Решение по дело №63958/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9844
Дата: 23 май 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20231110163958
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9844
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110163958 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявен от В. Д. Д., ЕГН: ********** срещу Н. П. П., ЕГН:
********** иск с правна квалификация чл. 144 СК във връзка с чл. 149 СК.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищцата, а родителите са
разведени, като към настоящия момент ищцата живее при баща си. Ищцата поддържа, че е
навършила пълнолетие, но учи в средно учебно заведение. Твърди, че освен разходи за
храна, облекло и социални нужди, има необходимост и от средства за частни уроци, тъй
като е в дванадесети клас и й предстоят матури и кандидат-студентски изпити. Твърди, че
няма имущество и доходи, от които да се издържа. Излага твърдения, че майка й е служител
на ръководна длъжност в общинска администрация и получава заплата над 2000 лева на
месец, като не заплаща наем и издръжка на други лица. Поради това, счита, че същата би
могла без особени затруднения да й предоставя издръжка в размер на 500 лева на месец.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че е ищцата е
нейна дъщеря, и че същата е ученичка в дванадесети клас за учебната 2023/2024 г. Твърди,
че ищцата не посещава никакви уроци и не заплаща никакви допълнителни разходи за
обучение, както и че живее в хотела на баба си и дядо си по бащина линия, и се храни в
ресторанта на хотела без да заплаща за това, а освен това работи в хотела и реализира доход,
с който може да подпомага издръжката си. Ответницата поддържа, че бащата, който също е
задължен да й дава издръжка е взел решение да има трето дете от друга жена, което
предполага добри финансови възможности и възможност да осигури издръжка на ищцата.
Излага доводи, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1750 лева от
1
трудови доходи и няма други източници на такива. Признава, че не заплаща издръжка на
непълнолетния си син, тъй като със съдебно решение са й предоставени родителските права
по отношение на него и местоживеенето на същия е определено на нейния адрес, но бащата
е убедил сина си да отиде да живее при него веднага след постановяване на решението на
съда. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:

Между страните не се спори, че ищцата В. Д. е дъщеря на ответницата Н. П., че към
момента на подаване на исковата молба ищцата е редовен ученик в средно училище, както и
че ищцата живее при баща си. Разликата в правнорелевантните твърдения на страните се
състой в това, че според ищцата тя не упражнява трудова дейност, а майка й може без
особени затруднения да й заплаща исканата издръжка, а според ответницата ищцата
упражнява трудова дейност, а за нея заплащане на издръжка в размер на 500 лева на месец
би представлявало особено затруднение.
Видно от представеното удостоверение за раждане (л.5) ищцата В. Д. е родена на
07.10.2005 г.
Съгласно служебно изисканата от съда справка от Националната агенция за приходите
(л.73), начисленият среден месечен облагаем доход на ответницата Н. П. е в размер на
2234,25 лева.
Съгласно служебно изискана от съда справка от НАП (л.71) за периода 25.01.2023 г. –
25.01.2024 г. за ищцата В. Д. няма данни за регистринани трудови договори, няма данни за
осигуряване и няма данни за подадени данни за изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ, няма
данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и няма данни за подадени
данъчни декларации по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗПКО.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г. (протокол на лист 104, стр.
втора) ищцата признава, че ежемесечно баща й изплаща издръжка в размер на 200 лева по
банков път.
При разпита си в съдебното заседание, проведено на 27.02.2024 г. (протокол на л.102-
103) свидетелката Й. Х. дава показания, че от есента на миналата година ищцата В. Д. живее
при баща си в семеен хотел „Галант“, който е собственост на баба й и дядо й по бащина
линия, като не се прибира в дома на майка си и не поддържа контакт с нея. Свидетелката
твърди, че ищцата й е споделяла, че работи като сервитьорка в ресторанта на хотела и си
изкарва допълнителни пари, а по информация от трети лица ищцата продължава да сервира
в ресторанта на хотела. При разговор ищцата е споделяла на свидетелката, че когато има
мероприятие в хотела изкарва около 50 лева, а веднъж й казала, че от няколко мероприятия
през май месец събрала около 500 лева. Твърди, че е видяла как ответницата е дала на
ищцата пари за шофьорски курс. Свидетелката заявява, че ищцата й е споделяла, че бащата
й дава някакви пари. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и
непротиворечиви.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г. (протокол на лист 103)
свидетелят К. И., дядо на ищцата по бащина линия, дава показания, че ищцата живее при
тях, като получава пари от баща си. Свидетелят твърди, че когато ищцата поиска и той й
дава пари за лични нужди, например веднъж в седмицата 20 лева, 50 лева. Заявява, че
ищцата не работи в хотела, не е на постоянен трудов договор, но се е случвало например да
помага при украсата за дадено мероприятие, за което свидетелят не й е давал допълнително
пари. Твърди, че не се е случвало ищцата да отсъства от училище, защото е помагала в
хотела. Свидетелят заявява, че цялото семейство, включително ищцата и баща й живеят в
хотел „Галант“ и последната ползва всичко, което пожелае там, като обитава отделна стая.
Твърди, че ищцата ползва личния му автомобил, за да ходи на училище и той й дава пари, за
2
да зареди гориво в автомобила. Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат
преценени по реда на чл. 172 ГПК – като такива на заинтересовано лице, и ги кредитира
като логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен e иск с правно основание чл. 144 СК вр. чл. 149 СК.
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат
редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднение.
Видно от текста на цитираната разпоредба, спрямо пълнолетното дете задължението за
издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам.
Родителят дължи издръжка по чл. 144 СК, когато притежава средства над необходимите за
собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете,
което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си.
Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на
непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за
него по смисъла на чл. 144 СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на
задълженото лице (в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана например
в решение № 273/17.10.2011 г. по гр.д. № 1694/2010 г., III г.о. на ВКС, както и
задължителните за съобразяване разяснения, дадени в т. VI от ППВС № 5/1970 г).
От показанията на свидетелката Й. Х. съдът приема за установено по делото, че
ищцата епизодично, за определени мероприятия подпомага работата в хотела на баба си и
дядо си, доколкото и това обстоятелство е напълно житейски логично, предвид това, че
същата живее в семейния хотел и дейността на хотела е източник на доходи за семейството
й. По делото няма данни ищцата да упражнява постоянно трудова дейност, включително в
семейния хотел, за която регулярно да получава възнаграждение, с което да осигурява или
подпомага издръжката си . Поради това, съдът намира, че същата не може да се издържа от
доходите си. По делото не се твърди и не се установява ищцата да притежава собствено
имущество, което да й носи доходи, поради което съдът намира, че ищцата не може да се
издържа и от имуществото си.
От показанията на свидетеля К. И. се установява, че ищцата живее в семейния хотел,
ползва всички ресурси в хотела и на седмица получава между 20 лева и 50 лева от него за
отделни свои разходи, а от признанието й, направено в открито съдебно заседание на
27.02.2024 г. се установява, че получава месечна издръжка от баща си в размер на 200 лева.
От получената справка от НАП (л.73), представената служебна бележка (л.6) и от
признанието на ответницата в отговора на исковата молба, съдът приема за установено, че
същата през 2023 г. е получавала нетно месечно възнаграждение в размер на около 1750
лева, като същата не заплаща издръжка на непълнолетния си син.
Във всеки случай, размерът на издръжката следва да се определи и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК), а в случай, че искащият
издръжка е пълнолетен, следва родителят да може да я дава без особено затруднение. В
настоящия случай, предвид доходите на ответницата и обстоятелството, че към настоящия
момент същата не заплаща издръжка на непълнолетния си син и по делото няма данни
същата да има задължения към трети лица, съдът намира, че ответницата може без особено
затруднение да предоставя месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 300
лева. Съдът намира за необходимо да посочи, че този размер на издръжката е съобразен
3
освен с възрастта на ищцата, още и с обстоятелствата, че същата живее в семейния хотел на
баба си и дядо си по бащина линия, където ползва всички ресурси, налични в хотела, и
получава месечна издръжка от баща си в размер на 200 лева, и веднъж седмично между 20
лева и 50 лева от дядо си за отделни свои разходи, като съдът отчита и факта, че по делото
останаха недоказани твърденията на ищцата, че посещава извънкласни форми на учебна
дейност и тяхната стойност. Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 300 лева, а за разликата над 300 лева до
пълния предявен размер от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяване на иска. В настоящия случай исковата молба е подадена на
22.11.2023 г., а ищцата претендира присъждане на издръжка от навършване на пълнолетие
на 07.10.2023 г., поради което издръжка следва да бъде присъдена от тази дата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищцата е доказала разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 2). На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 300
лева съразмерно на уважената част от иска.
Ответницата е доказала разноски в размер на 480 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (платежно нареждане на лист 20). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 192 лева съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата дължи на СРС държавна такса върху
определената издръжка. Предвид обстоятелството, че максималният срок, за който
ответницата дължи издръжка на ищцата поради обучението на последната в средно учебно
заведение, е до навършване на 20-годишна възраст, т.е за общо 2 години, съдът намира, че
дължимият размер на държавната такса следва да бъде определен не върху сбора на
платежите за три години, както постановява разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, а върху
сбора на платежите за две години. Поради това, дължимата от ответницата държавна такса
възлиза на сумата от 288 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК вр. чл. 149 СК Н. П. Д., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ......, да заплаща на пълнолетното си дете В. Д. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Панчарево,......., месечна издръжка в размер на 300 лева
(триста лева), считано от 07.10.2023 г. (навършване на пълнолетие) до завършване на
образованието й като редовен ученик в средно учебно заведение, но не по-късно от
навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга законна пречка за
изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка до
пълния предявен размер от 500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ......., да заплати
по сметка на СРС сумата от 288 лева (двеста осемдесет и осем лева) държавна такса за
производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София,....... ., да заплати
на В. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Панчарево, ........, направените от ищцата
разноски по делото в размер на 300 лева /триста лева/ съразмерно на уважената част от
иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
4
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Панчаре.......во, ., да
заплати на Н. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ..........., направените от
ответницата разноски по делото в размер на 192 лева /сто деветдесет и два лева/
съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5