Р Е Ш Е Н И Е № 468
гр.В., 29.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
В.ският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: М. С.
при секретаря М.
Евтимова като разгледа докладваното от съдията
С. гр.дело № 258 по описа за 2012год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от Е.А.Т. и А.Д.Н.,*** против П.Б.В.
от гр. София.
Твърди се в исковата молба, че
първата ищца Е.А.Т. с нотариален акт № 73, т. І, н.д. № 88/2000г. на нотариус
Л. Цветкова, е придобила от родителите си собствеността на парцел ХХ-623 в кв.
54 по плана на с. Кутово, общ. В., целят с площ от 94 кв.м. с лятна кухня.
Посочва се, че от края на 2005г.
до м.май на 2009г. втората ищца А.Д.Н. е живяла на семейни начала с ответника П.Б.В..
Семейното им съжителство било съпроводено от психически и физически тормоз,
като тези отношения не били известни на
първата ищца Е.А.Т. – майка на втората ищца, тъй като живеела в Италия.
Посочва се също, че през м. май
2009г. втората ищца е решила да се раздели с ответника и от този момент е
започнал истински тормоз – нанасяне на побой, изпращане на заплашителни
съобщения с искане за пари. Поддържа се, че ответникът е настоял втората ищца
да му продаде къщата и имота в с. Кутово, отправяйки заплахи за живота й и този
на родителите й. Посочва се също, че
през м. август 2010г. първата ищца Е.Т. се прибрала в България по настояване на
дъщеря си, за да й направи пълномощно да се разпорежда с процесния
имот, включително и да го продава на който намери за добре и на каквато цена
реши. Обяснението на А.Н. било, че имали намерение да теглят кредит с В. и им
трябвало имущество, с което да обезпечат същия.
Посочва се също, че на
26.08.2010г. първата ищца е съставила в полза на дъщеря си пълномощно с права
да продаде процесния имот. На същия ден упълномощителката
е заминала за София и тогава дъщеря й- втората ищца, й се е обадила по
телефона, за да я уведоми, че е предоставила пълномощното на ответника, тъй
като последният я е заплашвал и искал да му се прехвърли имота. Поддържа се, че
упълномощителката веднага е оттеглила пълномощното от
дъщеря си. Последната уведомила ответника за оттеглянето, но въпреки това на
другия ден той я е завел насила при нотариус Б. Т. където е извършена и
покупко-продажбата на процесния имот.
На 27.10.2010г. ответникът е
принудил ищцата Д. да му подпише запис на заповед за сумата от 155 000 лева
като я е заплашил, че ако не подпише ще изгони баба й и дядо й от къщата, която
вече е негова собственост. Поддържа се
също, че двете ищци непрекъснато превеждали пари на ответника.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на сделката, обективирана
в нотариален акт за покупко – продажба № 71, т.ІІІ,
дело № 309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т. поради оттегляне на пълномощията и
липса на съгласие за сключването й от страна на първата ищца.
Иска се също на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата Е.А.Т.
е собственик на процесния имот.
При условията на евентуалност, се
иска съдът да унишожи сделката, обективирана
в описания – по горе акт поради сключването й при условията на заплашване и
възбуждане на основателен страх у А.Д.Н. от страна на ответника П.В..
Иска се също на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт за покупко-продажба № 71, т.ІІІ, дело №
309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т..
Ответникът в срока за отговор е
оспорил исковете като неоснователни. Навел е доводи, че сделката е редовна и не
страда от твърдените пороци. Поддържа, че пълномощното не е оттеглено към
момента на сделката, че ищцата А.Д.Н. се е явила като пълномощник и по никакъв
начин не е обективирала пред ответника, че
пълномощното е оттеглено, видимо не е била притеснена. Поддържа също, че
извършеното уведомяване на обратната страна на копието на пълномощното е антидатирано, написано е много след сделката. Никога не е
заплашвал ищците, заплатил е реално сумата в нотариалния акт.
С протоколно определение от
18.02.2013г. по искане на ищцовата страна, съдът е
допуснал оттегляне на исковите претенции по чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и е прекратил производството по делото в тази част.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са единична и тройна съдебно – психологическа
експертиза, приложено е нотариално дело № № 71, т.ІІІ, дело № 309/27.08.2010г.
на нотариус Б. Т..
В.ският
районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответника
и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че ищците са майка и дъщеря. Първата ищца Е.А.Т. с нотариален акт № 73, т.
І, н.д. № 88/2000г. на нотариус Л. Цветкова, е придобила от родителите си
собствеността на парцел ХХ-623 в кв. 54 по плана на с. Кутово, общ. В., целят с
площ от 94 кв.м. с лятна кухня.
На 26.08.2010г. Т. е упълномощила с нотариално
заверено пълномощно дъщеря си – втората ищца А.Д.Н., да продаде на когото намери за добре
горепосочения имот, и при цена и
условия, каквито прецени, както и да получи продажната цена. На 27.08.2010г.
втората ищца като пълномощник на майка си е продала на ответника процесния имот, за което е съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 71, том III, дело № 509/2010г. на нотариус Б.Т..
На 27.10.2010г. втората ищца
издала в полза на ответника запис на заповед за сумата от 155 000 лева.
По делото са представени платежни
нареждания от ищцата А.Д. в полза на ответника за извършени парични
преводи през 2011г.
Както от изявленията на страните, така от
свидетелските показания, се установява, че ищцата А.Н. и ответникът живели на
семейни начала в периода от 2005г. до м. март -май 2009г. Страните са посочили
при отговори на въпроси, зададени по
реда на чл. 176 от ГПК, че между тях е имало и финансови отношения, като взаимно си превеждали различни суми пари
в левове и евро. Всяка от страните посочва различни основания, за да извърши
паричните преводи.
Свидетелката Мария Петкова –
приятелка на втората ищца, посочва, че докато А. и П. живеели заедно в периода 2005г. до 2009г., ответникът
непрекъснато искал пари от А., защото знаел, че родителите й са в чужбина и
разполагат с парични средства. Манипулирал я психически и постоянно е тормозел
за пари, като ставало въпрос за големи суми. Ищцата нямала собствена воля, била психически
зависима от него. Многократно А. му е
превеждала пари от различни клонове на банка в гр. София. След разговори с
ответника по телефона, А. се разстройвала. Според тази свидетелка, по това
време ответникът искал да тегли кредит
от Испания и заради това му трябвала кредитна история да има текучество пари по
сметка. Според нея ответникът не работил, а живеел с парите на ищцата А.Н.. Впоследствие свидетелката разбрала от нея, че
била принудена да прехвърли къщата в с. Кутово на ответника, защото той
заплашвал , че ще убие баба й и дядо й. Според тази свидетелка ответникът
посягал и физически на А., въпреки че последната не й е споделяла за това.
Свидетелката Ема Ванкова,
посочва, че от бабата и дядото на ищцата А. разбрала, че ответникът я изнудва
за пари, заплашвал я, държал се лошо с нея. Последната била изтормозена,
подтисната.
Свидетелят Ромил
Флоров – чичо на ищцата А.Н., установява обстоятелства във връзка с отношенията
й с ответника, а именно, че същият се
държал агресивно, заключил къщата в с. Кутово с катинари. Тогава свидетелят разбрал,
че къщата му била прехвърлена, като ищцата А.Н. му казала, че това е станало,
защото ответникът заплашвал, че ще убие баба й и дядо й.
Свидетелят Николай В. пък
установява, че заедно с брат си –
ответника П.В. работили в Испания в сферата на строителството до 2007г.-2008г.
През това време брат му изпращал много пари на А., общо около 80000.00 евро.
Връзката им била няколко години като започнала преди ответникът да замине за
Испания. Свидетелят установява също, че
през 2010г. били на кафе и А. отишла при тях. Тогава последната се разбрала с П.В.
на следващия ден да извършат някаква сделка за някаква къща в с. Кутово. През
това време, според този свидетел ищцата А.Н. била спокойна.
Свидетелката Венера Христова
установява, че през лятото на 2010г. била на кафе с ответника. Свидетелката
знаела, че той има среща с бившата си приятелка при нотариус, за да прехвърлят
нещо. Свидетелката отишла заедно с ответника, там била ищцата А.., която заедно
с ответника влезли при нотариуса. Според тази свидетелка, А. била видимо
спокойна.
Свидетелят Б.Т. – нотариус, при
който е изповядана процесната сделка установява, че
по нотариалното дело няма обективирано оттгеляне на
пълномощно от продавача, ако е имало такова оттегляне, той не би
извършил сделката.
Съдът дава вяра на свидетелските
показания доколкото същите възпроизвеждат лични впечатления на свидетелите за
събития, на които са присъствали.
В с.з. от 25.03.2013г. вещото лице д-р К. е
посочило, че няма данни за психично разстройство на ищцата А.Д. в миналото и в настоящия момент.
Вещото лице по назначената и
изслушана съдебно – психологическа експертиза в съдебно заседание на
17.04.2013г., е дало заключение, че в
момента на извършване на сделката покупко-продажба на 27.08.2010г. ищцата е
имала повишена тревожно-депресивна симптоматика, емоционално лабилна при
занижена волева активност и способност за вземане на решения. В с.з. вещото лице е уточнило, че при
изготвяне на заключението е направено психологическо изследване по методика,
която е в тестови вид – въпроси и отговори, проведено е и събеседване с ищцата А.Н.. За отговора на
въпросите лицето носи отговорност, а вещото лице сумира точките по методика за
изчисление и се определя симптоматиката на депресивното състояние. При теста,
приложен на ищцата няма скала за лъжа.
Вещите лица по назначената тройна
съдебно-психологическа експертиза от 13.10.2022г. , дават заключение, че поведението
и действията на ищцата А.Н. в миналото са били вследствие от емоционална
уязвимост и психически натиск. Посочили са, че изследваните преживявания към момента на събитията са в отминал период с
голяма давност, което повлиява на обективността
и точността на резултатите. Водещото е субективното преживяване на
изследваното лице.
По делото е представено и
пълномощно от ищцата Е.А.Т. в полза на ответника от 04.05.2010г. с права да ипотекира имуществото й в с.
Кутово.
Приложен е препис на нотариалното
дело на нотариус Б.Т. / л.191/ за процесната сделка.
Приложени са преписи на Присъда
от 03.07.2018г. по НОХД № 1669/2015г. по описа на СНС, Присъда от 20.11.2020г. по ВНОХД № 437/2018г. по
описа на АСНС и Решение № 60223 от 21.12.2021г. по НД № 899/2021г. на ВКС, III Н.О. Видно от преписите,
ответникът в качеството му на подсъдим е оправдан по повдигнатите обвинения за
извършени престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр.
с ал. 1, вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 и ал. 2, . 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК спрямо ищците по делото, сред
които и за това, че на 27.08.2010г.
принудил А.Д.Н. чрез заплашване, че ще пострада тя и нейни близки, да
извърши нещо противно на волята й – да му прехвърли процесния
имот в с. Кутово.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът приема от правна
страна следното:
По предявения иск за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко
– продажба № 71, т.ІІІ, дело № 309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т. поради
оттегляне на пълномощията и липса на съгласие за сключването й от страна на
първата ищца, съдът намира следното:
В чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е посочено, че нищожни са договорите, при които липсва
съгласие, а според чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите, намират
съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Съдебната практика е последователна, че липсва съгласие, когато
волеизявленията на страните са направени, но някое от тях или и двете са
направени без съзнателно намерение на страната да се обвърже с последиците на
договора. Няма намерение за обвързване, когато съгласието е изтръгнато чрез
насилие и когато е дадено на игра, на шега или като учебен пример.
Следователно, за да е нищожен един договор на това основание следва да липсва
воля у съответното лице да сключи конкретната сделка и това да е съзнавано от
него, доколкото по общите правила на закона договорът е сключен, когато
страните постигнат съгласие по неговия предмет.
В настоящия случай договорът, за който се иска
да бъде прогласена нищожността, поради липса на съгласие е сключен между ищцата
Е.А.Т., действайки чрез пълномощника си ищцата А.Д.Н. и ответника. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и
действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. При доброволното представителство,
представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания (чл. 36,
ал. 1 ЗЗД). Учредяването на представителната власт става чрез едностранна
правна сделка - упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици
настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). За да е налице
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с
имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно
е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни
сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният (един или
няколко - чл. 39, ал. 2 ЗЗД) също следва да е ясно и еднозначно посочен в
пълномощното.
В конкретния казус процесното пълномощно съдържа изрично описание на имота, по
отношение на който упълномощения разполага с представителна власт, конкретни
правни действия, които може да извършва упълномощения, като е отбелязано, че
това може да стане при условия и начини на плащане каквито прецени. Пълномощното
е с нотариално заверени подпис рег. № 5942 и съдържание с рег. № 5943, и двете
от 26.08.2010г. от нотариус Б.Т.. Въз основа на него, на 27.08.2010г. е
изповядана процесната сделка при същия нотариус. От
нотариалното дело, е видно, че към пълномощното са съставени и подписани от ищцата
Т. декларации по ДОПК и ЗННД с
нотариална заверка на подписите с рег. №5944, съотв. №
5945 от 26.08.2010г.
Неоснователни са твърденията на ищцовата
страна, че още същия ден упълномощителката Е.Т. е
оттеглила пълномощията от дъщеря си, като доказателства в тази насока не се
ангажираха по делото. Напротив, от свидетелските показания на нотариуса Б.Т.,
се установи, че обективиране на твърдяното оттегляне
на пълномощията по нотариалното дело липсва. Съдът не кредитира отразеното с
ръкописен текст на гърба на представения препис на пълномощното по делото –
л.9 от упълномощената А.Н., че същата е
уведомена, че Е.Т. е оттеглила дадените
й пълномощия от 26.08.2010г. Това е така, защото от една страна, видно
от приложения препис на нотариалното дело, такова отразяване липсва на
представеното на нотариуса пълномощно, поради което е напълно възможно
написаното да е извършено в един по-късен момент за целите на настоящия процес.
От друга страна, твърдяното оттегляне на пълномощията е оспорено от ответната
страна и в тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока при условията
на главно и пълно доказване. Прекратяването на упълномощаването с неговото оттегляне,
следва да бъде обективирано от външна страна и да
достигне по недвусмислен начин до знанието на упълномощеното лице и купувача. По
делото такива доказателства не се ангажираха.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че към
момента на сключване на разпоредителната сделка не са били налице
предпоставките на чл. 41 от ЗЗД, доколкото няма данни ищецът да е оттеглил
пълномощното си, нито да се е отказал от него.
С оглед гореизложеното, иска по
чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При това положение, с оглед неоснователността на главния иск, съдът следва
да разгледа предявения при условията на евентуалност иск за унищожаване сделката,
обективирана в описания – по горе акт поради
сключването й при условията на заплашване и възбуждане на основателен страх у А.Д.Н.
от страна на ответника П.В..
Основанията за унищожаемост на сделки са уредени изчерпателно в закона.
Според чл. 27 от ЗЗД, унищожаеми са договорите
сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване на
изискванията установени, за тях, както и договорите сключени при грешка,
измама, заплашване или крайна нужда. Съгласно чл. 30 от ЗЗД заплашването е
основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от
другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на
основателен страх.
При заплашването увреденият
сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени,
че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за
предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната
по сделката, така и на други, близки на нея лица. Страхът е субективна
категория, която трябва да се преценява винаги с оглед личността и конкретната
обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си служи се
извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан основателен
страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява поведението на
конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се установи
дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй като при
заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва,
че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови
представи, под чието въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е
фактическият състав на чл.30 ЗЗД, от значение са личностовите
характеристики, социалния и психически статус на лицето, което твърди, че е
било обект на принуда и заплаха.
В конкретния случай, ищцата А.Д.Н.
твърди, че по време на фактическото съжителство с ответника за времето от края
на 2005г. до м. май 2009г. била подложена на психически и физически тормоз от
последния, който я манипулирал. Така през м. май 2009г. ищцата решила да се раздели с ответника и от
този момент същият започнал истински психически
тормоз, нанасяне на побой, изпращане на заплашителни съобщения с искане
да й дава пари всеки месец, за да я остави на мира. Ответникът поискал да му прехвърли къщата в
с. Кутово, отправяйки заплахи за живота й и този на баба й и дядо й, които
живеели в къщата. Именно това мотивирало, ищцата да поиска майка й да я
упълномощи да продаде къщата на ответника.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че между ищцата А.Н. и ответника за
посочения период, освен интимни отношения , имало и финансови такива. Според
данните по делото, ищцата
извършвала месечни преводи на ответника на различни суми, без да бъде изяснено
по безспорен начин основанието. Свидетелските показания в това отношение са
противоречиви -свидетелката Мария Петкова посочва, че Д.
превеждала непрекъснато пари на ответника, защото му трябвало кредитна
история в Испания, за да тегли кредит.
Свидетелят Николай В. пък посочва, че докато брат му – ответникът бил в
Испания, дал много пари на ищцата около 80000 евро. Други доказателства,
изясняващи финансовите отношения между
страните не са ангажираха в процеса, освен представения Запис на заповед от
27.10.2010г., издаден от Н. в полза на
ответника за сумата от 155 000 лева. Съдът обръща внимание на обстоятелството, че
горните свидетелски показания са за период до 2009г., а представените по делото
платежни нареждания са за извършени преводи от Н. през 2011г., т.е. извън
исковия период.
Във връзка с процесната сделка,
свидетелите В. и Христова посочват, че в деня на сделката са видели ищцата А.Н.,
която не била притеснена, имала спокоен вид.
Настоящият съдебен състав приема,
че категорични доказателства за твърдяното възбуждане на основателен страх у
ищцата от страна на ответника, който да е причина за извършване на разпоредителната
сделка, не се събраха. Това е така, защото от една страна, ищцата Н. е
действала като пълномощник на майка си, което не кореспондира с твърденията, че била принудена да продаде
къщата, тъй като тя не е собственик на този имот. От друга страна, показанията на разпитаните свидетели не
разкриват в дълбочина отношенията на страните. Действително св. Петкова сочи,
че по време на фактическото съжителство
с ответника, ищцата била манипулирала психически и физически за пари, била разстроена след разговори с него, както и
че по негово настояване му превеждала непрекъснато различни суми. Свидетелката
обаче не изяснява защо ищцата Н. след раздялата
с ответника през 2009г. е продължила да му превежда пари и да поддържа
контакти с него, тъй като сочената сделка е била през лятото на 2010г. Свидетелят
Флоров посочва, че ответникът се държал агресивно в къщата в с. Кутово, но
показанията му обхващат времето след като ответникът е станал собственик на процесния имот по силата на разпоредителната сделка, за
която свидетелят не е знаел, а разбрал впоследствие от ищцата Н.. Показанията на св. Ванкова не следва да бъдат
обсъждани, тъй като същата няма преки впечатления от отношенията на страните, а
пресъздава казаното й от трети лица.
Доказателства за твърденията за
осъществено физическо насилие по отношение на Н. пък въобще не се ангажираха.
Твърденията, че ответникът
заплашвал бабата и дядото на ищцата с убийство, което е причина да се извърши
разпоредителната сделка също не намира опора в събраните доказателства. Логично
е, когато са налице такива сериозни заплахи за живота и здравето на едно лице
или близките му, същото да търси съдействие от компетентните органи. Данни за
това по делото няма. Напротив, с влязла
в сила Присъда от 20.11.2020г. по ВНОХД
№ 437/2018г. по описа на АСНС, ответникът в качеството му на подсъдим е
оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 214, ал. 2,
т. 1 и т. 2 вр. с ал. 1, вр.
с чл. 213а, ал. 3, т. 2 и ал. 2, . 1 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК спрямо ищците по делото, сред които и за това, че на
27.08.2010г. принудил А.Д.Н. чрез
заплашване, че ще пострада тя и нейни близки, да извърши нещо противно на
волята й – да му прехвърли процесния имот в с.
Кутово. Този съдебен акт следва да бъде зачетен от съдебния състав, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителен за гражданския съд.
При съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, в т.ч. и заключенията на
вещите лица по назначените и приети по делото СПЕ, съдът не може да направи
еднозначния извод за твърдяното заплашване, което да влече унищожаемост
на процесния договор.
Действително, вещите лица заключават, че към момента на изповядване на
сделката – 27.08.2010г. ищцата А.Н. имала повишена тревожно-депресивна
симптоматика, била емоционално лабилна при занижена волева активност и
способност за вземане на решения. Видно е обаче, че заключенията са дадени на
база тестово изследване, като и по двете експертизи вещите лица посочват, че се
ръководят единствено от отговорите на изследваното лице. Поради това, съдът не би могъл да обоснове
основателност на исковата претенция, кредитирайки безрезервно заключенията на
вещите лица, изолирано от останалия доказателствен
материал по делото.
По изложените съображения
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание 30, ал. 1 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, ищцовата страна следва да понесе направените от ответника
разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение и 300.00 лева за
вещи лица.
Ищцовата страна следва да заплати и
разноски в размер на 150.00 лева за вещо лице по сметка на РС – В..
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно и обективно съединени
в условията на евентуалност искове от Е.А.Т.
с ЕГН ********** и А.Д.Н. с ЕГН **********, и двете със съдебен адрес:г***
против П.Б.В. с ЕГН ********** с адрес: *** за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в
нотариален акт за покупко – продажба № 71, т.ІІІ,
дело № 309/27.08.2010г. на нотариус Б. Т. поради оттегляне на пълномощията и
липса на съгласие за сключването й от страна на първата ищца, и за унищожаване на
сделката, обективирана в описания – по горе акт,
поради сключването й при условията на заплашване и възбуждане на основателен
страх у втората ищца А.Д.Н. от страна на ответника П.В., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.А.Т.
с ЕГН ********** и А.Д.Н. с ЕГН **********, и двете със съдебен адрес:г*** да
заплатят на П.Б.В. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата 600.00
лева –разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.А.Т.
с ЕГН ********** и А.Д.Н. с ЕГН **********, и двете със съдебен адрес:г*** да
заплатят в полза на РС – В. разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: