.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което било потвърдено разпореждане № 2140-17-74/02.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Русе. Същото е връчено на жалбоподателя на 12.06.2025 г., видно от приложеното на л. 2 от преписката известие за доставяне.
Жалбата срещу Решение № 2153-17-62 от 06.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е подадена чрез административния орган на 25.06.2025 г., видно от отбелязания върху нея входящ номер (л. 3 от делото).
Правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Русе, съгласно чл. 117, ал. 1, т.2, б. „а” от КСО.
Спазена е изискуемата писмена форма, като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При постановяване на решението неправилно е приложен материалният закон и не е съобразена целта на закона.
Няма спор по фактите по делото.
Настоящият случай касае преосвидетелстване на жалбоподателя, предвид изтичане на срока на ЕР № 92605 от 09.11.2022 г. на ТЕЛК І-ви състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, с което му е определен 50% ТНР, без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 09.11.2022 г. за срок от две години, до 01.11.2024 г. (л. 11 и л. 12 от преписката).
Преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията – чл. 30, ал. 3 от НПОС.
Редът за изменение на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е посочен в общите правила на разпоредбите на чл. 98 от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 6 от КСО в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящия случай, председателят на медицинската комисия е обжалвал ЕР № 93239 от 10.10.2024 г. на ТЕЛК - ІІ-ри състав при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив, като по това обжалване с ЕР № 90908 от 14.04.2025 г. на специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ на НЕЛК оспореното ЕР от 10.10.2024 г. е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. Към настоящия момент, нито по административната преписка, нито по делото има данни ТЕЛК да се е произнесъл с ново ЕР, което да е влязло в сила. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Именно това е настоящата хипотеза. След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто – чл. 98, ал. 8 от КСО.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО се цели да бъде обезпечено елементарното жизнено ниво и потребности на лицето, тъй като при забавено произнасяне по обжалването, лицето би останало без доходи и би излязло от кръга на здравно осигурените лица.
В настоящия случай, е налице обжалване на експертното решение на ТЕЛК от председателя на медицинската комисия. Последвала е отмяна на същото с ЕР на НЕЛК. Същевременно, няма ново произнасяне на ТЕЛК във връзка с ЕР на НЕЛК. Действително, към настоящия момент, първоначалното ЕР № 92605 от 09.11.2022 г. на ТЕЛК І-ви състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе е с изтекъл срок и няма ново ЕР, но причина за това е забавеното произнасяне по обжалването. Както бе посочено по-горе, целта на разпоредбата на чл. 98, ал.7 от КСО е да бъдат осигурени елементарни жизнени нужди на преосвидетелстваното лице, когато има такова забавяне от страна на административните органи. Следователно, несъмнено до влизането в сила на новото решение на ТЕЛК е налице хипотезата на чл. 98, ал. 7 от КСО.
В тази връзка, не може да се приеме, че е налице основание за спиране на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. Нито в административното производство, нито по делото са ангажирани доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО. Отменителното решение на НЕЛК категорично не установя данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното Решение № 2153-17-62 от 06.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе.
Воден от горното, на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-17-62 от 06.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2146-17-74/02.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Русе и
ВРЪЩА по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
| Съдия: | |