№ 35
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С разпореждане от 26.07.2022 година, постановено по НЧХД № 7692/22г.
по описа на СРС, НО, 17 състав, на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.2
вр. чл.81 ал.1 от НПК, е било прекратено наказателното производство,
образувано по тъжба на В. С. И. срещу Х. П. Ч. за престъпление от частен
характер.
Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпила жалба от
частния тъжител В. С. И., чрез неговия процесуален представител, с която се
иска отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
1
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител - адв.В. Ф.,
поддържа, че разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване на
наказателното производство е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Частният тъжител В. И. не се явява в съдебното заседание и не взема
становище.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на разпореждането, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.319 ал.1 от НПК срещу акт,
който подлежи на въззивен контрол по реда на чл.250 ал.4 от НПК и от
активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Делото пред СРС е образувано по частна тъжба на В. С. И. срещу Х. П. Ч.
с твърдение за извършено престъпление от частен характер, а именно: клевета
по смисъла на чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителят твърди, че в писмен сигнал до МВР от 01.11.2021 година са
били отправени множество клеветнически изрази от Х. Ч. спрямо
управляваното от него търговско дружество „Б. и Ко“ ООД, което неминуемо
е довело до накърняване и на неговия авторитет и добро име като физическо
лице. Дружеството било описано като приближено на „Б.“ ЕАД, вследствие
на което получавало най-добре платените обществени поръчки, на следващо
място като значима фигура от добре изградена престъпна група, като
структура без необходимия квалифициран персонал и технологично
оборудване, като юридическо лице, което не можело да осъществява
необходимия качествен контрол, като субект, който е пряко отговорен за
загуби на „Б.“ ЕАД в размер на 158 000 лева и т.н.
Анализирайки съдържанието на подадената частна тъжба и приложените
2
към нея писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че така
обективираните в сигнала и инкриминирани с частната тъжбата изрази не
биха могли да осъществят състав на престъпление по чл.147 ал.1 НК, тъй като
същите не са насочени персонално към частния тъжител, нито пък към някое
друго физическо лице, а касаят дейността на юридическо лице – търговско
дружество с ограничена отговорност, което няма как в принципен план да
бъде пострадало лице от престъплението клевета.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с
която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по
реда на частното обвинение - чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда,
и в случай, че това не е така - да прекрати наказателното производство,
поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй
като в нея не са описани обстоятелства по извършване на престъпление, което
се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК.
Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от НПК - в
срок е подадена писмена молба, която съдържа данни за подателя и негов
подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението и към нея е приложен документ за внесена държавна такса
(преценка на съдията-докладчик при осъществяване на правомощието му по
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея е описано
несъставомерно поведение или такова, което може да се преследва само по
инициатива на Прокуратурата на Република България, а не по реда на
частното обвинение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Аргументи в подкрепа на този извод действително могат да се изведат не
само от формални съображения - в закона и конкретно в чл. 250, ал. 1, т. 1 от
НПК не е създадено ограничение в тази насока, но и от логически и
съдържателни такива - оценъчната дейност на съдията-докладчик дали е
налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, по
необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които могат
да се субсумират под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда
3
на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител
факти към материалния закон представлява своеобразна необходима
предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
преследва по инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата. Това
от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност,
каквато именно е целта на правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Затова, когато изначално в тъжбата не е
описано престъпление или е описано такова, което се преследва по общия ред
от прокуратурата или например частното обвинение е насочено към
юридическо лице, което не може да бъде субект на наказателна отговорност,
съдията-докладчик има правомощие да прекрати образуваното наказателно
производство. В такива случаи целта на законодателя е да не се развива
наказателната процедура, за да бъде в крайна сметка подсъдимият оправдан
или производството да бъде прекратено на по-късен етап от наказателния
процес. Казаното е валидно и след изменението на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
(ДВ, бр. 63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), тъй като историческото
тълкуване на нормите, касаещи правомощията на съдията-докладчик при
разглеждане на дела, образувани по тъжба на пострадалия от престъпление от
частен характер, води до извод, че и сега не е изключено правомощието на
съдията-докладчик да извърши цялостна проверка на редовността на тъжбата
в първия стадий на съдебната фаза, включително дали в нея е описано
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда.
Посочената законодателна промяна доведе единствено до отпадане на
ненужното дублиране на правомощието на съдията-докладчик (чл. 250, ал. 1,
т. 2 от НПК - ред. ДВ, бр. 32/2010 г.) да извършва проверка дали в тъжбата се
твърди престъпление, което е съответно на непромененото правомощие по чл.
250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 (предишна ал. 4) от НПК
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че
депозираната тъжба действително не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1
НПК, едно от които е и да съдържа изложение на обстоятелства на
престъпление, при това такова престъпление, за което наказателното
преследване се инициира по тъжба на пострадалия до съда по реда на чл. 247
4
ал. 1 т. 2 НПК. В настоящия случай в тъжбата не се излагат твърдения за
престъпление от частен характер, доколкото липсват изрази, с които да е
ангажирана личността на тъжителя или някое друго конкретно физическо
лице. Изложените факти и обстоятелства касаят единствено и само дейността
на дружество, което няма как да бъде пострадало лице от твърдяната клевета.
С оглед на изложеното и като прецени, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно, въззивният съд прие, че същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.6 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 26.07.2022 година,
постановено по НЧХД № 7692/22г. по описа на СРС, НО, 17 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5