Решение по дело №156/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, срещу Решение № 471 от 19.12.2024 г., постановено по АНД № 2887/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд. С атакуваното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0002075/26.08.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с наложено на ответника по касация на основание чл.104, ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози административно наказание „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. за нарушение по чл. 91в, пр.2, т.2 пр.1 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за издаване на наказателното постановление при допуснати съществени нарушения на законово регламентираните изисквания досежно неговото съдържание. Настоява наказателното постановление да съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, както да отсъства възприетото от съда несъответствие между фактическото описание на деянието и приложената санкционна норма. Твърди доказаност на вмененото на превозвача „БРИГАДА“ ЕООД нарушение. Жалбоподателят счита, че дори и да е налице възприетото от съда като допуснато от наказващия орган нарушение на материалния закон при [жк], е следвало да преквалифицира нарушението при прилагането на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като подведе установените факти под правилната административно наказателна правна квалификация и да измени наказателното постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно наказателното постановление и в условията на евентуалност – за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд с указания за прилагане на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – „БРИГАДА“ ЕООД, [населено място] баня, чрез пълномощника си по делото, в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа теза за правилно приложение на закона от Старозагорския районен съд при отмяната на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на "БРИГАДА" ЕООД, [населено място] баня, против Наказателно постановление (НП) № 43-0002075 от 26.08.2024г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 329580/06.08.2024г., на „БРИГАДА“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за нарушение на чл.91в, предл. второ, т.2, предл. първо от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 29.07.2024 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора комплексна проверка на дейността на предприятието, е установено извършено нарушение от лицензирания превозвач „БРИГАДА“ ЕООД, притежаващ лиценз № 09067 за превоз на товари на територията на РБългария, валиден до 16.05.2027г. – не представя при поискване за проверка съхранената информация, записана в паметта на дигиталния тахограф, с който е оборудвано МПС [Марка] от категория N3 с рег. № [рег. номер], по т.3.4 от известие с рег. № 14-00-30-653/17.06.2024 г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление не съответства на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа пълно, ясно и точно описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора е направен извод, че не е доказано извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Задължението за представяне на документите по чл.91в от Закона за автомобилните превози възниква, тогава когато са поискани от контролния орган. За разлика от задължението за представяне при поискване, това за съхранение възниква от момента на приключване на всяко използване на аналогов тахограф, на дигитален с карта на водача, на попълване на пътен лист. В разпоредбата на чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози се съдържат две отделни деяния – съответни на всяко едно от задълженията по чл.91в от същия закон, с различни фактически обстоятелства, които ги пораждат, но засягащи един конкретен обект на защита /правомощието за контрол на информацията по чл.91в от закона/, поради което и двете са състав на същото административно нарушение. Двете деяния по чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози се извършват при различни фактически обстоятелства, а това означава, че не се касае за отделни форми на едно изпълнително деяние, а за два отделни състава на едно и също административно нарушение. Отказът да се представят документи се формира, само когато контролен орган е отправил искане към задължен субект да му представи документите и информацията по чл.91в от закона за срок от една година, считано от началния период на проверката. Отказът като административно нарушение /правна категория на поведението/ може да бъде извършен чрез изрично изявление или чрез бездействие, които са двете форми на изпълнително деяние. Неговата съставомерност не е обусловена от изпълнение или неизпълнение на другото задължение за съхранение на информацията. Несъхраняването на информацията е съставомерно бездействие към определен момент, който попада в законоустановения срок за нейното съхранение. Следователно и по аргумент от чл.91в от Закона за автомобилните превози, контролните органи могат да поискат документите и информацията за срок не по-дълъг от една година назад спрямо датата на проверката, а не представянето й е бездействие, което правно се [жк], ал.7, предл. второ от Закона за автомобилните превози.

Обвинението за непредставяне на съхранената информация към 29.07.2024г. не е доказано, поради което и не може да бъде квалифицирано това деяние като същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

В случая няма данни известието от 17.06.2024г. да е достигнало до превозвача в рамките на 7 дни преди 29.07.2024г., към която дата му е повдигнато обвинение за съставомерно бездействие с АУАН от 06.08.2024г. В Констативния протокол за проверка от 06.08.2024г, когато е подписан и регистриран, е посочено, че към 29.07.2024г. е извършена проверка на представени документи, от които е установено, че не се изпълнява задължението за сваляне и съхранение на информация от картата на водача и от паметта на тахографа, с който е оборудвано конкретното МПС. Следователно фактите, за които са събрани доказателства – представените документи, сочат на неизпълнение на задължението за съхранение по чл.91в, предл. първо от Закона за автомобилните превози, което е обявено за наказуемо с чл.104, ал.7, предл. първо от същия закон. Липсата на данни за датата, на която известието е връчено на превозвача не позволява извод, че към 29.07.2024г. е изтекъл предоставения 7-дневен срок и на следващия ден е налице съставомерно бездействие да се изпълни задължението за представяне при поискване.

АНО е бил длъжен да не издава НП по съставения АУАН, по аргумент от чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото от Констативния протокол, на който се основава обвинението, не се установява да е извършено деянието – непредставяне на документите при поискване. Съдът правилно е отменил НП, издадено за деяние, което не е извършено – отказ, заявен чрез непредставяне на съхранена информация не се установява от Констативния протокол за проверка. От него следва, че поисканата информация от дигиталния тахограф не е свалена и не се съхранява. Съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение само когато установи, че деянието е извършено, представлява неспазване на реда за държавно управление, автор е подведеното под отговорност лице и неговата вина.

Като е отменил наказателното постановление, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД сумата от 600 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В С. Решение № 471 от 19.12.2024 г., постановено по АНД № 2887/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 43-0002075 от 26.08.2024г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, [населено място], да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] баня, [улица], представлявано от управителя Н. Х. Х., сумата от 600 (шестстотин) лева с вкл. ДДС, представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.