Решение по дело №2958/2009 на Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

                                                               11.12.2009 г.                                 гр. В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                          гражданско отделение – шести състав

в публично съдебно заседание на

01.12.2009 г. в състав:

     Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 2958 по описа за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание чл.99 ал.1 СК - отм.

Постъпила е искова молба от Г.М.Ц., в която излага, че с ответника по делото са съпрузи от 06.12.1992 г., като от брака си имат родени две деца – непълнолетна дъщеря Ивелина и малолетна дъщеря Марина. Позовавайки се на системна злоупотреба от страна на ответника с алкохол за последната година и половина, сериозно влошаване на отношенията им като съпрузи, неглижиране на неговите задължения за издръжка на семейството и грижи за децата и домакинството, навежда довод за настъпило в брачния съюз дълбоко и непоправимо разстройство и моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по вина на ответника, да предостави упражняването на родителските права спрямо децата на нея, като определи подходящ режим на лични отношения между децата и баща им и осъди последния да заплаща месечна издръжка в размер на по 80 лв. за всяко, да постанови след развода тя да запази брачното си фамилно име Ц.. В съдебно заседание поддържа молбата си, като заема становище, че не желае съдът да се произнася относно вината за състоянието на брачната връзка. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – Ц.Ц.Ц. – заема становище, че действително отношенията им с ищцата влошени, поради което и той желае прекратяване на брака им с развод, като моли съдът да не се произнася по въпроса за вината. Изразява категорично несъгласие след развода ищцата да запази фамилното му име Ц.. Желае на него да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо двете деца, по отношение на които твърди, че майката не е съумяла да им създаде семеен уют, за тях винаги се грижела основно неговата майка, с която живеели в едно домакинство – тя им готвела, водила ги и ги прибирала от детска градина и училище, грижела се за тяхната подготовка за училище, докато ищцата работела от 7 до 19 часа. Той разполагал с необходимите условия за отглеждане на децата – те имали собствена стая, били свикнали с обстановката в този дом, където са отглеждани от раждането им. Моли съдът да осъди ищцата да заплаща за всяко от децата месечна издръжка в размер на 80 лв.

ВТРС, като взе предвид твърденията в исковата молба и с оглед доказателствата по делото, намира следното:

Страните по спора са съпрузи, считано от 06.12.1992 г. – акт за сключен граждански брак № 452 на Община Велико Търново. От брака си те имат родени две дъщери – Ивелина, родена на *** г. и Марина, родена на *** г. По делото не се спори, че отношенията между страните са влошени и че между тях е установена фактическа раздяла от 03.09.2009 г., когато ищцата заедно с двете деца е напуснала семейното жилище в гр. Велико Търново, ул. Стара планина 25. Семейното жилище е съсобствено на ответника, неговата майка и двамата му братя и всички те дълги години са живеели в общо домакинство, като към момента на напускането му от ищцата там не е живеел само най-малкият брат на ответника. Доходите на страните, видно от представените от тях удостоверения, са еднакви – малко над минималната за страната работна заплата – около 310 лв. месечно. От показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира, защото те са най-близките родственици на страните и съответно имат най-преки и непосредствени впечатления за личния им живот, се установява, че всеки от двамата родители се е грижел за двете деца според възможностите си, като майката през последните пет години поради отдалечеността на работното си място – в с. Церова кория, не е имала възможност да води и да взема детето Марина на детска градина и училище. Детето е водено от баща си или чичо си, като след училище то посещава занималня и е прибирано от сестра си. Бабата на децата по бащина линия – св. Ив. Ц. е ангажирана по трудово правоотношение като шивачка при работа на дневна смяна от 8 до 17 часа. От изготвения за нуждите на делото социален доклад на ДСП Отдел „Закрила на детето” В. Търново се установява, че и двамата родители притежават родителски капацитет, разполагат с необходимите жилищни условия и доходи, за да полагат адекватни грижи за децата. При изслушване на децата социалните работници сочат, че същите изразяват предпочитание да живеят при майка си, като продължат да осъществяват контакти и с баща си. Такова е и лично изразеното пред съда мнение на непълнолетното дете Ивелина.

Така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Бракът по своето естество и по дефиниция е доброволен съюз, в който отношенията между съпрузите не се поддават на правно нормиране, а се уреждат от принципите на морала. За да съществува този съюз, следва да е налице воля и у двамата съпрузи, намираща израз във взаимно уважение, доверие, любов, общи грижи за семейството, готовност за компромиси. Установи се по делото, че подобна воля не съществува у никоя от страните. Категоричната позиция и на двамата е, че те желаят бракът им да бъде прекратен. Поради липсата на взаимна воля за запазване на брака следва да се приеме, че липсва доброволност на брачния съюз между страните по делото – той  съществува само формално – юридически, защото в действителност е лишен от това нравствено и емоционално съдържание, което следва да има по силата на нормите на морала. Запазването на семейството във вида, в който съществува, е правно и житейски неоправдано и не е в интерес и на родените от брака деца, което обуславя прекратяване на брака с развод.

