Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 92
гр. Добрич, 16.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
Н.Б. разгледа т. д. № 101/2015 г. по
описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен
съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 2968/09.05.2015 г. на
регистратурата на Добричкия окръжен съд,
на „*** АД гр. София, с която при
условията на обективно съединяване и субективно съединяване срещу М.П.Т. и Н.С.Т.
– двамата с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „***“
№ 9, ет. 3, ап. 7, са предявени следните искове:
Иск за плащане на сумата от 66 703.24 швейцарски франка, представляваща неплатена главница по
договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 41372/26.08.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 10.02.2010 г.
и 02.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за плащане на сумата от 11 812.66 швейцарски
франка, представляваща договорна лихва
по договор за банков кредит за периода 29.07.2011 г. – 30.10.2012 г.,
претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Иск за плащане на
сумата от 976.32 швейцарски франка, представляваща такса по договор за банков
кредит за периода 29.07.2011 г. – 30.10.2012 г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за плащане на сумата от 242.65 лв., представляваща
такса за застраховка за периода до 30.10.2012 г.
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:
По силата на договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 41372, сключен между „***“ АД
гр. София ( с предишно наименование „***“ АД гр. София ) от една страна и М.П.Т.
и Н.С.Т. от друга страна като кредитополучатели, банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
150 000.00 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „***“ АД гр. София в деня на усвояване на кредита.
Кредитът е предназначен както следва: равностойността в шв. франкове на 34 800.00 лв. по курс „купува“
на шв. франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита, за покупка на недвижими имоти и равностойността в шв. франкове на 115 200.00 лв. по курс „купува“ на шв. франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, предназначен за други разплащания. Крайният срок за погасяване на
кредита е 180 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора
суми – 29.08.2008 г. Размерът на усвоения кредитен лимит в шв.
франкове от кредитополучателя *** Т. към тази дата е 126 348.00 шв. франка. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в шв. франкове с IBAN:***,
разкрита в банката на името на М.Т.. На 29.08.2008 г. банката превежда по
банковата сметка на *** Т. сумата от 126 348 шв.
франка, представляваща равностойността в шв.
франкове на 150 000.00 лв. по курс
„купува“ за шв. франк към лева на банката към датата
на откриване на заемната сметка. С предоставяне на заемната сума по сметката на
кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задълженията си по сключения
договор за кредит. За обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателите и ипотекарни длъжници М.Т. и Н.Т.
учредяват в полза на банката договорна ипотека на собствен недвижим имот с
нотариален акт за договорна ипотека на
недвижим имот № ***, дело № 650/2008 г. на нотариус рег. № ***, с район на
действие Районен съд-Добрич, както следва: апартамент № 3, находящ се в гр.
Добрич, ул. „***“ № 3, вх. Г, ет. 2, представляващ: самостоятелен обект в
сграда с кадастрален идентификатор № ***, състоящ се от три стаи, столова,
кухненски бокс и сервизни помещения със застроена площ от 121.36 кв. м., при
съседи на обекта на същия етаж: ***, № ***, под обекта - № ***,
над обекта - № ***, ведно с избено помещение № 3, с площ 11.78 кв. м., таванско
помещение № 3 с площ 10.99 кв. м., 3.94 кв. м. складова площ в подпокривното пространство и 2.980 % ид. ч. от общите
части на сградата с кадастрален идентификатор
№ ***, както и отстъпеното право на строеж върху поземления имот с
кадастрален идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. Добрич и гараж №
1, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“ № 3, вх. Г, партерен етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № ***.3, със застроена
площ от 18.73 кв. м., при съседи на обекта: на същия етаж № ***.6, № ***.5, № ***.4,
и 0.414 % ид. ч. от общите части на сградата с
кадастрален идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. Добрич.
На 16.10.2008 г. между „***“ АД и банката е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит. По силата на този договор и Приложение № 2
към него, всички вземания по жилищни кредити, заедно с всички обезпечения, са
прехвърлени на „***“ АД. Банката е уведомила кредитополучателите за цесията,
като последните са влезли в договорни отношения с новия кредитор.
Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
41372/26.08.2008 г. са сключени съответно Допълнително споразумение от
10.02.2010 г. и Допълнително споразумение от 09.02.2010 г.
Съгласно т. I от
споразумението от 10.02.2010 г., страните се
съгласяват, че към датата на сключване му задължението по договор за банков
кредит е както следва: 119 603.37 шв. франка
редовна главница и 281.40 шв. франка редовна лихва.
Страните по споразумението се съгласяват да бъде 6-месечен период на облекчено
погасяване по сделката, като за този период общият дълг се олихвява с фиксирана
годишна лихва в размер на 7.7 % След
изтичане периода на облекчено погасяване
на дълга по сделката се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити
в съответната валута, плюс лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта.
Кредитополучателите заплащат месечна такса за администратиране
на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж.
Със сключване на споразумението от 02.09.2010 г.
страните констатират, че към датата на сключване на споразумението задължението
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. е в
размер на 119 156.84 шв. франка редовна
главница. Кредитополучателите се съгласяват, че дължат редовната лихва, която
е/ще бъде начислена за период от падежа, предхождащ датата на допълнителното
споразумение, но към датата на допълнителното споразумение не е изискуема. За
погасяване на задълженията по кредита се въвежда 12-месечен период на облекчено
погасяване, считано от следващия падеж, като през този период заплаща намалени
равни месечни вноски в размер на 848.00 шв. франка
съгласно погасителен план, неразделна част от допълнителното споразумение. След
изтичането на периода на облекчено погасяване върху задължението по кредита се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
След изтичането на периода на облекчено погасяване по кредитната сделка,
дължимата годишна лихва се определя и начислява като сбор от действащия към
същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта. При просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва плюс наказателна надбавка от 10 пункта. За
управление на кредита се начислява комисионна, която е платима ежемесечно на
датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в
законоустановената последователност на плащането, спрямо месечната погасителна
вноска, в размер на 0.05 % върху размера на непогасената главница по кредита,
считано към същата дата.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 13.09.2012 г., „***“ АД прехвърля на банката всички свои вземания
към М.Т. и Н.Т., произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 41372/26.08.2008 г., Допълнително споразумение от 10.02.2010 г. и
Допълнително споразумение от 02.09.2010 г., в размер на 133 422.90 шв. франка – главници, лихви, обезпечения и други
принадлежности. За така извършената цесия кредитополучателите са уведомени с
писма с изх. № 20/30.012014 г. и изх. № 21/30.01.2014 г., както и подаване на
искова молба вх. № 27341/07.08.2013 г., въз основа на което е образувано
производството по т. д. № 274/2013 г., чийто предмет са задълженията по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г., Допълнително
споразумение от 10.02.2010 г. и Допълнително споразумение от 02.09.2010 г.
Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна във
фирмата на банката, като наименованието се променя на „***“ АД.
Поради неизпълнение на договорните си задължения,
произтичащи от чл. 6 от Допълнителното споразумение от 0209.2010 г. във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. за заплащане на дължимите
погасителни вноски по кредита, а именно три последователни месечни вноски № 35
с падеж 29.07.2011 г., № 36 с падеж 29.08.2011 г. и № 37 с падеж 29.09.2011 г.
, на осн. Чл. 19, ал 2 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г., банката обявява целия остатък от
задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална
покана рег. № 5311/26.08.2014 г., том 2, акт № 28 на нотариус *** с район на
действие Районен съд – Добрич, получени лично от адресатите.
На 02.11.2012 г. банката подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК,
допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което
е образувано ч. гр. д. № 3799/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич. По
подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 416/02.11.2012 г., както и изпълнителен
лист от 02.11.2012 г. по описа на Районен съд – Добрич срещу
кредитополучателите.
Въз основа на постановените по ч. гр. Д. №
3799/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 417/02.11.2012 г. и
изпълнителен лист от 02.11.2012 г. е образувано изпълнително дело № 132/2013 г.
по описа на частен съдебен изпълнител Н. ***, като в хода на същото в следствие на осъществена
публична продан на недвижим имот, обезпечение по кредитната сделка, за
погасяване на задълженията на банката е събрана принудително сума в размер на
103 103.22 лв. С така събраната сума са погасени следните задължения на
кредитополучателите: 51 551.93 шв. франка
главница, в следствие на което е останало непогасено задължение в размер на
66 703.24 шв. франка, 1.73 шв.
франка договорна лихва, в следствие на което е останало непогасено и изискуемо
задължение за договорни лихви в размер на 11 812.66 шв.
франка и 21 201.89 лв. съдебно деловодни разноски.
В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжниците са възразили писмено срещу заповедта за
изпълнение. С оглед направеното възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, на осн. чл. 422 ГПК, банката нае подала искова молба, въз основа на която е
образувано и водено т. д. № 274/2013 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С
влязло в законна сила Решение № 179/10.11.2014 г. по т. д. № 274/2013 г.
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен поради липсата на изискуемост на претендиранато
от ищеца вземане преди образуване на заповедното производство пред Районен съд
– Добрич.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявените искови претенции. Считат, че банката няма вземане към
кредитополучателите в размер на 79 492.22 шв.
фр. в парична равностойност на 149. 292.15 лв. Ответниците не оспорват следните
факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция: фактът, че на
26.08.2008 г. е сключен Договор за покупка на недвижим имот HL 41372,
по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в шв.
франкове на 150 000.00 лв. по курс „купува“ на шв.
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, от които
равностойността в шв. франкове на 34 800.00 лв.
за покупка на недвижим имот, подробно описан в договора; равностойността в шв.франкове на 115 200.00 лв. за други разплащания;
фактът, че кредитът е усвоен на 29.08.2008 г.; фактът, че ответниците са се
задължили солидарно да върнат кредита с дължимите лихви в срокове и съобразно
условията, посочени в договора - при погасителен срок 180 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, който
срок изтича на 29.08.2023 г., при годишна лихва, договорена като сбор от базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на
лихвата, който в деня на сключване на договора е 5 % и договорна
надбавка от 1.7 %, при комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно
от датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на
0.005 % върху размера на непогасената главница по кредита към същата дата;
фактът, че ответниците са обезпечили вземането
на ищеца с учредена в негова полза ипотека на процесния недвижим имот; фактът,
че ответниците са преустановили да плащат вноските по кредита на 29.07.2011
г.; фактът, че ипотекираният имот е
продаден на публична продан по изп. д. № 132/2013 г.
по описа на ЧСИ Н. ***, рег. № 811, въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3799/2012 г. на Районен
съд-Добрич; продажната цена на имота е 109 100.51 лв., като от посочената
сума съдебният изпълнител е превел на ищеца 102 406.89лв.; фактът, че
банката е обявила предсрочната изискуемост на остатъка от дълга на 02.09.2014
г., за която дата ответниците са уведомени от ищеца с нотариални покани,
получени на 02.09.2014 г.
Ответниците оспорват следните факти и обстоятелства, на
които се основава искът:
Оспорва се твърдението на ищеца, че кредитът е усвоен в
швейцарски франкове. Ответниците счита, че кредитът е усвояван в лева и е
погасяван в лева. На 29.08.2008 г.
ищецът е превел по валутна сметка на ответника М.Т. сумата от 126 348.00 шв. франка в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от Договора, според
който усвояването на кредитния лимит става чрез превод на сумата в шв. франкове по банковата сметка на Т., след като банката
получи съответните документи. Независимо, че е била титуляр на валутната сметка,
Т. не е имала право да се разпорежда с валутата. Банката служебно е превалутирала в лева преведената валута по своя търговски
курс „купува“ шв. франк към лева в деня на усвояване
на кредита, след което е превела левовата й равностойност 153 411.74 лв.
по левовата сметка на Т., съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора. На същата дата –
29.08.2008 г., Т. е наредила левовата сума по сметката на продавача на имота,
за да плати цената от 157 500.00 лв. по предварителния договор от
30.07.2008 г. и нотариалния акт за покупко-продажба от 26.08.2008 г. Кредитът е
усвоен в лева, а не в швейцарски франкове.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че са били
уведомени на 10.02.2010 г. и на 02.09.2010 г. за извършеното на 16.10.2008 г.
прехвърляне на вземането. На 16.10.2008 г. ищецът е прехвърлил възмездно
вземането си по договора за банков кредит на „***“ АД,
но не е съобщил това на ответниците. Договорът за цесия е проявил прехвърлителното си действие и вземането е преминало към
новия кредитор, но цесията няма действие спрямо длъжниците, защото не им е
съобщена – чл.99, ал. 4 ЗЗД. Правно релевантно за нейното действие е
уведомяването от цедента, а не от цесионера. В случая никоя от страните по
договора за цесия не е уведомявала ответниците за нея. Ответниците са плащали
суми на банката, която са считали за кредитор и която се е представяла за
такъв. След като са започнали затрудненията им, ответниците са водели
кореспонденция и консултации само с представители на банката. В нито един от отговорите
на банката до тях не се споменавало, че имат нов кредитор в лицето на „***“ АД.
Фактът, че в двете допълнителни споразумения от 10.02.2010 г. и от 0209.2010г.,
в които като кредитор е посочено „***“ АД, а като кредитополучател –
ответниците, не означавало и не доказвало, че цесията е съобщена на длъжниците,
както се твърди в исковата молба. За да има действие спрямо ответниците, тя
следва да им е съобщено от стария кредитор, каквото не е сторено. Подписвайки
споразуменията с „***“ АД, ответниците не са разбрали, че имат нов кредитор,
тъй като текстът на документите е предварително изготвен и предложен от
банката. Освен това, те са представени за подпис от служители в банковия офис в
гр. Добрич. Екземпляри от споразуменията не са дадени на ответниците при
тяхното подписване. Споразумението от 02.09.2010 г. не е подписано от ответника
Н.Т.. Ответниците са плащали на банката до 29.07.2011 г.
Ответниците оспорват твърдението на ищеца, са били
уведомени на 07.08.2013 г. и на 11.022014 г. за извършеното на 13.09.2012
г. прехвърляне на вземането. На
13.09.2012 г. „***“ АД е прехвърлило възмездно вземането по договор за банков
кредит на ищеца, но не е съобщило това на ответниците. Фактът, че на 07.08.2013
г. ищецът е подал искова молба по чл. 422 ГПК срещу ответниците, не означава и
не доказва, че с нея е съобщена цесията. Тази искова молба не изхожда от
цедента. В нея няма нито едно изречение, споменаващо за цесия на вземането по
кредита, нито са споменати споразуменията от 10.02.2010 г. е 02.09.2010 г.
Длъжниците като ответници по т. д. № 247/2010 г. са поискали да се установи
имало ли е прехвърляния на вземането. Те са посочили в отговора си на исковата
молба, че са узнали от други кредитополучатели
за практиката на банката да цедира вземанията по кредитите. Тази
практика позволява чрез прехвърляне на вземанията на небанкова институция,
банката да не начислява провизии и чрез последващо обратно прехвърляне на вземането,
придобилата го банка да упражни правото си по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на специално за банките основание. Цесията не
е съобщена на ответниците с приложените
към исковата молба уведомления от „***“ АД от 30.01.2014г. Те не са получени на
11.02.2014 г. – няма подписана от тях
разписка или друг документ, удостоверяващ получаването им на тази
дата.
Ответниците са инвокирали
възражения срещу относно неточното и недобросъвестно изпълнение на договора от
банката при отчитане на получаваните от длъжниците плащания за погасяване на
главницата, лихвите и таксите за управление на кредита, а именно: банката не е
съобразявала приетия погасителен план при отчитане на изпълнението; банката едностранно
и неправомерно е увеличавала размера на годишната лихва за усвоения кредит;
банката е определяла невярно недължима такса за управление на кредита; банката
неоснователно претендира недължими суми за застраховки.
Ответниците са направили възражение за погасяване по
давност на вземанията а месечни вноски по договора за банков кредит и такси за
управление на кредита с падежи от 29.08.2011 г. до 29.04.2012 г.
Ответниците са релевирали възражение за нищожност на клаузи
в договора на кредит по см. на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В договора за банков кредит са налице
неравноправни клаузи, които съдържат уговорки във вреда на потребителя, не
отговорят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката като доставчик на финансова услуга. Уговорката във вреда на
е в запазеното право на банката да вдига лихвения процент по кредита до
размери, които не могат да бъдат контролирани. Това поведение е
недобросъвестно, тъй като срещу потребителите стои банкова институция, която е
наясно с последствията при прилагане на тези клаузи. Значителното неравновесие
между правата и задълженията на страните личи в крайния резултат след вдигане
на лихвения процент – сумата, която следва да се върне на банката, е в пъти
повече от първоначално договорената за плащане. Клаузите не са индивидуално
уговорени, а изготвени предварително от банката и потребителите не са имали
възможност да влияят върху тяхното съдържание – чл
146, ал. 2 ЗЗП. Банката е предоставила на длъжниците изготвен, съгласуват и
одобрен от ръководството й стандартен образец на договор, който е предлагала на
всички физически лица, утвърдени като кредитополучатели, без да могат да
променят, да премахват или да добавят клаузи в тях. Всички клаузи са идентични
с клаузите с договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски франкове,
които банката е сключвала с други физически лица по еднакъв образец. Няма
клауза, уговорена единствено и само по отношение на ответниците.
Клаузите в чл. 3, ал. 5 и чл. 13, ал. 1 от Договора
противоречат на чл. 143, т., 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Те не се дерогират от чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗЗП. Не са налице специалните изисквания за
това, защото договорът не предвижда възможност за прекратяване от потребителя без съответните санкции за него в случаите,
когато банката, като доставчик на финансова услуга, при наличие на основателна
причина упражни правото си без предизвестие да промени лихвения процент, дължим
от потребителя или стойността на всички други разходи, свързани с финансовата
услуга. Не е налице хипотезата, в която измененията в цената на финансовата
услуга да са свързани само и единствено с колебанията и измененията на борсовия
курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на банката.
Клаузата в чл. 6, ал. 2 от Договора противоречи на чл. 143,
т. 9, т. 10 и т. 11 ЗЗП. Задължението да се погасява кредитът във валута и правоот на банката да преизчислява вноските в лева по
произволен курс „купува“ е във вреда на потребителите. На практика договорът
предвижда насрещните задължения на страните да се изпълняват в различна
валута и възлага върху потребителя
съществен валутен риск, който му вреди. Поради това нищожната клауза следва да
се замести с диспозитивните разпоредби на чл. 430 ТЗ във вр.
с чл. 240 ЗЗД и да се приеме, че задължението на ответниците е следвало да се
изпълнява във валутата, в която кредитът е бил разрешен и усвоен 9 в български
лева.
Клаузата в чл. 24 от Договора противоречи на чл. 143, т. 18
ЗЗП и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Тя създава предпоставки за
облагодетелстване на банката и оставя всички вреди от промените на валутния
курс да се понасят от кредитополучателя. През 2010 г. Комисията за защита на
потребителите разгледа сигнал на Сдружението за правна помощ на потребителя
относно наличие на неравноправни клаузи в Общите условия за отпускане и обслужване
на кредити на физически лица в банката. Позовавайки се на чл. 148 ЗЗП,
постанови решение в Протокол № 44/14.09.2010 г. , с което обяви неравноправни
отделни клаузи от тези общи условия, които по съдържание са идентични с
оспорените неравноправни договорни клаузи. През 2015 г. КЗП обяви за
неравноправни цитираните клаузи в конкретни договори на различни банки,
включително „***“ АД за франкови кредити и даде
препоръчителен 14-дневен срок за тяхното отстраняване с предупреждението, че
ако това не се извърши, ще бъде заведен колективен иск.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено е по делото, че на 26.08.2008 г. между банката в качеството й на
кредитор от една страна и М.П.Т. и Н.С.Т.
от друга страна като кредитополучатели, е възникнало облигационно отношение по
договор за банков кредит ( договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
41372/26.08.2008 г. – л. 15-21 от т. д. № 101/2015 г. по описа на ДОС) по
смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 150
000.00 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „***“ АД гр. София в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в шв. франкове на 34
800.00 лв. по курс „купува“ на шв. франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на следните недвижими имоти:
самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 3, с
административен адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 3, ЖСК „***“, вх. Т, ет. 2, ведно
с изба № 3, ведно с таванско помещение № 3, както и заедно със самостоятелен
обект с идентификатор № ***, съгласно представени нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, дело № ***9/15.08.2005 г. на нотариус Юлиан Д., рег. № ***
на Нотариалната камара, с район на действие РС-Добри, актът вписан в АВ-СВ –
Добрич вх. рег. № 12687/15.08.2005 г., акт № **** г., схема № 8658/16.07.2008
г. на СГКК-Добрич и схема №
9019/30.07.2008 г. на СГКК-Добрич; равностойността на в шв.
франкове на 115 200.00 лв. по курс „купува“ на шв.
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, предназначен за други
разплащания, а кредитополучателите се
задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора – чл. 1, ал. 1 от Договора за банков кредит.
В деня
на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ на швейцарския франк
на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита
в швейцарски франкове – чл. 1, ал. 3 от
Договора за банков кредит.
Видно
от Приложение № 1 към договора за банков кредит ( л. 22 от т. д. № 101/2015 г.
по описа на ДОС ), приложимия курс „купува“ за шв.
франк на банката към лева 29.08.2008 г. е 1.187200, като определения
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя
кредитен лимит в шв. франкове по чл. 1 от Договора е
126 348.00 шв. франка.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка в шв. франкове на кредитополучателя М.П.Т. IBAN:***,
разкрита в банката, след представяне на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека; удостоверения за тежести, от които да е видно, че вписаните
в полза на банките ипотеки са от първи ред и че върху имотите няма вписани искови
молби, възбрани, и/или други тежести освен на банката; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижимите имоти; писмено искане от клиента за усвояване
на суми по кредит и молба за превалутиране ( по образец ) – чл. 2, ал. 1 от Договора за
банков кредит.
Усвоеният
кредит в шв. франкове по горепосочената сметка на
кредитополучателя Т. се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува“ шв. франк
към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя Т. IBAN:***.
С подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните
действия – чл. 2, ал. 3 от Договора за банков кредит.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит, кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в шв. франкове, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата + договорна надбавка от 1.7 пункта. Към момента на
сключване на договора за банков кредит - 26.08.2008 г. – БЛП на банката за
жилищни кредити в шв. франкове е в размер на 5 %.
При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита +
наказателна надбавка от 10 пункта – чл. 3, ал. 3 от Договора за банков кредит.
Действащият
БЛП на банката не подлежи на договоряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се
променят - чл. 3, ал. 5 от Договора за
банков кредит.
Съгласно
чл. 4 от Договора за банков кредит, кредитополучателят дължи на банката
комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в размер на
0.05 % върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата.
Крайният
срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 180 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита – чл. 5, ал. 1 от Договора за банков
кредит. В Приложение № 1 към договора за
банков кредит ( л. 22 от т. д. № 101/2015 г. по описа на ДОС ), се установява датата
на усвояване на кредита – 29.08.2008 г.
Размерът
на усвоения кредитен лимит в шв. франкове от
кредитополучателя *** Т. към тази дата е 126 348.00 шв.
франка.
На
29.08.2008 г. банката превежда по банковата сметка на *** Т. сумата от 126 348 шв. франка, представляваща равностойността в шв. франкове на 150
000.00 лв. по курс „купува“ за шв. франк към лева на
банката към датата на откриване на заемната сметка. Този факт е констатиран и
от заключението на вещото лице Т.Д. ( л. от т. д. № 101/2015 г. по описа на
Добричкия окръжен съд )
С
предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е
изпълнила изцяло задълженията си по сключения договор за кредит.
За
обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателите и ипотекарни
длъжници М.Т. и Н.Т. учредяват на 26.08.2008 г. с
нотариален акт за договорна ипотека на
недвижим имот № ***, дело № 650/2008 г. на нотариус рег. № ***, с район на
действие РС-Добрич, актът вписан в АВ - СВ Добрич вх. рег. № 12184/26.08.2008
г., акт № 10, том VI, рег. № 10892, д. № 6381, партидна книга № 49512 ( л.
32-35 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ), договорна ипотека в полза на
банката върху собствения си недвижим имот, както следва: апартамент № 3, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“
№ 3, вх. Г, ет. 2, представляващ: самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор № ***, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни
помещения със застроена площ от 121.36 кв. м., при съседи на обекта на същия
етаж: ***, № ***, под обекта - № ***, над обекта - № ***, ведно с избено
помещение № 3, с площ 11.78 кв. м., таванско помещение № 3 с площ 10.99 кв. м.,
3.94 кв. м. складова площ в подпокривното
пространство и 2.980 % ид. ч. от общите части на сградата с кадастрален
идентификатор № ***, както и отстъпеното
право на строеж върху поземления имот с кадастрален идентификатор № *** по
кадастралната карта на гр. Добрич и гараж № 1, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“
№ 3, вх. Г, партерен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор № ***.3, със застроена площ от 18.73 кв. м., при
съседи на обекта: на същия етаж № ***.6, № ***.5, № ***.4, и 0.414 % ид. ч. от общите части на сградата с кадастрален
идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр. Добрич.
На
16.10.2008 г. между банката и „***“ АД гр. София е сключен Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит с нотариална заверка на подписите
рег. № 16954/16.10.2008 г. на помощник-нотариус *** ( л. 36-39 от т. д. №
101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ) по смисъла на чл. 99 ЗЗД, по
силата на който банката като цедент прехвърля на „***“ АД гр. София като цесионер всички свои вземания по договори
за жилищни и потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека и
инвестиционни кредити на малки фирми, предоставени от банката клиентите, изброени съответно в приложения №
1а, 1в и 2а, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности,
включително начислената до датата на прехвърлянето лихва, включително
солидарните длъжници по кредитите – чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 16.10.2008 г.
Видно
от представеното към договора за цесия приложение ( л. 40 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия
окръжен съд ) под № 30 е отразено вземането на банката към кредитополучателя М.П.Т.,
произтичащо от процесния договор за банков кредит.
За прехвърлените вземания, цесионерът се
задължава да заплати на цедента сумата от 32 346 899.07 евро – чл. 5
от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008 г.
Страните се задължават своевременно да уведомят кредитополучателите,
солидарните длъжници и поръчителите по прехвърлените кредити за сключения
договор, като уведомленията следва да бъдат оформени и подписани във формата,
одобрена като Приложение № 3 към договора за цесия – чл. 4.1. от Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008 г.
По
делото не са представени доказателства за извършено от страна на банката като
цесионер съобщаване на прехвърлянето на кредитополучателите М.Т. и Н.Т.
съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Липсват
данни цесията да е вписана в имотния регистър съгласно чл. 171 ЗЗД.
На
10.02.2010 г. между „***“ АД от една страна и
*** Т. и Н.Т. от друга страна е сключено Допълнително споразумение към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. ( с. 23-25 от т.
д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ). Съгласно т. I от Споразумението
от 10.02.2010 г., страните се съгласяват, че към датата на сключване му
задължението по договор за банков кредит е както следва: 119 603.37 шв. франка редовна главница и 281.40 шв.
франка редовна лихва. Уговорено е кредитополучателят да ползва шестмесечен
период на облекчено погасяване на общия
дълг, като за този период общият дълг се олихвява с фиксирана годишна лихва в
размер на 7.7 % - чл. IV от
Споразумението от 10.02.2010 г. След изтичане периода на облекчено погасяване на дълга, непогасеният остатък от
дълга се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута, плюс лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта – чл. V от Споразумението
от 10.02.2010 г. Кредитополучателите заплащат месечна такса за администриране
на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж – чл. VIII от Споразумението
от 10.02.2010 г.
На
02.09.2010 г. между „***“ АД от една страна и
*** Т. и Н.Т. от друга страна е сключено Допълнително споразумение към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. ( с. 26-27
от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ). Съгласно чл. 2, ал.
1 от Споразумението от 02.09.2010 г., страните констатират, че към датата на
сключване на споразумението задължението по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. е в размер на 119 156.84 шв. франка. Кредитополучателите се съгласяват, че дължат
редовната лихва, която е/ще бъде начислена за период от падежа, предхождащ
датата на допълнителното споразумение, но към датата на допълнителното
споразумение не е изискуема - чл. 2, ал. 2 от Споразумението от 02.09.2010 г. Въвежда се 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период
кредитополучателят заплаща намалени
равни месечни вноски в размер на 848.00 шв. франка
съгласно погасителен план, неразделна част от допълнителното споразумение - чл.
4 от Споразумението от 02.09.2010 г. След изтичането на периода на облекчено
погасяване върху задължението по кредита се натрупва начислената, но непогасена
през периода на облекчено погасяване лихва - чл. 5 от Споразумението от 02.09.2010 г. В случай, че в рамките на периода на облекчено
погасяване на дълга, кредитополучателят не заплати изцяло или частично две
последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото си да
погасява дълга при условията на намалени месечни вноски – чл. 7 чл. 1 от
Споразумението от 02.09.2010 г.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2015
г., Съдът, предвид направеното от ответниците оспорване подписа на Н.Т. върху
споразумението от 02.09.2010 г., на осн. чл. 193, ал.
1 ГПК, е открил производство по оспорване подписа срещу „кредитополучател“ и
срещу името „Н.С.Т.“ в допълнително споразумение с дата 02.09.2010 г. и
погасителен план към него.
Според
мнението на вещото лице М.Н. по графическата експертиза, подписите в графа „кредитополучател“
и срещу името „Н.С.Т.“
в допълнително споразумение с дата 02.09.2010 г. са положени от Н.Т.. Съгласно
заключението на вещото лице Р.Р., подписите в графа
„кредитополучател“ над името на Н.С.Т. в допълнително споразумение от
02.09.2010 г. не са положени от Н.С.Т.. Вещите
лица от състава на тричленната съдебно - почеркова експертиза Б.Б., Н.Р. и М.З. дават експертно мнение, че подписите в
графа „кредитополучател“ под името на Н.С.Т.
в допълнителното споразумение от 02.09.2010 г. не са положени от ответника Н.С.Т..
На
29.07.2011 г. кредитополучателите преустановили плащанията на дължимите вноски
по кредита – факт, признат от ответниците и ненуждаещ се от доказване.
На
13.09.2012 г. „***“ АД като цесионер прехвърля на
банката е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
13.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4434/13.09.2012 г. на Н.
Кузманов, помощник-нотариус на ***, нотариус с район РС – София, рег. № 189 на
Нотариалната камара, ( л. 41 – 45 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия
окръжен съд ) по смисъла на чл. 99 ЗЗД, по силата на който „***“ АД като цесионер
прехвърля на банката като цедент всички свои вземания свои вземания,
произтичащи от договори за кредити за малки и средни предприятия, от договори
за ипотечни кредити ( жилищни и
потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека ) и договори за кредит от
типа „Инвестиционни кредити на корпоративни клиенти“, както и всички анекси към
тези договори, изброени съответно в приложения № 1- 4, заедно с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до
датата на прехвърлянето лихва, включително и правата спрямо солидарните
длъжници и поръчителите по кредитите – чл. 1 от Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 13.09.2012 г.
Видно
от представеното към договора за цесия приложение № 1 ( л. 47 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия
окръжен съд ) под № 14 и 15 е отразено вземането на банката към
кредитополучателите М.П.Т. и Н.Т., произтичащо от процесния договор за банков
кредит.
Липсват
данни цесията да е вписана в имотния регистър съгласно чл. 171 ЗЗД.
Страните се задължават своевременно да
уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по договорите
за кредит за прехвърлянето на съответните вземания спрямо тях -– чл. 4.1. от
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.2012 г.
Към
исковата молба са приложени уведомления от „***“ АД за извършената цесия до М.Т.
с изх. № 20/30.01.2014 г. ( л. 51 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия
окръжен съд ) и изх. № 931/11.02.2014 г. ( л. 53 от т. д. № 101/2015 г. по описа
на Добричкия окръжен съд ) и до Н.Т. с изх. № 21/30.01.2014 г. ( л. 55 от т. д.
№ 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ) и изх. № 932/11.02.2014 г. (
л. 57 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ). Към
уведомленията са приложени бланки на „Телепоща“ ( л.
52, 54, 56 и 58 от т. д. № 101/2015 г.
по описа на Добричкия окръжен съд ), но от съдържанието им не може да се установи датата на връчването им
на адресатите.
Според
експертното мнение на вещото лице Т.Д., размерът на неизплатените задължения на
кредитополучателите възлиза на сумата от 79 492.22 шв.
франка, от които главница - 66 703.24 шв.франка,
лихви – 11 812.66 шв. франка, такси – 976.32 шв. франка. Вещото лице е констатирало, че размерът на
погасената главница възлиза на сумата от 59 644.76 шв.
франка, на лихви – 27 030.28 шв. франка и на
такси – 390.25 шв. франка. За периода 29.09.2008 г. –
26.08.2011 г. кредитополучателите платили на банката сума в общ размер на
37 433.70 шв. франка. Вещото лице не е
установило плащания от кредитополучателите в полза на „***“ АД. Вещото Д. Д. е установило, че плащанията,
извършени от кредитополучателите през периода 16.10.2008 г. – 13.09.2012 г. са
постъпвали от открити от тяхно име банкови сметки в национална валута в
блокирана банкова сметка ***. франкове, от която банката служебно е превеждала
суми на „***“ АД. Съгласно заключението на вещото лице П.Г., извършените от длъжниците плащания за периода 09.10.2008 г. – 26.08.2011
г. са отразени в счетоводните книги на „***“ АД, а извършените от
кредитополучателите плащания след 27.06.2012 г. са отразени в счетоводните
книги на банката.
На
02.11.2012 г. банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, допускане на незабавното й изпълнение
и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателите, по което е
образувано ч. гр. д. № 3799/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич. По
подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 416/02.11.2012 г., както и изпълнителен
лист от 02.11.2012 г. по описа на Районен съд – Добрич срещу
кредитополучателите.
По
повод молба на банката и въз основа на постановените по ч. гр. д. № 3799/2012
г. по описа на Районен съд – Добрич заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 417/02.11.2012 г. и изпълнителен лист
от 02.11.2012 г. е образувано изпълнително дело № 132/2013 г. по описа на
частен съдебен изпълнител Н. ***. В хода на изпълнението, в следствие на
осъществена публична продан на недвижим имот, обезпечение по кредитната сделка,
за погасяване на задълженията на банката е събрана принудително сума в размер
на 103 103.22 лв. С така събраната сума са погасени следните задължения на
кредитополучателите: 51 551.93 шв. франка главница, в
следствие на което е останало непогасено задължение в размер на 66 703.24 шв. франка, 1.73 шв. франка
договорна лихва, в следствие на което е останало непогасено и изискуемо
задължение за договорни лихви в размер на 11 812.66 шв.
франка и 21 201.89 лв. съдебно деловодни разноски.
С оглед
подадено от кредитополучателите възражение по реда на чл. 414 ГПК, банката е
предявила положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, предмет на т. д. №
274/2013 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
С
влязло в законна сила на 30.09.2015 г. Решение № 179/10.11.2014 г. по описа на
Добричкия окръжен съд ( л. 630-657 от т. д. № 274/2013 г. по описа на Добричкия
окръжен съд ), е отхвърлен предявения от „***“ АД гр. София иск срещу М.П.Т. и Н.С.Т. с цена на иска:
главница –сумата от 118 255.17 шв. франка, договорна
лихва – сумата от 11 814.39 шв. франка за периода
29.07.2011 г. – 30.10.2012 г., такса за периода 29.09.2008 г. – 30.10.2012 г. в
размер на 976.32 шв. франка и такси за периода до
30.10.2012 г. в размер на 242.65 шв. франка, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2012 г. до окончателното
й погасяване и сторени в заповедното производство в размер на 3 195.01 лв.
държавна такса и 2 343.03 лв. адвокатско възнаграждение.
С
нотариална покана рег. № 5310/26.08.2014
г., том 2, акт № 27на нотариус *** с район на действие Районен съд – Добрич (
л. 67 – 70 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ),
адресирана до М.Т., банката обявява
целия остатък от задължението й по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 41372/26.08.2008 г. за предсрочно изискуем с оглед неизпълнението на
задължението за плащане на следните три последователни месечни вноски № 35 с
падеж 29.07.2011 г., № 36 с падеж 29.08.2011 г. и № 37 с падеж 29.09.2011 г.
Нотариалната покана е връчена на Н.Т. на 02.09.2014 г.
С
нотариална покана рег. № 5310/26.08.2014
г., том 2, акт № 27на нотариус *** с район на действие Районен съд – Добрич (
л. 67 – 70 от т. д. № 101/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд ), адресирана
до Н.Т., банката обявява целия остатък
от задължението му по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
41372/26.08.2008 г. за предсрочно изискуем с оглед неизпълнението на
задължението за плащане на следните три последователни месечни вноски № 35 с
падеж 29.07.2011 г., № 36 с падеж 29.08.2011 г. и № 37 с падеж 29.09.2011 г. Нотариалната
покана е връчена на Н.Т. на 02.09.2014 г.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
На
28.08.2008 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, по силата което
банката е предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 150 000.00 лв. по курс „купува“ на швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
В
конкретния случай е налице частно правоприемство в облигационното отношение,
настъпило в резултат на прехвърляне на
вземането на 16.10.2008 г. и на 13.09.2012 г.
На
16.10.2008 г. по силата на договор за прехвърляне на вземания, „***“ АД
прехвърля на „***“ АД своето вземане към кредитополучателите, произтичащо от
процесния договор за банков кредит.
Съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, цесията поражда действие спрямо длъжниците
и спрямо третите лица, от деня, когато прехвърлянето бъде съобщено на длъжниците от цедента.
Цесията
от 16.10.2008 г. не е съобщена на кредитополучателите М.Т. и Н.Т.. Доказателства
за съобщаването на цесията на длъжниците от страна на банката като цедент не са
представени по делото. Доводите на ищеца, че с подписването на допълнителните
споразумения от 10.02.2010 г. и от 02.09.2010 г. към договора за банков кредит,
в които като кредитор е посочено „***“ АД, а като длъжници – ответниците,
установявало, че на тези дати цесията им е била съобщена, не могат да се
споделят.
Правно
релевантно за действието на цесията спрямо длъжника и спрямо третите лица, е
наличие на съобщението до длъжника, извършено от цедента.
Този възглед е възприет от съдебната практика
– р. 123 - 2009 - II ТО, р. 150 - 2009 -
I ГО[1]
и от доктрината[2]. Приема
се, че изискването съобщението да се прави от цедента
е продиктувано от необходимостта за длъжника да е налице сигурност, че цесията
е извършена, защото всяко трето лице би
могло да твърди, че е цесионер. По този начин се създава достатъчна сигурност
за длъжника и се обезпечава точното изпълнение на неговите задължения спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да получи изпълнението.
В
исковата молба се съдържа изявление на ищеца за осъществената на 16.10.2008 г.
цесия. Съобщението може да се получи и в хода на висящо дело, ако е приложено
към исковата молба - р. 123 - 2009 II ТО, р. 3- 2014 - I ТО, р. 78 – 2014 - II ТО[3].
Връчването на препис от исковата молба с
приложените към нея доказателства, в т. ч. и договорът за прехвърляне на
вземания от 16.10.2008 г., на ответниците, осъществено на 01.07.2015 г., има
правния ефект на съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Считано от 01.07.2015 г., цесията е проявила действието си по отношение на длъжниците – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От 01.07.2015 г. банката е
загубила за длъжниците качеството на кредитор.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, Съдът следва да
вземе предвид този факт.
На 13.09.2012
г. по силата на договор за прехвърляне на вземания, „***“ АД прехвърля на „***“
АД своето вземане към длъжниците, произтичащо от
договора за банков кредит. Цесията не е надлежно съобщена на длъжниците от „***“ АД. От доказателствата по делото –
бланки на „Телепоща“ – не се установява факта на
получаването на уведомленията от длъжниците. Посочените документи не съдържат
нито реквизити, нито подписи, удостоверяващи предаването на уведомленията на
адресатите им, респ. свеждане на съдържанието
им до тяхното знание. Не може да се споделят доводите на ищеца, че
цесията от 13.09.2012 г. е била съобщена на длъжниците от датата на връчване на
препис от исковата молба по т. д. № 274/2013 г. по описа на Добричкия окръжен
съд. Исковата молба не е подадена от „***“ АД, а от „***“ АД, която няма
качеството на цедент. Не може да се възприеме становището на ищеца, че цесията от 13.09.2012 г. е била съобщена на
длъжниците от датата на връчване на препис от исковата молба по настоящото
търговско дело и приложенията към него, в т. ч. уведомления от „***“ АД.
Исковата молба е подадена от „***“ АД, която няма
качеството на цедент по договора за цесия от 13.09.2012 г. Цесията от
13.09.2012 г. не е надлежно съобщена на длъжниците. Цесията не е породила
действие за длъжниците и не може да им бъде
противопоставена.
Гореизложените
съображения обосноват извода, че цесията
от 16.10.2008 г. е породила действие за длъжниците едва на 01.07.2015 г. , а цесията от 13.09.2012
г. не е породила действие за длъжниците и не може да
им се противопостави. Банката е загубила качеството си на кредитор за длъжниците считано от 01.07.2015 г. Цесията от 13.09.2012
г. с оглед ненадлежното съобщаване не легимира
банката като кредитор. В разглеждания случай, с оглед разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, кредитор на длъжниците се явява „***“ АД.
„***“ АД няма качеството на кредитор по отношение на длъжниците
за вземанията, произтичащи от договора за банков кредит и цедирани
от „***“ АД по силата на цесията от 13.09.2012 г.
С оглед
на така изложените доводи, Съдът счита, че искът се явява неоснователен с оглед
липсата на материална легитимация на ищеца като кредитор на длъжниците
по процесното правоотношение, поради което следва да
се отхвърли.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 1 183.54
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 976.00 лв. с оглед
представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД гр.
София, район Витоша, Околовръстен път № 260, съд. адрес ***, бизнес сграда
ИВЕЛ, адв. Х.И., срещу М.П.Т. ЕГН ********** и Н.С.Т.
ЕГН ********** – двамата с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 9, ет. 3, ап. 7, съд. адрес
***, адв. Б.К., искове за: плащане на сумата от 66
703.24 швейцарски франка,
представляваща неплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41372/26.08.2008 г. и
допълнителни споразумения към него от 10.02.2010 г. и 02.09.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане; плащане на сумата от 11
812.66 швейцарски франка, представляваща договорна лихва по договор за банков кредит за периода
29.07.2011 г. – 30.10.2012 г.; за
плащане на сумата от 976.32 швейцарски франка, представляваща такса по
договор за банков кредит за периода 29.07.2011 г. – 30.10.2012 г.; плащане на
сумата от 242.65 лв., представляваща такса за застраховка за периода до
30.10.2012 г.
ОСЪЖДА „***” АД гр.
София, район Витоша, Околовръстен път № 260, съд. адрес ***, бизнес сграда
ИВЕЛ, адв. Х.И., да заплати на М.П.Т. ЕГН **********
и Н.С.Т. ЕГН ********** – двамата с
пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 9, ет. 3,
ап. 7, съд. адрес ***, адв. Б.К., разноски
по делото в размер на 1 183.54 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5
976.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: