РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Г. Т., 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100268 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№1941/08.08.2023г.
от Г. Н. Г. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: с.И., общ. Г. Т., обл. Д., ул.
„П.“ №**, чрез адв. Е. Н. от АК - Д., със съдебен адрес: гр. Г. Т., ул. „В. А.” №
*, срещу Община Г. Т., представлявана от В. В. Д.в - Кмет, адрес гр. Г. Т., ул.
„В. А.“ № *, с посочено правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на
предявения иск 6 130.43 лв.
Претендира се да се признае за установено по отношение на ответника,
че недвижим имот: дворно място, с площ от 4 976/четири хиляди деветстотин
седемдесет и шест/ кв.м. съставляващо поземлен имот с проектен
идентификатор № 32467.66.269 /три две четири шест седем точка шест шест
точка две шест девет/ по КККР на с.И., общ.Г. Т., представляващ реална част
от поземлен имот с идентификатор №32467.66.100 е собственост на Г. Н. Г. с
ЕГН - **********, с постоянен адрес: с.И., общ. Г. Т., обл. Д., ул. „П.“ №**.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че:
Собственик е на дворно място с площ от 1200/хиляда и двеста/кв.м.,
находящо се извън регулационния план на с. И., общ. Г. Т., ведно с
построените в същото къща от четири стаи, салон и стопанска постройка, по
силата на нотариален акт за дарение №4, том I, дело №5 от 06.01.1981 год. на
ТРС. Процесният недвижим имот към датата на сделката е съставлявал част
1
от дворно място, цялото с площ от 4976 кв.м. За разликата от 3776 кв.м.
праводателите на ищеца не са притежавали документ за собственост, но са
били нейни владелци и действителната им воля е била и нейното дарение.
Считано от датата на изповядване на безвъзмездната сделка, обективирана в
нотариален акт, ищецът е завладял цялото дворно място с обща площ от
4976/четири хиляди деветстотин седемдесет и шест/кв.м., като по силата на
извършеното дарствено разпореждане и присъединено владение към това на
праводателите Г. И. Д. и Н. Г. И., ищецът се определя като собственик на
цялото дворно място. Спорове по отношение на процесната собственост не са
налице. Владението, като физически и юридически акт се извършва
непрекъснато и необезпокоявано и до настоящия момент. Процесният имот
попада извън регулационния план на населеното място и съставлява част от
поземлен имот с идентификатор №32467.66.100. Притежаваният и владян от
ищеца двор неоснователно е включен в общинския поземлен фонд, като
земеделска земя/имот по чл.19 от ЗСПЗЗ/, макар същият да попада в
строителните граници на населеното място.
Ответникът Община Г. Т., представлявана от В. В. Д. - Кмет, адрес гр. Г.
Т., ул. „В. А.“ № *, редовно призован, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Нотариален акт за дарение №4, том I, дело №5 от 06.01.1981 год. на
ТРС, акт за продажба №708/24.08.1927 год., вписан под №485/24.08.1927 год.
на К. окръжен съд, геодезическо заснемане на процесния имот, заверено
копие от разписните листи, пазарна оценка.
Разпитани се двама свидетели – В. В. и Ж. И., които показания съдът
намира за обективни, безпристрастни, логично подредени и ответстващи на
писмените доказателства съдържащи се в кориците по делото.
Предвид липсата на възражение и оспорване на твърденията, съдът
намира за доказано владението и собствеността на процесния имот – дворно
място, от ищеца.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване
2
на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Генерал Тошево е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно
решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените
искове са вероятно основателни.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с посочено
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и цена на предявения иск 6 130.43 лв.
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело № 268/2023г.
по описа на Районен съд – Генерал Тошево, разноски в размер на 1226,30лв.
(хиляда двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки) в това число
държавна такса за разглеждане на ИМ – 61,30лева, изготвяне на пазарна
оценка – 150,00лева, вписване на искова молба – 10лева, държавна такса за
издаване на удостоверение – 5,00лв., адвокатско възнаграждение -
1000,00лева /четиристотин лева/.
Мотивиран така и на основание чл. 238. ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г. Т. с
административен адрес гр. Г. Т., ул. „В. А.“ № *, представлявана от В. В. Д. –
Кмет, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Г. Н. Г. с ЕГН - **********, с
постоянен адрес: с. И., общ. Г. Т., обл. Добрич, ул. „П.“ №**, върху недвижим
имот - дворно място, с площ от 4 976/четири хиляди деветстотин седемдесет и
шест/ кв.м. съставляващо поземлен имот с проектен идентификатор №
32467.66.269 /три две четири шест седем точка шест шест точка две шест
девет/ по КККР на с. И., общ. Г. Т., представляващ реална част от поземлен
имот с идентификатор №32467.66.100.
ОСЪЖДА Община Г. Т. с административен адрес: гр. Г. Т., ул. „В. А.“
№ *, представлявана от В. В. Д. – Кмет, да заплати на Г. Н. Г. с ЕГН -
**********, с постоянен адрес: с. И., общ. Г. Т., обл. Д., ул. „П.“ №**,
сторените по делото разноски в размер на 1226,30лв. (хиляда двеста двадесет
и шест лева и тридесет стотинки).
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Генерал Тошево: _______________________
4