С въпроса, чия е вината за разстройството на брака, съдът намира, че не следва да се занимава с оглед липсата на изрично искане в тази насока от някоя от страните. Действително, производството по настоящото дело е по реда на отменения Семеен кодекс, който в чл.99 ал.2 задължава съда служебно да се произнесе относно вината за състоянието на брачната връзка, но влезлият в сила от 01.10.2009 г. нов такъв установява един по-благоприятен за страните по бракоразводното дело режим, като премахва горното задължение на съда и постановява произнасяне по въпроса за вината единствено при изрично искане на някой от двамата съпрузи. Съдът счита, че следва да приложи този по-благоприятен режим, още повече, че в действащия СК липсва разпоредба, уреждаща процедурата по висящи производства, а доколкото се касае до процесуални норми, същите имат действие занапред, т.е. от датата на влизането им в сила.

При изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира, че родителските права спрямо децата следва да бъдат предоставени за упражняване на майката. Същата разполага с нужните родителски качества, между нея и децата съществува близост и привързаност, при нея децата се чувстват сигурни и защитени, още повече, че са момичета и е естествено именно тяхната майка да им бъде личен пример за подражание и най-доверен приятел, пред когото да споделят момичешките си тайни и проблеми. Служебната ангажираност на майката не може да се разглежда като пречка същата адекватно да упражнява родителските права. На първо място дъщерята на страните Ивелина е достатъчно голяма, за да може да се грижи сама за своите ежедневни нужди, за подготовката си за училище, както и да поеме отговорност за прибирането на по-малката си сестра от училище. Освен това бащата също като майката е зает по трудово правоотношение, както и неговата майка – бабата на децата, на чиято помощ той твърди, че може да разчита в грижата за двете си дъщери.  

За бащата следва да се определи традиционния режим на лични отношения с децата – не се установи той да има поведение, което да е от естество да навреди на децата, на тяхното здраве или психическо състояние. Между него и децата съществува привързаност, която е установена от социалните работници при изготвяне на приложения по делото доклад, както и от съда при изслушване мнението на непълнолетното дете Ивелина. Същият макар и да не е предоставял издръжка, не се е дезинтересирал от децата, продължил е да поддържа връзка с тях основно по телефона, но също и чрез лични контакти. Режимът на лични отношения следва да бъде всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден, 5 дни от коледната ваканция, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

При този изход на делото по отношение упражняването на родителските права ответникът в качеството му на баща следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на по 80 лв. Този размер е претендиран от ищцата и не е спорен от ответника и съдът, обсъждайки нуждите на децата и възможностите на ответника счита, че издръжка в такъв размер може да задоволи част от необходимата за децата месечна издръжка и може да бъде доставян от ответника без да се накърнява собствената му издръжка. Издръжката следва да се присъди считано от 01.09.2009 г., с оглед установеното по делото, че ответникът не е заплащал такава от раздялата на съпрузите. Тя се дължи до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката и ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.

По отношение на фамилното име: С оглед изразеното от ответника категорично противопоставяне ищцата да запази фамилното му име, придобито от нея с брака им и липсата на ангажирани по делото доказателства, установяващи, че последната е станала известна в обществото с това име, след прекратяване на брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е Пашова.

Ищцата претендира присъждането на разноски, но поради естеството на спора, предвид липсата на произнасяне на съда по въпроса относно вината за състоянието на брака, разноските следва да останат за всяка от страните, така, както са направени от тях.

Съдът определя окончателната държавна такса по допускане на развода в размер на 50 лв. Тъй като при завеждане на иска ищецът е заплатил сумата 25 лв., ответникът  следва да довнесе още 25 лв. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху тригодишните платежи на присъдените за децата издръжки, а именно сумата 230.40 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.М.Ц. с ЕГН ********** *** Търново, със съдебен адрес адв. С. Б. ***, офис 17  и Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** Планина 25, сключен с акт за граждански брак № 452/ 06.12.1992 г. на Община Велико Търново, с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата Ивелина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** и Марина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** на майката Г.М.Ц. с ЕГН **********.

За бащата Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** Планина 25, определя режим на лични отношения с децата Ивелина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** и Марина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 17 часа на неделния ден, 5 дни от коледната ваканция, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** Планина 25, да заплаща за децата Ивелина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** и Марина Цветомирова Ц. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по 80 /осемдесет/ лв. за всяко дете, считано от 01.09.2009 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката и ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след развода Г.М.Ц. да възстанови предбрачното си фамилно име – ПАШОВА.

ОСЪЖДА Ц.Ц.Ц. с ЕГН ********** *** Планина 25, да заплати по сметка ***.40 лв. /двеста петдесет и пет лв. и 40 ст./, представляваща окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 25 лв. и държавна такса върху тригодишните платежи на присъдените за децата издръжки 230.40 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

 

 

                                                                                  Районен съдия: